Свръхсетивhото
Изтегляне 302.42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Лекувайте причината, а не резултата"
| Случаят с натравянето
Джанет Бейлър била на 21 януари 1940 г. в 8 и 20 ч сутринта в тежко състояние. Признаците на акутно разстройство, или хранително отравяне, се появили в 8 и 30 ч предната вечер. Първите пристъпи на болка и диария резултирали в припадък. Към 10 ч вечерта бил повикан семейният лекар. Той предписал подкожна инжекция, която облекчила Джанет за няколко часа. Последвалият втори пристъп бил по-тежък от първия и докторът се върнал да направи на болната втора инжекция. Тогава той се посъветвал с най-близкия хирург, който казал, че третият пристъп може да се окаже фатален. Джанет отказала хирургическа намеса - поне през онези часове. Но след 6 ч сутринта започнала да повръща през 20 минути. Баир Й тръгнал към къщата на Кейси за спешно тълкуване, което било направено в 8 и 20 ч сутринта, Мисис Кейси, водеща тълкуването, започнала: „Ще опишеш физическото състояние на това тяло в момента; ще посочиш причините, довели до това състояние, също ще предложиш мерки за лечение и освобождаване на тялото и ще отговаряш на зададените въпроси." „Да,— каза Кейси. - Тялото е тук. Имали сме го и преда това. Виждаме, че акутните състояния са причинени от действието на отрова - от пирена. От тази активност острото разстройство, настъпило от хранопровода, е причинило разширение и блокиране в областта на дебелото черво. Както виждаме в настоящия момент, ние бихме приложили горещи капсули рициново масло в продължение на 2 и половина до 3 часа. След това клизма, внимателно поставена. Добре ще е в първата клизма да има малко олио, това значи, че олиото първо се дава само, разбирате ли? За това ще е по-хубаво да се използва зехтин; около 430 милилитра; така там може да настъпи успокоение. А след това поставете клизма с вода с телесна температура, добавяйки една чаена лъжичка сол и лъжичка сода бикарбонат на 350 милилитра вода. Поставете първо внимателно това, но евентуално - това е след периода, когато там е имало възможност за движение - използвайте дебелото черво. След това бихме взели вътрешно - след-рициновото масло и клизмата - супена лъжица зехтин. Това, смятаме, трябва да освободи напрежението и да отпусне тялото достатъчно, за да отстрани вредните предпоставки..." В края на тези инструкции Кейси бил помолен да назове източника на отровата. „Пирена -казал той. -Пирена-от боб!" Това било обяснено по-късно от самата Джанет. В деня преди тълкуването тя била на гости при майка си, няколко часа, преди да започне болестта. Късно следобед тя си направила суров зеленчуков коктейл, използвайки новата изстисквачка на майка си, като една от съставките била шепа „прекрасни шушулки зелен боб". Лабораторни тестове за установяване дали пирената е причината за болестта не са правени. Също така не е ясно как пирената - търговското наименование на въглеродно-тетрахлориден препарат, използван в пожарогасителите, е попаднала в зеления боб, консумиран от Джанет Бейлър. Вероятно причината е някаква промишлена авария или произшествие при превоза на зеленчуците. Поетата отрова, ако Кейси е бил прав в тълкуването, е била достатъчна, за да причини сериозни здравословни смущения на Джанет. Съдейки по симптомите, почти е нямало съмнения, че наистина става въпрос за отрова, а продължителността на възстановителния период показва, че тя е била доста силна. И въпреки че е била отказана хирургическа намеса, пациентката оздравяла напълно. „Лекувайте причината, а не резултата" Случаят Мери Луис е един от най-необичайните и един от най-добре документираните в архива на Кейси. За да можем да оценим по достойнство ясновидските способности на Кейси, разкриващи се в този случай, е необходимо да се запознаем донякъде с историята на проблема на Мери Луиз. След като била учителка в Ню Йорк, Мери на 32-годишна възраст се преселила във Флорида по време на кризата през 1935 г. През март 1936 г. открили, че страда от напреднала туберкулоза. Тя прекарала следващите 3 месеца в болницата в Маями, където на всеки дроб била приложена пневмотораксална хирургическа намеса (изкуствен колапс на дроба, предизвикан от инжекция с въздух в плевралната кухина). През юни 1936 г. тя се връща в Ню Йорк и постъпва в болницата „Белвю". Пневмотораксалното лечение било продължено. Изследвания на секретите показали, че туберкулозата не е излекувана. Анализът на рентгенова снимка през юли според лекуващия лекар показвал и за „над 25 процента колапс на горната част на. десния дроб, сраствания в горната част. Кухината в ключицата не е в колапс. Неколапсираната част от дроба показва възлести прониквалия, фибромна дегенерация и срастване на поражението, най-силно изразени в средната третина на дроба. Малки промени в долната половина на левия дроб". През септември Мери била преместена в болницата „Фю" в Лонг Айлънд. Продължили същото лечение; специалистите, работещи по случая, обмисляли възможността за хирургическа намеса. В анализа на рентгенова снимка от 2 септември се казва: „Наличие на билатерален пневмоторакс. Номинално ниво на секреции в дясната основа и екстензивен колапс на дроба, чиято горна част все още е допряна до горната част на гръдния кош посредством множество лентови слепвания. Вижда се голяма кухина в горната част на дроба, непосредствено под мястото на слепванията. Има периферен колапс на левия дроб, който не показва окончателни празнинни увреждания, но там се появяват възли, разпространяващи се в долните две трети". В края на септември Мери постъпва в болницата „Манхатън Дженеръл" в Ню Йорк, където била извършена хирургическа намеса - интерплеврална пневмолиза на десния дроб. Тя останала там на легло шест седмици. Пневмотораксалното лечение било прекратено в левия дроб, но продължило в десния. Рентгеновата снимка след хирургическата намеса показала, че кухината, дължаща се на натиска, се била затворила до известна степен. Слепванията и изключително силният натиск на десния дроб изместили гръдната кост и сърцето към лявата част на тялото, притискайки левия дроб. Дишането било изключително затруднено и почти никакво движение на тялото не било възможно. През ноември финансите на Мери били изчерпани, емоционалното й състояние също било тежко. Тя се върнала в къщата на родителите си във Вирджиния. Била настанена незабавно в санаториум за туберкулозни и останала там няколко дни, преди да бъде направено тълкуване от Кейси на 12 март 1938 г. Когато била изписана от санаториума, й казали, че болестта й била овладяна, но тя трябвало да продължи пневмоторакса на белия дроб за неопределено време. Трябвало да прекарва почти цялото си време в леглото и лекуващите лекари предупредили родителите й, че Мери по всяка вероятност ще остане на легло през остатъка от живота си. Очаквали я скоро да се върне в санаториума -вероятно за да остане за по-дълго. Нейните родители били чували за Едгар Кейси и го помолили за тълкуване. На Мери, било позволено да проследи сеанса, но тя специално помолила, преди тълкуването да не се казва на Кейси нищо за нейния случай. Той започнал тълкуването, като незабавно минал към въпроса: „Сега виждаме, че условията и причините за това са по-скоро специфични. Резултатите от уврежданията са били наричани най-често причини, а не това, което ги е причинило. Те са неверни по отношение на белодробната циркулация и общия резултат от уврежданията в останалата част от системата. Както и да е, ние виждаме причините в натиск, съществуващ в мозъчногръбначната система; и посредством отклонените нервни части на системата - са сплескали тъканта, създавайки натиск в капсулата на дробовете. Така намираме причините за уврежданията и възпаленията, повече отколкото да са възникнали инфекциозни или само защото е имало предразположение към увреждане посредством натиска..." След това Кейси дал пълна картина на състоянието на Мери, включваща информация за кръвта, нервната система и накрая клинични детайли за състоянието на гърлото, бронхите, ларингса и дробовете. Може би най-значителната информация в тълкуването е следната: „Това е причинено първоначално от вдишване на чужда субстанция, прах или нещо подобно. След това с натиска, предизвикан от увреждане в указаната област, се създаде причината или започна нарушението оттам." Дадени били детайлни указания относно диетата, упражненията, остеопатичните манипулации и почивката. Като допълнение Мери е трябвало да използва буре с ябълково бренди, предписание, срещащо се в повечето тълкувания на Кейси, отнасящи се до туберкулозата. „Първо трябва да има подготвено буре или бъчва - галон или галон и половина, дъбово, опушено отвътре. Ако е от един галон, налейте в него половин галон ябълково бренди. Съхранявайте го добре запушено, но близо до мястото, където то ще създава изпарения. Подгответе го така, че газовете да могат да бъдат инха-лирани; не самото бренди, а газовете от брендито; да се инхалира през устата в бронхите, ларингса и дробовете. Прави това поне два или три или четири пъти дневно." Кейси добавил, че при внимателно и точно спазване на всички инструкции, дадени в тълкуването, „ние би трябвало от 6 до 10 месеца да бъдем напълно освободени от всякакви увреждания за това тяло".
„Това е невероятно - възкликнала тя,—не съм мислила за това от години, но знам точно кое увреждане има предвид мистър Кейси — това, което е допринесло за възникването на моята болест. Разбирате ли, преди повече от 15 години паднах от едно дърво и си нараних гърба, в горната част, близо до раменете. Повече от седмица изпитвах такава болка, че се наложи да спра да преподавам. Ходих на лекар и ми бяха предписали няколко процедури. Болката намаля и аз се върнах на работа. Известно време продължих да имам оплаквания, но след година и половина проблемът сякаш беше изчезнал.'" Тя спряла за малко и започнала да си припомня някои случки: „Да, 11 години след инцидента бях на работа в училище за социално слаби в Ню Йорк. Работих доста дълго време навън, на площадките за игри. Бях в постоянен досег с праха на игрищата, при променящи се метеорологични условия и в лошо проветрени стаи. Вероятно това е чуждата, подобна на прах субстанция, която съм вдишвала и за която Кейси говори в тълкуването. Аз работих на това място две години. След това заминах за Флорида, където се установи, че съм болна от туберкулоза;" Намирането на буре за ябълково бренди отнело един месец - все пак това е доста рядко срещан предмет. След като било намерено, лечението започнало. На 6 юни било направено второ тълкуване, в което Кейси посочил, че е постигнато голямо подобрение в цялостното състояние. Той донякъде изменил предписанията си - имайки предвид ефективността на остеопатичните манипулации, прилагани дотогава, Кейси казал, че сега те могат да се намалят от два пъти седмично до два пъти месечно. След това контролно тълкуване на Мери Люис не са предписвани никога повече пневмотораксални манипулации - и това само след два месеца лечение по препоръка на Кейси! През август трето тълкуване отново предупредило за повишена активност, но тогава Мери се чувствала толкова добре, че трябвало да бъде възпирана от претоварващи действия! През декември Кейси направил за Мери четвърто тълкуване, в което казва, че състоянията са много подобрени. Много от тъканите на дроба сега са възстановени и той работи добре -по-скоро допълва тялото, отколкото е пречка за него". Продължавайки нататък, той казва: „Бурето е самият живот. Ако трябва да се подготвя отново, отначало го измийте, преди отново да го напълните. Измийте го с топла, не с гореща, а с топла вода, така че събраното от дестилацията или изпаряването на съдържанието да се отстрани и да намалее влиянието или силата, която изхожда от отровите, които идват от подобно накисване. Както винаги, в цялото лечение няма толкова маловажен детайл, че да не е нужно да бъде обясняван." Следващото тълкуване е правено на 4 октомври 1940 г., по-малко от две години след първото тълкуване на Мери. Кейси съобщил, че макар че „със сигурност слабостта и предразположеностите все още съществуват, както се вижда от тенденциите, съществуващи в някои части на десния дроб...", вече няма „живи туберкулозни сили в системата или в областта на дробовете. Вече няма слепвания на плеврата". Мери разказала, че по това време срещнала лекаря, който година и половина преди това я изписал от санаториума, очаквайки я като тежък пациент да се върне обратно само след седмици. Реакцията му след нейното появяване, казала тя, била силно учудване. „Той попита дали не е станало някакво чудо, тъй като това е единственото обяснение за продължаващото и видимо подобрение, което той можел да констатира!" Рентгенови снимки и прегледи, разбира се, потвърдили състоянието, описано от Кейси в тълкуването. През ноември 1941 г. било направено последното тълкуване за Мери Люис. „Състоянията там са добри -съобщил Кейси, - доколкото все още има признаци на възпалени области, няма признаци на области, които да са активни." Мисис Кейси, водеща тълкуването, помолила: „Моля, анализирай последната рентгенова снимка, която държа в ръката си." Кейси започнал без колебание. „Ние виждаме, че тя показва, че няма активна тъкан в областта, която е била център на уврежданията; че там няма никакво слепване на някоя от стените на плеврита; че има добър поток от циркулация през всички части на дробовете, също и в тази отделна област." Точността на ясновидския анализ на Кейси на тази рентгенова снимка е 100 процента според лекуващия лекар! Кейси съобщил, че Мери вече може да се върне на работа - дотолкова, доколкото не претоварва тялото си; за предпочитане е работа на чист въздух. Съобщения от нейни роднини за Асоциацията за изследване и проучване описват това, което се е случило в живота на Мери в годините след тълкуванията. През 1952 г. майка й разказала, че през 1942 г. Мери използвала бурето... „най-вече в случаите, когато била настинала. Здравословното й състояние било много добро и тя се чувствала щастлива. Някъде по това време срещнала мистър Ендрюс и съдействала да му се направи тълкуване. Както го посъветвало тълкуването, той се подложил на едно или две остеопатични лечения. След това изгубил доверие в този начин на лечение и в неговия източник. През 1943 г. те сключиха брак. По това време дъщеря ми прекъсна всички процедури, посочени в тълкуването й. Аз много се безпокоях за нея, защото чух, че тя и съпругът й пиели понякога. Финансовите им затруднения нарастваха бързо и през 1945 г. дъщеря ми започна тежка работа, за да повиши приходите на семейството. След като напрежението в семейните им отношения се увеличи, те и двамата все по-често се обръщаха към алкохола. Дъщеря ми стана много нервна, раздразнителна и нестабилна. През 1947 г. й бе отстранена киста от ректума. След повече от 2 години се наложи втора операция по същата причина. Тя отслабна изключително много и лицето й изглеждаше бледо и изпито. Бракът й вероятно щеше да завърши с раздяла. И тогава всички тези трудности предизвикаха повторното развитие на туберкулозата. Днес, макар че все още е невротично разположена към алкохола, тя успява да се въздържа. Наддаде на тегло и изглежда добре. Аз, въпреки всичко останало, съм изключително радостна, че тя не боледува от туберкулоза." По-късни писма от сестра й съобщавали, че въпреки боледуването от други болести през годините, Мери повече не е страдала от туберкулоза. Тя пише през 1967 г., че Мери се чувства съвсем добре. Тя се е освободила от алкохолните проблеми и се радва на много добро духовно равновесие. Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|