Сътворение
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Andy-Andrews - Poslednijat zhoker - Kogato vsichko e veche izgubeno... - 10007-b
| КОГАТО ИДВА ЛЮБОВТА Адам лежал върху тревата сред аромата на цветята. Под сянката дебелана дървото дремела мисълта му вяло си течала. И изведнъж възпоменанието го обгърнало с вълна от топлина незнайна и с неизвестна сила мислите му ускорила Съвсем наскоро сякаш беше, едно творение ново пред мен стоеше. С мен като чели беше сходно, но беше и различно. Нос какво Къдели е сега то Ох, колко ми се иска творението ново да видя аз отново Отново да го видя ли, защо Той станал бързо от тревата, огледал се наоколо и мисъл странна му блеснала в главата Какво се случи изведнъж Все същото си е небето, птиците, дърветата и храстите, тревите. Уж всичко си е същото, а виждам аз различие, на всичко гледам иначе. Да, станали са още по- прекрасни сякаш всички земни твари, аромати, въздухът и светлината.“ Тогава ново слово в устата на Адама се родило. И към всичко той възкликнал И аз в отговор обичам Веднага нова вълна от топлина откъм реката заляла цялото му тяло. Обърнал се Адам в посоката на топлината, пред него новото творение сияело. От мислите му логиката си отишла, Душата му се наслаждавала изцяло на видението, когато изведнъж видял, че на брега при заливчето на реката, отметнала назад къдрици златни, седяла тихо девата, но не водата чиста, а него гледала. С усмивката си слънчева го галела и сякаш цяла вечност него чакала била. Той се приближил към нея. Когато се погледнали, Адам помислил Никой няма очи така прекрасни като нея, а на глас й казал До водата ти седиш. Тя е приятна. А искаш ли да се изкъпем двамата в реката Искам А след това творенията искаш ли дати покажа Искам На всички тях съм дал предназначение. На теб да служат ще им поръчам също. А искаш ли творение ново да създам? 30 — Искам. В реката после те се къпали и бягали по пищната ливада. О, тя се смеела така звънливо, когато развеселен Адам се покачил на слона и изобразявал някакъв свой танц за нея, наричайки я Ева! Към заник-слънце денят се приближавала двамата човеци стояли сред цялото това великолепие на битието земно и на цветовете, звуците и ароматите се наслаждавали. Притихнала, Ева кротко гледала как свечерява се. В пъпки свивали цветята свойте венчелистчета и бягали от взора й в тъмнината прекрасните картини на деня Ти не тъжи, — Адам й казал вече по-уверен в себе си. — Сега настъпва тъмнината на нощта. Тя нужна е да си отдъхнем, но колкото ида настъпва нощ, денят отново пак се връща А същият ли ден ще бъде или нов — попитала тогава Ева Ще дойде ден такъв, какъвто го поискаш Подвластен на кого е всеки ден Подвластен е на мен А ти кому си подчинен На никого А откъде си Аз съм от мечтата А всичко тук, което взора ми ласкае, откъде е То също от мечтата се яви, за мене сътворено Тогава къде е този, що тъй прекрасна е мечтата му Той често е край нас, но взорът ни обикновен не може да го види. Но все едно, с него мие хубаво. Той Себе Си нарича Бог, бащица мой и мой приятел. И никога неми досаждана мене всичко дава. Аз също искам да му дам — какво да бъде засега не знам Значи и аз съм Негово творение. И също като теб бих искала да му благодаря. Да Го наричам мой приятел, Бог и мой баща. А може би ний заедно с тебе ще решим дела какви от нас Отецът ни очаква Аз чух как Той говореше, че можем на всичко радост ний да носим На всичко Значи и на Него Да, значи и на Него Тогава ти ми разкажи какво желае Той Съвместно творение и радост от неговото съзерцаване Какво ли би могло на всички радост да достави? 31 — Рождението Рождението ли Всичко прекрасно вече е родено Аз често мисля преди сън за необикновено и прекрасно сътворение. И щом сънят си тръгне в утрото на новия миден, аз пак разбирам, чене съм измислил нищо. Виждам колко е прекрасно всичко, видимо в светлината на деня Тогава нека заедно помислим Поисках същото и аз, да бъда редом с теб преди съня, твоето дихание да слушам, да чувствам топлината, да мислим заедно за сътворението. Така преди съня, в мечти за сътворение прекрасно, в порива на нежни чувства прегръщали се мислите им и сливали се в стремежа си единен. Телата материални на двамата помисленото отразявали. |