Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

Д-р Райф разработва технологии, които и днес се прилагат в електрониката, биохимията, радиохимията, балистиката и авиацията. Може да се каже, че той развива биоелектричната медицина. Между изобретени­ята му са: хетеродинен ултравиолетов микроскоп, микродисектор и микроманипулатор.

През 1920 г. конструира първия в света много мощен свет­линен микроскоп. След повече от десетилетие усъвършенства­не, през 1933 г., той завършва окончателно работата си над своя универсален микроскоп - изключително сложен уред, със­тавен от 5682 различни части и постигащ увеличение 60 000 пъти. Откритието на Райф има огромно значение - то дава възможност да се наблюдават в динамика репликационният цикъл при вирусите, жизненият цикъл на бактериите, как последните се изменят в различни форми, за да преживеят промените в окол­ната среда, и как под вли­янието на различни канцерогенни вещества някои от тях превръщат нормална­та клетка в ракова! За сравнение бих искал да по­ясня, че със съвременните електронни микроскопи мо­гат да се наблюдават виру­си и бактерии само в неак­тивно състояние.

Райф усърдно и неумор­но документирал спектроскопския почерк на всеки микроб, който изследвал, и начина, по който се разви­вал в тъканните култури.

Той бил толкова напред от своите колеги, че те изобщо не можели да разберат същността на проучванията му. Затова мно­зина пътували до Сан Диего, за да видят микроскопа и да при­добият идея за това, което правел.

Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм, който е главна причина за развитието на ракови заболявания при хората, когато се създадат необходимите условия за това. Той го нарекъл “Cryptosides primordiales”. Райф видял и вирусите, които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грип и много други болести, и документирал педантично всичките си изследвания със снимки, филми и подробни записки.

За да унищожи микробите, Райф използвал същия физичен принцип, който му помогнал да ги наблюдава живи - принципа на резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушава­нето им. По същия начин, по който ни е известно, че може да се използва звук с определена честота, но с голям интензитет, за да се счупи например само стъклена чаша, като същевременно предметите наоколо остават незасегнати. Това става именно поради факта, че молекулите й трептят с честота, хармо­нична на зададената. Методът на Райф унищожавал само виру­сите без изобщо да засяга здравите клетки и тъкани. Ученият нарекъл съответната честота "смъртоносна осцилаторна стойност".

На 20 ноември 1931 г. в имението на д-р Милбанк Джонсън в Пасадена 40 най-изтъкнати медицински специалисти от САЩ се събират на банкет, организиран в чест на д-р Р. Райф под мотото "Краят на всички заболявания". Но само няколко годи­ни по-късно всички тези хора ще "забравят" и изобретателя, и това събитие.

Райф работил упорито години наред, понякога и по 48 часа без прекъсване, докато установил МОЕ за огромен брой микроорганизми, допринасящи за развитието на различни, понякога опасни заболявания - грип, менингит, тетанус, полиомиелит и др. След като в своите опити излекувал много раково болни животни, унищожавайки безболезнено съответния вирус със спе­цифична електромагнитна честота, Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина и под наблюдението на специално назначен медицински научноизследователски комитет провел успешен експеримент с хора през ля­тото на 1934 г. За период от 4 месеца всичките 16 пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терми­нално болни, били излекувани с този безболезнен и без странич­ни ефекти метод. Последвалите опити между 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвикали силното безпокойство на медицинската индустрия. Какво ще стане с всички официално наложени терапии, след като хо­рата разберат, че някой може да предложи безболезнено, без нежелани въздействия и много по-евтино лечение? И така Морис Фишбейн, който по това време контролирал Американската медицинска асоциация (АМА), изпратил при Райф адвокат с предложение, на което "не можеш да откажеш". Но Райф го от­хвърлил. Не се знае точно това, което Фишбейн е искал от учения, но можем да се досетим, имайки предвид подобни предложения, правени на други учени. А именно АМА да придобие изключителни права над съответния метод, като реши как да го използва (или да не го използва под различни предлози).

През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цяла­та власт, с която разполагала, за да спре изследванията и работата с уреда на Райф. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. В същото време лабораторията "Бърнет Лаб" в Ню Джърси, в която учени се канели да потвърдят изследванията на Райф, била опожарена. Единствената компания - "Бийм Рей Корпорейшън", произвеждаща частите за микроскопа и уреда, из­ползван за лечение, чрез скалъпен съдебен процес била принудена да фалира. Последният удар за Райф обаче бил, когато полици­ята незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала ця­лата останала информация, обхващаща десетилетния му труд.

Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с от­немане на правото да практикуват и дори с затвор, а тези, ко­ито се опитали да го защитят, били подложени на финансови репресии. Артър Кендал, директор на "Нортуестърн скул ъв медисин", Който работел известно време с Райф върху раковия вирус, приел предложението срещу 200 000 USD, които за онова време представлявали значителна сума, "да се оттегли в пенсия" и заминал за Мексико. Д-р Джордж Док, друг известен сътрудник на учения, също бил накаран да замълчи, получавайки голямо парично дарение заедно с най-големите почести, ко­ито можела да му предложи АМА.

Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довели постепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971 г. - годината, в която правителството в лицето на прези­дента Никсън обявило "война на рака". Какво чудовищно лице­мерие!

Една от заслугите на Райф, а именно откриването на ви­рус, допринасящ за развитието на ракови заболявания, било присвоено от Вирджиния Либингстън. През 1948 г. тя започва да прави научни съобщения в тази насока, като дава свое собс­твено наименование на микроба - “Progenitor cryptocides^!, и никога дори не е споменала името на Райф в разработките си. Всъщност Ливингстън е посещавала много често неговата лаборатория, докато последната все още е функционирала, и използвала микроскопа. Тя дори се преместила да работи на­близо, за да може да следи внимателно работата на Райф.

И така този изключителен, но много скромен учен, отда­ден на своето дело за благото на човечеството и чужд на слава и фалшив блясък, никога не получил полагащите му се призна­ние и известност за откритието, което направил! Медицинската индустрия и нейния антураж се постарали добре името му и работата му да потънат много бързо в забрава, като ни­къде в научните списания не се допускали статии от него или за неговите разработки. И така поколения студенти по меди­цина са завършили, без да чуят нищо за откритията на д-р Райф, а и на мнозина като него. Ето това е един от начините, по които се осъществява манипулацията на лекарите!

Пораженията, нанесени на човечеството от лакомията на фармацевтичните концерни и корумпираността на политици­те, са на път да засенчат всички масови убийства досега в исто­рията на човечеството. За да разберете за какви пари става въпрос и чии "права" се защитават от властите, бих искал да уточня, че лечението само на един човек, болен от рак, в САЩ струва средно около 300 000 USD! И ако това не е добър бизнес!

През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар от Илинойс, случайно открил билки, които оказвали благоприятен ефект при някои ракови заболявания. Как станало това? Когато неговият любим жребец заболял от рак, той решил да остави животното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започнал да пасе растения, които не били част от обичайната му диета и след няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. След една година конят бил вече съвсем добре. Ветеринарят започнал да експериментира с животни, като прибавял и популярни до­машни лекове към билките. Той постигнал значителен успех и предал рецептите, които прилагал, на своите наследници. Хари Хокси, специалист по хранене и правнук на Дж. Хокеи, отворил клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на АМА. Наричан "най-големия мошеник на века", той бил многок­ратно арестуван, повече от когото и да било друг в историята на медицината - над 100 пъти за период от две години. Независи­мо от голямата опозиция, която срещнал, той успял да направи най-голямата частна клиника в света за лечение на раково болни хора в Далас, Тексас, където се преместил през 50-те.

Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А. Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арес­туван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себе си полици за стотици долари, за да плаща всеки път гаранцията за освобождаването си. Но понякога той решавал да остане в затвора за няколко дена, за да докаже правотата си. В такива случаи пациенти, които били излекувани от него, идвали на тъл­пи пред затвора, носели му храна и предлагали своите свидетел­ски показания в негова полза. Хокеи бил освобождаван набързо, за да избегнат властите конфузното положение. Когато братът на Д. Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай, той постъпил при Хокеи и оздравял. Тогава Темпълтън, който бил най-ожесточеният му преследвач, станал негов адвокат. Все пак след няколко години на продължаващ тормоз Хокеи се видял принуден да премести клиниката си в Мексико.

Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За не­го д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда, казва: "Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от неговите идеи бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно при неблагоприят­ните условия, в които тряб­ваше да работи... Тези, които той излекува, остават като свидетелство за истинност­та на идеите му."

Макс Гърсън е роден през 1881 г. в Германия. Учи меди­цина в Бреслау, Вурцбюрг, Берлин и Фрайбург. Известно време след завършването си е назначен за директор на спе­циализираното отделение за туберкулозно болни в Мюн­хенската университетска болница по препоръка на д-р Фердинанд Зауербрух - све­товноизвестен гръден хирург и авторитет по туберкулоза. Като студент Гърсън страдал от мигрена, за ко­ято му казали, че няма лечение. След като решил да опи­та с определен диетичен режим, който сам си съставил, той се освободил от това страдание. По-късно, вече като лекар, прилагайки ди­етата на негов пациент, страдащ също от мигрена, той му помогнал да се излекува не само от нея, но и от много разпространената и нелечимата тогава кожна форма на туберкулоза (вълчанка). През 1929 г. д-р Ф. Зауербрух пише статии в няколко международно известни специализирани медицински издания, като заявя­ва, че е открита терапия на кожената туберкулоза, и описва опита, проведен от д-р Гърсън под негово лично наблюдение. От всички болни 446 били трайно и напълно излекувани - един невиждан успех. Освен това той постигнал и много добри резултати при лечението на болни от белодробна туберкулоза, дори в доста напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета. През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продължава да работи и с раково болни пациенти с голям успех. АМА, не­доволна от постиженията му, измисля претекст, за да го изключи от редовете си. През 1949 г. той представя пред Сената на САЩ напълно документирани десетки случаи на излекувани раково болни хора, за да моли за финансова подкрепа, тъй като клиниката му била малка и не можела да приеме огромния наплив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, включително и показанията на излекувани от него хора, лобито на АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финанси­рането на проекта му. Разбира се, както казва един негов биограф, той е бил "щастлив", че не е бил директно преследван и вкаран в затвора, както някои други негови колеги и учени.