IV.Изводи и препоръки. Днес военната дипломация има своето съществено място като инструмент на държавното управление. Тя се определя като използване в мирно време на отбранителните ресурси за постигането на специфични национални цели, основно чрез установяване на сътрудничество и взаимодействие с други държави. Военната дипломация има свой специфичен принос за отбраната и сигурността на държавите, тъй като спомага за свързването на дейности, които в миналото са били несъвместими. Военната дипломация трябва да се разграничава от т.нар. принудителна дипломация, coercive diplomacy, която е свързана с употреба на твърда сила. Принудителната дипломация се разглежда като заплаха за употреба или реална. С военната дипломация се свързва и т.нар. военна подкрепа за публичната дипломация – тя се определя като „способност да бъдат разбрани, повлияни, ангажирани и реформирани ключови чуждестранни аудитории чрез думи и действия, които да насърчават разбирането на американската политика да развиват, да подкрепят американските интереси, както и да формират средата. Тези способности включват дейности по публична информация, както и информационни операции, за да може до чуждестранната аудитория да се достигне чрез уебсайтове, радио, преса и телевизия. Изпращането на съобщение относно имиджа на държавата има три измерения : политико-военно, икономическо и социално-културно. Ето защо военната дипломация може да изиграе ключова роля за постигането на държавните интереси и цели.
Ето защо военните аташета днес имат много по-широка сфера на действие, която включва по-широк кръг от въпроси като:
Координиране на подкрепа за мироопазващи операции с правителствата и международните организации, в които изпращащата държава членува.
Установяване, констатиране на природата на промените, които настъпват във въоръжените сили на държавите по света, не само съседните, но и на големите геополитически сили, тъй като при тях подобни промени водят до налагането на определени тенденции в секторите за сигурност и отбрана. Някои от тях са свързани с използването на въоръжените сили, но други са фокусирани върху областите на военното правосъдие, военна логистика и администрация.
Установяване на военно оборудване, което може да бъде продадено от въоръжените сили на приемащата държава – този процес се наблюдава в Европа през деветдесетте , когато много държави разполагат с оръжие, които трябва да ликвидират.
Обмен на информация относно т.нар. нетрадиционни заплахи относно терористични формирования и организирани престъпни групи.
Според Женевския център за демократичен контрол върху въоръжените сили, основните задачи и функции на военните аташета днес могат да се определя като:
Да бъдат защитник интересите в отбраната и сигурността на изпращащата държава.
Да осъществяват представителни функции на въоръжените сили и да осъществяват връзки с въоръжените сили от приемащата държава.
Да изграждат и осигуряват такава политика за сигурност и военна мрежа, която да бъде в състояние да функционира при изостряне или влошаване на двустранните отношения.
Да съветват посланика и членовете на дипломатическото представителство по въпроси на сигурността и отбраната.
Да наблюдават средата за сигурност в приемащата държава и да информират изпращащата държава за тях.
Да наблюдават и управляват дейностите в областта на военната дипломация и сътрудничеството в сферата на сигурността, както чрез дейности по двустранен обмен така и многостранно сътрудничество в рамките на НАТО и ПФП.
Промотиране в определени случаи на военно-промишлената индустрия на изпращащата държава.
При настъпване на криза могат да имат важна роля в дейностите в отговор и възстановяване.
Много от тези функции на военните аташета се осъществяват не само в дипломатическите представителства, акредитирани при държави, но и в постоянните мисии към международни организации.