Сътворение

22
— Дори ида ги е имало, не са се разрешавали в нечии ущърба съвършенството в живота теса утвърждавали.

23
ПЪРВАТА СРЕЩА
Веднъж Адам, който бил настои осемдесет години, със зазоряването се събудил. Но пролетното утро него възхитило и както досега лъчите слънчеви нестанал да посрещне.
Над него скрито в листата славейчето пеело в захлас. От трелите на славея Адам на другия си хълбок само се обърнал.
Пред взора му самата пролет с трепет затаен запълвала пространството наоколо, реката мамела Адам с ромона на своята вода,
над него лястовичките лудеели в небесата. И всеки миг в чудни краски и картини облаците сменяли небето. От цветовете, храстите, дърветата,
тревичките най-нежен аромат струял и него да обгърне се стремял. О,
колко бил учуден Бог Сред цялото великолепие на пролетта, на сътворението земно, под тази синева небесна човекът — Неговият син тъжал. Детето Негово любимо не в радост, а в печал там пребивавало. Какво по-тъжно за любящия Отец от таз картина би могло да има?
От времето на сътворението, почиващите вече стои осемдесет години божествени енергии се задвижили в миг. И цялата Вселена занемяла. Такова ускорение, невиждано по-рано, блестяло в ореола на прекрасната енергия на Любовта, че всичко съществуващо разбрало творение ново е замислил Бог. Какво ли още било възможно да се сътвори след онова, което вече се създало на вдъхновението на предела Тогава никой още не разбирал. А скоростта на Божията мисъл все растяла. На Любовта енергията Му шептяла Ти всичко си привел отново в движение тъй вдъхновено.
Енергиите Твои обгарят пространствата вселенски. Как не изгаряш и не се взривяваш сам в този плам И накъде стремиш се Към какво?
Аз вече с Теб не светя. Ти погледни, мой Боже, аз горя с Теб, планетите в звезди превръщам. Спри, всичко най-хубаво от Тебе сътворено, от
Твоя син тъгата ще изчезне. Спри се, Боже мой!…
Но не чувал Бог на Любовта молбите и на насмешките на същности вселенски внимание изобщо не обръщал. Като ваятел млад с

пламенни движения Той ускорението на енергиите продължавал. И
изведнъж с невиждана по красота заря по цялата Вселена необятна блеснали всичко ахнало, а Бог самият във възхищение шептял Вселено, гледай Виж Там Мойта дъщеря сред земните творения стои. О, как са съвършени, как прекрасни са нейните черти!
За Моя син ще бъде тя достойна. От нея няма нийде във Вселената творение по-съвършено. В нея саи Моят образи подобието Мое и вашите частички всички са в нея, така че вий я обикнете, обикнете нея!
Тя и той Те, Моят сини Мойта дъщеря, радостта на всичко съществуващо ще донесат. Вселенски светове прекрасни на всички планове на битието те ще построят!
От хълма, по росната трева, на празничния ден на изгрева в лъча,
вървяла дева към Адам. Походка грациозна, строен стан, извивките на тялото й — плавни, нежни, Божествена заря по кожата в оттенъци блести. Все по-близо и по-близо идва. Ето я Пред легналия на тревата
Адам девата застанала.
Ветрецът златните й кичури повдигнал, открил челото. В миг
Вселената дъха си затаила. О, Господи, така прекрасен е ликът на
Твоето творение!
Адам, що на тревата там се бил излегнал, девицата едва погледнал, леко се прозял, обърнал се встрани, притваряйки очи.
Тогава всички същности вселенски чули, не, не думи — а чулите как бавно, вяло в мислите си разсъждавал за новото творение на Бог
Адам: Ето готова ето, още някакво творение дошло. В него нищо ново нямано сякаш тона мене подобава. А ставите коленни на конете са по-гъвкави, поздрави. И леопарда има козина по-ярка, весела. На всичкото отгоре идва и неканено, а днес решил бях на мравките определението ново да им дам.“
И Ева, като постояла малко близо до Адам, тръгнала към заливчето на реката, приседнала до храсталака на брега и там,
притихнала, в отражението свое във водата се загледала.
Тогава зароптали същностите във Вселената и мислите им ведно се слели Две съвършенства не успяха да се оценят. В творенията
Божии явно няма съвършенство.“
Единствено на Любовта енергията, сама сред цялото роптание вселенско, се мъчела със себе си да обгради Твореца. Нейното сияние

обгръщало Създателя И всички знаели — Любовта никога не разсъждавала и тиха и невидима била в безкрайности незнайни все блуждаела. Но днес защо ли цяла без остатък, така край Богатя сияела И пренебрегвайки вселенските роптания, единствена със своето сияние Го сгрявала и утешавала Ти отдъхни, велик Творецо, в сина Си Твой разбиране всели.
Ще можеш да поправиш Ти, което ида е от Своите творения прекрасни.
В отговор Вселената словата Божи чула, чрез тях тя мъдростта,
величието Божие познала Синът Мие Мой образи подобие. В него са частиците от всичките енергии вселенски. Той е алфа и омега. Той е сътворение!
Той е на бъдещето претворение От днес нататък в бъдещето ни безкрайно не ще е дадено на никой, и дори на Мен, без негово желание съдбата му да се променя. Каквото сам поиска, всичко ще му се даде.
Не в суета помисленото ще се претвори. Синът Мине се преклони пред съвършенството на този стан момински. На цялата Вселена за почуда на нея той не се учуди. Макар все още и не осъзнал, нос чувствата си той усети почувства пръв, чене му достига нещо. И
новото създание — девицата, стояща там пред неготова, което нему недостига, също него притежава. Синът Ми Моят син усеща с чувствата си цялата Вселена, той знае всичко, Вселената което притежава.
Въпрос Вселената изпълнил цяла Какво ли може още да не стигана този, в който всичките енергии са вложени — и нашите, и Твоите?
И Бог на всички отговорил Една енергия — на Любовта.
И в тоз момент избухнала самата тя Но аз съм само твоя. Чрез теб единствено сияя Да Ти, Любов Моя, си единствена — в отговор Божествените думи прозвучали. — Сияещата твоя светлина и светии ласкае, Любов
Моя. Ти си вдъхновението. Способна сина всичко да даваш ускорение и усета изостряш, ти си покоя на умиротворението, Любов Моя. И
затова те моля цялата, без никакъв остатък, да се спуснеш на Земята.
Със себе си, с енергията на благодатта велика ти Моите деца обвий.

На Любовта и Бога диалог прощален наземната Любов начало озвучавал Мой Боже, — Любовта обърнала се към Създателя, — когато аз завинаги си тръгна, сам, завинаги невидим Ти ще бъдеш за всички живи планове на битието О, нека отсега нататък синът и дъщерята Мои навеки да сияят в дух, в тяло, в мисъл Мой Боже, но покрай Тебе вакуум тогава ще настане. И
никога в Душата твоя живителната топлинка не ще пробие. Без нея ще изстине Твоята Душа Но аз не искам тази топлина за Мен да бъде само. Искам тя за всичко живо на Земята да сияе. Делата нейни Моите синове и дъщери ще умножат. И цялата Земя на Любовта със светлината в пространството ще засияе. Ще чувстват всички светлината благодатна на Земята и с нея Моите енергии ще могат да се сгряват Мой Боже, пред Твоя син, пред дъщерята Твоя много пътища стоят открити. В тях енергии на всички планове на битието има. Но ако дори една сред тях преобладава, ще поведе попът неверен цялата
Земя. Какво ще можеш Ти в този случай да направиш, когато всичкото си дали виждаш как слабее и топи се енергията на Земята Отдал веч всичко, виждащ как на Земята енергиите на разрушението властват. А
твоите творения с безжизнена коричка се покриват, с камъни тревата
Твоя се затрупва. Какво тогава ще направиш, щом на сина свободата цяла Ти си дал Сред камъните Аз отново ще успея тревичката зелена да прорасна, на малката непипната полянка листенцата на цветенцето малко ще разтворя. Ще успеят Моите земни дъщери и синове да осъзнаят своето предназначение Мой Боже, когато си отида, за всичко Ти невидим ще останеш.
И може да се случи от Твое име чрез хората енергиите на други същности изведнъж да заговорят. Тогава едни хора ще се опитат други хора на себе си да подчинят. Тълкувайки за своята изгода Твойта същност, ще казват те Говоря аз в угодата на Бога. От всички мене
Той единствено избра, така че мене слушайте Какво ще можеш Ти тогаз да сториш Тогава ще изгрея със зората на настъпващия ден. И Мойте всички сътворения, без изключение, които на Земята слънчицето с

лъча си свой ласкае, на Мойте дъщери, на синовете Мои ще помогне и те ще разберат, че всеки сам без никакви посредници чрез своята Душа с Душата Моя може да говори Мой Боже, Ти Си сама те ще бъдат много. За всички същности вселенски най-силно въжделение ще бъде човешките души да завладеят. Чрез хората ще се стремят енергиите си над всичко те да утвърдят. И Твоят блуден син на тях ще почне да се моли изведнъж За многообразието от причини, които водят ни в улица задънена, едно препятствие най-важно има, което ще прегражда всичките лъжи. Стремеж за осъзнаване на Истината има в Мойте синове и дъщери. Лъжата винаги си има рамки, а Истината е една и безгранична, и осъзнатост винаги ще има в Душата на Мойте синове и дъщери О, Боже мой Не е по силите на нищо на полета на мисълта Ти и на мечтите Ти да се възпротиви. Тате са толкова прекрасни По своя воля аз по тяхната следа ще тръгна. Децата Ти със сиянието мое ще прегърна и вечно ще им служа. От Теб вдъхновението подарено в помощ ще им бъде да създават своите творения. Аз само заедно Те моля, Господи Единствена искрица позволи от Любовта си с тебе да оставя.
Когато в мрак да бъдеш се наложи, когато вакуумът Те обкръжи и сив забвение, и земното сияние слабее, тогава нека искрицата от
Любовта ми със своето блещукане Ти свети.
Да можеше човекът от нашето съвремие онова небе да види,
което над Земята е било тогава, пред взора му видение велико би застанало. На Любовта енергията — светлина вселенска — свита в комета, летяла към Земята. Тя бързала и озарявала по пътя си планетите безжизнени все още, запалвала звездите над Земята. Към
Земята! Все по-близо, все по-близо. Ето я. Внезапно, тъкмо над
Земята, на Любовта сиянието спряло и с цялата си сила затрептяло. В
далечината сред горящите звезди една звездичка, най-мъничката от всички, била там като жива. Тя на Любовта сиянието следвала и към
Земята полетяла. Разбрала Любовта — последната искрица нейна, що била у Бога, след нея също към Земята се стремяла Мой Боже Но защо — Сиянието на Любовта шептяло. — Но защо Не мога аз да разгадая. Ти даже искрица една от мен край Тебе не остави?

И от вселенската тъма веч за никого невидим, от никого все още неразбран, на Любовта Бог отговора дал. Божествените думи Негови тъй прозвучали За Себе Си Аз да оставя означавана тях да не додам — на мойте дъщери и синове Мой Боже О, колко си прекрасна, Любов, дори седна искрица само Мой Боже Ти бързай, Любов Моя, бързай и не разсъждавай. С
последната искрица своя бързай и огрей бъдещите всички Мои синове и дъщери.
Хората по цялата Земята обгърнала вселенската енергия на
Любовта — до цялата, до последната искра. Така сред необятната
Вселена, на всички живи планове на битието, по-силен от всички същности вселенски станал той — Човекът.

29

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: