Т. 1; С. 1984 / „Диалог за двете главни системи на света Птолемеева и Коперникова

„Мнозина се хвалят с това, че могат да посочат много авторитети, за да потвърдят мнението си; аз искам мненията ми да са нови и да са самостоя­телни. "

„Пазете се, теолози, желаещи да направите от въпроса за движението или покоя на Слънцето и Земята догмат на вярата; излагате се на опасност да осъ­дите своевременно като еретици всички, които са твърдели, че Земята е непод­вижна, а Слънцето си променя положението; казвам „своевременно", когато ясно и неопровержимо бъде доказано, че Земята се движи, а Слънцето с неподвижно.^”

„Работата отива към приобщаване, защото е невъзможно да се загуби никакъв привърженик... "

„От двете системи едната е ясна, а другата — тъмна; този, който не е съвсем сляп, трябва да умее да различава бялото; кажете ми тогава направо кое ви се струва бяло?"

„0тстъпвам ви в теологията, както отстъпвам на Великия херцог по събиране на скулптури, но все пак имам едно камъче, по-прекрасно от всичко, принадлежащо на херцога. Така и този единствен специален въпрос, въпроса за това, какво да се мисли за учението на Коперник, аз считам, че имам предимство над мнозина, които в останалото ме превъзхождат по начетеност."

Освен това Диалогът е представлявал великолепно окрупнено отраже­ние на успехите на тогавашната астрономии. Действително Галилей не се спира на детайлни въпроси, на незначителни проблеми. Той популяризира само най-важните идеи на хелиоцентризма, като почти не споменава за епицикли, ексцент­рици и други подобни, пред които един обикновен читател би се стъписал и едва ли би разбрал основните неща. Да добавим, че Диалогът е написан на велико­лепен италиански език, езика на Данте и Петрарка. На обвиненията защо пише на простонароден италиански, Галилей отговаря: „Аз пиша на родния език...,. за да може младежта, която даже не разбира латински, да види, че природата, която й е дала очи, както е дала и на схоластиците, й е предоставила и ум, за да разбира и съобразява.” А на бележката на Щайнер, че напразно пише работите си на италиански, а не на латински, Галилей казва: „Аз правя това по много съображения, едно от които е нежеланието да се пренебрегне богатството и съвършенството на нашия език, който е достатъчен, за да се изложат и пояснят понятия, необходими за всички предмети.”

Първото издание на Диалога е от 1632 г. и е препечатано през 1710 г. През 1635 г. той е преведен на латински език (Галилей все пак успява да го прегледа) и е преиздаван три пъти през XVII в. На английски език има три версии — първата е от 1660) г., а последната от 1953 г. с предговор от Алберт Айнщайн. Анотирано издание с много коментари и бележки, което се използува най-често при справки, е преводът на немски език на Е. Щраус от 1892 г. В Италия съчи­ненията на Галилей са издавани много пъти, но най-голямо значение има зна­менитото Национално издание на А. Фаваро в 20 тома {1890 — 1909), което е преиздадено през 1929 —1939 г. Първият пълен превод с коментари на руски език е на А. Долгов от 1948 г., включен (с незначителни изменения) в Избранные труды, т. I, 1964 г.

Най-много преводи на Диалога са издадени през последните няколко де­сетилетия — на испански (1948), полски (1953), унгарски (1959), японски (1959 и 1961), румънски (1961), словашки (1962) и др.

Да се превежда Галилей не с лесно и не само заради това, че от него ни делят три и половина столетия. Езикът на Галилей с извънредно богат и образен. Заедно с това съществуват и терминологични трудности. Много от използуваните в Диалога понятия днес или не се употребяват, или имат друг смисъл. Ето само два примера.

Понятието impetus е сложно и в историята на науката му е посветена ог­ромна литература. Съгласно Аристотел хвърленото тяло се движи, тъй като пре­дава движението си на въздуха, а въздухът пък го поддържа. По-късно били предложени други схващания — например на Хипарх, а през VI в. Йоан Филопон, коментирайки Аристотел, е въвел предположението, че в хвърленото тяло остава нещо, което е причина за по-нататъшното движение. Причината е наречена impetus, а от помина листите през XIV в. е разработена теория (на й-вече от Бури­дан ок. 1340 г.). И през XV в. импетус вече се възприемало като понятие, напълно съгласуващо се с аристотелизма. Джанбатиста Бенедети през 1585 г. публикува съчинението Diversarum speculationum mathematicarum et physicarum liber, в което противопоставя импулса на Аристотел. Бенедети счита, че ,,теорията на Аристарх е обяснена по божествен начин от Коперник, срещу когото аргументите на Арис­тотел нямат никаква стойност^”. Това съчинение изиграва определяща роля в развитието на Галилей не само по отношение на механиката, но и на астрономията (Бенедети отрича, че въздухът поддържа движението). За Галилей, пишещ на италиански, лат. impetus е заменено с impetо, когато става дума за динамика, но в статиката той вече използува тотепtо (момент). Само понякога моментът, на Галилей отговаря на момент на сила в сегашния смисъл, ала в много случаи няма еквивалент. Докато impetus преди Галилей означава причината за дви­жението, то при Галилей то е вече или резултат, или някаква мярка за движението, та дори и за скоростта. Впрочем при Галилей вече няма причина, тъй като постоянното движение не се нуждае от нея.

На български език impetо е преведено в зависимост от контекста с натиск, импулс, а понякога и със скорост — като по-тясно понятие — при тела с една и съща тежест, при еднакви тела.

Да прибавим, че самото понятие скорост при Галилей няма този строго определен смисъл, както в съвременната наука. В много случаи скоростта на Галилей може да се преведе с бързина като по-неопределено понятие. От друга страна, именно Галилей се стреми да придаде по-точно количествено значение на velocita.

Може би си струва да се отбележи, че елементи и стихии тук трябва да се възприемат като синоними, въпреки че Галилей използува само елементи. Ние казваме „въздушна стихия”, „морска стихия”, но не „стихия на въздуха”, „стихия на водата,” докато именно такова е било по-раншното значение. Вярно е, че нашето „стихия на огъня” има друг смисъл, а „земна стихия” или „стихия на земята” изобщо не използуваме.

Много от латинските термини и изрази от Диалога широко са се използували по времето на Галилей и затова той не ги е превеждал. Тук те са преведени под линия.

Навсякъде в Диалога под нашия общ приятел, нашия Академик, Академик дей Линчей и т. н., събеседниците разбират Галилей.

Няколко думи за събеседниците. Филипо Салвиати е бил ученик и много близък приятел на Галилей, надарена личност, интересуващ се от наука и изкуство, член на Академия дей Линчей и на Академия дела Круска. Безспорно Салвиати олицетворява прогресивния учен, който не се прекланя пред авторитети и е способен самостоятелно да стига до изводи, като доказателствата и доводите му са безупречни. Салвиати е добър наблюдател, експериментатор, изчислител, философ. Мислите на Галилей се изказват от Салвиати. Джовани Франческо Сагредо, висш чиновник във Венецианската република, също е бил добър прия­тел на Галилей, а в Диалог той изразява здравомислещия човек или човека от улицата. Сагредо се съгласява с всички доводи на Салвиати, като очите му са отворени за новото. Третият събеседник е Симпличо, както сам Галилей обяснява в увода, по името на известния коментатор на Аристотел, живял през VI в. — Симплициус (лат. Simplicius, итал. Simpliciо). Но италианизираното от Галилей име Симпличо е съзвучно с простодешен човек, наивник, простак. При това Симпличо олицетворява тези характерни за най-правоверните перипатетици чер­ти, така добре познати на Галилей. За Симпличо най-важното е авторитетът. Няма значение дали е смислено твърдението на авторитета, то, твърдението, може и да е в противоречие с явлението, но толкова по-зле за природата. Сал­виати, Сагредо и Симпличо са личности, в известен смисъл те са завършени ли­тературни образи. Говорят със свой език, мислят по различен начин, притежават значителна индивидуалност.

Формата диалог е предпочетена от Галилей по две причини. Първо, тя позволява да се изкажат и забранени мисли, макар и под благовидния предлог, че трябва да се оборват, да им се даде отпор. Тази идея вероятно му е подхвърлена от негови приятели и Галилей действително я е възприел като удобна. Второ, той е познавал твърде добре Диалозите на Платон, представляващи завършени литературни произведения, и добре е разбирал какви чисто художествени предимства предлага един диалог.
Бележки
^* Предговорът на Алберт Айнщайн е публикуван за първи път в английското издание на Диалога от 1953 г. Трябва да се каже, че измежду двамата велики учени от онази епоха, Кеплер и Галилей, на Айнщайн по-скоро допада Кеплер, отколкото Галилей. Може би това се дължи на всеобщото възможно разделяне на всички учени — на теоретици и на експериментатори и наблюда­тели. От тази гледна точка склонността на Кеплер да търси (и намира) хармония, закономерности във Вселената никак не се отличава от целите, които си е поставил Айнщайн. Но това не пречи на Айнщайн да бъде обективен към делото на Гали­лей. Напротив, със свойствената си проникновеност той разглежда най-важните и дълбоки въпроси от Диалога, Това е най-хубавият предговор към съчинение на Галилей в цялата световна литература, в който точно е указано мястото на Диалога в съкровищницата на културата.

^* Четирите принципа на Аристотел са форма, материя, движеща причина и цел.
ДЕН ПЪРВИ

* Аристотел въвежда като пета стихия (елемент) небесна субстан­ция етер, която противопоставя на четирите стихии. По-късно етерът се възприема като пета същност — квинтесенция (quinta essentia).

* Според Аристотел (Физика, Ш, 1, 201а) определянето на движението се разпростира върху трите изменения — на същността, на количеството и на ка­чеството или мястото. Тъй като всяко тяло се стреми винаги да заеме своето естествено място, съответното движение е местно (или локално). В някои слу­чаи, особено в Беседите, за Галилей местно движение е синоним на свободно па­дане (А. И. Долгов).

* Един от основните принципи в древногрьцката наука е бил, че пра­волинейното движение противоречи на порядъка в космоса. Всички философи, астрономи, математици били твърдо убедени, че единствено кръговото движение е основно при космическите тела. Този приниип е преминал без изменения през вековете и е възприет от Коперник, както и от Галилей. Първите сериозни съм­нения и възражения срещу валидността му принадлежат на Кеплер.