Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
КвантТук, в отвъдното, нещата съществуват във всичките си възможни състояния наведнъж, дори онези, които се изключват взаимно. Това те шокира след живота ти на Земята, където направиш ли един избор, останалите изчезват. Когато станеш нечий партньор, не можеш да си партньор и на други; когато избереш една врата, губиш другите. В отвъдното можеш да се наслаждаваш на всички възможности едновременно, да живееш множество животи успоредно. Едновременно да ядеш и да не ядеш. Хем да играеш боулинг, хем не. Да яздиш кон и никъде около теб да няма коне. Кадифено син ангел полека се спуска отгоре, за да провери как се справяш с отвъдното. – Всичко това е твърде объркващо за клетия човешки мозък – признаваш му. Ангелът потрива брадичка. – Навярно можем да улесним адаптацията ти с нещо по-просто, например работа – предлага той. На мига се потапяш в работния живот на едновременни противоречия. Успоредно упражняваш няколко професии – всички, за които си си мислил, когато си бил по-млад. Едновременно отброяваш секундите до изстрелването на космическа ракета и защитаваш клиента си пред съдебно жури. В един и същи момент почистваш ръцете си в подготовка за операция на жлъчен мехур и шофираш камион с ремарке по магистрала в Ню Мексико. Ограниченията на място и време ги няма. – Това – казваш на ангела – е страшно много работа. – Може да подгрееш с по-проста ситуация – предлага той. – Какво ще кажеш да си в една стая, на четири очи с партньорката ти? И ето те тук. Едновременно си зает да приказваш с нея и да мислиш за нещо друго; тя хем ти се отдава, хем не; ти я намираш за отблъскваща и дълбоко я обичаш; тя те боготвори и в същото време се чуди какво ли може да е изпуснала с някой друг. – Благодаря – казваш на ангела, – с това съм свикнал. ПестенеИзводите, които сме си направили за Големия взрив, са почти напълно грешни. Вместо от Голям взрив зараждането на вселената се състояло от кротичкото, случайно, приглушено сътворение на един-единствен кварк. В продължение на множество хилядолетия не се случвало нищо. Самотната частица висяла сред тишината. Най-сетне решила да се задвижи. Както всички елементарни частици, тя осъзнала, че посоката ѝ на пътуване във времето е относителна. Така че се изстреляла напред във времето и като погледнала назад, осъзнала, че е оставила драска от молив върху платното на време-пространството. Препуснала наобратно и видяла, че е оставила друга драска. Единичният кварк запрехвърчал напред-назад във времето и също като безсмислените поотделно движения на художнически молив започнал да оформя картина. Ако ти се струва, че сме свързани от нещо по-голямо, грешиш: свързва ни по-малка частица. Всеки атом в тялото ти е същият този кварк на различни места в един-единствен миг във времето. Нашият малък кварк се люлее като трескав четириизмерен светлинен пистолет, който рисува света: всяко листо на всяко дърво, всеки корал в океаните, всяка гума на кола, всяка птица, носена от вятъра, всички коси по всички глави на света. Всичко, което някога си виждала, е проявление на същия този кварк, който се носи стремително по супермагистралата на време-пространството, която сам е създал. Той започнал да пише историята на света със саги за война, любов и изгнание. Докато разгръщал историите ни и оставял сюжетите да се развиват естествено, кваркът ставал все по-талантлив разказвач. Повествованията добили фини измерения. Главните герои се сблъсквали със сложни морални дилеми; злодеите излъчвали чар. Кваркът черпел вдъхновение от собственото си минало на самота в празния космос: младежът, заровил глава във възглавницата, разведената жена, която се взира през прозореца на кафенето, пенсионерът, гледащ реклами – те станали пророците в текста му. Но кваркът не се задълбавал в самотата. Открил, че не може да се насити на любовните истории и секс сцените. От заплетената мрежа любовни истории се родили нови поколения деца и време-пространственото платно ставало все по-богато на персонажи. Кваркът изследвал логическия поток на всяка от историите задълбочено и честно. И тогава, един следобед, който физиците ни щели да нарекат Деня на упадъка, кваркът бил осенен от прозрение. Осъзнал, че е достигнал предела на енергията си. Историите му станали твърде барокови и твърде рококо, за да им насмогва максималната скорост на молива му. Това бил първият ден, в който светът се понесъл към незавършеността. Кваркът унило се примирил с факта, че шоуто може да продължи само ако той си пести енергията. Осъзнал, че може да го постигне, като рисува само онези субекти, които някой наблюдава. С тази програма за пестене грандиозните ливади и планини се изобразявали само когато имало кой да ги гледа. Под морската повърхност, където не плували подводници, нямало нищо нарисувано; нямало джунгли там, където не били стъпвали изследователи. Тези консервационни мерки били задействани още преди да се родиш. Но нещата са на път да се влошат. Дори и с тези програми за енергийно управление, кваркът си остава претоварен. Като имаме предвид разнопосочния и експлозивен растеж на човешкия летопис, резервите на нашия кварк са на изчерпване. Скоро, против волята си, той ще се предаде пред факта, че не може да продължи повествованието. Физиците ни съветват да се подготвим емоционално за свършена на света: дърветата ще имат по-малко листа, и мъжете, и жените ще оплешивеят, животните ще се изобразяват с по-малко детайли. Докато упадъкът продължава, един ден ще завиеш покрай някой ъгъл и ще откриеш, че сградите ги няма. В даден момент може да надникнеш през липсващите стени на спалнята си и да намериш любимия си човек, нарисуван само наполовина. Такава е предполагаемата прогноза, но за наше щастие, физиците са се пообъркали. Те не включват в сметките си факта, че кваркът ни обича прекалено много, за да допусне това да се случи. Той държи на творението си и знае, че едно надзъртане под обвивката му би разбило сърцата ни. Така че планът му е малко по-различен. Светът ще свърши в сън. Всички създания на кварка ще се сгушат на мястото си. Костюмираните служители, пътуващи до работа сутрин, полека ще се отпуснат в дрямка зад воланите си. Магистрали, локомотиви и подземни железници ще забавят и безмълвно ще спрат. Работниците в офисите ще се настанят удобно по подовете и коридорите на високите си сгради. Площадите на световните столици ще замлъкнат. Фермерите ще се унесат из нивите си, докато насекоми се приземяват меко като снежинки насред полет. Конете ще спрат своя галоп и ще оклюмат прави. Черните пантери по дърветата ще отпуснат брадички върху лапите си на клоните. Ето така ще приключи светът – не с гръм и трясък, а с прозявка: сънени и доволни, нашите собствени клепачи ще бъдат финалната завеса на пиесата. Така любимите създания на кварка няма да станат свидетели на това, което следва. А това, което следва, е разпадането на света, разнищването на планетата. Със забавянето на кварка драските му с молива стават все по-откъслечни, докато светът не заприлича на дърворезба с кръстосана щриховка. Спящите тела стават прозрачна мрежа, през която се вижда другата страна. Докато следите от молива намаляват, асфалтовите магистрали заприличват на рехава дантела от черни щрихи, а отдолу няма нищо освен другата страна на планетата, на една Земя разстояние. Платното на света се свежда до бледа скица от контури. Остатъчните щрихи един по един изчезват от решетката, като отвеждат космоса към още по-пълна пустота. Накрая, изразходван, кваркът забавя, докато напълно спре в средата на безкрайната празнота. После остава така колкото му е нужно, поемайки си дъх. Ще почака множество хилядолетия, докато възвърне силите и оптимизма си, за да опита пак. И така, няма отвъден живот, а дълъг антракт: всички ние съществуваме в паметта на тази частица, като оплодено яйце, което чака да се излюпи. НарцисВ отвъдното ти дават ясен отговор каква е мисията ни на Земята: да събираме информация. Посадили са ни на тази планета като сложни подвижни камери. Оборудвани сме с усъвършенствани лещи, които произвеждат изображения с висока разделителна способност, като изчисляват формата и разстоянието по дължините на светлинните вълни. Камерите на очите са монтирани върху тела, които ги пренасят през пространството – тела, които могат да изкачват планини, да изследват пещери, да прекосяват равнини. Снабдени сме с уши, за да улавяме вълните от сгъстен въздух, и с големи сензорни пластове от кожа, за да събираме информация за температурата и текстурата. Били сме създадени с аналитични мозъци, които да могат да отнесат това подвижно оборудване над облаците, под моретата, на Луната. По този начин всеки наблюдател от своя планински връх допринася по малко за огромния сбор информация за повърхността на планетата. Тук са ни посадили Картографите, чиито свещени книги ние бихме разпознали като атласи. Призванието ни е да отразим всеки сантиметър от повърхността на планетата. Докато обикаляме, поглъщаме информация в сетивните си органи и това е единствената причина за съществуването ни. В момента на смъртта ни се събуждаме в стаята за доклади. Тук информацията, трупана цял живот, бива свалена и съпоставена с информацията от хората, починали по-рано. По този начин Картографите съчетават милиарди гледни точки в една обща динамична картина на Земята с висока резолюция. Преди много време те осъзнали, че най-оптималният метод за създаване на планетарна карта е да пръснат безброй малки издръжливи мобилни устройства, които бързо да се умножат и разнесат до всички краища на света. За да се подсигурят, че ще се пръснем по цялата повърхност, те ни направили неспокойни, неутолими, похотливи и плодовити. За разлика от предишните версии на мобилните камери, нас са ни проектирали да се изправяме на крака, протягаме шии, въртим лещите си към всеки детайл на планетата, да станем любопитни и сами да измислим нови идеи за повишена подвижност. Гениалното в спецификациите на дизайна било, че първите ни стъпки не били програмирани; вместо това, за да овладеем непредсказуемото разнообразие от терени, сме били подложени на естествен подбор, който развива динамични, непредвидени стратегии. Картографите не ги е грижа кой оцелява и кой умира, стига само да има широко покритие. Те се дразнят от преклонението и колениченето; то бави събирането на данни. Когато се събудим в гигантската сферична стая без прозорци, може да ни отнеме известно време да осъзнаем, че не сме в рая сред облаците – а дълбоко в центъра на Земята. Картографите са много по-дребни от нас. Те живеят под земята и са чувствителни към светлина. Ние сме най-големите устройства, които са успели да построят: за тях сме великани, достатъчно едри, за да прескачаме потоци и да се изкатерваме по скали – внушителни машини, идеални за планетарно изследване. Търпеливите картографи ни изкарали на повърхността и в продължение на хилядолетия гледали как се разпространяваме по планетата, докато всяка зона придобила цвета на човешкия обхват, всеки регион влязъл в полезрението на компактните мобилни сензори. Оценявайки напредъка ни от контролния си център, проектантите на мобилните камери се поздравили за добре свършената работа. Зачакали хората да прекарат живота си, съсредоточавайки информационните си сензори върху късчета земя, скални пластове, разпределението на дърветата. И все пак, въпреки първоначалния успех, Картографите са дълбоко неудовлетворени от резултатите. При все планетарния обхват и дългия си живот, подвижните камери събират много малко материал, полезен за картографията. Вместо това устройствата насочват изкусно създадените си компактни лещи към полезренията на други компактни лещи – ироничен начин за банализиране на технологията. Тяхната високотехнологична сензорна кожа просто иска да бъде погалена. Великолепните сензори за въздушна компресия се обръщат към шепота на любимите вместо към жизненоважни планетарни данни. Въпреки издръжливия си на външни условия дизайн те изразходват енергията си за строене на подслони, в които се гъчкат заедно. Макар че са се разселили в огромни мащаби, те се скупчват върху малки площи. Създават комуникационни мрежи, за да гледат свои снимки, когато не са заедно. Ден след ден обезсърчените Картографи прехвърлят безкрайните ролки безполезна информация. Главният проектант е уволнен. Той е създал инженерно чудо, заето единствено да снима себе си. СемеВъпреки че приписваме на Бог заслугата за сътворението ни, оказва се, че Той не е имал уменията да направи това. Всъщност, без да иска, Той бутнал първата плочка от доминото, като създал палитра от атоми с различна форма. Свързали се електронни облаци, разцъфтели молекули, прегърнали се протеини и накрая се формирали клетки и се научили как да се гушат заедно като влюбени птички. Той открил, че като остави Земята да къкри на подходящо разстояние от Слънцето, животът по нея ще избуи инстинктивно. Бог не е толкова създател, колкото молекулен механик, извадил късмет: просто стартирал процеса, като създал миш-маш от материя, и настанало сътворение. Той е също толкова впечатлен от смайващите биологични резултати, колкото сме и ние, и често прекарва спокойни следобеди в разходки из гъсталака на джунглата или по морското дъно, наслаждавайки се на неочакваната красота. Когато нашият вид се натъкнал на разума, се изумил от Божиите електрически експерименти с мълниите, стремителните Му циклони, забавлението Му с експлозиите на вулканите. Тези ефекти произвели повече благоговение и недоумение у прекрасния нов вид, отколкото Той очаквал. Не искал да приема хвалби за нещо, което не бил заслужил, но продължавал да получава овации, без да ги е искал. Започнал да счита хората с тяхната необуздана любов за неустоими. Бързо сме се превърнали в Негови избраници. Също като нас, Той се смайва, когато се замисли за съвършената симфония на вътрешните ни органи, за глобалните синоптични системи, за чудната менажерия на морските видове. Всъщност не знае как работи всичко това. Изследовател е, любопитен и умен, и търси отговори. Но благодарение на нашето обожание, изкушението надделяло: ние сме предполагали, че сътворението е било запланувано, и Той спрял да ни поправя. Наскоро се е сблъскал с непредвиден проблем: нашият вид става все по-умен. Някога било лесно да впечатли пещерните хора, зяпнали огъня като чудо на чудесата; днес сме заменили объркването с уравнения. Фокусите, на които сме се връзвали, са разгадани. Физическите закони предсказват верните отговори; под знамето на по-добрите обяснения сега покоряваме интелектуалните територии, от които някога сме отстъпили. Ние владеем толкова странни и сложни теории от физиката, че на Бог Му се вдига кръвното, докато се опитва да ги разбере. Това Го поставя в коварна ситуация. Древните книги разказват как Бог извършил чудесата си в Египет. Сега Той се чувства застрашен, защото няма повече чудеса, и все повече се тревожи, че дори да опита, ние ще видим конците. Намира се в позицията на фокусник аматьор, който изнася представления пред малки деца и изведнъж трябва да излезе пред скептично настроени възрастни. Всичко това се отразява в солидния спад па опитите за чудеса през последните хилядолетия. Той е твърде благороден, за да блъфира, а мисълта да бъде хванат и разкрит като аматьор го смущава. Ето защо Бог пази все по-голяма професионална дистанция от любимите си същества. Докато продължава да се отдръпва, светци и мъченици запълват вакуума като Негов маркетингов екип. Сега Го е срам, че не ги е спрял по-рано; вместо това се усамотил, а те избълвали безброй жития. Но тази история има щастлив край. Наскоро Той се изправил лице в лице с ограниченията Си и това Го доближило до нас. След като ни разучил от небесния Си аванпост, започнал да разбира, че паството Му е напълно способно да Му влезе в положението. Накъдето и да погледне, вижда странни проявления на вяра: родители, които посяват живота на едно дете, но имат ограничен контрол върху него; политици, които за кратко управляват кораба на държавата към смътното бъдеще; ентусиазирана двойка, която се жени, без да знае докъде ще доведе този съюз. Бог изучава случайните стечения, от които произлизат приятелства, изобретения, забременявания, бизнес сделки и катастрофи. Осъзнава, че ще, не ще, всеки събаря плочките домино: никой не знае какво ще произтече от това. В отвъдното, в дружеската компания на случайно създаденото си паство, Бог се настанява удобно, като дядо, който оглежда дългата празнична маса на потомците си, с чувство на гордост, донякъде отговорност... и мъничко изненада. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|