Свръхсетивhото
ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ НА ЕДГАР КЕЙСИ
Изтегляне 302.42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Първият източник
| ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ НА ЕДГАР КЕЙСИ
Както споменахме, в самите тълкувания се споменават два големи източника на информация, достижими за спящия Кейси. Също така се говори и за друга. Първият източник Това е подсъзнанието на човека, за когото се прави тълкуването. Едгар Кейси, заглушавайки будния си разум и позволявайки на подсъзнанието си да вземе връх посредством самохипнозата, ставаше способен „да се настрои" към подсъзнанието на дадения индивид. От гледна точка на това, което знаем за процесите в подсъзнанието, това изглежда съвсем приемливо. Никой не може да претендира, че разбира функционирането на този перфектен уред, но съществуват няколко хиляди тълкувания на Кейси, засягащи диагностицирането и предлагащи методи за лечение на физически смущения от всякакъв тип, които трудно могат да бъдат обяснени по какъвто и да е друг начин. Едно нещо със сигурност е ясно: каквото и да е било това, което е правил Кейси, то при всички случаи имаше ефект, при това изключително положителен. Кои са основните неща, които знаем за подсъзнанието? На първо място това, че то се подхранва от съзнанието, което от своя страна бива подхранвано от петте сетива - зрение, слух, вкус, обоняние и допир. Знаем също, че подсъзнанието никога не забравя. И знаем, че то може да улавя послания с такава скорост, че съзнанието въобще не ги усеща. Експерименти с подобни подсъзнателни сигнали доказаха верността на това твърдение. Знаем, че хипнотерапевтите могат да кажат на възприемащия под хипноза обект: „Изгарям ръката ти с нажежено до червено желязо", и след докосването на ръката с какъвто и да е предмет на това място ще се появи мехур от изгаряне. Оттук разбираме, че подсъзнанието упражнява невероятен контрол над физическото тяло. Знаем, че хипнотерапевтите могат да внушат на пациентите си различни нива на сън, започвайки от съвсем будно състояние и свършвайки с толкова дълбок сън, че обектът не отговаря на никакви дразнители от какъвто и да е род. Знаем, че подобни нива на съня имат сякаш своя собствена памет. Нещо, казано на обекта на ниво А, например, не може да бъде повторено от него на ниво Б, но ще може да бъде възпроизведено по всяко време, когато субектът бъде върнат на ниво А. Знаем, че подсъзнанието говори език. Когато хипнотерапевтът попита: „Можеш ли да ми кажеш кога си роден?", подсъзнанието отговаря, говорейки чрез обекта: „Да". Подсъзнанието не може да отговори на подобен въпрос, но многократно ще потвърди, че може да го направи,стига да иска! Да, знаем доста неща за подсъзнанието. Но остават все още много неясни въпроси. Не знаем колко дълбоко е подсъзнанието и как точно функционира. Не знаем кои принципи управляват специфичното съгласуване на волята на хипнотерапевта и желанието на подсъзнанието на възприемащия обект да се подчинява на точно формулирани команди. Повечето от това, което знаем за подсъзнанието, е пряк резултат от опити, проведени по време на състояние на хипноза. Но обектите на тълкуванията на Едгар Кейси не са били под хипноза. Понякога са били в друга част на света, когато Кейси е освобождавал съзнанието си и е настройвал подсъзнанието в съответствие с това на обекта. И докато днешните хипнотерапевти, работещи единствено по схемите на традиционната медицина, са способни да върнат подсъзнанието на обекта не по-далеч от детството му, Кейси отиде много по-далеч. Той навлизаше дълбоко в подсъзнанието на обекта и „четеше" историята на миналите животи на тази личност! Първото сблъскване на Кейси с този феномен по времето на едно тълкуване, правено през 1923 г., го шокирало и объркало, тъй като било точна противоположност на неговите традиционни християнски вярвания и принципи. През период от повече от 23 години той направи няколко хиляди психически тълкувания, посветени на физически проблеми. Тогава същият източник на информация посочи, че хората живеят повече животи на земята. Още по-впечатляващо беше сведението, че те носят със себе си подсъзнателната памет за тези пререждания във всяко ново появяване на земята'- и Едгар Кейси получи средствата, чрез които можеше да възпроизвежда тези данни! Това изглеждаше невероятно за Кейси и той не можеше да участва в подобни начинания. Ако неговите психически тълкувания не бяха проверявани внимателно на практика през всичките тези години, той вероятно щеше да изостави тази нова насока в развитието на психическата си работа и никога повече да не прави тълкувания от какъвто и да е вид. За щастие той реши след дълги терзания и с помощта на аргументите на хората около него да продължи. Повече от 2500 тълкувания на живота, които направи през годините между 1923-а и смъртта си през 1945-а, оформят едно от най-завладяващите завещания по въпроса за прераждането, които са правени някога. Тогава се разкри нов и фантастичен извор на информация - разказ за древни религии, философия, универсални закони, цялата история на човечеството — достигнали до хората чрез подсъзнанието на Едгар Кейси. Изглеждаше сякаш не съществува въпрос, който да бъде зададен на спящия мъж и да не бъде получен някакъв отговор. Понякога информацията потвърждаваше и разширяваше знанията по известни въпроси, но понякога я отричаше. Често на въпроси, задавани вече на Кейси месеци и дори години преди това, се получаваше същият отговор, с абсолютно идентични думи.
Един от най-добрите отговори от този вид беше получен по време на тълкуването на един млад мъж. След повтарянето на данните за започване Кейси направи една от многообразните си демонстрации на ясновидство, посочвайки часа и описвайки действията на обекта. „Да, тялото е тук, Джон Хейсьн. Пи 47. Той тъкмо остави вестника, който четеше." За даване на информация, касаеща тялото, добре би било тялото да разбере или да има понятие, колко подобна информация може да бъде дадена, за да може да има вяра в опита на това тяло, опит на душа в настоящето. Защото в търсенето на информация има определени фактори в опита на търсещия (Джон Хейсьн) и в канала, през който подобна информация може да дойде (Едгар Кейси). Желание от страна на търсещия да бъде показан. И като честен търсещ, някои неща няма да бъдат толкрва наивни; нито ще бъдат обвити в предпоставки за съмнения, кое е приложимо в живота на такъв търсещ. Защото информацията трябва да бъде само практична и трябва най-вече да бъде съгласувана с желанията на търсещия. Така това желание е такова, че трябва не само да поддържа това, което на първо място е основата на всички материални преминавания на духовните неща, но и трябва да води началото си от балансирано желание за използването на тази информация не само за себе си, но и за другите. Тогава може да дойде за това тяло в настоящето това, което, ако се приложи, може да бъде полезно в сегашния опит. От страна на този канал (Кейси), чрез който може да дойде подобна информация, трябва да има полезно желание да бъде помощ на ближния си. Не за самоизтьква-нето си, защото е канал. Не за самовъзвеличаване, което подобен канал лесно може да направи. Най-вече като един желаещ да бъде канал, чрез който могат да преминават висши духовни сили и да донасят на материалното съзнание на търсещия тези неща, които могат да му бъдат полезни в духовен и материален смисъл. Каква е тогава хипотезата за дейността, която се извършва по времето на такова преживяване? Не толкова думата телепатия, която е измислена от някои невежи човешки индивиди, нито това, че някой благоразположен дух се стреми да прави услуги, издирва хората и по невидим начин дава от своята сфера, като се грижи за преживяването в съзнанието на търсещия, както предполагат някои. Защото ако такива неща бяха верни през всички времена, никога нямаше да се правят грешки - ако контролираха наистина развити духове. Но точно в този случай по-скоро това е истината: Душата на търсещия (Джон Хейсьн) е пасивна. Душата на индивида, чрез който идва информацията (Едгар Кейси) е позитивна - както физиката е субективирана в подсъзнанието — и излиза към силите, които са активирани от въведеното (от ръководещия тълкуването) и даваща местоположението на търсещия. И душите контактуват една с друга. " Тогава, се пита, какво пречи на информацията винаги да бъде точна или да бъде изцяло от безспорно естество? Фактът, че подобна информация трябва да бъде интерпретирана спрямо материални веща. И освен всичко друго това зависи от степента на тренираност на физико-духовното „аз" в подобна комуникация." Значимостта на желанието от страна на приемащия бе потвърдена при разговор с много близка роднина, която за няколко години си беше направила редица тълкувания при Кейси. Тя сподели, че всичките й тълкувания представлявали лични, дружески разговори със спящия Кейси, с изключение обаче на първото. „Не обичам да го казвам — обясни тя, - но никога не съм чувствала това тълкуване като мое. Е, аз мога да посоча много неща от него, които сьс сигурност съм приложила в живота и начина си на мислене, но това тълкуване изглеждаше някак си дистанцирано и безлично. И едва преди няколко години ми хрумна какво може да се е случило. Разбираш ли, аз бях само на деветнайсет години по времето, когато беше създадено тълкуването. Моят годеник и приятелят му бяха получили тълкувания и те всъщност ме подтикнаха да търся и аз такова. А аз исках да изчакам няколко години. Никога не се бяхме карали и аз приех идеята просто за да им доставя удоволствие, но тайно бях малко засегната от натиска, който те упражниха върху мен. Вероятно не бях напълно подготвена, както трябваше да бъде, и Кейси почувства моето нежелание." Веднъж Едгар Кейси беше помолен да предложи термин, който може да бъде употребен във връзка с неговата способност да прави психически тълкувания в някакъв материал, който се подготвяше за публикация. Той отговори: „Употреба на хармоничното триединство, или туй, което може да бъде определено от тези, които могат да правят думата или термина, която да определи различните фази за дейността, представена чрез подобна информация. За да сме сигурни, това е психическо или на душата. Както е казано, това е смущаващо за много хора, чието знание или съзнание е само за някакъв медицински сеанс или за някакви дейности, породени от преживяванията на индивида, които следват такава поредица от мисли." Това е хармонията на триединството - на тялото, съзнанието и на душата - с цел да бъдат помощ, подкрепа и спасение за другите. Хармоничното развитие на Кейси се разглежда и в едно друго тълкуване:
Също така съществува тялото – дух (съзнанието) , което е това директно влияние за физическите, духовните и душевните емоции и преминавания на тялото; или начина, метода, чрез който управляването е свързано с „аза", с индивидите, както и с вещите, състоянията й обстоятелствата. Докато съзнанието не може да бъде видяно с физическите сетива, то може да бъде усетено с други. Това е, когато другите могат да почувстват изводите, направени от цялото съзнание на индивида по начина, по който подобен индивид управлява себе си в отношенията си към вещи, състояния и хора. След това съществува тялото - душа, или душата - тяло - това вечно нещо, което е невидимо. То е видимо единствено за това съзнание, в което индивидът чрез търпение получава знанието за връзката си с духовното и физическото съществуване. Всички те са едно - в един човек." Както виждаме, оттук според Кейси следва, че физическото тяло приютява съзнанието и душата за целите на съществуването в земен план. Съзнанието, както казва Кейси, е активната основа, която управлява човека: активната сила в един жив обект - подобието или образът на създателя. Оттук съзнанието управлява волята, чрез която се оформя индивида, когато достигне земно измерение. По-нататък, казва Кейси, съзнанието е онова, което обработва впечатленията от сетивата, които образуват възприятията на индивида. Точно както психическата сила е израз на душата и духа, така съзнанието е израз на физиката. Кейси описва съзнанието като съставено от много части. На първо място, разбира се, е будното съзнание, което зависи от възприятията на сетивата, задоволяващо така материалната си потребност от ясна логика. Следва подсъзнанието - една област, в която се намират и тълкуванията на Кейси, подкрепени понякога и с научни потвърждения. Двата широки дяла на сьзнани-ето, според Кейси, са подсъзнанието и суперсъзнанието. Тълкуванията и науката са единни, смятайки, че подсъзнанието изобилства с послания, получени от съзнанието чрез петте, сетива, и упражнява също така огромно влияние върху благоразположението на физическото тяло. Но Кейси отива по-далеч от традиционните научни вярвания. Според Кейси подсъзнанието пази пълната памет за миналите животи, която обаче е недостижима за индивидуалното съзнание - макар и Кейси чрез своите психически тълкувания да демонстрира, че тази памет може да бъде „прочетена" от човек, който е способен „да се настрои" на нужната вълна. В тълкуванията се твърди, че именно подсъзнанието е тази част от човека, която в крайна сметка става носител на съзнанието при смъртта на тялото. По всяка вероятност е невъзможно да се срещне подобна констатация в която и да е друга книга, посветена на психологията. Другата част на подсъзнанието, според Кейси, е суперсъзнанието — още една дума, която няма аналогична употреба в днешната психология. Кейси казва, че суперсъзнанието е нещо, което по никакъв начин не се изразява физически. И, продължава той, човешкото развитие зависи от способността на човека да извлича енергия от суперсъзнанието си и да я пренася в областта на съзнателното изразяване. Така съзнанието е част от душата. Някъде в подсъзнанието изглежда има някакъв механизъм, който реализира контакта или съгласуването между съзнанията - както при феномена телепатия. По отношение на душата Кейси каза следното в едно тълкуване: „Какво тогава е душата? На какво прилича? Какъв е нейният план за живота или дейността? Как може въобще да се намери подобно нещо? Тя не може да бъде отделена в материалния свят от мястото си във физическото тяло. Душата гледа през очите на тялото; тя чувства чрез емоциите; тя развива знанието си чрез способностите на всички сетива - и това се прибавя към тялото точно както храната причинява растежа на физическото тяло. Що се касае до паметта на душата, Кейси веднъж каза: „Да се знае всичко, което човек може да научи за Бога, или за международноправните взаимоотношения, вече съществува в съзнанието, за да може обекта да го осъзнае. Така, за да се узнае или разбере тази информация, човек трябва да прибягва до източниците на материалното знание - да, обаче с вяра и доверие в универсалното знание. Защото, както беше казано от Лодгайвър, не мисли кой ще дойде през морето, когато може да бъде донесено послание, защото, виждаш ли, то е вътре в теб. Защото съзнанието и душата са от самото начало. Така те трябва да дойдат в собственото съзнание на обекта със знанието, как трябва да се търси." Потвърждавайки връзката между тяло, дух и душа, Едгар Кейси казва в едно тълкуване: „Когато тялото — физиката е извън материалното тяло, - това, което във физически аспект се казва, че душата е станала тялото на обекта; ,и се казва, че суперсъзнанието е станало съзнанието на обекта, както подсъзнанието е към физическото тяло. Подсъзнанието получава съзнанието или интелекта на тялото (след смъртта)." Като интересен пример за единствената цел, поради която подсъзнанието на Кейси се настройваше към подсъзнанието на обекта може да бъде посочен случаят с един 23-годишен мъж, за когото беше направено физическо тълкуване през 1943 година, веднага след медицинско изследване. Според тълкуването неговият сериозен и обезпокоителен проблем - амнезията, бил причинен от увреждания на гръбнака, като лечение също било предписано. Въпросът, който вълнувал младия мъж, бил зададен на Кейси веднага след тълкуването и той гласял: „Можете ли да ми кажете какво пише в плановете на правителството за моя проблем и какво ще стане с моите изгубени документи?" Кейси незабавно отговори: „Нямаме плановете на правителството, тук е само тялото!" Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|