Тренировката. Вярно бе! По дяволите. Беше забравил напълно.
133 Вон стана от леглото, осъзнавайки, че тримата бяха изместили днешната тренировка за по-рано, защото Кейд имаше планове да ходи с приятелката си до морето по-късно същия следобед. — Съжалявам, човече, напълно забравих за тази промяна. Ще бъда при вас след десет минути. — Той затвори телефона, докато Сидни се обърна и му отправи една ленива неделна усмивка. Но всъщност, като помисли малко, би могъл да зарежетренировката и…Вон пропъди греховната мисъл от главата си. Той имаше планове, приятелите му го чакаха, и освен това… никога след любовна нощ не си позволяваше дълги и мързеливи неделни сутрини. Това започваше да прилича на нещо… прекалено семейно. Все едно бяха двойка. — Спешен случай във ФБР? — попита тя, като сложи ръка под главата си, докато го гледаше как се облича забързано. Той поклати отрицателно глава. — Не. Бях забравил, че ще тренирам с приятелите си. Днес ще плуваме един час и ще тичаме тридесет минути. — Колко забавно. Аз пък, от своя страна, ще спя още един час, а след това ще плувам тридесет минути във ваната. — Тя се усмихна доволно и изведнъж замръзна, сякаш се сети за нещо. — Почакай… Колата на Саймън все още е отпред, нали? Снощи забравих за това. Ако дойде да си я вземе по-рано, ще види, че твоята е тук и ще разбере, че си при мен. Вон знаеше, че при тези обстоятелства, щеше да получи съобщение от брат си: Здрасти, брато, аз съм пред къщата на Сидни,а ти очевидно си вътре. Да имаш нещо дами кажеш? Затова прекоси коридора до спалнята за гости, за да провери. Надникна през прозореца и видя, че колата на Саймън все още стои паркирана до тротоара. Чисто. Той се върна в спалнята, където тя седеше с чаршаф, увит около нея. — Колата му все още е отвън. В безопасност сме. Тя въздъхна. — Леле! Не ми се иска да обяснявам… знаеш за какво. — Тя посочи него и себе си.
134 — Мразя да те прекъсвам, но мисля, че моят брат и твоята сестра вероятно се досещат, че ти и аз правим… това. — Да, но не заедно. — Тя го наблюдавате как взема значката, пистолета и кобура от нощната масичка и ги слага на местата им. — Забелязах, че често зяпаш пищова ми — подразни я той. Тя му хвърли суров поглед. — Не зяпам пищова ти. Просто никога досега близо до мен не е имало човек с оръжие. — Чаршафът се плъзна и разкри една изкусителна гръд е розово зърно. Програмата ни е тринадесет седмици — замисли се Вон. Еднапропусната тренировка няма да е кои знае колко голяма загуба.— Е, нали каза, че си тръгваш? — попита го тя. Той премига, прогонвайки мисълта. Пристъпи към леглото, несигурен дали беше развеселен или обиден от прямотата й. А може би и двете. — Не бързай да получиш всичко наведнъж, Синклер. — Наведе се да я целуне по челото, сетне се обърна да върви. Гласът й го спря на прага на вратата. — Вон! Той погледна през рамо. — Кажи на другото си „аз“, да внимава в понеделник през нощта, когато се мотае в онези тъмни алеи. Нещо в гърдите му се стегна. Значи тя помнеше. И се тревожеше за него. — Непременно. Вон намери свободно място на половин пресечка от своя апартамент, паркира и събра смелост да се сблъска с неизбежното. Кейд и Хъксли чакаха пред сградата, велосипедите им бяха на алеята, тъй като бяха планирали след тренировка да изминат на колела пътя до фитнеса в сградата на ФБР. Двамата забелязаха Вон, докато се приближаваше към тях с измачканите си дрехи и безобразно рошава коса. — Добре поне, че не идваш от кумата — подметка Кейд с усмивка. — Е, не съвсем… — започна да шикалкави той.
135 Очите на Кейд се уголемиха. — Спал си с кумата? — Казва се Сидни. — Вон отключи външната врата на сградата. Хъксли и Кейд го последваха по стълбите към втория етаж. — О, момко, какви ги вършиш? Надявах се, че си с готината хостеса от мексиканския ресторант преди две вечери. Вон погледна изненадано през рамо. — Каква хостеса? Хъксли се обърна загрижено към Кейд. — Работата става сериозна. — Нищо не става сериозно — извика категорично Вон. Като ги въведе в апартамента си и хвърли ключовете на плота. — И защо ме разпитвате, Хъкс? — Партньорът му бе доста по-напреднал от него в романтичните отношения и почти бе готов да се сгоди с приятелката си, като се има предвид колко скоро заживяха заедно. Но обикновено откликваше на неговите безбройни авантюри с подсмихване и няколко саркастични забележки. — Защото мисля, че не е добра идея да се обвържеш със сестрата на бъдещата съпруга на брат си — отвърна сухо Хъксли. Вон се присмя. — Но ние не сме обвързани! — Тъй като Кейд и Хъксли вдигнаха вежди, продължи: — Добре де, може би за малко се свързахме, само за една нощ. Все пак сме възрастни хора. Можем да се контролираме. — Семействата ви са свързани. Ти ще се срещаш с тази жена през останалата част от живота си, дори и след като тази любовна закачка свърши. — Хъксли посочи с ръка брадясалото, изморено и недоспало лице на Вон. — Ситуацията без съмнение ще се усложни. Вон грабна едно блокче шоколад от бюфета. — Слушайте какво, снощи една сексапилна, умна и интелигентна жена ми каза, че иска да ме използва за секс. Това не е усложнена ситуация! Това е страхотна и възхитителна ситуация. — Секси и умна? Май някой се е влюбил — допълни Кейд. Боже, тези момчета се бъркаха в личния му живот. — Аз бях ли досаден, когато вие двамата бяхте ергени? — Ужасно досаден — отговориха едновременно Кейд и Хъксли без колебание.
136 Добре, стига. Обстоятелствата между него и Сидни бяха съвсем различни. Вон отвори бутилка вода, за да прокара шоколада. — Вижте, разбирам, че вие, момчета, сте затънали безнадеждно и дълбоко във връзките си и вследствие на това сте блокирали онази част от мозъците си, която използвахте при подобни безобидни игрички. — Той направи пауза. — Освен теб, Хъкс. Ти винаги си държал твоите подвизи в тази област в пълна тайна. Партньорът му го изгледа гневно. — Работата е там, че аз съм много добър в тази област — продължи Вон. — Сидни съвсем ясно и без никакви колебания уточни, че това е необвързваща нощ. Това е моята територия, господа. Това трябва да ви е ясно. Той тръгна по коридора към спалнята си, за да се преоблече. — Ще провериш ли дали вече не ти е пратила съобщение? — извика след него Кейд. Вон поклати глава. Сподели с приятели: |