Свръхсетивhото

Един октомврийски следобед, 1940 г., Охайо. Въздухът навън беше студен и чист. Вътре в малката приемна на болницата в Кентьки беше задушно и пространството бе изпълнено с ужасяващия звук на детски писъци.

Отдалечен на 800 мили, Едгар Кейси се подготвяше да предприеме това, което някои наричат чудо. Той се потопи в съня и когато заспа, започна да описва подробно състоянието на детето и нещата, които трябва да се направят за излекуването му — не беше виждал това дете никога. Дори не знаеше, че това беше дете. Току-що се бяха обадили но телефона, молейки да се направи спешно тълкуване за някого. След това той се опита да получи информацията - винаги използваше този термин - необходима, за да се помогне на лицето. На практика не приличаше на човек, който може да върши чудеса. Той беше слаб и строен, което вероятно беше причина за лекото прегьрбване на раменете му. Той беше на 63-години и косата му, както и брадата, бяха започнали да оредяват; Ако въобще имаше нещо мистично в неговия външен вид, това бяха продълговатите му синьо - сиви очи, изпъкващи зад очилата без рамки с изключителна яснота.

След това седна на ръба на кушетката, развърза обувките си, разхлаби връзките, разкопча якичката и маншетите си - не биваше да бъде притесняван от нищо. Той качи дългите си крака на кушетката и бавно се отпусна назад. Усмихна се на жена си Гертруд, която беше тук да ръководи тълкуването, и на дългогодишната си секретарка Гладис Дейвис, която щеше да стенографира прецизно всичко, което той каже, защото той нямаше да си спомня нищо впоследствие. Той сложи ръцете си на лицето и затвори очи. Дишането му постепенно стана по-дълбоко. Придвижи ръцете си към корема и дишането му се нормализира. Сега изглеждаше така, сякаш беше потънал в следобедна дрямка. Гертруд каза думите за започване на тълкуването, както ги беше казвала много пъти преди това. Тя му съобщи местонахождението на пациента, без да споменава нищо за възрастта, пола или физическите проблеми. Каза: „Ти ще опишеш физическото състояние на тялото в този момент, ще посочиш мерките за коригирането му и ще отговаряш на въпросите, които ти задавам."

Едгар Кейси лежа тихо няколко секунди. След това започна да мърмори със странен глас, повтаряйки името и местонахождението на детето няколко пъти. Изведнъж прочисти гърлото си и заговори с ясен и чист глас, по-авторитетен от гласа му, когато беше буден. „Да — каза той,, - тялото е тук. В момента състоянието му изглежда много сериозно поради мехурите или водата; не виждаме очите да са увредени, но клепачите са."

След това почна да очертава стъпка по стъпка мерките, които трябва да бъдат взети от лекарите за лекуване на кожата. „Трябва да почистим и да използваме танинова киселина, след това мехлем и камфорово масло, за да предотвратим оставането на белези, както и непълното лечение."

„Бъдете много предпазливи, защото показанията са над нормалните. Използвайте и подофил, и каломел като база за лечението, но по различно време, не заедно. Но само под ръководството на лекари. По принцип това при повечето обстоятелства не се използва за дете, но в този случай така е по-добре - поради отравянето на толкова голяма повърхност, съчетано с изгаряне и шока, както и заради вида на отровите, които трябва да бъдат отстра­нени." „Готов съм за въпроси."

Гертруд Кейси пита: - „Да се използва ли танинова киселина?"

Отговорът следва веднага: - „Танинова киселина, по-лека, за да бъдем сигурни. Това се знае от лекарите. Първо почистете и после употребете таниновата киселина."

• 
  „Как трябва да се чисти?"
  

• 
  „Те използват ли таниновата киселина по начина, посочен тук?"
  
• 
  „Все още не се използва, но би трябвало да бъде част от превръзките."
  
• 
  „Мехлемът след таниновата киселина ли да се използва?"
  
• 
  „Като зарасне. Не докато се използва таниновата киселина, разбира се, а като зарасне. Вижте, това пречи на достъпа на въздух, появява се мъртва кожа и остава белег. След маслата от мехлема и камфоровото масло ще отстранят постепенно белезите, разбирате ли? Това трябва да се правя в рамките на 7 дена до 2 седмици, разбирате ли?"
  
• 
  „Самите очи не са ли застрашени?"
  
• 
  „Като беше казано, само миглите; освен това ще има, разбира се, някои възпаления. Но предотвратявайте излишъците на отровите чрез увеличаване на пречистващите вещества, за да предпазите изгорените места от отровите, които са натрупани.
  
• 
  „Някакви указания за намаляване на болката?"
  
• 
  „Както беше казано, когато се спре достъпът на въздух, болката ще намалее."
  

Лекарите използваха превръзките с танинова киселина, както беше препоръчал Едгар Кейси. Те дотогава никога не бяха прилагали този метод, но след излекуването това средство беше прибавено към традиционните за случаи на изгаряне и имаше невероятен ефект. Пър­воначално бяха смутени от идеята да се използват толкова силни лекарства за дете, но накрая се съгласиха да следват съветите от тълкуването на Едгар Кейси, осланяйки се на принципа „всичко или нещо".

Тази млада жена, сега на 21 години, е живото доказателство за това, което постигат тълкуванията на Кейси, ако бъде изпълнена всяка, подробност. Тя дори няма белези от изгарянията, които едва не причиниха смъртта й. Доказателство е фактът, че тя е изключително красива и само бракът й и положението на майка на 3 прекрасни деца й пречат да работи като фотомодел, за което тя е била канена често. Дали са здрави очите й? Тя не използва очила дори за четене.