Свръхсетивhото
Изтегляне 302.42 Kb.
|
| Това е отношението...
Лиона Мастърс, след като през юни 1944 г. прочела биографията на Едгар Кейси „Има една река" от Том Съгру, писала на Кейси с молба за помощ... „Била съм в 3 болници и съм лекувана от мнозина лекари, но само един от тях направи предположение за естеството на болестта. Той каза, че симптомите ми са по-близко до разсеян лупус еритематозус, отколкото до нещо друго, и че ако наистина случаят е такъв, единственото нещо, което може да ми препоръча медицинската наука, е почивка и отбягване на слънчевите лъчи. Аз си почивам и се пазя от слънце, откакто през ноември бях на преглед, но болестта все така не ме е напуснала. В последната болница, която посетих, лекарят каза, че болестта ми не е горепосочената, но и че те нямат никакво понятие за какво става дума. Заболяването започна от октомври и аз бях на легло от ноември до април, също и през май повечето време лежах. Сега се чувствам по-здрава, нямам температура, но обезобразяващ обрив покрива цялото ми лице и шия..." Разбира се, писмото не било предадено на Едгар Кейси, преди той да направи тълкуването. Въпреки това той дал пълно и точно описание на страданието на Лиона Мастърс, като добавил и много неща, нефигуриращи в писмото дори като намеци. Особено една част от тълкуването се нуждае от допълнително пояснение. След края на предписаното лечение, той добавя: „Това, както смятаме, открива по-добри перспективи. Това е отношението на тялото. Не се опитвай да се предпазиш от трудностите, а знай, че има истини, състояния, на които човек трябва да се подчини за по-добро подобрение чрез тялото, както и леченията за постигане на по-добро състояние." Защо ли Едгар Кейси дава подобен съвет? Доказателство за изключителната нужда от такъв съвет пристигнало със следващото писмо на Лиона. Тя изпратила детайлно описание на това, което е трябвало да преживее емоционално през последните месеци. Съпругът й бил в затворнически лагер. Накрая тя била готова отново да го приеме вкъщи, но той не бил психически нормален. Тя пише: „Грижите, напрежението, постоянното очакване са причината да се разболея от това, което докторите определиха като непозната болест. В това съм сигурна. Можете ли да повярвате, че нито един от всичките лекари, лекували ме в 3-те болници, не ме е питал дали съм притеснена, или дали имам някакъв проблем? След като започнах да крия ситуацията с мъжа ми и от семейството си, аз не можех да опиша състоянието му на лекаря, макар че знаех, че това за лекарите би могла да бъде нишката, водеща до моето оздравяване. Всеки път, когато отивах в болницата, бях в състояние на шок, причинено от мъжа ми. Вашето тълкуване ме накара да се замисля за постоянното напрежение, в което живея -въпреки това, както казах, никой от лекарите не помисли за подобна причина." Мерките, препоръчани от Кейси, и успокоението на тази жена, която вече имала достъп до човек, който разбира проблемите й, довели до пълното й излекуване. Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|