Су „Св. Климент Охридски

по конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ в професионално направление 2.1 Филология (Теория и практика на превода – гръцки език), обявен в ДВ бр. 58/26.07.2016 г., за нуждите на Катедра „Класическа филология“, ФКНФ,

СУ „Св. Климент Охридски“
В обявения от Софийския университет конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 2.1. Филология (Теория и практика на превода – гръцки език) в посочения срок е подала документи д-р Драгомира Василева Вълчева, главен асистент в Катедра „Класическа филология“ от 2003 г.

Д-р Вълчева преподава множество задължителни и избираеми дисциплини в бакалавърската и магистърската степен на специалност „Новогръцка филология“, свързани с темата на конкурса. Участвала е активно, както подобава на един сериозен научен работник, в изследователски проекти (4), национални (16) и международни (6) научни форуми, експертни комисии (2), изнасяла е лекции в два чуждестранни университета, печелила е три пъти стипендии на международни фондации за специализация в чужбина, членува в национални и международни професионални организации. От години следя и нейната всеотдайна работа със студентите като преподавател и ръководител на дипломни работи (7). Допълнително доказателство за авторитета ѝ на висок професионалист неоелинист е и избирането ѝ за председател на Дружеството на неоелинистите в България (от 2013 г. досега).

Вълчева щастливо съчетава широтата на филологическата си компетентност с перото на талантлив преводач, в което съм се уверила не само четейки множеството ѝ преводи от ново- и старогръцки език, но и от съвместната ми работа с нея като преводач и редактор. Изтъквам тези на пръв поглед паранаучни щрихи в портрета на д-р Вълчева, преди да изкажа становището си за нейната научна продукция stricto sensu, тъй като те дават плът на характеристиката ѝ на професионалист – преподавател, преводач, активен участник в научния живот. Още по-похвално е, че Вълчева след докторската си дисертация и заниманията си с граматика, семантика и диахрония на новогръцкия език се оттласна от това научно поле, търсейки по-интригуваща област на научните си занимания. Такава се оказа за нея неразораната (или за да бъда по-точна – недоразораната) у нас територия на преводната практика от гръцки език през Възраждането с нужната компетентност в езика източник и с прилагане на постиженията и инструментариума на съвременното преводознание. Така нейната монография „Любословие“ на Константин Фотинов: Просвещението в български превод в обем от 370 с. и 18-те ѝ научни статии (три от които под печат) попадат тъкмо в темата на обявения конкурс по Теория и практика на превода – гръцки език, с което д-р Вълчева отговаря на всички изисквания на чл. 105 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ „Св. Климент Охридски“ за академичната длъжност „доцент“.

Едно становище не предполага детайлно анализиране на достойнствата на предложените публикации. Затова ще предпочета да очертая облика на Вълчева като изследовател, чието развитие следя още от студентската скамейка, и който напълно (и отдавна) заслужава академичната длъжност „доцент“.

Преди всичко отличителна черта на изследователя Вълчева е нейната солидна професионална подготовка по класически и модерни езици, в частност – по гръцки език във всичките му стадии на развитие от старогръцки през византийски и новогръцки, както и по история на българския език (вкл. старобългарски), съчетана с компетентност в съвременните теоретични проблеми на преводознанието и изследването на Българското възраждане. Професионализмът на Вълчева проличава в отличното разбиране и превеждане на оригиналните текстове, в пионерското дело на създаване на професионален преводен корпус, в който да положи преводните текстове на „Любословие“ и изходните оригинални текстове на гръцки език, но преди всичко в създаването на адекватна методология за изследване на явлението „Любословие“. Тази методология комбинира прецизен интра- и екстралингвистичен анализ, изпълнен според мен безукорно. Точно това съчетаване на външен и вътрешен ракурс на изследователския поглед, на тънък и изчерпателен преводоведски анализ с културноисторически и културологичен такъв е обусловило множеството научни приноси на кандидатката (а в някои случаи и открития), изложени от нея в авторовата справка, които аз напълно споделям. Подходяща илюстрация на горната констатация, за да се огранича само с един пример, е явлението синонимно удвояване в преводната продукция на Фотинов, което не би намерило своята адекватна интерпретация без обосноваването му с психагогичния метод на преподаване на старогръцки език през византийския и османския период в елинското училище, дало образование на българските възрожденски деятели. Без полагането на този Фотинов прийом в широкия (темпорално и пространствено) контекст на гръцката и възрожденската ни култура и образователно дело той би останал неразбран.

Въз основа на казаното в заключение заявявам, че постиженията и достойнствата на учебната и научната работа на кандидатката ми дават основание да предложа на уважаемото научно жури с удовлетворение и с пълна убеденост в научните и преподавателските ѝ качества гл. ас. д-р Драгомира Василева Вълчева да заеме академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 2.1. Филология (Теория и практика на превода – гръцки език).

проф. д.ф.н. Мирена Славова

София, 5 декември 2016 г.