Обяснението на „ будния" Кейси

Едно от най-ясните определения за работата на Кейси беше дадено от самия него за една изследователска група на 6 февруари 1933 г. Той започва така: „Какво представлява едно тълкуване? Трудно е да бъде описано като нещо, което е станало част от мене - все едно да питам как изглежда лицето ми. Мога да го покажа, но не мога да го обясня. Може би е най-добре да ви разкажа някои от моите преживявания и мисли, свързани с тълкуванията, но за това, какво е едно тълкуване, мога да ви кажа само това, което други са казвали по въпроса, и това, което ми е казвано, когато съм изучавал ефекта, предизвикан в съзнанието от получените тълкувания.

Няма да е пресилено, ако кажа, че съм бил в състояние на безсъзнание (в което се правят тълкуванията) може би двадесет и пет хиляди пъти през последните 31 години; досега самият аз не съм чувал нито едно тълкуване. Как тогава да го опиша?

Много хора са ме питали откъде съм знаел, че ще мога да направя тълкуване. А аз никога не съм го знаел - и все още не го знам - като се абстрахирам от твърденията на други хора.

Първата крачка за създаване на тълкуване е следната: разхлабвам дрехите си - връзките на обувките, якичката, маншетите, колана - за да циркулира свободно кръвта.

След това лягам на кушетката в канцеларията си. Ако се касае за физическо тълкуване, лягам с глава на юг и крака на север, а ако тълкуването е на живота, правя обратното: краката ми са на юг, главата - на север. Причината за тази промяна е „поляризацията", както се нарича в самите тълкувания. Самият аз не знам за какво точно става дума.

След като легна удобно, слагам и двете си ръце на лицето, както са ми казвали наблюдатели. На мястото, където се намира третото око, и се моля. Много интересно е, че несъзнателно и инстинктивно още от самото начало съм възприел практиките, използвани от просветените при медитация. Именно инстинктивното слагане на ръцете на точката по средата на двете ми очи е пример за това, което казах. След това чакам няколко минути, докато получа това, което може да бъде наречено „сигнал за започване" - проблясване на ярка бяла светлина, понякога клоняща към златист цвят. Тази светлина за мен е знакът, че съм осъществил контакт. Когато не я видя, знам, че не мога да направя тълкуването.

След като видя светлината, придвижвам двете си ръце надолу към слънчевия сплит и както са ми казвали - дишането ми става по-дълбоко, от диафрагмата. Това продължава няколко минути. Когато очите ми започнат затворени да треперят (досега те са били отворени, но безжизнени), ръководещите тълкуването знаят, че съм готов да приема въведението, което те трябва да ми кажат бавно и членоразделно. Ако това е физическо тълкуване, например, ми се казва името на индивида, за когото се прави тълкуването, също така и мястото, на което се намира той по това време. Тогава има пауза - понякога толкова дълга, че може да изглежда така, сякаш не съм чул данните, макар че те понякога се повтарят. След това повтарям името и местонахождението много бавно, докато бъде намерено
тялото, и описанието на състоянието му започва.

Точно това е тълкуването. Аз съм в пълно безсъзнание по време на цялата процедура. Когато се събудя, се чувствам сякаш съм спал малко повече, отколкото е нужно. Често се чувствам малко гладен - колкото за малка закуска, и чаша мляко, може би.

Доколкото е вярна информацията, която идва чрез мен, когато спя - това, разбира се, е въпрос, който си задава всеки. Лично аз чувствам, че достоверността зависи много от това, колко вяра или доверие изпитва търсещият към извора на информацията. Разбира се, достоверността на тълкуванията е проверена обективно стотици пъти посредством резултатите, получени след прилагането на указанията.

Относно източника на информация аз естествено имам някои идеи; обаче, макар че съм извършвал тази дейност 31 години, аз знам много малко за него. Каквото и да кажа, ще бъде по-скоро резултат на предположения. Аз не мога да изисквам нищо от великото познание. Аз също съм само човек, който налучква истината.

Въпреки това, ние всички се учим само от опита. Ние достигаме вярата или разбирането с всяка крачка в определено време. Не всички имаме привилегията да обозрем религията. Това не става изведнъж, иначе ще заприличаме на човека, който я получил по средата на пътя между земята и върха и е бил отнесен от динамична експлозия. Всички трябва да преживеем опита си и да достигнем до изводи чрез сравняване на доказателствата с това, което изхожда от дълбините на съществото ни.

По всичко личи, че съм един от малкото, които са в състояние да се отделят достатъчно от личността си, за да могат душите им да се настроят спрямо универсалния източник на знание - обаче аз казвам това без всякакво желание да се изтъквам по този повод. На практика не мога да претендирам, че притежавам нещо, което другите индивиди не притежават генетично. Абсолютна истина е, че не вярвам, че има дори един индивид, който да не притежава способността, която имам аз. Сигурен съм, че всички човешки същества имат много по-голяма мощ, отколкото могат да осъзнаят - обаче само ако са готови да платят

Някои хора мислят, че информацията, идваща чрез мен, произхожда от някоя покойна личност, която иска да общува с тях, или от някой благосклонен дух или лекар от отвъдното. Може би понякога това е така, но като цяло аз не съм медиум в този смисъл на думата. При всички случаи, ако някой дойде да търси този вид информация, вярвам, че ще я получи.

Много хора ме питат как се предпазвам от нежелателни влияния, въздействащи върху моята работа. За да отговоря на този въпрос, ще опиша едно преживяване, което имах като дете. Между единайсет и дванансетгодишния ми рожден ден аз бях прочел цялата библия три пъти. Досега съм я прочел 56 пъти. Няма съмнение, че много хора са я чели повече пъти от мен, но аз съм се опитвал да я чета цялата по веднъж всяка година от живота си. Като дете се молех да бъда способен да направя нещо за ближните си, да помогна на другите да разберат самите себе си и особено да помагам на децата да се излекуват от болестите си. Един ден получих видение, което ме убеди, че молитвите ми са чути и ще бъдат удовлетворени. Аз все още вярвам, че молитвите ми са били чути и когато се потапям в състояние на безсъзнание, го правя с тази вяра. Така аз вярвам, че ако източникът не се съмнява в желанията на индивида, търсещ тълкуване, информацията ще се получи от универсалния източник. Разбира се, ако желанието на индивида да общува с дядо, вуйчо или някоя велика душа е толкова силно, контактът ще се осъществи по този път и той ще получи нужния източник. Не мислете, че пренебрегвам тези, които търсят този път. Ако искате да разберете какво иска да ви каже чичо Джо, това е съобщението, което ще получите. Ако искате да се свържете с универсалния-източник, това е, което ще получите. Каквото повикало, такова се обадило -това е нож с две остриета, който реже и от двете страни."

Това беше съзнателното описание на Кейси за неговата работа. Много от моментите, които бяха засегнати в този разказ, ще бъдат разработени в следващите глави. Още по-рано, в едно тълкуване, правено през 1923 г., Едгар Кейси обяснил, че психическите тълкувания не са нещо ново: „Халдейците за пръв път са използвали това средство за лечение на физически тела - но не по същия начин, както се прави днес. Те идвали като природни средства за изразяване на невидими сили; душата и духът на земния индивид, преминавайки през физическото тяло, получавали възможност да открият животворната сила на откровенията - около 1000 години преди да дойде Принципът на Мира..."