Свещеноиконом Стоян Махлелиев смисълът на живота (Беседи за Православните истини) „Или тази книга

70
те императори. Истинското приятелство между Никифор и
Саприкий обаче в един момент преминало в жестока враж- да.
Саприкий бил подложен на мъчения заради вярата, но не се отрекъл от Христа и заради това бил осъден на смърт
– извън града да бъде посечен с меч. По пътя до лобното място Никифор неколкократно падал на колене пред прия- теля си, за да иска прошка, но Саприкий останал неумолим, не приел молбата, не смекчил гнева си и Господ го нака- зал за неговото жестокосърдие: отнел от него благодатната сила, която го укрепвала при мъченията, и немилосърдното му сърце се изпълнило с малодушие и страх от смъртта. Ко- гато дошло времето да наведе главата си под меча, той вед- нага се отрекъл от Христа. Никифор се ужасил и започнал да го увещава да се опомни и да не се отрича, но напразно.
И се обърнал към войниците „Мене накажете със смърт! Аз съм християнин!”
Тогава управителят наредил да отсекат главата на Ни- кифор и да освободят отреклия се от Христа Саприкий, който поради жестокосърдието си загубил вечния живот.
„Някой от фарисеите Го помоли да яде с него: и Той,
като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. И
ето, една жена от града, която беше грешница, като узна,
че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе ала-
бастърен съд с миро и като застана при нозете Му, със
сълзи ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с
миро. Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил,
рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае коя и каква
е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
Като се обърна към него, Иисус рече:”Симоне, имам нещо

71
да ти кажа.” А той отвърна: „Кажи, Учителю!” Иисус
рече: „Един заемодавец имаше двама длъжника: единият
му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет,
но понеже нямаше с какво да заплатят, той прости и на
двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?”
Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече
прости. А Той му рече: право отсъди. И като се обърна към
жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома
ти, вода за нозете ти Mи не даде, а тая със сълзи обля но-
зете Ми и с косата си ги изтри. Ти целувание Ми не даде:
а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. Ти
с елей не помаза главата Ми: а тая с миро помаза нозете
Ми. Затова казвам ти: прощават ù се многото грехове, за-
дето много обикна: а комуто малко се прощава, той малко
обича. Ней пък рече: прощават ти се греховете. И тия,
които седяха с Него на трапезата, почнаха да си думат:
кой е Тоя, дето и грехове прощава? А Той рече на жената:
твоята вяра те спаси: иди си смиром”(Лука 7:36–50).
Човекът изгражда своята ценностна система и духовен растеж на основата на въздържанието и това съществено ни различава от животните. След пост и изповед при духов- ника християнинът пристъпя към св. Причастие, за да се съедини с Христа. Сам Нашият Господ на Тайната вечеря установи св. Причастие, като каза да пием от виното и ядем от хляба след претворяването им в Негови тяло и кръв.
Постът и въздържанието са личен подвиг за христия- нина и са една своеобразна физическа и духовна подготов- ка за приемане на св. Причастие. В последно време наблю- даваме масово желаещи да постят особено през Великия и
Рождественския пост. За съжаление обаче голяма част от

72
„въздържателите” постят само телесно, но не и духовно, което превръща постът им по-скоро в диета за отслабване.
Необходимо е да се знае, че постът няма никаква духовна стойност, ако не се завърши с изповед и св. Причастие в православен храм.
Също така не е необходимо да изтъкваме пред другите, че постим. Не е нужно да споменаваме колко ни е трудно да се лишаваме и въздържаме или по някакъв начин външ- но да демонстрираме, че постим. Духовното въздържание трябва да съответства на всекидневното ни действително поведение, т.е. делата ни да бъдат чисти. В тази връзка Бла- жени Иероним казва: „Каква похвала заслужаваш, ако си блед от пост, а жълт от завист. Що за добродетел е да не пиеш вино, а да си пиян от гняв и омраза.”
„Също, кога постите, не бивайте намръщени, като
лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да
се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам,
те получават своята награда”(Мат. 6:16).
Много човеци се интересуват защо при католиците из- поведникът духовник и изповядващият не се виждат един друг, а при православните изповедта се извършват лице в лице. Това е така, защото, първо, по-добре е да се попри- тесняваме за греховете си пред свещеника, отколкото да се срамим отпосле пред лицето на Господа, и второ: изповяд- ващият се поема отговорност, обещавайки пред духовника, че при следващата им среща има задължението да е отстра- нил греха. В другия случай, изповядвайки се пред тъмната стаичка, човекът без притеснение може да си повтаря и по- третва греха, без притеснение и непоемайки никакъв анга- жимент пред никого.

73
Съществува една трайна тенденция за много често причастяване, т.е. без необходимата подготовка християни вземат св. Причастие всяка седмица. Провокиран съм да пиша по този въпрос от следния случай в моето скромно служение:
Една християнка пристъпва да се причасти заедно с други, които съм изповядал още от предния ден. Попитах я дали се е подготвила надлежно, а тя ми отговори: „Отче, ти си длъжен да ми дадеш причастие, защото аз се причестя- вам всяка седмица, имам благословение за това.”
Не знам кой може да си позволява дългосрочни бла- гословения за често причастяване, но аз останах с впечат- ление, че тази жена е обзета от гордост и самодоволство.
Освен това си мисля, че тя взима св. Причастие по навик, без вътрешно духовно настроение и съответното въздържа- ние, т.е. налице е обезстойностяване на Светото тайнство на ниво както се приема всекидневна закуска например. Не е пресилено да се упомене, че честото причастяване е в ня- каква форма разделение в Църквата, защото някои духов- ници разрешават, а други не. Някои дори си позволяват да осъждат тези, които не се причастяват често.
Ние трябва да сме съвсем наясно по въпроса за св. При- частие: Кого собствено приемаме в себе си? Когато напри- мер приемаме някой значим гост, ние почистваме основно нашия дом и го нареждаме така, че да се чувства приятно под нашия покрив. С колко по-голямо внимание трябва да се отнесем към божествения Гост – Нашия Спасител и Бог.
Господ Иисус Христос недвусмислено ни показа каква трябва да е подготовката за светите тайнства, като сам се подложи на четиридесетдневен пост в пустинята, преди да

74
извърши най-великото тайнство – изкуплението на света от греха.
Св. Теофан Затворник ни препоръчва да се причастя- ваме само през четирите поста в годината или при извън- редни обстоятелства, като например при болест, пред дълъг път, през Светлата седмица и др.
Наистина през първите векове след Христа човеците са се причастявали много по-често, но тогава духовно-нрав- ственото състояние на християните е било на по-високо ниво и освен това те са пристъпвали към Светото тайнство по-често поради страх от внезапна смърт при гоненията. В днешния покварен от греха свят е необходимо да се внима- ва как и колко се причастяваме, защото има опасност пора- ди неподготвеност вместо за спасение св. Причастие да ни бъде за осъждане.
„Нека човек изпитва себе си и тогава да яде и пие от
чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и
пие своето осъждане, понеже не различава тялото Госпо-
дне” (Кор. 11:28–29).

75

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: