Глава 9. Защо медикаментите увреждат и убиват?

Има различни начини да се фалшифицират данните от да­дено изследване - например не се съобщават починали по време на клиничните изпитания пациенти или отказали се, а продължават да се отчитат като живи и/или участвали докрай в експеримента (както при някои случаи, описани в предишната глава). При разследване на някои от опитите с кардиомедикамента карипорид в Аржентина било установено, че са били променяни и подменяни данни на участвали в експеримента, включително и електрокардиограми.

Често схемата за провеждане на клиничните изпитания за определяне на сферата на действие на даден препарат не от­говаря на изискванията. Например включват се много малко хора или пък такива, които не представят съвсем точно гру­пата със съответното заболяване, за които по принцип е предназначен изследваният медикамент. Това е и една от при­чините част от многобройните странични ефекти да ста­ват явни, след като препаратът вече е одобрен за производс­тво и пуснат на пазара.

Фабрикуването на данни според Брейтуейт е толкова широко разпространено, че за него си имат термини във фарма­цевтичните производства на различните страни.

През 1982 г. една японска фармацевтична фирма - "Нипон Кемипар", признава, че е представила лъжливи данни на японското правителство при подаване на молба за пускане на пазара на обезболяващия и противовъзпалителен медикамент норведан. Компанията представила фалшивите резултати на д-р Х. Сампеи, директор на пластич­ната хирургия в университета в Нипон, и му платила 2,4 млн. йени, за да използва неговото име. Тази схема с позоваване на авторитети е доста ефикасна и също влиза в действие.

Тъй като всяко изследване е свързано със значителни раз­ходи, повечето от правителствените институции, регулира­щи и одобряващи продажбата на дадено лекарство в съответ­ната държава, разчитат на данните, които им се предоста­вят от фармацевтичната компания и от държавните органи­зации на страната, където медикаментът вече е одобрен.

За периода 1977-1980 г. FDA е установила случаи на 62 лекари, представяли манипулирани или изцяло фалшиви клинични данни. Според проучване на Управлението един на всеки петима лекари, които провеждат изследване на нови медикаменти, съчинява сведенията, които предава на фармацевтич­ните компании и си прибира съответната сума в джоба. Д-р Брейтуейт пише: "Проблемът е, че по-голямата част от изма­мите в клиничните проучвания остават неразкрити. Повече­то случаи, които стават достояние на обществеността, са в резултат на изключителна небрежност, проявена от лекаря престъпник." Според д-р Джудит Джоунз, директор в "Дивижън ъф дръг икспириънс" към FDA, ако данните, които са по­лучени от някой медик не са удовлетворителни за проучваното лекарство, съвсем в реда на нещата е компанията да продължи опитите другаде, където ще й дадат устройващи я резултати и показатели. Финансовото изкушение за лекарите да "полу­чат" от изпитанията резултати, каквито фирмата очаква от тях, е голямо, независимо от страната, в която се извършва изследването.

Ето изказването на бивш служител на FDA, цитирано в книгата на д-р Брейтуейт: "Бях шокиран от материалите, ко­ито пристигат при нас. Освен проблема с качеството същест­вува и проблемът с непочтеността при проучванията на нови медикаменти..."

В броя си от 24 юни 1985 г. немският престижен ежеседмичник "Дер шпигел" публикува огромна изобличителна ста­тия от няколко страници, озаглавена "Как фармацевтичната индустрия купи Бон". Тя разглежда истинските мотиви, сто­ящи зад тестуването на лекарствата. Може да се каже обаче, че същността на съдържанието й се отнася до всички индуст­риални държави с развита фармацевтична промишленост. Ето кратка извадка от нея: "По правило фармацевтичните компа­нии не изливат милиони в касите на политическите партии, а дават пари на някой отделен политик или обществена фигура сред тези, които определят здравната политика. Служейки си с помощта на някой конгресмен, те получават изключително изгодни пазарни условия, които им осигуряват дълготрайни печалби. Както разкриват документите, фармацевтичната индустрия, така да се каже, купува законодателството..."