Свръхсетивhото
Изтегляне 302.42 Kb.
|
| Исторически предсказания .
Представете си за момент, че сега е 1934 г. Вие седите в малка стая и гледате лежащ на кушетката човек, който говори насън, като неговите думи се записват от стенограф. Представете си, че този човек току-що е казал, че вие някога преди повече от 28 000 г. сте живели в общество, което в много отношения е било по-развито от това, в което живеете сега. Което е още по-невероятно, спящият мъж твърди, че сте били „в страната Атлантида по времето на развитието на електрическите сили, които служели за транспортиране на товари от място на място; фотографиране от разстояние; разчитане на надписи през стени дори и от разстояние; преодоляване на самата гравитация; подготовка на кристала, ужасният мощен кристал, много от това донесло разрушението." Ще повярвате ли на този човек? Вероятно не. Дори може да си помислите, че той не е с разсъдъка си. Можете да си го мислите до момента, когато по-късно сравните това, което Кейси е казал за вашия живот на легендарния континент Атлантида с тълкуванията за живота на други хора по това време, и установите, че независимо от това, че тълкуванията са правени през различни години, всичко казано се съчетава в едно логично цяло. Хю Лий Кейси в предговора към „Спомени от Атлантида"* от Бдгар Ивънс Кейси се спира подробно на този въпрос. „Моят брат, който е автор на тази книга, * Кейси, Е. Спомени от Атлантида. Астрала, С, 1994. и аз знаем, че Едгар Кейси не е чел съчиненията на Платон, в който се говори за Атлантида, или пък каквито и да е други книги по този въпрос и че той, доколкото знаем, не е имал абсолютно никакви познания по тази тема. Дори този материал да е създаден от неговото подсъзнание или да е компилиран от различните книга и легенди по въпроса, смятаме, че това е един от най-впечатляващите примери за телепатично-ясновидско виждане на съществуващите книги и легенди и на съзнанието на хората, работещи по теорията за Атлантида. Както често сме казвали с брат ми, животът на Едгар Кейси щеше да е по-лесен, ако той никога не беше споменавал името Атлантида." Въпреки това Кейси е говорел за Атлантида., От '2500-те тълкувания в архива на АИП най-малко 30 процента съдържат сведения за предишни прераждания на потъналия континент. За съжаление, данните за Атлантида в архива съвсем-не са много. Причината е, че не са задавани много въпроси по тази тема и съответно Кейси рядко, без да бъде насочен специално, е говорил за това. Но имаме достатъчно информация, за да можем да сглобим хронологична картина на тази древна страна и хората, живеещи в нея. Кейси твърди, че потъналата Атлантида била разположена между Мексиканския залив, от една страна, и Средиземнорието, от друга. Доказателства за съществуването на цивилизацията на Атлантида могат да бъдат намерени на Пиренеите и в Мароко и в Британски Хондурас, Юкатан и части от Америка, по-точно близо до Бимини и в Гълфстрийм. Обобщено казано, 3-те отделни периода от историята на континента, описани от Кейси, са характерни с разрушаването на страната в края на всеки от тях: около 50 000 г. пр. н. е., около 28 000 г. пр. н. е. и последното, потопило континента изцяло под водата, между 10 500 и 10 000 г. пр. н. е. Последният период от около 7500 г. бил период на постепенно потъване, довело накрая до изчезването на Атлантида. Хората, обитавали Атлантида, според Кейси, били от червената раса. През ноември 1932 г. в едно тълкуване помолили Кейси да се спре-на произхода на 5-те раси и той отговорил, че те са се появили едновременно. Къде? „Както виждаме, тези от жълтата -пустиня в Гоби, бялата ~ Карпатите, червената - Атлантида и Америка, кафявата - Андите, черната - равнините и в Судан или в Африка." В много от тълкуванията се описват преражданията през първия период, т. е. около 50 000 г. пр. н. е. По това време са се водили борби за надмощие между две групи: тези, които следвали Бога (Кейси ги нарича „деца на закона за единството") и тези, които носили злото (наречени „децата на дявола"). По всяка вероятност, войната между тях е довела до разрушаването на континента. Относно това време Кейси казва в едно тълкуване: „Там били тези, които търсили изгода от използването на работещите с прилагането на материалните и духовните закони - божията мъдрост и духовните закони станали разрушителни. Защото, когато били подготвени уредите за движещите сили от лъчите на слънцето, за да бъдат използвани за корабите и електрическите сили, когато те били обърнати към земните елементи, се случил първият катаклизъм." В друго тълкуване той казва: „В страната Атлантида през периода на първото разрушение или разделянето на страната душата помагала за подготовката на експлозивите или тези неща, които раздвижили огъня във вътрешните части на земята." , Възможно ли е около 50 000 г. пр. л. е. да е същест-. вувала цивилизация, която е била толкова напреднала, че е използвала енергията на слънцето, при това вероятно за военни цели, и то със сила, достатъчна да причини вулканични изригвания? Възможно ли е? За друг човек, живял през този период, Кейси казва, че той е бил в страната Атлантида непосредствено преди първото разрушение, когато там били използвани тези влияния, които сега отново, се откриват, които могат да се. из ползват за подобрение на съобщенията, транспорта и т. н., но и да се превърнат в разрушителни сили." Това тълкуване е от май 1941 г. На 2 декември 1942 г. била завършена първата разработка за постоянно контролирано производство на атомна енергия. Това не е изолиран случай. В течение на много години има редица тълкувания, съдържащи същата информация - в различни варианти, разбира се. Ще цитираме извадка от едно тълкуване от 1933 г.: „В Атлантида душата присъствала на срещата на много представители от много страни, където те решавали как да се справят с огромните животни, пренаселили земята. Мненията били да се промени обстановката, подходяща за съществуването на животните. Това било осъществено с изпращането на смъртоносни лъчи или суперкосмически лъчи от различни централни инсталации. Тези лъчи ще бъдат открити през следващите 25 години." Когато попитали за датата на срещата, Кейси отговорил, че годината била 50 722 пр. н. е. Като прибавим към 1933 г. 25 години, разбираме, че според Кейси откриването на тези лъчи трябва да е станало до 1958. През 1955 г. бе открит антипротонът. През 1957 г. бе направено още по-голямо откритие: антинеутрона. Така преди 1958 г. теоретично съществува възможността посредством съчетаване на антипротони с антинеутрони да се създаде антиматерия. Ако антимате-рията влезе в контакт с обикновена материя, цялата й маса ще се превърне в енергия, и то може би по-голяма от отделящата се при ядрени реакции. Друго откритие през 1958 г. сякаш съответства на пророчеството в това тълкуване: създаването на мазер -съкращение на микровълнов усилвател със стимулирана емисия на излъчване. Усилването се получава вследствие на преминаването на енергията през кристал с определени магнитни свойства. .Подаденият сигнал предизвиква освобождаване на енергия и от кристала излиза повече енергия, отколкото е постъпила. Оттогава мазерите търпят постоянно развитие. Същото, важи и за лазерите - съкращение за светлинен усилвател със стимулирана емисия на излъчване, с други думи, оптически мазер. Той също бил открит през 1958г. В редица тълкувания Кейси разказва за използването на кристали, които реално биха могли да бъдат мазери или лазери. Подобни уреди се споменават най-често във връзка с прераждания на Атлантида по време на втория лериод, завършващ с разрушението на страната през 28 000 г. пр. н. е., и по времето на третия период, завършващ с окончателното унищожаване на континента около 10 000 г. пр. н. е. В едно тълкуване Кейси описва живота на Атлантида през втория период около 28 000 г. пр. н. е. по следния начин: „В страната Атлантида преди второто разрушение, когато там е било разделянето на островите, душата била сред тези, които интерпретирали посланията, получени през кристалите и огньовете, които били вечните огньове на природата. Новите развития във въздушния и морския транспорт не били непознати за душата, тъй като те са се развивали по това време." Друг човек, според него, е бил на Атлантида, „когато там били тези дейности, които довели до втория катаклизъм на континента. Душата била това, което сега се нарича електроинженер; прилагала тези сили или влия-: ния за въздушни апарати, кораби и това, което днес бихте нарекли радио във вид на градивни или разрушителни сили". За разлика от него друг индивид бил свързан „с тези, които работели с механични приспособления и тяхното приложение през този живот. И както виждаме, това е било време, когато там е имало много неща, за които не може да се мисли в сегашния живот". През 1933 г. Кейси по-подробно описал технологичното развитие на индивида, като дал и точни сведения за конструкцията на сградата, в която се помещавал огненият пламък или кристалът, споменат по-горе. Според това тълкуване това е кристалът, който, след като чрез него била получена висока мощност, причинил втория катаклизъм на Атлантида, когато континентът се разцепил на острови, което пък вероятно е ускорило окончателното потъване. Кейси казва по този въпрос: „Записките за начините на конструиране на кристала са на три места на земята, които днес са: в потъналата част на Атлантида, или Посейдония, където част от храмовете все още може да бъде открита под пластовете на това, което е създала през вековете водата - близо до мястото, известно като Бими-ни, до бреговете на Флорида: И на второ място в записките в храмовете, които са били в Египет, където душата по-късно е работила с други за запазване на записките, които били донесени от страната, където били държани. Също така на трето място записките били пренесени там, където сега е Юкатан, в Америка, където тези камъни (за които се знае малко) се намират сега - през последните няколко месеца са били открити. В Юкатан се намира знакът на кристала. Нека да изясним това, защото така ще бъде намерен по-лесно. Защото той ще бъде донесен в Америка, Съединените щати. Една част от него, както виждаме, ще бъде изнесена в щатския музей на Пенсилвания. Друга част ще бъде занесена във Вашингтон, в мястото, където се пазят такива находки; или в Чикаго." Кейси абсолютно точно отбелязва, че за тези камъни (или рисунките й гравюрите по тях) не се знае почти нищо. Дори те да са били открити през 1933 г., когато е правено тълкуването, те все още чакат археолога, който ще ги изследва и ще оцени тяхното значение. Третото и последното разрушение на Атлантида или останалите от нея острови се състояло в периода между 10 500 и 10 000 г. пр. н. е. Едгар Ивънс Кейси предполага, че именно това е страната, за която говори Платон. Около половината от тълкуванията, в които се говори за Атлантида, разглеждат прераждания в този период. В тях се говори и за дейността в Древен Египет. В тълкуванията се казва, че много от хората, избягали от потъващите острови, се преселили в Египет. Останалите се отправили към Пиренеите, Европа, Африка и Америка. Вероятно Египет е мястото, където някой ден ще бъдат открити сведения за историята на Атлантида. Защото, както казва Кейси, копия от всички важни документи и записки, описващи загубения континент и цивилизацията му, били отнесени в Египет от преселниците атланци и прибрани в залата на записите, която представлява малък паметник или пирамида, намираща се между дясната лапа на сфинкса и Нил. В помещението, според Кейси, се намират и телата на много от атланците, донесли тези материали в Египет, както и много предмети, доказващи съществуването на Атлантида. Когато залата на записите бъде открита, се казва в едно тълкуване, там ще бъдат намерени и музикални инструменти, украшения и предмети от олтара на храма по онова време, плочки с гравюри, хирургически инструменти и лекарства, украшения, камъни и дрехи. Единственото, което трябва да направим, е да намерим залата на записите! В едно тълкуване Кейси казва, че няма да ни се наложи да чакаме дълго доказателство за съществуването на този мистериозен континент. На 28 юни 1940 г. Кейси казва: „Посейдония ще е сред първите части на Атлантида, които ще изплуват отново. Очаквайте това да стане в скоро време. Тогава ще бъде открит и вторият от 3-те храма, пазещи тайните на Атлантида." Другата възможност за разгадаване на мистерията е Юкатан. Там, казва Кейси в едно тълкуване от 1933 г., „ще бъде намерен храмът на Илтар — третото място, където все още могат да бъдат открити надписи от Атлантида." (В тълкуването се казва, че хората пристигнали от потъващия континент не само с кораби, но и по въздуха!) На друго място Кейси описва съдбата на групата от Илтар: „Тези в Юкатан, тези в съседните страни, като се започне от Илтар, постепенно загубили дейността си след поколенията и се присъединили към хората, наречени строителите на гробници." Според Кейси има още много неразкрити тайни в голямата пирамида на Гиза, която е най-старата в Египет и е най-близко разположената до Нил. Предполага се, че е строена около 2885 г. пр. н. е. Кейси отче твърди, че тя е строена през 100-те години между 10 490 и 10 390 г. пр, н. е. По същото време според него е изграден и Сфинксът. Сведения за тяхното построяване намираме в тълкуванията на един човек, който, според Кейси, е участвал в изграждането на Сфинкса. Когато монументите били издигнати в равнините на това, което сега се нарича пирамидата на Гиза, тази душа строила, полагала основите. По-точно надзиравала работата, създала геометричната му позиция по отношение на тези постройки, които били издигнати във връзка със Сфинкса. Данните, отнасящи се до това, могат да бъдат намерени в основата на Сфинкса. Душата била с тази династия... когато било започнато построяването на тези сгради. Това извежда, започвайки от Сфинкса, в канали, и в ъгъла към Гиза може да бъде намерена формулата как е правено това, в исторически план..." Информация за Сфинкса, казва Кейси ще бъде намерена „в основата на предната лява лапа или крак, на легналото животно, в долната част на основата. Не в подземния канал - който бил направен от управляващия много години, много векове по-късно - а в истинската основа, или това, което днес би се наричало ъглов камък..." В пирамидата на Гиза, казва той, ще бъде намерена цялата информация за огромния напредък в Древен Египет, последвал преселението на атланците, които били много по-развити. Но това не било всичко. Информацията в Гиза не се отнася само до древен Египет, тя съдържа цялата история на човечеството от това време др 1958 г., когато според Кейси започва период, през който ще е смяната на позицията на земята и завръщането на великия Посветен в тази и друга страна за осъществяване на написаните там пророчестват. „Всички промени, случили се в религиозната мисъл на света са показани там: във вариантите, с които е достигнато преминаването през тях, от основата към върха -или към отворения паметник и върха. Тези промени са отбелязани и с налагане и с цветове и посоката на обръщането." В тълкуванията Кейси често нарича голямата пирамида „Пирамидата на разбирането". Според него „тя е изпълнявала функция на храм за посвещаване чрез левитация, посредством тези универсални сили и закони на природата, които карали желязото да плува". Тази „къща на посвещаването", както я нарича Кейси, е била използвана от хора, отдали се на служба на тайнствата на мистериозната египетска религия. Там жреците давали обетите си, преди да се посветят на службата на Бога. Следователно, пирамидата е служила за много по-възвишени цели, отколкото погребалните, които се смята, че са били единствените. В голямата пирамида, се казва в тълкуванията, се намира каменен надпис, съдържащ историята и развитието на хората от времето на царя Араарт и висшия жрец Ра (самият Кейси през време на прераждането си в Египет, известен още и под името Ра Па- та до края на сегашния земен цикъл (1998 г.). Този надпис е направен на езика на геометрията, математиката и астрономията, както и с помощта на символистичната употреба на различни видове камъни. Краят на цикъла се характеризира с нова смяна на земната позиция (най-вероятно това ще е смяна на земните полюси) и със завръщането на великия посветен като връх та пророчеството. Всички промени, които са настъпили и ще настъпят, казва Кейси, са отразени там от основата до върха на пирамидата. Те са означени с гравюра и с камъни според тяхното оцветяване и чрез посоката, в която са положени. Така, според Кейси, истинското послание в голямата пирамида е кодирано. Неоткрити помещения отдавна няма. В по-малката пирамида, наречена залата на записите, която все още е покрита от пясъците, се намира тайна стая. Тълкуванията я описват като подземие, покрито с метал, където се съхранява пророчеството за периода от 1958 до 1998 г. Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|