V. Заключение За едни дипломацията е “водене на международните отношения чрез преговори” (Х.Никълсън), за други “прилагане на ума и такта при воденето на официални отношения между правителствата на независими държави” (Ернст Сатоу), за трети “официална дейност на органите за външни отношения и на ръководителите на държавата за представителство на държавата във външните отношения” (В.А.Зорин) и др. Крупният български учен проф. Михаил Геновски определя дипломацията като “правомерно изпълнение на държавна функция, насочена към представителство на държавата в нейните международни отношения и към защита чрез мирни средства на нейните права в международната сфера”. От тези само няколко подбрани сред многобройните определения на понятието дипломация става ясно, че това е официална дейност на държавата, на нейните органи и институции за реализиране на целите и задачите на нейната външна политика, за защита на нейните и на нейните граждани, физически и юридически лица, права и интереси зад граница, т.е. в международната среда. Тя трябва да се реализира от отлично подготвени лица, които са в състояние да се съобразяват с постиженията на науката във всяка една област на обществения живот. Наред с това нейното осъществяване следва неминуемо да става с проявата на такт, умение, творчество, т.е. с владеене на изкуството къде, кога и как да се предприеме едно или друго външнополитическо действие.
VI. Използвана литература Атанасов, Х. Външна политика, военна дипломация и протокол. Велико Търново, 2014г.
Миндова, И. Военна дипломация – международноправна уредба. Военна академия „Георги Стойков Раковски“. София, 2017г.
