Свещеноиконом Стоян Махлелиев смисълът на живота (Беседи за Православните истини) „Или тази книга

117
изцеление от най-различни болести, душевни и физиче- ски, но само тогава, когато са прекрачвали прага на храма с вяра. И в по-ново време Бог върши много чудеса. Те са безброй, но е хубаво да спомена случая с бившия Скопски
Митрополит Теодосий. Той бил сляпо момче. Родителите му били вярващи и благочестиви. Обърнали се те за помощ най-напред към очни лекари, но без резултат. Тогава май- ката и бащата отвели момчето в манастира „Пречиста” (в
Македония). И става чудо: след общата усърдна молитва на духовника и родителите и след умиване очите на сляпото момче със светена вода от манастирското аязмо момчето прогледнало!... По-късно момчето става монах, а впослед- ствие Скопски Митрополит Теодосий.
Не бива да забравяме и случая със св. Андрей Критски
– автор на Великия покаен канон. За него се знае, че до сед- мата си година бил ням, но след като взима св. Причастие в православен храм, с него става чудо – той проговаря.
Свети Кирил (Константин-Философ) бил изпратен от императора при сарацините (мохамеданите), за да ги про- свещава. Спорейки с тяхното духовенство, бил запитан:
„Защо при вас, християните, които се покланяте на единна- го Бога, има толкова разногласия във вярата и живота, а при нас, мохамеданите, всички твърдо се държат в един закон и не го нарушават?”
„Нашият Бог – отговорил св. Кирил – е като морска бездна, непостижима за човешкия ум. В тази бездна мнози- на влизат, като се стараят да намерят Господа – едни силни с вяра намират спасение, а други слаби с гордост и само- надеяност се опитват да преплуват тази бездна, но не им достигат сили. Те падат в заблуждение или се изморяват от

118
трудности, служейки на своите пороци и страсти. Вашата пък вяра е като малък поток и е по силите на всекиго; всич- ко в нея е човешко; няма божествено. Тя не иска борба и трудове, не налага на вас обязаности да се стремите към ви- сше съвършенство и затова е леснодостъпна за всички. Без много усилия и труд всеки може да изпълни вашия закон!”
Можем да сравним духовната борба с лекоатлетическо състезание, при което в надпреварата единият изпреварва другия и обратно, а даже е възможно последният да изпре- вари всички и да финишира първи. Въпрос на подготовка, последователност и търпение.
В земния си живот човек нищо не може да постигне без
Божие благословие. Св. ап. Павел е казал:
„С благодатта на Бога съм това, което съм” (Кор.
15:10).
Нека образно си представим, че пролетта току-що е дошла и земята се е освободила от зимния сняг. Растенията очакват силните слънчеви лъчи, за да започнат да се раз- виват. животните се раздвижват и търсят тихо местенце, където да се излежават на първите по-силни лъчи. Всичко започва да живее с радост за предстоящите топли дни. Ако всичките тези творения на Бога имат въздесъща нужда от другото Негово творение – слънцето, то ние, човеците, все- ки ден се нуждаем от Божествената светлина и топлина. Без
Неговата благост, с която Той ни дарява, не бихме същест- вували нито за миг в света. За човека словото Божие е като спасителен пояс, хвърлен в бурното житейско море. Който се възползва от него и се качи на спасителния кораб (Пра- вославната ни Църква), ще оживее. Да вярваме и никога да не забравяме думите на св. ап. Павел за вярата:

119
„Мярката за вярата в Бога е смъртта. Когато ти се
предложи или вярата в Бога, или живота, и ти предпоче-
теш вярата, ти наистина вярваш” (Деян. 20:24).
Също така вярата ни трябва да бъде осъзната, т.е. с ду- ховните си очи да прогледнем. Може би милиони човеци по света са чели Светата Библия, но само една част от тях са вникнали духовно в съдържанието ù, след което са зажи- вели съобразно Божиите заповеди. Много други посещават храма по традиция или поради някакво нещастие, но мал- цина са тези, които изпитват духовна нужда да посещават
Светата Литургия редовно всяка неделя и на по-големите християнски празници. Но, разбира се, да се вярва твърдо и без съмнения, не е никак лесно, защото човекът постоянно е атакуван от дявола, за да се разколебае. В нашето обърка- но съвремие истински вярващите християни извършват го- лям духовен подвиг, следвайки Христовите заповеди, защо- то знаем, че дори самите апостоли също проявиха човешка слабост и се разпръснаха след разпятието на Нашия Господ.
До света Петдесетница те нямаха тази увереност както след това. Божественото вдъхновение те получиха едва след като
Светият Дух ги осени във вид на огнени езици и те започ- наха да проповядват без страх и бяха готови да отдадат жи- вота си за Господа. Също така до явяването на Христа след възкресението Му апостолите като че ли не са разбирали напълно Писанията, но непосредствено преди Възнесение- то Си Господ направи така, че те да прогледнат духовно.

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: