СВ. Аврелий августин за благодатта и свободата на волята
Изтегляне 0.51 Mb.
|
| Глава XXI
42. Кой няма да се разтрепери пред тия божествени присъди, с които Бог върши в сърцата дори на злите люде всичко, каквото пожелае, въздавайки им обаче според заслугите им? Ровоам, синът Соломонов, пренебрегнал спасителния съвет на старците, който му дали те - да не постъпва жестоко с народа, а с охота възприел думите на връстниците си, да отвърне със заплахи на ония, на които трябвало да отговори с ласка. От къде е това, ако не от собствената му воля? Ала поради това се отрекли от него десетте колена Израилеви и си избрали друг цар, Иеровоам, та да се изпълни волята на разгневения Бог, което им било предвещано и отнапред. Защото какво казва Писанието? "И царят не послуша народа, защото тъй бе съдено от Господа, за да се изпълни думата Му, която бе изрекъл Господ чрез Ахия Силомец на Наватовия син Иеровоама" (III. Царств., 12:3-20). Естествено, това било сторено чрез човешката воля, но тъй, както Господ отсъдил. Прочетете книгата Паралипоменон и във втората книга ще видите, че е писано: "И възбуди Господ против Иорама духа на филистимци и араби, съседи етиопци, и те се дигнаха против Иудея, нахълтаха в нея и заграбиха всичкия имот, що беше в дома на царя" (II. Парал., 21:16-17). Тук е показано, че Бог възбудил враговете да опустошат земите на тия, които отсъдил, че заслужават такова наказание. Нима въпреки това филистимците и арабите се вдигнали и нахълтали в земята иудейска не по своя воля, или се вдигнали по своя воля така, че да е лъжа писаното, дето Господ възбудил духа им да сторят това? Вярно е по-скоро и едното, и другото - и че се вдигнали по своя воля, и че при все това Господ възбудил духа им. А може да се рече и тъй: и че Господ възбудил духа им, и че при все това те се вдигнали по своя воля. Защото Всемогъщият събужда в сърцата човешки волевото движение, та да стори чрез тях онова, що е поискал да стори (а той изобщо не може да пожелае нещо неправедно). Какво означава реченото от човека Божий на цар Амасия: "Нека не ходи с тебе израилска войска, защото Господ не е с израилтяните, не е с никого от Ефремовите синове, а иди самичък, върши работа, подвизавай се храбро във войната. Иначе ще те хвърли Бог пред врага, защото у Бога има сила да подкрепи и да събори" (пак там, 25:7-8)? По кой начин силата Божия подкрепя едни във войната, давайки им увереност, а други обръща в бягство, пращайки върху им страх, ако не затова, че онзи, който сътворил на небето и земята всичко, което пожелал (Пс., 134:6), действува и в човешките сърца? Да прочетем какво рекъл израилският цар Иоас, пращайки вест до цар Амасия, който желаел да воюва срещу него. Той казва малко по-нататък: "Стой у дома си. За какво ти е да предизвикваш разпра за твоя злочестина? Ще паднеш ти и Иуда с тебе" (IV. Царств., 14:9-10). По-късно Писанието прибавя: "Но Амасия не послуша, понеже това беше от Бога, - за да ги предаде в ръката на Иоаса, задето взеха да прибягват към идумейските богове" (II. Парал., 25:20). Ето, желаейки да накаже греха на идолопоклонството, Бог сторил тъй, че онзи, комуто с право се разгневил, да не чуе в сърцето си спасителното увещание, ами да го пренебрегне и да влезе във война, където да падне заедно с войската си. И чрез пророк Иезекиил казва Бог: "Ако пък пророк допусне да се измами и каже дума тъй, като че ли аз, Господ, съм научил тоя пророк, то Аз ще простра против него Моята ръка и ще го премахна из Моя народ Израиля" (Иезек., 14:9). В книгата Естир е написано, дето една жена от израилския народ в земята на пленничеството станала жена на чуждородния цар Артаксеркс: та в тази книга е писано, че когато трябвало да се намеси в защита на своя народ, който царят заповядал да бъде изтребен, където и в царството му да се намира, тя се обърнала с молитва към Бога: защото голямата необходимост я принудила да се реши да влезе при царя противно на заповедта и разпоредбата му (Естир, 3 и 4). И вижте какво казва Писанието: "Като обърна лицето си, светнало от слава, царят погледна силно разгневен; и царицата падна духом, измени лице от премаляване и се облегна о главата на слугинята, която придружаваше. И Бог измени духа на царя в кротост (пак там, 5:1). В Притчи Соломонови е писано: "Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска" (Притч., 21:1). И в псалом сто и четвърти е казано, какво сторил Бог на египтяните: "Възбуди в сърцето им омраза против народа Си и лукавство против рабите Му" (Пс., 104:25). А вижте какво е писано и в апостолските писания; например в посланието на апостол Павел до римляните: "Затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата." И малко по-нататък: "Затова Бог ги предаде на срамотни страсти." И малко по-нататък: "А понеже не се опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича" (Рим., 1:23, 26, 28). И във второто си послание до солуняните казва за някои: "Загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. И затова Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата" (II. Сол., 2:10-12). 43. С тези и подобни на тях свидетелства на божественото слово (чието изброяване би било твърде дълго) достатъчно ясно е показано - доколкото мога да преценя, - че Бог действува и в сърцата човешки, скланяйки волята им накъдето желае - било според милосърдието си към доброто, било според залугите им към злото; и ги съди понякога скрито, понякога тайно, но винаги справедливо. Защото в сърцето ви трябва да бъде укрепено непоклатимо, че няма неправда у Бога (Рим., 9:14). И затова, като прочетете в Писанието на истината, че някои люде са съблазнени от Бога или че сърцата им са затъпяли и закоравели, не се съмнявайте, че отнапред са били лошите им заслуги, тъй че с право са изтърпяли тези неща: за да не изпаднете и вие в положението, за което говори Соломоновата притча: "Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа" (Притч., 19:3). Наистина, благодатта не се дава според заслугите на човеците, в противен случай благодатта не би била вече благодат (Рим., 11:6): тя се нарича благодат тъкмо понеже се дава даром. И ако Бог е властен да действува и в сърцата на злите - било чрез ангелите, било чрез добрите или злите люде, било по някакъв друг начин - според заслугите им, чиято злостност не е сътворена от него, ами или е извлечена изначално от Адама, или е прорастнала чрез собствената им воля, какво чудно има в това, дето върши добро в сърцата на избраниците си чрез Светия Дух този, който е направил сърцата им от зли да станат добри? Глава XXII 44. Но нека се вгледат людете в които и да е добри заслуги, които според тях предхождат оправдаването чрез Божията благодат. Те не разбират, че като казват това, тъкмо благодатта и отричат. Нека се вгледат, както казах, но само що се отнася до възрастните; що се отнася до децата, пелагианите не намират какво да отвърнат - защото детската воля не е насочена към придобиване на благодат (а според тях тъкмо заслугата на волята предшества благодатта), а освен това виждаме как младенците се противят и плачат, когато ги кръщават или ги причастяват към светите тайнства; това би им се вменявало в голям грях заради нечестивостта, ако те вече се ползуваха от свободното произволение: и въпреки това дори в противящите се прониква благодатта, очевидно непредхождана от никаква добра заслуга - в противен случай благодатта вече не би била благодат. А понякога тази благодат се дава на синовете на неверници, които по силата на тайнственото Божие провидение по някакъв начин попадат в ръцете на люде благочестиви; а синовете на вярващи понякога не получават, защото е налице препятствие, което й пречи да им се притече на помощ в бедата. Всичко това става чрез тайнственото Божие провидение, чиито присъди са неизповедими и пътищата - неведоми: та вижте, какво казал първом апостолът, за да продължи след това. Защото като писал до римляните, сиреч до езичниците, той отворил дума за юдеите и езичниците, и рекъл: "Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, така и те сега са непокорни поради вашето помилуване, та и самите те да бъдат помилувани. Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува" (Рим., 11:30-33). И когато проумял какво е казал, възторгвайки се от непоколебимата истинност на своето изказване, но и от неговата голяма дълбочина (как Бог ги затворил в непокорство, та всички да помилува, един вид правейки зло, за да се получи добро), тутакси се провикнал и рекъл: "О каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите пътища!" Порочните люде не мислят за тия непостижими съдби и неизследими пътища; те, лесно схващащи казаното, но неспособни да го уразумеят, си въобразяват и си представят, че апостолът е казал: "Да правим зло, за да излезе добро" (пак там, 3:8). Невъзможно е апостолът да е казал нещо такова; но неразумните люде си въобразяват, че е речено точно това, когато чуят думите на апостола: "А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие" (пак там, 5:20). Но благодатта прави това, та вече да вършат добро ония, които са вършили зло, а не да тънат в зло, мислейки, че ще им се въздаде добро. И тъй, те не бива да казват: "Да правим зло, за да излезе добро", а "Правихме зло, а излезе добро; нека вече да правим добро, та в бъдеще да получим за доброто добро ние, които сега получаваме за злото добро." Поради което в псалома е писано: "Милост и съд ще възпявам Тебе, Господи" (Пс., 100:1). И тъй, синът человечески е дошъл първом в света не за да го съди, а за да бъде спасен чрез него светът (Иоан, 3:17) - и то чрез милосърдието му; а едва после ще дойде заради съда, за да съди живи и мъртви - макар че и в наши дни спасението не става без съд, само че таен, защото е рекъл Господ: "За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи" (пак там, 9:39). Глава XXIII 45. Следователно свържете всичко това с тайнствените присъди Божии, когато видите, че при една и съща вина, която без съмнение носят всички деца, наследили зло от Адама, на едного се помага, за да приеме кръщението, другиму не се помага, та да умре той в провинението си; че един кръстен бива оставен в тоя живот, ако и Бог да знае отнапред бъдещото му нечестие, а друг кръстен е отнет от тоя живот, за да не измени злоба разума му (Прем. Сол., 4:11). Но не приписвайте в тези случаи несправедливост или незнание Богу, у когото е източникът на правдата и мъдростта; ами, както ви съветвах в началото на тази проповед, следвайте това, до което сте достигнали, и Бог ще ви го разкрие (Фил., 3:16 и 15) ако не в този живот, то в другия: защото няма нищо скрито, което да се не открие (Мат., 10:26). Та когато чуете Господ да казва: "Аз, Господ, съм научил тоя пророк" (Иезек., 14:9), и апостолът да казва: "Когото иска, милува, а когото иска, ожесточава" (Рим., 9:18), в оня, когото е допуснал да бъде съблазнен или ожесточен, допуснете непременно зли заслуги, а пък в оня, когото милува, признайте с непоколебима вяра Божията благодат, която въздава за злото не със зло, ами с добро. И не отнемайте свободната воля на фараона само затова, защото Бог говори на много места: "Аз ожесточих фараона", "ожесточих го" или "ще ожесточа сърцето на фараона" (Изх., 4-14, passum). Защото от тук следва, че сам фараонът не е ожесточил сърцето си. Защото и друго четем за него, когато били премахнати от него песите мухи: "Но и тоя път фараонът ожесточи сърцето си и не пусна народа" (пак там, 8:32). Ето защо и Бог го ожесточил чрез праведния съд, и фараонът чрез свободния си избор. Та бъдете сигурни, че трудът ви няма да бъде напразен, ако вие, тръгвайки с добро намерение, го запазите чак до края. Защото Бог, който не въздава сега на ония, които освобождава, според делата им, в бъдеще ще въздаде всекиму според делата му (Мат., 16:27). Ще въздаде Бог и за злото със зло, понеже е праведен; и за злото с добро, понеже е благ и праведен; единствено за доброто не въздава със зло, понеже не е неправеден. Следователно въздава за неправдата - с наказание; и въздава за злото с добро, за неправдата - с благодат; и въздава за доброто с добро, за благодатта - с благодат. Глава XXIV 46. Препрочитайте постоянно тая книга и, ако разберете, благодарете Богу; а там, дето не разбирате, молете се да разберете: защото Господ ще ви даде разум. Помнете, че писано е: "Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор - и ще му се даде" (Иак., 1:5). Тази е мъдростта, низхождаща свише, за която говори и сам апостол Иаков. А гонете и от себе си и се молете да не е във вас другата мъдрост, която проклина с думите: "Но ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; защото дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (пак там, 3:14-17). Е, кое благо няма да има онзи, който ще изпроси и измоли тая мъдрост от Господа? И оттук разберете благодатта; защото ако тази мъдрост беше от нас, тя не би идвала свише и не би трябвало да изпросваме от Бога, който ни е сътворил. Братя, молете се и за нас, та да живеем целомъдрено, благочестиво и праведно в този наш век, очаквайки да се сбъдне блажената надежда и да се яви Господ и Спасител наш Иисус Христос (Тит, 2:12-13), комуто са честта, славата и царството с Отца и Духа Свети за векове вечни. Амин. Каталог: library -> duhovni duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека duhovni -> Обикновеният път duhovni -> Към световно единство гари Ка duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса duhovni -> На корицата duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|