Глава 13. Аспартам (нутрасуит

Аспартамът е съставен от: фенилаланин (около 50% от не­го), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. Той е отговорен за около 75% от страничните реакции, предизвиквани от хранителни добавки, според докладите до Системата за наблюдение на страничните ефекти към FDA и от 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симпто­ма от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от болестните прояви са по-леки, а други - сериозни: главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затрудне­ния в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и ви­ене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смър­тни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за "аспартамна болест"! Отново искам да ви напомня, че според FDA в най-добрия случай се съобщават не повече от 10% от реакциите. За сравнения ще поясня, че от захарина за почти 100 години има само около 10 оплаквания.

Според лекари и учени следните заболявания или състояния могат да се усложнят или да бъдат отключени от консумацията на храни или медикаменти, съдържащи аспартам: мултиплена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хро­нична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието, аутизъм.⁴³ Възможно е и симптомите, които се получават в резултат на токсичното действие на нутрасуит, да наподобяват изброените заболя­вания. Ефектите могат да не се проявят веднага, а след няколко години.

Сободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя, е причина за възникването на различни остри и хронични неврологични прояви, защото и тя, и нейното съеди­нение аспартат спадат към групата на т. нар. екситоксини⁴⁴. Това са вещества, обикновено аминокиселини, които реагират със специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят много важна ро­ля за появата на някои ендокринни и особено на дегенеративни неврологични заболявания, като амиотрофична латерална склероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и някои други, и за дефекти в развитието на нервната система на плода по време на бременността.

По принцип и аспартатът и глутаматът от MSG (вж. след­ващата глава) са нормално съществуващи невромедиатори в мозъка, които улесняват провеждането на информация от една нервна клетка към друга. Но когато нивата им се повишат, то­ва води до смърт на невроните поради навлизането на много калций в тях. Именно затова тези съединения спадат към гру­пата на екситоксините - защото те "стимулират" прекалено нервните клетки и водят да унищожаването им.

Кръвно-мозъчната бариера, съставена от специализирани капилярни структури и нормално защитаваща мозъка от прекален приток на екситоксини, не е напълно развита при деца, но дори и при възрастни под влияние на различни остри и хро­нични фактори може да се "пропука" и да позволи повишаване­то на концентрацията на тези вещества в мозъка. При диабе­тици например това става много по-често и аспартамът бър­зо може да доведе до загуба на паметта и объркване. Той променя и нивото на невромедиатора допамин в мозъка и това съот­ветно влошава състоянието на хора, страдащи от Паркинсонов синдром. През последните години, особено в САЩ, са се уве­личили случаите на Алцхаймер, и то дори сред съвсем млади хора.

Аспартамът нарушава сериозно мозъчната биохимия. Д-р Ръсел Блейлок, професор по неврохирургия при медицинския университет на Мисисипи, в книгата си "Екситоксините: вкусът, който убива" пише под­робно за вредата, която се причинява от поглъщането на по-големи количества аспергинова киселина, и причината и начи­на, по който става увреждането на нервната система. Доказано е, че аспергиновата киселина разрушава структурата на мозъка на мишки!

Комбинацията от хипогликемия и аспартам е още по-опасна, а такава се получава, когато човек реши например да замени едно нормално ядене с "диетична" храна или напитка, съдържаща аспартам. Тогава вероятността от получаване на епилептичен припадък или от замайване и проблеми с ориентацията значително нараства и при пилоти това би могло да има трагични последици. Освен това много често човек поема и други екситоксини, които действат синергично. В САЩ има официално документирани 5 смъртни случая сред пилоти, пристрастени към консумацията на продукти, съдържащи нутрасуит.

Връзката между екситоксините и внезапната смърт не е само хипотетична. Едно от основните места на действие на тези вещества е хипоталамусът, а внезапна сърдечна смърт или нарушения в сърдечния ритъм могат да бъдат предизвикани, като се стимулира именно тази част от мозъка. Доказано е, че при определено въздействие върху хипоталамуса се получа­ват електрокардиографски изменения, подобни на.тези, които се наблюдават при инфаркт на миокарда.