СВ. Аврелий августин за благодатта и свободата на волята

31. Ала за да не помисли някой, че там нищо се не върши от людете чрез свободното произволене, в псалома е речено: "Не ожесточавайте сърцата си." И от Иезекиила: "Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; и защо да умирате, доме Израилев? Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се - и живейте!" (Иез., 18:31-32). Да припомним, че той казва "обърнете се - и живейте" на ония, които се обръщат към него с думите: "Боже, възстанови ни" (Пс., 79:4). Да припомним, че осъждайки нечестивия, пак той казва: "Изхвърлете от себе си всички ваши нечестия." Да припомним, че казва: "направете си нов дух и ново сърце", същият този, който казва: "ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам". Та как този, който казва: "направете си", казва и: "ще ви дам"? Защо нарежда, като се кани да дава? Защо дава, ако човекът трябва да го направи? Не затова ли, че дарява заповяданото, като помага да го извърши онзи, комуто е заповядано? Но волята в нас е винаги свободна, само че не винаги е добра. Защото тя е свободна или от правдата, когато служи на греха, и тогава е зла; или от греха, когато служи на правдата, и тогава е добра. А благодатта Божия е винаги добра и тя допринася, щото да стане човек на добрата воля онзи, чиято воля преди това е била зла. Тя допринася и, щото самата добра воля (след като вече е започнала да бъде такава) да нараства и да стане толкова голяма, че да е в състояние да изпълни божествените заповеди, които възжелала, понеже желаела силно и съвършено. Този именно е смисълът на писаното: "Ако желаеш, ще запазиш заповедите" (Сир., 15:15) - че човекът, който желае, ала не може, да узнае, че още не е пожелал достатъчно, и да се моли да има такава воля, която ще е достатъчна, за да изпълни заповедите. И разбира се, ще му бъде помогнато да извърши заповяданото. Защото полезно е да желаем тогава, когато можем, и полезно е да можем, когато желаем: защото каква е ползата да желаем невъзможното или да не желаем възможното?

33. Така че онзи, който иска, ала не може да изпълни заповедта Божия, вече има добра воля, но малка и немощна; и той ще може да я изпълни, когато волята му стане голяма и силна. Защото когато мъчениците изпълнявали онези велики заповеди, правели го с наистина голяма воля, сиреч с голяма любов: за която любов сам Господ казва: "Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Иоан, 15:13). Затова и апостолът казва: "Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото който люби другиго, изпълнил е закона. Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си. Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона" (Рим., 13:8-10). Такава любов още нямало у апостол Петър, когато от страх трижди се отрекъл от Господа (Мат., 26:69-75). Защото, както казва в посланието си евангелистът Иоан, "в любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха" (I. Иоан, 4:18). И все пак, макар и малка и несъвършена, тя не отсъствала у него, когато рекъл Господу: "Душата си за Тебе ще положа" (Иоан, 13:37): защото мислел, че може, понеже чувствувал, че иска. И кой дарил тази, макар и малка любов, ако не онзи, който подготвя волята и със съдействието си завършва онова, що с действието си начева? Защото същият, който съдействува нам, желаещите, за завършване на делото, предизвиква в нас и дава начало на самото желание. Затова апостолът казва: "Уверен съм в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа" (Филип., 1:16). Наистина, той предизвиква желането ни без нас самите; а когато възжелаем, и то тъй, че да изпълним желанието си, съдействува с нас: без него обаче (предизвикващ желанието или съдействуващ му) не сме способни да извършим нито едно от делата на благочестието. За този, който предизвиква желанието в нас, е речено: "Бог е, Който ви прави да искате, и да действате." А пък за този, който ни съдействува, когато вече желаем и желанието си изпълняваме, е казано: "Знаем, че на ония, които любят Бога, всичко съдействува към добро" (Рим., 8:28). Какво означава "всичко", ако не и самите ужасни и жестоки страдания? Наистина, бремето Христово, толкова тежко за малодушието, е леко за любовта. Защото Господ е казал, че бремето му е леко (Мат., 11:30), тъкмо на люде като Петър, какъвто бил той не когато се отрекъл от Христа, ами когато приел страданието за него.

34. Препоръчвайки тази любов, сиреч възпламенената от божествената любов воля, апостолът казва: "Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли или голотия, опастност ли или меч? Както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане". Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ" (Рим., 8:35-39). И на друго място казва: "Ще ви покажа път още по-превъзходен. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо не ме ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада." И малко след това: "А сега остават ти три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта. Стремете се към любовта" (I. Кор., 12:31-14:1). И на галатяните казва същото: "Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму. Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си" (Галат., 5:13-14). Същото казва и на римляните: "Който люби другиго, изпълнил е закона" (Рим., 13:8). Същото и на колосяните: "А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството" (Колос., 3:14). И на Тимотея: "А целта на поръчването е да се породи любов"; и сетне прибавя каква да е тя: "от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра" (I. Тим., 1:5). А с думите, отправени към коринтяните: "Всичко у вас да става с любов" (I. Кор., 16:14), достатъчно ясно показва, че дори порицанието, което на порицаваните се сторва тягостно и горчиво, трябва да се прави с любов. Затова и когато другаде казва: "Вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички", тутакси добавя: "Гледайте никой никому да не отвръща зло за зло" (I. Сол., 5:14-15). Така че и когато биват порицавани безчинните, не със зло за зло се отвръща, ами с добро. И какво, ако не любовта, прави всичко това?

35. И апостол Петър казва: "А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото любовта покрива много грехове" (I. Петър, 4:8). А също и апостол Иаков: "Ако изпълнявате обаче царски закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите" (Иак., 2:8). Същото срещаме и у апостол Иоан: "Който обича брата си, той пребъдва в светлината" (I. Иоан, 2:10). И на друго място: "Всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си." И другаде: "А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други" (пак там, 3:10, 23). И отново: "И ние имаме от Него тая заповед: "който люби Бога, да люби и брата си" (пак там, 4:21). И малко по-долу: "По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки" (пак там, 5:2-3). И във второто му послание е написано: "Не като че ти пиша нова заповед, но оная, която имаме отначало, да любим един другиго" (II. Петър, 5).

36. А и сам Господ Иисус говори, че всеки закон и всяко пророчество се опира на тия две заповеди - любовта към Бога и любовта към ближния (Мат., 22:40). За тия две заповеди в евангелието по Марка е писано: "Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първата заповед. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма" (Марк., 12:28-31). А в евангелието по Иоана казва: "Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" (Иоан., 13:34-35).
Глава XVIII

37. Всички тези предписани за любов, сиреч да се възлюбят Бог и ближният, са толкова значими и такива, че всяко нещо, което човек си въобразява, че прави добро, в никакъв случай не става за добро, ако се прави без любов; та тези предписания за любов напразно биха се давали на хора, лишени от свободен избор на волята. Но щом те се дават на хората и от Вехтия, и от Новия завет (макар че едва в Новия се явила благодатта, обещана във Вехтия, а пък законът без благодат е буква убиваща, докато благодатта е дух животворящ), откъде идва у хората любовта към Бога и ближния, ако не от самия Бог? Защото ако не от Бога, ами от людете, ще са победили пелагианите, ако от Бога - ние ще сме победили пелагианите. Та нека седне между нас като съдник апостол Иоан, и да ни каже: "Възлюбени, нека любим един другиго". Когато при тези думи Иоанови те започнат да се превъзнасят и говорят: "Защо ни се предписва това, ако не защото от нас зависи да се обичаме един другиго?", то същият този Иоан тутакси ще продължи и, посрамвайки ги, ще рече: "защото любовта е от Бога" (I. Иоан, 4:7). И тъй, любовта е не от нас, ами от Бога. Защо, значи, е речено: "Нека любим един другиго, защото любовта е от Бога", ако не затова, че с тая заповед на свободното произволение да бъде напомнено да дири Божи дар? Впрочем дори и това напомняне би било безплодно, ако преди това не е приело някаква любов, та да се старае да я преумножи и с това да изпълни заповяданото. Когато се казва: "Нека любим един другиго" - това е закон; когато се казва: "защото любовта е от Бога" - това е благодат. Защото мъдростта Божия "закон и милост носи на езика си" (Притч., 3:16). Затова и е писано в псалома: "Благословение ще даде Оня, що дал е закон."

38. Та нека никой не ви въвежда в заблуждение, братя мои; защото ние не бихме обичали Бога, ако той преди това не ни е обичал. Същият този Иоан ни показва, че е така, с думите: "Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби" (I. Иоан, 4:19). Благодатта ни кара да възлюбим закона, законът без благодат ни превръща в законопрестъпници. Това ни указва и реченото от Господа на учениците му: "Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах" (Иоан, 15:16). Защото ако ние първом го бяхме възлюбили, та и той нас да възлюби за заслугата ни, щяхме ние първом да сме го избрали, за да заслужим да бъдем избрани от него. Но сам Бог, който е истината, друго говори и думите му опровергават тая хорска суетност: "не вие Мене избрахте", казва. А щом не сте ме избрали, несъмнено не сте ме и възлюбили: защото как щяхте да изберете тогова, когото не сте възлюбили? И: "Аз вас избрах", казва. Нима не са го избрали и предпочели пред всички блага на тоя свят едва след това? Но те го избрали, защото били избрани; а не че били избрани, задето са го избрали. И хората, избиращи Бога, не биха имали никаква заслуга, ако тях, избиращите, не бе изпреварила благодатта Божия. Затова и апостол Павел, благославяйки солуняните, казва: "Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички" (I. Сол., 3:12). Това благословение за взаимна любов ни е дадено от оня, който ни даде и закона да се обичаме един другиго. Най-сетне, на друго място се обръща пък към тях (защото несъмнено у някои от тях вече е било налице онова, което той пожелал да имат) с думите: "Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилства" (II. Сол., 1:3). Това им рекъл, за да се не възгордеят заради голямото благо, което имали от Бога, и да не си въобразят, че го имат от себе си. Понеже вярата ви, казва, твърде много расте и взаимната любов у всеки едного от всички вас изобилства, да благодарим Богу за вас, а не да ви хвалим, като че имате всичко това от вас.

39. И на Тимотея говори: "Защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие" (II. Тим., 1:7). Нужно е да се пазим да не заключим от това свидетелство на апостола, че не сме приели духа на страха Божи, който е без съмнение голям Божи дар и за който пророк Исая казва: "Ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен" (Исая., 11:2-3). И сме приели духа не на оня страх, поради който Петър се отрекъл от Христа, ами този, за когото сам Христос казва: "Бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената и душата, и тялото; да, казвам ви, от Него се бойте". А това казал, за да се не отречем от него поради оня страх, който смущавал Петър. Тъкмо тоя страх пожелал да отстрани от нас, като рекъл преди това: "Не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят" (Лука, 12:5, 4). Ние не сме приели духа на тоя страх, ами на силата, любовта и целомъдрието. За този именно дух говори апостолът в посланието си към римляните: "Хвалим се и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението - опитност, опитността - надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий" (Рим., 5:3-5). И тъй, не чрез нас, ами чрез дарения ни от Дух Свети любовта (която, разбира се, е дар Божи) прави, щото скръбта да не отнема, а по-скоро да поражда търпението. И към ефесяните се обръща с думите: "Мир на братята и любов с вяра". Велики блага са тия, но нека каже отгде са. "От Бога Отца", казва, "и от Господа Иисуса Христа" (Ефес., 6:25). Значи тези велики блага са не нещо друго, ами дарове Божии.

40. Не е чудно обаче, че светлината свети в мрака и мракът не я обзема (Иоан, 1:5). У Иоана светлината казва: "Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем и да сме чеда Божии" (I. Иоан, 3:1). А у пелагианите мракът говори: "Любовта ни е от нас самите." Ако имаха тази истинска, сиреч християнска любов, те щяха да знаят и откъде я имат; както това знаел и апостолът, който казва: "Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога" (I. Кор., 2:12). Иоан казва: "Бог е любов" (I. Иоан, 4:16). А пелагианите твърдят, че и самия Бог имат не от Бога, ами от самите себе си: и макар да признават, че знанието на закона в нас е от Бога, настояват, че любовта е от нас самите. И не чуват, че апостолът казва: "Знанието възгордява, а любовта назидава" (I. Кор., 8:1). Та има ли нещо по-неуместно, нещо по-глупаво и по-чуждо на пресветата любов от признанието, че от Бога е знанието, което без любов възгордява, а пък от нас е любовта, която отнема от знанието възможността да възгордява? И като казва апостолът: "Христовата любов, която превъзхожда всяко знание" (Ефес., 3:19), има ли нещо по-неуместно от мнението, че от Бога е знанието, което трябва да се подчини на любовта, а пък от людете е любовта, която превъзхожда знанието? И пак според него истинната вяра и здравото учение са и двете от Бога, понеже писано е: "От устата Му иде знание и разум" (Притч., 2:6); писано е: "Любовта е от Бога" (I. Иоан, 4:7). И четем: "Дух на премъдрост и разум" (Исая, 11:2); четем: "Дух на сила, любов и целомъдрие" (II. Тим., 1:7). Но по-голям дар от знанието е любовта: защото когато има знание у човека, нужна е любов, за да се не възгордее; а любовта "не завижда, не се превъзнася, не се гордее" (I. Кор., 13:4).