Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
ИмпулсКакто за един компютърен чип няма отвъдно, така няма и за нас: в крайна сметка сме едно и също. Хората са малките мрежови единици на хардуер, в който работи масивна и невидима софтуерна програма, дело на трима космически Програмисти. Програмистите са експерти в създаването на гъвкави изчислителни субстрати, изградени от възли – в този случай хората, – които са мобилни, самолекуващи се и широколентови. С всеки контакт между хората мрежата обработва неизмеримо големи числа, преустройвайки колосалната си схема в движение, пресмятайки заради същества от друг мащаб. Изненадата е, че всички изчислителни операции се извършват под повърхността на съзнанието ни. Така че много внимавай следващия път, когато клепачът на съседа ти потрепери едва-едва. Обикновено никой от двама ви няма да го забележи съзнателно – за разлика от подсъзнанието ви. Засеченото потреперване отприщва каскади от промени в тези скрити части от мозъка ти: разплитат се гени, разцъфват протеини, преподреждат се синапен. Всичко това се случва под прага на възприятията ти – ти просто носиш мозъчната кутия, без да знаеш какво се случва вътре. Този прилив на невронна активност те кара незабавно да отделиш феромони, които не се долавят съзнателно, но повлияват чувствително върху нервната система на младата жена, която седи до теб: секунди по-късно тя неволно тропва с левия си крак, веднъж. Мозъкът на туриста срещу нея подема сигнала и изчисляването продължава по-нататък. Така навсякъде из огромната мрежа на човечеството сигналите се предават с огромна скорост, без никой от нас да знае, че пренасяме съобщения. Неволното почесване с пръст под ръба на шапката, внезапното настръхване, точният момент на едно мигване – всички те носят информация и отвеждат обработката към следващия етап. Човешката раса е исполинска мрежа от сигнали, предавани от възел на възел, изчисление от небесна величина, протичащо в огромната матрица на човешкия субстрат. Но се оказва, че в програмата се е промъкнал мъничък, неочакван бъг, аномален алгоритъм, който Програмистите не са предвидили и още не са засекли: нашето съзнание. Всичко, което обичаме, мразим, жадуваме, ненавиждаме, желаем, преследваме, на което се наслаждаваме, към което се стремим, за което копнеем – всички тези неща се случват като надстройка към планетарната програма, скрити сред гъстите дебри на нейния код. Любовта не е била включена в спецификациите на мозъка ни; тя е просто мил алгоритъм, който паразитира върху свободните процесорни цикли. Програмистите нямат представа за нашия съзнателен живот, точно както и ние – за техните изчисления. На теория би трябвало да могат да установят лека утечка на компютърни ресурси, макар че изчисленията биха били твърде сложни и заплетени за разследване на проблема. Но те не са се загрижили, защото са страшно доволни от хода на събитията. Случило се е нещо, което не проумяват: изчислителната мощ на матрицата расте със зашеметяваща скорост. Това им се струва необяснимо, понеже са програмирали възлите само за подмяна с нулев растеж. Знаейки, че хората в един момент ще се износят, Програмистите ги оборудвали с механизъм тип „ключ – ключалка“ за себевъзпроизводство, когато часът настъпи. Но не предвидили аномалния алгоритъм, нито как той по случайност ще генерира силна самота у възлите, нужда от компания и произтичащите от това саги на драми и удовлетворение. Последвалото любене многократно увеличило размера на матрицата, като от хиляди възлите станали милиарди. Поради причини отвъд разбирането на Програмистите, възлите полагат чутовни усилия да се съхранят живи и да превъртат ключалките и ключовете. От всички планети на Програмистите нашата е златното дете на суперкомпютрите, светът, който необяснимо как осигурява достатъчно енергия, за да осветява галактиката. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|