СВ. Аврелий августин за благодатта и свободата на волята

16. Затова нека разгледаме и самите заслуги на апостол Павел, за които - по собствените му думи - ще му възложи венеца на правдата праведният съдия, и да видим дали заслугите му са негови собствени, сиреч дали сам той си ги е подготвил, или са дарове Божи. "С добрия подвиг - казва той - се подвизавах, път свърших, вярата опазих". Най-напред, тези добри деяния не биха се осъществили, ако не ги предшествуваха добри помишления. Обърнете внимание, впрочем, какво казва той за самите помишления, когато се обръща към коринтяните с думите: "Но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога" (II. Кор., 3:5). После нека изследваме всяко поотделно. "С добрия подвиг се подвизавах" - казва. Питам, с каква сила се е подвизавал - с такава ли, която е от самия него, или с дарената му свише? Ала не може да бъде, един толкова велик учител да не знае закона Божи, прогласен във "Второзаконието": "И да не кажеш в сърцето си: "моята сила и костта на моята ръка ми придобиха това богатство", но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той ти даде сила да придобиваш богатство" (Второз., 8:17-18). Каква обаче е ползата от подвига ако резултатът му не е победа? А кой, ако не Бог ни дарява победата, за която апостолът казва: "Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа" (I. Кор., 15:57)? И на друго място, споменавайки свидетелството на псалома: "Заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане", допълва и казва: "Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби" (Пс., 48:22; Рим., 8:36-37): значи не чрез нас, а чрез възлюбилия ни. Сетне казва "път свърших": ала това казва същият, който другаде говори: "Това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува" (пак там, 9:16). Тази мисъл по никой начин не може да бъде извъртяна така, че да се рече: "Не от Бога, който милува, ами от човека, който желае или тича": защото който дръзне да твърди подобно нещо, ще се прояви като откровено противоречащ на апостола.

17. Накрая казва: "вярата опазих": ала това казва онзи, който говори другаде: "Като помилуван от Господа да му бъда верен" (I. Кор., 7:25). Разбира се, той не казва: "помилуван съм от Господа, защото съм му верен", а: "за да съм му верен", показвайки със самото това, че и самата вяра е невъзможна без помилуване от Бога и че и тя е дар Божи. Това той учи откровено, казвайки: "Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е." Защото е възможно някои да рекат: "Затова получихме благодатта, защото повярвахме", приписвайки, тъй да се рече, на себе си вярата, а на Бога - благодатта. Затова именно апостолът казва: "чрез вяра", но сетне: "това не е от вас - Божий дар е". А за да не рекат, че с делата си са заслужили такъв дар, веднага след това добавя: "не е от дела, за да не би някой да се похвали" (Ефес., 2:8-9). Не че отричал или смятал за суетни добрите дела (защото твърди, че Бог въздава всекиму според делата му - Рим., 2:6), ами настоявал, че делата са от вяра, а не вярата - от дела; затова делата ни праведни са от оня, от когото е и самата вяра, за която е речено: "Праведният чрез вярата си ще бъде жив" (Авак., 2:4).

18. Людете не разбират казаното от самия апостол: "Мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона" (Рим., 3:28) и си въобразяват, че според него е достатъчно човек да вярва, макар и да живее зле и да не върши добри дела. Но не може да мисли така оня Съсъд на избраничеството, който, като рекъл на едно място: "Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването", тутакси добавил: "но вярата, която действува чрез любов" (Галат., 5:6). Това е същата тая вяра, която отделя верните Богу от нечистите демони: защото и последните, както казва апостолът, "вярват и треперят" (Иак., 2:19), ала не вършат добро. Следователно в тях я няма оная вяра, чрез която е жив праведният, сиреч която действува чрез любов, за да й въздаде Бог живот вечен за делата й. А тъй като и собствените ни добри дела са от Бога, както от него са вярата и любовта в нас, споменатият Учител на езичниците нарича благодат и самия вечен живот.

19. От тук възниква един не особено лек въпрос, който следва - с помощ Господня - да бъде решен. Защото ако вечният живот се въздава за добрите дела, както ясно говори Писанието, понеже Бог "ще въздаде всекиму според делата му" (Мат., 16:27), то как така вечният живот е благодат, щом благодатта не се въздава за делата, ами благодатно, сиреч даром се дарява, по думите на самия апостол: "На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг" (Рим., 4:4), и още: "Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък", и веднага след това: "Но ако е по благодат, не е вече по дела; защото инак благодатта не би била вече благодат" (пак там, 11:5-6). Та как ще е живот вечен благодатта, която се извлича от делата? Или може би апостолът не е твърдял, че вечният живот е благодат? Напротив, точно това твърди той, и никой не може да го оспори: и нужен му бил не тълкувател изтънчен, ами слушател внимателен. Защото като рекъл: "платката, що дава грехът, е смърт", тутакси добавил: "а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ" (пак там, 6:23).

20. И тъй, струва ми се, че този въпрос не може по никой начин да бъде решен, докато не разберем, че и самите ни добри дела, за които ни се въздава живот вечен, се дължат на благодатта Божия, понеже казва Господ Иисус: "Без Мене не можете да вършите нищо" (Иоан, 15:5). И като рекъл: "Защото по благодат сте спасени чрез вярата: и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали": апостолът видял, че хората могат да схванат тези думи в смисъл, че вярващите не се нуждаят от добри дела, ами че само вярата им е достатъчна; и че - от друга страна - те могат да се похвалят с добрите си дела, като че ли за да ги извършат, са си самодостатъчни: затова и веднага добавя: "Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим" (Ефес., 2:8-10). Какво означава казаното от него, когато споменава благодатта Божия: "не от дела, за да не би някой да се похвали"? Защо казва това, привеждайки основанието, че "Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела"? Как тогава "не от дела, за да не би някой да се похвали"? Но виж и уразумей, че думите "не от дела" означават "не от твоите", сиреч от онези, които се дължат на самия тебе, ами от тези, за които Бог те е създал, сиреч образувал и сътворил. Защото когато казва: "Негово творение сме, създадени в Христа Иисуса за добри дела", той има предвид не онова сътворяване, чрез което сме били създадени като човеци, а другото, за което говори онзи, който очевидно вече е човек: "Сърце чисто създай в мене, Боже" (Пс., 50:12), и за което апостолът казва: "И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново. А всичко е от Бога" (II. Кор., 5:17-18). Създадени сме, следователно, сиреч оформени и сътворени "за добри дела", които не ние а "Бог е предназначил да вършим". И тъй, любезни братя, ако животът ни не е нищо друго, освен Божия благодат, несъмнено и вечният живот, който се въздава за добрия живот, е благодат Божия: и той се дава даром, защото и онзи, комуто се дава, даром е даден. Но този живот, на който се дава, е само благодат, а онзи, който му се дава като възнаграждение, е благодат въз благодат, като награда за праведността - за да е верно (а то е верно!), че Бог въздава всекиму според делата му.
Глава IX

21. Но може би ще попитате, дали в Светото Писание съм срещал израза "благодат въз благодат". Вземете евангелието от Иоана, в такава светлина просияващо, дето Иоан Кръстител казва за Господа Христа: "И от Неговата пълнота всички ние приемаме, и благодат въз благодат" (Иоан, 1:16). И тъй, от неговата пълнота приемаме според мярата си, тъй да се рече, нашите дялове, за да живеем добре, "както Бог е отмерил всекиму" (Рим., 12:3); понеже "всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак" (I. Кор., 7:7): и това е благодатта. А освен това приемаме и благодат въз благодат, когато ни се въздава вечният живот, за който апостолът казва: "А дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ", след като преди това е рекъл: "Платката, що дава грехът, е смърт". Наистина, та отплата е заслужена, защото на воинството дяволско се въздава дължимото - вечната смърт. И макар тук да е можел да каже, и то с право, "Отплатата за праведността е живот вечен", предпочел да рече: "дарът Божий е живот вечен": за да разберем от това, че не за заслугите ни, ами по своето милосърдие Бог ни води към вечния живот. За Бога именно говори в псалома човекът Божи, обръщайки се към душата си: "увенчава те с милост и щедрости" (Пс., 102:4). Ала не се ли възлага венецът за добри дела? Тъй като, обаче, самите добри дела на добрите люде сътворява онзи, за когото е речено: "Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата му воля", затова псаломът прогласява: "увенчава те с милост и щедрости": защото по негова милост творим доброто, за което ни се възлага венецът. Впрочем със словата: "Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата му воля", не бива да смятаме, че е премахнато свободното произволение. Защото ако беше така, не би казал по-горе: "със страх и трепет вършете вашето спасение" (Филип., 2:13,12). Защото когато се отдава заповед да се извърши нещо, тя е отнесена към свободното произволение - ала да бъде то със страх и трепет, за да не би людете, приписвайки на самите себе си добрите си дела, да се хвалят с тях като със свои собствени. Един вид, апостолът бил изпитван, като му викали: Защо рече "със страх и трепет"?: а той пояснил смисъла на тия думи, като отвърнал: "Бог е, Който ви прави и т.н.". Защото ако се страхувате и треперите, няма да се хвалите с добродеянията си като с ваши собствени, понеже Бог е, който действува във вас.

22. И тъй, братя, по свободен избор сте длъжни да не вършите зло и да вършите добро; защото това ни предписва законът Божи в свещените книги, както във вехтите, тъй и в новите: но да прочетем и с помощ Господня да уразумеем думите на апостола: "Защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът" (Рим., 3:20). "Познава се", казва, а не "унищожава се". Ако обаче човекът познае греха, а пък благодатта не му се притече на помощ да се опази от онова, което е познал, законът наистина поражда гняв - което на друго място твърди и сам апостолът, чиито думи са: "законът поражда гняв". Той казал това, понеже по-голям е гневът Божи върху престъпника, който познал чрез закона греха и все пак го сторил; този човек наистина е престъпник срещу закона, както е казано другаде: "Дето пък няма закон, няма и престъпление" (пак там, 4:15). Затова пък на друго място казва: "за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква", желаейки под вехтата буква да се разбира законът, а под обновения дух - какво друго, ако не благодатта? И за да не помисли някой, че обвинява или порицава закона, след това си задава въпроса и казва: "Какво прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не." А сетне добавя: "Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона" (което следва от твърдението му, че чрез закона се познава грехът). "Защото - казва - и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. Аз живеех някога си без закон; но когато дойде заповедта, грехът оживя, пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен" (Рим., 7:6-13). И на галатяните казва: "Като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът" (Галат., 2:16).

23. Какво обаче да правим с твърдението на пелагианите, тези суетни и извратени люде, че законът е благодатта Божия, помагаща ни да не грешим? Какво да правим с тия нещастници, които, без нито за миг да се усъмнят в думите си, противоречат на един толкова велик апостол? Той казва, че грехът чрез закона е събрал сили срещу човека, че чрез заповед, пък била тя свята, справедлива и добра, го убива, и че чрез доброто предизвиква смъртта му, от която не би се спасил, ако духът не оживотвореше тогова, когото буквата е убила - както казва на друго място: "Буквата убива, а духът животвори" (II. Кор., 3:6); докато тези невразумими люде, слепи за светлика Божий, глухи за Божи глас, настояват, че животвори убиващата буква, а на духа животворящ противословят. "И тъй, братя, - да ви напомня по-добре с думите на самия апостол - ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът; защото ако живеете по плът, ще умрете; но ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи". Казах това, за да отвърна с апостолските слова свободното ви произволение от злото и да ви насърча към доброто: и все пак, когато не живеете по плът, ами чрез духа умъртвявате деянията на тялото, не бива да хвалите човека, сиреч себе си, а Господа. Наистина, за да не се възгордеят тия, на които говори тези неща, и за да не си въобразят, че способността им да вършат такива добри дела е от собствения им дух, а не от духа Божи, след думите: "Но ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи", веднага добавя: "понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии" (Рим., 8:12-14). Ето защо, когато чрез духа умъртвявате деянията на тялото, за да бъдете живи, възславяйте, хвалете и благодарете на оня, чийто дух ви води, за да можете да вършите всичко това и да се окажете синове Божии. "Понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии".

24. Затова и онези, дето се осланят единствено на помощта на закона, а се не осланят на благодатта, дето се доверяват на собствената си сила и са водени от собствения си дух - не са синове Божии. Такива са тези, за които въпросният апостол казва, че "без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда" (пак там, 10:3). Това казал за юдеите, които, превъзнасяйки себе си, отхвърлили благодатта и поради това не повярвали в Христа. Те търсели - казва апостолът - да изтъкнат своята правда, а тая правда е от закона; не защото от тях е установен законът, ами понеже в закона, що е от Бога, установили правдата си, като повярвали, че този закон можа да се изпълни със собствените им сили, и не познали правдата - не тази, с която Бог е праведен, ами онази, която е дадена човеку от Бога. И за да знаете, какво е казал той за правдата, що е в закона, и за другата, що е в човека от Бога, чуйте какво казва на друго място, говорейки за Христа: "Па смятам, че всичко е вреда, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра" (Филип., 3:8). Какво означава "имайки не своя от закона праведност", ако не че самият закон не е от него, ами от Бога? Не означава ли, че той назовал праведността своя, макар че тя е от закона, понеже помислил, че законът може да се изпълни по негова воля и без помощта на благодатта, която се дава чрез вярата в Христа? Затова като рекъл: "имайки не своя от закона праведност", после добавил: "а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра". Та правда не познавали тия, за които е речено: "без да разбират Божията правда", сиреч дадената от Бога (а не дарява не убиващата буква, ами животворящият дух), "и търсейки да изтъкнат своята правда" (която сам той назовава правда от закона, говорейки, че няма своята правда от закона); "и се не покориха на Божията правда", сиреч не се покориха на Божията благодат. Защото на закона се подчинявали те, не на благодатта, и затова над тях властвувал грехът, от който човек се освобождава не чрез закона, а чрез благодатта. Ето защо и другаде казва: "Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта" (Рим., 6:14) - не защото законът е лош, ами защото под него са тия, на които вменява вина, заповядвайки им, ала лишавайки ги от помощ. А благодатта помага, щото всеки да бъде изпълнител на закона - защото без благодатта подчиненият на закона ще бъде само негов слушател. Та на такива апостолът казва: "Вие, които искате да се оправдавате със закона, отпаднахте от благодатта" (Галат., 5:4).

25. Кой е дотолкова глух за апостолските слова, кой е дотолкова глупав, даже безумен, кой дотолкова не разбира собствените си думи, че да дръзне да отъждестви благодатта със закона, въпреки че онзи, който знае какво говори, вопие: "Вие, които искахте да се оправдавате със закона, отпаднахте от благодатта"? А щом законът не е благодат (понеже за осъществяване на закона може да помогне не самият закон, ами благодатта), мигар ще е природа благодатта? Защото и това - че благодатта е природа - дръзват да твърдят пелагианите, и още, че ние сме сътворени в тази природа така, че да имаме ум разумен, с който да можем да разбираме - сътворени сме по образ Божи, за да властвуваме над рибите морски, над птиците небесни и над всички зверове, дето пълзят по земята. Ала това не е благодатта, препоръчвана от апостола чрез вярата в Иисуса Христа. Защото очевидно е, че тази природа в нас е обща с тази на нечестивците и неверниците, а чрез вярата в Иисуса Христа благодат има само у ония, у които е и самата вяра. "Защото не всички имат вяра" (II. Сол., 3:2). Най-сетне, както истинно говори на тия, които, опитвайки да се оправдаят със закона, отпаднали от благодатта: "Защото ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря" (Галат., 2:21): тъй истинно говори и на ония, които смятат, че благодатта, която препоръчва и възприема вярата в Христа, е природа: "Ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря". Защото вече имало закон, ала той не дал оправдание, имало и природа, ала и тя не оправдала: затова и Христос не умрял напразно, та и законът да се изпълни чрез оня, дето рекъл: "Не да наруша закона съм дошъл, а да го изпълня" (Мат., 5:17), и погубената в Адама природа да се възстанови чрез оногова, който рекъл, че е дошъл "да подири и спаси погиналото" (пак там, 18:11 и Лука, 19:10); а че ще дойде той, в това вярвали даже и древните отци, които възлюбили Бога.

26. Те твърдят още, че благодатта Божия, която е дарена чрез вярата в Иисуса Христа и която не е нито закон, нито природа, има сила единствено да опрощава отминалите грехове, но не и да допринася за избягването на бъдните или да ги превъзмогне в противоборство. Ала ако това беше вярно, след словата на молитвата Господня: "Прости ни дълговете, тъй както и ние прощаваме на нашите длъжници", не бихме прибавяли: "И не ни въвеждай в изкушение" (Мат., 6:12-13). Първото казваме, за да ни се опростят греховете, второто - за да се предпазим от тях или да ги победим; а за последното не бихме имали основание да измолваме от Отца, който е на небесата, ако можехме да сторим всичко това със силата на човешката воля. Препоръчвам Ви, любими батко, и силно Ви увещавам внимателно да прочетете книгата на блажени Киприан "За Господнята молитва", да вникнете в нея, доколкото Бог Ви помогне, и да съхраните написаното в паметта си. Там ще видите по какъв начин той се обръща към свободното произволение на ония, които наставлява в тая си проповед, за да им покаже все пак, че онова, що трябва да бъде изпълнено в закона, в молитвата следва да бъде измолено. А това наистина би било напразно, ако за целта бе достатъчна човешката воля, без божественото вспоможение.
Глава XIV

27. Но след като бяха убедени тези не защитници, ами надменни унищожители на свободното произволение, че нито знаенето на закона, нито природата, нито пък само отпускането на греховете е онази благодат, която ни се дарява чрез нашия Господ Иисуса Христа, ами че тя именно прави, щото и законът да се изпълни, и природата да се освободи, и грехът да не може да ни надмогне: та след като бяха убедени в това, те се обърнаха към това, за да докажат по който и да е начин, че благодатта Божия ни се дарява според заслугите ни. Наистина, те казват: "Макар че тя не ни се дава според заслугите на добрите ни дела, доколкото чрез нея именно творим добро; тя все пак ни се дава според заслугата на добрата ни воля - понеже, твърдят, най-напред се проявява добрата воля на молещия, предшествувана от волята на вярващия, та според тази заслуга да последва благодатта на чулия молитвата ни Бог".

28. Впрочем за вярата, сиреч за волята на вярващия, вече говорих по-горе (срв. 16-18), доказвайки, че тя се отнася към благодатта - защото апостолът рекъл не: "Помилуван бях от Господа, понеже Му бях верен", а: "Помилуван от Господа да му бъда верен" (I. Кор., 7:25). Има и други свидетелства, в които се съдържа казаното: "Мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму" (Рим., 12:3). И споменатото вече от мен: "Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е" (Ефес., 2:8). И написаното до ефесяните: "Мир на братята и любов с вяра от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа" (пак там, 6:23). И също: "Защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него" (Филип., 1:29). И едното, и другото - и вярата на вярващите, и търпението на страдащите - се отнася към благодатта Божия, понеже според думите на апостола и едното и другото са ни дадени. Това проличава най-вече там, дето казва: "Имаме същия дух на вярата" (II. Кор., 4:13). Защото той казва не "познанието на вярата", а "духът на вярата": и го казва, за да разберем, че вярата се дарява дори ако не бъде измолена, та на нея, молещата, да бъдат дарени други неща. "Но как, пита, ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали?" (Рим., 10:14). Ето защо духът на вярата прави, щото да имаме вяра, та чрез вярата да измолим молитвено способността да изпълним онова, което ни е заповядано. Затова апостолът постоянно поставя вярата пред закона: понеже ние не сме в състояние да сторим заповяданото от закона, ако чрез вярата не изпросим в молитва силата, за да го сторим.

29. Защото ако вярата се отнасяше единствено към свободното произволение и не се даряваше от Бога, защо се молим да повярват ония, дето не искат да вярват? Ние наистина щяхме да правим това напразно, ако не вярвахме напълно основателно, че всемогъщият Бог може да обърне към вярата дори покварената и враждебна на вярата воля. Прочее, тъкмо свободното произволение на човека се подбужда там, дето е речено: "О, да бяхте сега послушали Неговия глас: "Не ожесточавайте сърцето си" (Пс., 94:8). Но ако Бог не можеше да отстрани и ожесточението на сърцето, не би рекъл той чрез пророка: "Ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът" (Иез., 11:19). Това било пророчество за Новия Завет, което достатъчно ясно показва апостолът, който казва: "Вие се явявате, че сте писмо Христово, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето" (II. Кор., 3:2). Това, смятам, е казано не за да живеят по плът ония, които са длъжни да живеят по дух: но понеже камъкът, с който се сравнява ожесточеното сърце, е лишен от чувства, на какво би трябвало да се уподоби разбиращото сърце, ако не на чувствуващата плът? Защото това е казано и от пророк Иезекиил: "И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът, за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог" (Иез., 11:19-20). Нима можем да твърдим, без това да звучи напълно нелепо, че добрата заслуга на добрата воля в човека предхожда изтръгването на каменното му сърце, щом "каменното сърце" означава тъкмо извънредно ожесточената и непреклонна във враждата си към Бога воля? Защото там, дето предшествува добрата воля, вече няма сърце каменно.

30. Защото и на друго място Бог съвършено ясно показва чрез същия пророк, че Бог прави всичко това не заради някакви людски добри заслуги, ами за собственото си име. Та той прогласява: "Затова кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: не заради вас ще направя това, доме Израилев, а заради Моето свето име, което вие обезславихте у народите, където отидохте. И ще осветя великото Си име, обезславено у народите, сред които го обезславихте, и ще познаят народите, че Аз съм Господ, казва Господ Бог, когато покажа върху вас светостта Си пред очите им. Ще ви взема из народите, ще ви събера от всички страни и ще ви доведа във вашата земя. Ще ви потърся с чиста вода - и вие ще се очистите от всички ваши скверности, и от всички ваши идоли ще ви очистя. Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби" (Иез., 36:22-27). Кой е толкова сляп, та не вижда, кой е толкова вкаменен, та да не чувствува, че благодатта се дарява не според заслугите на добрата воля, щом Господ свидетелствува и казва: "Ще направя това, доме Израилев, заради Моето свето име"? Защо наистина казва: "Ще направя това заради Моето свето име", ако те не смятаха, както най-безсрамно твърдят пелагианите, че това става заради добрите им заслуги? И той показва, че това не било подготвено от никакви техни добри заслуги, ами даже било предшествувано от зли заслуги, като казва: "заради Моето свето име, което вие обезславихте при народите". Кой не вижда, че ужасно зло е да обезславиш светото име Господне? И въпреки това, казва той, заради същото това мое име, което обезславихте, ще ви направя добри, а не заради вас самите: "ще осветя - казва - великото Си име, обезславено у народите, сред които го обезславихте". Та той казва, че ще освети името си, което по-горе нарече "свето". И за това се молим в молитвата Господня, като казваме "Да се свети Твоето име" (Мат., 6:9): да се свети в людете онова, което в себе си без съмнение е свято. А след това идва: "И ще познаят народите, че Аз съм Господ, казва Господ Бог, когато покажа върху вас светостта Си". Следователно, макар че самият той е свят, осветява себе си в ония, върху които разпростира благодатта си, като отнема каменното сърце, с което са обезславили името Господне.