Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
Гробище на боговетеПонеже отвъдното е вид възмездие, може да си помислим, че не включва животните, които не са отговорни за действията си. За щастие, ще сгрешим. В отвъдното би било самотно без животни и ние откриваме приятната истина, че е пълно с кучета, комари, кенгурута и всякакви други твари. След като пристигнеш и се поогледаш, става ясно, че всичко, съществувало някога, продължава да съществува и занапред. Започваш да осъзнаваш, че дарът на безсмъртието важи и за нещата, които ние сме създали. Отвъдното е пълно с мобилни телефони, халби, порцеланови фигурки, визитки, свещници, мишени за стрелички. Неща, които сме съсипали – разглобени кораби, стари компютри, потрошени шкафове – се връщат в първоначалния си вид, за да се наслаждават на отвъдното и да го обзавеждат. Противно на увещанията, че не можем да вземем нищо със себе си, всичко което сме създали става част от отвъдния ни живот. Щом е било сътворено, оцелява. Колкото и странно да звучи, това правило важи не само за материални творения, но и за плодовете на ума ни. Така че редом с другото в отвъдното са и измислените от нас богове. В някое кафене, на самотна маса, може да попаднеш на Решеф, семитския бог на епидемиите и войната. От челото му расте глава па газела; той гледа замечтано минувачите през прозореца. Между щандовете в хранителния магазин може да се сблъскаш с вавилонския бог на смъртта Нергал, с гръцкия Аполон или ведическия Рудра. В мола ще забележиш богове на пламъци и луни, богини на сексуалното общуване и плодовитостта, божества на падналите бойни коне и избягалите роби. Въпреки дегизировката им те се разпознават отдалече по исполинските си размери и отличителни белези като лъвски глави, множество ръце или опашки на влечуги. Чувстват се самотни, главно защото са изгубили поклонниците си. Някога лекували болести, били посредници между живите и мъртвите, раздавали по малко зърно, защита и отмъщение за онези, които им били верни. Сега никой не знае имената им. Никога не са искали да се раждат, а ето ги впримчени тук във вечността. Вярата в стар бог се възражда само понякога, сред неколцина фенове, но подобни изблици винаги са краткотрайни. Боговете осъзнават, че са заклещени тук с картите, които са им се паднали: отмъстителен характер, огън вместо очи, роднини скандалджии и цяла вечност време. Ако се огледаш, ще видиш хиляди богове. Миктлантекутли на ацтеките, китайския крал-маймуна Сун Вуконг, скандинавския Один. В телефонния указател на отвъдното можеш да намериш аборигенската Змия на дъгата, пруския Земпат, вендския Берстук, алгонкинския Гитче Маниту, сардинския Маймон, тракийския Збелсурд. В някой ресторант може да станеш свидетел на все тъй хладните отношения между вавилонската богиня на морето Тиамат и бога на бурите Мардук, който някога я разсякъл на две. Тя чопли храната си и с кратки реплики парира опитите му да поддържа разговор. Някои от боговете са роднини; други са с непроследим произход. Общото помежду им е склонността им да отказват безплатните жилища, които се предлагат в отвъдното, макар никой да не знае защо. Най-вероятно е поради затрудненията им да се примирят с идеята, че се налага да бъдат приравнени с онези, които някога са стояли на колене пред тях. Вместо това, самотни и бездомни, те се събират нощем на края на града и лягат да спят по широките поляни. Ако се интересуваш от история и теология, ще ти хареса да пребродиш тези полета с богове, тази смълчана водоравна панорама на изоставени божества, налягали в неравни редици, докъдето погледът ти стига. Тук може да се натъкнеш на тагалския Баталанг Майкапал и на смъртния му враг, бога-гущер Баконава; след като вече никой не се вълнува от битките им, сега те си поделят самотна бутилка вино. Тук виждаш бога на светлината Атеа от Туамотския архипелаг и сина му Тане, който в златните си години мятал по баща си мълниите на своя предтеча Фату-тири; сега цялото семейство седи в кръг, вендетите им са се охладили и надали ще се разпалят пак. Виж: ето го маорския Та Уирима Тий, бог на бурите и ветровете, който посветил живота си на това да наказва своите братя божества, задето разделили родителите му Ранги и Папатуануку; след като няма кой да го почита, ветровете му са затихнали и той играе карти с братята си под ясното небе. Там пък ще забележиш Хонвум, върховен бог за пигмеите бамбути, стиснал лъка си, направен от две змии, за който още вярва, че смъртните го виждат като дъга. Тук е и шинтоисткият бог на огъня Кагуцучи, чието раждане изпепелило майка му; сега единственото свидетелство от някогашния му пламък е лека миризма на пушек. Също както музей, тези поля от богове, тази пасторална митологична енциклопедия е свидетелство за човешкото въображение и способност за материализирането му. Старите богове са свикнали да ни виждат тук; новите богове се чувстват засегнати колко бързо хората са ги забравили, как някога са ги почитали и са били готови да се превърнат в мъченици в тяхно име, а сега ги възприемат като туристическа атракция. Въпреки че боговете са избрали да се събират тук, истината е, че те не се понасят помежду си. Объркани са, защото са се озовали в отвъдното, но дълбоко в себе си все още вярват, че парада го командват те. Обикновено са се издигнали до горе благодарение на агресията си и още искат да се наложат над останалите. Но тук вече не се намират на върха на йерархията; вместо това рамо до рамо страдат в едно братство на забравените. В това отвъдно ги радва само едно. Тъй като са прословути със своята отмъстителност и изобретателност в изкуството на мъченията, са силно впечатлени от тази версия на Ада. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|