Сватбена лудост



Pdf просмотр
страница33/61
Дата26.05.2024
Размер2.55 Mb.
#121301
ТипКнига
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   61
Julie-James - Svatbena ludost - 11531-b
Свързани:
Колийн Хувър - Лейла (1), Julie-James - Neshto kato ljubov - 11529-b
Тренировката. Вярно бе!
По дяволите. Беше забравил напълно.


133
Вон стана от леглото, осъзнавайки, че тримата бяха изместили днешната тренировка за по-рано, защото Кейд имаше планове да ходи с приятелката си до морето по-късно същия следобед.
— Съжалявам, човече, напълно забравих за тази промяна. Ще бъда при вас след десет минути. — Той затвори телефона, докато
Сидни се обърна и му отправи една ленива неделна усмивка.
Но всъщност, като помисли малко, би могъл да зареже
тренировката и…
Вон пропъди греховната мисъл от главата си. Той имаше планове, приятелите му го чакаха, и освен това… никога след любовна нощ не си позволяваше дълги и мързеливи неделни сутрини. Това започваше да прилича на нещо… прекалено семейно. Все едно бяха двойка.
— Спешен случай във ФБР? — попита тя, като сложи ръка под главата си, докато го гледаше как се облича забързано.
Той поклати отрицателно глава.
— Не. Бях забравил, че ще тренирам с приятелите си. Днес ще плуваме един час и ще тичаме тридесет минути.
— Колко забавно. Аз пък, от своя страна, ще спя още един час, а след това ще плувам тридесет минути във ваната. — Тя се усмихна доволно и изведнъж замръзна, сякаш се сети за нещо. — Почакай…
Колата на Саймън все още е отпред, нали? Снощи забравих за това.
Ако дойде да си я вземе по-рано, ще види, че твоята е тук и ще разбере, че си при мен.
Вон знаеше, че при тези обстоятелства, щеше да получи съобщение от брат си: Здрасти, брато, аз съм пред къщата на Сидни,
а ти очевидно си вътре. Да имаш нещо дами кажеш? Затова прекоси коридора до спалнята за гости, за да провери.
Надникна през прозореца и видя, че колата на Саймън все още стои паркирана до тротоара. Чисто.
Той се върна в спалнята, където тя седеше с чаршаф, увит около нея.
— Колата му все още е отвън. В безопасност сме.
Тя въздъхна.
— Леле! Не ми се иска да обяснявам… знаеш за какво. — Тя посочи него и себе си.


134
— Мразя да те прекъсвам, но мисля, че моят брат и твоята сестра вероятно се досещат, че ти и аз правим… това.
— Да, но не заедно. — Тя го наблюдавате как взема значката,
пистолета и кобура от нощната масичка и ги слага на местата им.
— Забелязах, че често зяпаш пищова ми — подразни я той.
Тя му хвърли суров поглед.
— Не зяпам пищова ти. Просто никога досега близо до мен не е имало човек с оръжие. — Чаршафът се плъзна и разкри една изкусителна гръд е розово зърно.
Програмата ни е тринадесет седмици — замисли се Вон. Една
пропусната тренировка няма да е кои знае колко голяма загуба.
— Е, нали каза, че си тръгваш? — попита го тя.
Той премига, прогонвайки мисълта. Пристъпи към леглото,
несигурен дали беше развеселен или обиден от прямотата й. А може би и двете.
— Не бързай да получиш всичко наведнъж, Синклер. — Наведе се да я целуне по челото, сетне се обърна да върви.
Гласът й го спря на прага на вратата.
— Вон!
Той погледна през рамо.
— Кажи на другото си „аз“, да внимава в понеделник през нощта, когато се мотае в онези тъмни алеи.
Нещо в гърдите му се стегна. Значи тя помнеше. И се тревожеше за него.
— Непременно.
Вон намери свободно място на половин пресечка от своя апартамент, паркира и събра смелост да се сблъска с неизбежното.
Кейд и Хъксли чакаха пред сградата, велосипедите им бяха на алеята,
тъй като бяха планирали след тренировка да изминат на колела пътя до фитнеса в сградата на ФБР.
Двамата забелязаха Вон, докато се приближаваше към тях с измачканите си дрехи и безобразно рошава коса.
— Добре поне, че не идваш от кумата — подметка Кейд с усмивка.
— Е, не съвсем… — започна да шикалкави той.


135
Очите на Кейд се уголемиха.
— Спал си с кумата?
— Казва се Сидни. — Вон отключи външната врата на сградата.
Хъксли и Кейд го последваха по стълбите към втория етаж.
— О, момко, какви ги вършиш? Надявах се, че си с готината хостеса от мексиканския ресторант преди две вечери.
Вон погледна изненадано през рамо.
— Каква хостеса?
Хъксли се обърна загрижено към Кейд.
— Работата става сериозна.
— Нищо не става сериозно — извика категорично Вон. Като ги въведе в апартамента си и хвърли ключовете на плота. — И защо ме разпитвате, Хъкс? — Партньорът му бе доста по-напреднал от него в романтичните отношения и почти бе готов да се сгоди с приятелката си, като се има предвид колко скоро заживяха заедно. Но обикновено откликваше на неговите безбройни авантюри с подсмихване и няколко саркастични забележки.
— Защото мисля, че не е добра идея да се обвържеш със сестрата на бъдещата съпруга на брат си — отвърна сухо Хъксли.
Вон се присмя.
— Но ние не сме обвързани! — Тъй като Кейд и Хъксли вдигнаха вежди, продължи: — Добре де, може би за малко се свързахме, само за една нощ. Все пак сме възрастни хора. Можем да се контролираме.
— Семействата ви са свързани. Ти ще се срещаш с тази жена през останалата част от живота си, дори и след като тази любовна закачка свърши. — Хъксли посочи с ръка брадясалото, изморено и недоспало лице на Вон. — Ситуацията без съмнение ще се усложни.
Вон грабна едно блокче шоколад от бюфета.
— Слушайте какво, снощи една сексапилна, умна и интелигентна жена ми каза, че иска да ме използва за секс. Това не е усложнена ситуация! Това е страхотна и възхитителна ситуация.
— Секси и умна? Май някой се е влюбил — допълни Кейд.
Боже, тези момчета се бъркаха в личния му живот.
— Аз бях ли досаден, когато вие двамата бяхте ергени?
— Ужасно досаден — отговориха едновременно Кейд и Хъксли без колебание.


136
Добре, стига. Обстоятелствата между него и Сидни бяха съвсем различни. Вон отвори бутилка вода, за да прокара шоколада.
— Вижте, разбирам, че вие, момчета, сте затънали безнадеждно и дълбоко във връзките си и вследствие на това сте блокирали онази част от мозъците си, която използвахте при подобни безобидни игрички. — Той направи пауза. — Освен теб, Хъкс. Ти винаги си държал твоите подвизи в тази област в пълна тайна.
Партньорът му го изгледа гневно.
— Работата е там, че аз съм много добър в тази област —
продължи Вон. — Сидни съвсем ясно и без никакви колебания уточни,
че това е необвързваща нощ. Това е моята територия, господа. Това трябва да ви е ясно.
Той тръгна по коридора към спалнята си, за да се преоблече.
— Ще провериш ли дали вече не ти е пратила съобщение? —
извика след него Кейд. Вон поклати глава.


Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   61




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница