Т р и ф о н о в латинка трифонова р о д о с л о в и е т о
Първа група: група на дядовците – възрастните хора. В никой случай тези съчетанията не могат да покажат точно рода или родовия оттенък
Изтегляне 1.3 Mb.
|
Първа група: група на дядовците – възрастните хора. В никой случай тези съчетанията не могат да покажат точно рода или родовия оттенък. Дяду Теню дяду Минчу дяду Къни дяду Сему дяду Денчу Дяду Пею баба Стуеница Втора група: записани собственици с първото им име. Имената са доста оригинални, но не срещащи се в родовата лексика на представените по-долу родове. Апостол Крачун Дени Енчу Трета група: записани собственици с по две български имена. По турски образец: Стоян Христу Стоян Кою Илия Павлю Ратни Пану Тиху Богдан Митю Кани. Не мога да поема отговорност да идентифицирам рода. Четвърта група: показва откъде са се преселили в Тръстеник. Танас Домогила Билчу Домогила Титю Абланова Стоян Балканци. Пета група: собственици според известност на занаята им. Трихун технеци Иван кея – kahya : домакин в богатска къща; главен на даден еснаф; кехая. Деню терзи: terzi – шивач; крояч. Нену гайдарки – gayda – гайда. Цани арабани – araba – кола, каруца, талига; arabacı – колар, каруцар; който прави и продава коли. Шеста група: собственици по някакъв личен признак или особеност. Валчу кърту Злати Кючуку Енчу Кичуку Драгни Кючук Нену кичуку: Küçük – малък, дребен; незначителен; млад, по-млад; дете. Петку читаку – çitak – наименование на турците на Балканския полуостров;
Злати бююку – büyük – голям, едър; велик, могъщ; стар, възрастен. Драгни бюску – непонятно, но: boş – празен, безсмислен; безработен, свободен; суетен; разведен, парясан. Иван дели – deli – лед, полудял; буен; безразсъден, неразумен. Колю сару – виж: sarı; saralı; sıra; sora; sonra; sonraki – към списък 3. Кирчу кара коцалъ – непонятно съчетание. Марку Калин кара кокал – непонятно съчетание. Тодур коца – непонятно съчетание. Както се вижда – информацията е разнообразна и специфична за времето си. Посоките на мисълта се менят, но се добират до начина на живот, до битието тогава, до културата и общественото положение. Списъкът, вероятно е непълен, защото е имало и не имащи лозя. Все пак: погледнахме към забуленото време на Тръстеник. Освен това този списък е само от 1857 година. А какво ли биха могли да ни представят, например, едни списъци от 1810 година?!! А от по-рано?!!
Документирано в ДА, регион Русе: 43К, оп.1, ае 29, л. 87/ 22.12.1872 – 54 къщи, 77 венчила. Списъкът е с най-отговорен документален характер. Писан и съставен от подписала го комисия – свещ. Иван П.Димитров, Симеон Илиев и Аню Николов. Свещеникът е обслужващ селото като приходящ / Виж: Първа част от изследването за Тръстеник./. Симеон Илиев – с неуточнен род. Аню Николов е родоначалникът на род Аневци. Списъкът е максимално доближен до съвременната писмена българска практика и правопис. Грамотността е на завидно ниво. Групирането ще бъде главно по признака на доказаност на рода. А наличието на няколко венчила е показател, че са живеели като едно домакинство, в една къща.
–Иван Иванов, Георги Иванов – 2 венч.; род Капитанови. –Енчо Генов -1 венч.; род Барбукови. –Христо Ганчев -1 венч.; род Ганчевци/ Русинови; –Драган Стоянов – 1 венч.; род Драганови; –Кули Трифонов – 1 венч.; род Хвърчилкови; –Тодор Тодоров, Димитър Тодоров, Петко Тодоров – 3 венч.; род Хвърчилкови; –Симеон Рачов – 1 венч.; Дюкенджи Симеон; род Дюкенджи Симеоновите; --Колю Атанасов – 1 венч.; род Цанкоята; –Аню Николов – 1 венч.; род – Аневци; –Добри Керчев, Керчо Добрев – 2 венч.; род Керевци; –Добри Иванов – 1 венч.; род Терзиеви; –Колю Недялков, Недялко Колюв – 2 венч.; род Балканджиеви; –Митю Тодоров- 1 венч.; род Цогоеви; –Къню Цанев – 1 венч.; род Божановските; –Иван Дошков, Григор Иванов – 2 венч.; род Дошкови; –Дяду Илия, Петър Илиев – 2 венч.; род Чирпови; –Дяду Станчо, Иван Станчев, Велико Станчев, Минко Станчев, Тодор Станчев – 5 венч.; род Кожухарови; –Никола Мицов, Марин Мицов, Мицу Николов – 3 венч.; род Никуловските; –Георги Цанев 1 венч.; род Цанкоята, Богдановци; –Атанас Цанев 1 венч.; род Цанкоята, Атанасовските; –Киро Тончов, Илия Киров, Колю Киров – 3 венч.; род Кировските; –Дяду Пейку, Велико Пейчев, Георги Пейчев – 3 венч.; род Пейчевци; –Кули Пейчев – 1 венч.; род Пейчевци; –Петър Пейчев -1 венч.; род Пейчевци; –Димитър Стоянов,Стоян Димитров – 2 венч.; род Пискюлеви; –Недю Стоянов - 1 венч.; род Недевци; –Ради Стоянов - 1 венч.; род Радневските; –Пану Николов - 1 венч.; род Панови ІІ; –Генчо Петков - 1 венч.; род Панови І; –Манол Иванов -1 венч.; род Манолови; –Дончо Манюв – 1 венч.; род Консулови; –Цани Коюв, Петко Коюв – 2 венч.; род Салииванови; –Добри Събков – 1 венч.; род Терзиеви; –Влах Иван – 1 венч.; Влахиванови
Списъкът не е основна част на документа, а написани имена на съгласните с текста на връчена Жалба на Тръстеничани до русенския Владика. Съгласните с текста са “32 гласа срещу 13 гласа...”.Разединението е в наличност. Не са посочени само, които са против и въздържалите се и гледащите отстрани, каквито и в началото на ХХІ век има! Ръководител на протеста е Опахалу Добри. Това е Добри Керчев, положил началото на род Керевци в Тръстеник. Избягал от село Опака, защитавайки честта на семейството си, той и в Тръстеник е с будно човешко и българско съзнание. Това Опахалу е и регистрирано отношение на съселяните. Впрочем, името на село Опака е близо до семантиката му. Но близо до семантиката е и звученето според турската лексика: виж по-долу – O и PAHALI. Списъкът е със сложни параметри на звучене на имената: има и прякори, и турска лексика, и записване по турски образец на име и фамилия, и литературно звучене, и недописани точно имена... Затова групирането ще преобърне първоначалния му ред на изложение в архивния документ. Дяду Илия – род Чирпови; Иван; Колю; ......ку ; Димитър; Станю – род Лупанови; Пейчо –род Пейчевци; Никула –род Никуловските; Манол –род Манолови; Маринчо- род Маринчеви; Радни –род Радневските; Тодор Стоянов; Петко Стоянов; Недю Стоянов –род Недевци; Генчо Петков – род Панови І; Пейчов Петър –род Пейчевци; Пано Фърчилков –род Хвърчилкови; Събков Добри – род Терзиеви; Пейчов Кули- род Пейчевци; Танас Цанюв- род Атанасовските; Драган Симеон; Влах Тодор –род Влахтодорови; Влах Иван –род Влахиванови; Куньо бер Иван – виж BER по-долу! Да го разбираме ли Куньо и Иван?!! Сораки Цани - виж турската лексика по-долу; Съръ Георги – виж турската лексика по-долу; Сара Иван – виж турската лексика по-долу; Опахалу Добри – род Керевци; вече разисквах по-горе. Дончо ...еманеца - ?! Къролу Драган – род Драганови / Кърчеви; виж турската лексика. Турска лексика в помощ: BU – този, тази, това; замества предмета, за който се говори. BÜYÜ – магия; магьосничество, чародейство, вълшебство, омая. BERABER – заедно, ведно; равенство. Kİ – кой, коя, кое, кои; че, защото; този, който..., тази, която... . KIR – сив цвят; поле, равнина. O – онзи, онази, онова; той, тя, то. OLU – събитие. ULU – велик, голям, грамаден. OLAY – случа, събитие; явление. HADİSE – случка, произшествие, събитие; инцидент. HARIN – опърничав, вироглав; упорит; твърдоглав. PAHALI – скъп, скъпоценен, с висока цена, уважаван. SIR – тайна, секрет, мистерия, потайност,. SIRA – ред, редица, опашка; военен строй; серия; удобен случай или момент. SARA – епилепсия. SORA – после. SONRA – след; после, сетне, след това. SONRAKİ – следният, следващият. TUTARAK – прахан, фитил; епилепсия. Подбраната лексика може да не е много точна. Извинете за това! Думите в турския език имат определящи наставки, представки и окончания. Съставът на думата лесно се мени от тях. * Надявам се, че Уважаваният Читател доби представа за част от процесите на формиране и утвърждаване на българския етнос в село Тръстеник след началото на ХІХ век. Вероятно ще бъде много полезно, приятно и с пълноценно значение Читателят да се запознае и с част от топонимията на селото ни. Ще я приведа малко по-долу. Ще имаме нови два момента на запознаване с помощна турска лексика. *
Тази статистическа част е също откъслечна и на места привидно противоречива. Процесите в общественото пространство, различните поводи и степента на точност и отговорност стоят зад точността на броя на венчилата и на къщите. Въпреки всичко, това са сведения, които говорят на всяко будно и търсещо съзнание. При всяко от сведенията животът на Тръстеничани и в Тръстеник наново се преоткрива... Дата и година брой на венчилата български къщи/домакинства/ други 12. 12. 1857 ..... ..... с лозя 43 1867 46 ..... ..... 11. 12. 1872 56 38 ..... 22. 12. 1872 78 54 ..... 15. 03. 1874 45 ..... ..... 27. 11. 1874 73 ..... ..... 1886 121 88 ..... 1888 130 89 ..... НЯКОИ СЪЩЕСТВЕНИ БЕЛЕЗИ ОТ ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА РОДОВЕТЕ НА Б ЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС Налага се да посоча тези някои съществени белези, характеризиращи формирането и битуването на българските родове в Тръстеник. Синтезирани, те ще са с възможност по-трайно да се запомнят от индивидуалното и от колективното съзнание. А това е почти пълна гаранция за постоянно присъствие при вникването и утвърждаването на същността Тръстеничанин в съзнанието на всяко поколение – на съществуващите сега и на поколенията на бъдещето. * Малко повече от 2 века в село Тръстеник живеят: БАЛКАНДЖИИ – предимно от Търновско, Габровско, Ловешко и от съседните им региони. ХАРЦОИ – от съседните, от близките или малко по-далечни селища. Това са преди всичко села от Дунавската хълмиста равнина, сред която е и селото ни. Според някои изследвания полските селища по време на І-то царство на Дунавска България са били придадени във владение от Цар БорисІ на сина му Хръсате/Владимир/. От неговото име произлиза названието на характеристиката на нрави, обичаи и култура в полските и равнинни райони. * Първозаселниците в Тръстеник са предимно от Балканските региони. Според българското езикознание и литературознание Търновско и Габровско с установените си езикови норми на правоговор и правопис са признати като основа, върху която е възприет официално нашият съвременен български език – правоговор, правопис и литература. Тръстеничани и днес са признати като едни от носителите на правилния общобългарски говор. Нека да не звучи като шокиращо самохвалство! Вслушайте се в ежедневния говор и днес в най-близките ни села! Колко различни са те от нас! Все пак: тези, които са дошли в Тръстеник – са дошли и с техните навици и обичаи... * Балканджиите пристигат в Тръстеник по-рядко пряко в селото. Практиката е утвърдила утъпкания път до и след етапните селища, през които е минал бъдещият Тръстеничанин. Ще изредя някои според честотата на осъществената практика: Табачка, Бяла, Пепелина, Бъзовец, Пиргово, Русе, ... По утъпкания път на балканджиите още от края на първото десетилетие на ХІХ век идват в Тръстеник и харцоите от малко по-далечните или близки полски селища. Звучи като измислена приказка... Припомням Ви, че Тръстеник тогава още е било везирско село! А везирски селища в Русенско са били Кошов, Ряхово, Сандрово, Тръстеник, Червен.
Нека първо синтезирано да Ви покажа кой откъде е дошъл. Необходимо е, защото така ще е прегледно за съзнанието! Иначе, тръгне ли се само по интереса към собствения род – паметта се разводнява. * За да не бъда разточителен с излишни редове и за да обхвана напълно картината на българското родословие в Тръстеник е наложително да включа всички малки и големи, стари и нови, появили си до 2000 година родови формирования и родови описания, според приетата от мене система на представянето им. Впрочем, едно уточнение: вярвам, че се отчита в съзнанието на Читателя относителността на определенията малки и големи, стари и нови за родовете. Те са по отношение на пристигането и развитието им в Тръстеник. Те са и според значимостта на някои личности от малките родове или от родовите описания. Освен това не спиращите процеси на миграция и преместване имат своите периметри в тях. *
Преди всичко – ето родовите образуваия, за които не е установено поетапното селище... Вероятно и затова до днес за тях се говори, че са стари тръстенишки родове. А са минали не повече от ДВА века, откакто в Тръстеник отново има българи!
Втората, относително или точно документирана с пристигането си в селото ни, група – са родовете: БАЛКАНА: Баеви – преди 1860 г.; Салииванови - около 1830 г.; Балканджиеви – преди 1837 г.; Цанкоята – преди 1825 г.; Недевци – преди 1848 г.; Шалайкови – преди 1866 г.; Новакови – с.Новачене, след 1870 г.; Георги Ив.Бакал... – Търново, около 1890г. ТАБАЧКА: Боневските – около 1890г.; Капитанови – около 1860 г.; Ботеви –след Освобождението; Кърджилови – след 1888 г.; Борсуците – около 1885 Лупанови – около 1880 г.; Борумови – около 1900; Скендерови – около 1880 г.; Кавалови -след 1890 г.; Топалови – след 1860 г.; Робеви – след 1900 г. ПИРГОВО: Бодурови – след 1860 г.; Кожухарови –/ от Плаково/ , преди 1860 г.; Барбукови – след 1880 г.; Маджарови – след 1900 г.; Бригови – около 1890 г.; Сингерови – около 1890 г.; Гърбатови – след Освобождението.; Шенкови – около 1882 г.; Зубреви – след Освобождението; Георги Минков – след Освобождението. БЯЛА: Алексиеви – около 1870 Хвърчилкови - /от Балкана/, около 1835 г.; Аневци - /от Балкана/, неизв. Атанас Дамянов- около 1928 г. Панови І – около 1835 г. ДУНАВЕЦ / Спанчов/: Арсениеви – около 1921 г.; Недьо Добруджанеца – около 1925 г.; Елена Ил.Вълканова- около 1910; Руси Русев – след 1920 г.; Минко Атанасов – 1930 г.; Слави Дяков – след 1930 г. ПЕПЕЛИНА: Пепелчанови –след 1875; Чолаците – около 1852; Цанковци – около 1903; Гатеви – около 1940. МЕЧКА: Михалеви – 1904 г.; Христо Немият – след 1900; Пацанови - /от Пиргово/, 1920; Чиллеви – след 1900; Васил Монев – около 1943 г. РУМЪНИЯ: Влахиванови – Парапан, 1880; Влахтодорови – около 1844 г.; Генови – след 1880 г.; Димитър Цонев – след Освобождението; Цогоеви – след Освобождението; Печански Ески баба, след 1920; Хенри Азиелов – около 1870 г. МАКЕДОНИЯ: Кураджиеви – преди 1884г.; Матови – Струга, след 1903 г.; Петър Илиев – Прилеп, около 1900 г.; Теофилови – Струга, след 1903 г. БАСАРБОВО: Кичукови – преди 1890 г. БЪЗОВЕЦ: Болтаджиеви – около 1867 г.; Манолови – около 1880 г.; Шекерови – преди 1846 г. БАНИСКА: Банискалията – неопр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА: - Фирката –след 1863 г.; Пенчо Стоянов – Копчелии,1928. ГЪРЦИЯ: Иван Гъркът – Лозенград, след Освобождението. ГОРНО АБЛАНОВО: Аблански –след 1940 г. ЕКЗАРХ ЙОСИФ: Ганчевци –след 1880 г.; Ганчо Ганчев – 1943 г.; Черкезови – неизв.; Дамян Тодоров – неизв. Гебетата – неизв. КРАСЕН: Марчеви – след 1900г.; Димитър Илиев Сираков – 1915 г. КУЛАТА: Кулелиеви – около 1890 г. КЮСТЕНДИЛСКО: Димитър Алексиев – с.Прекалница, преди 1930 г. КАЗАНЛЪК: Малчеви, 1923 г. КУБРАТСКО: с.Джеферлер, 1934 г., Петър Друмев. СИЛИСТРЕНСКО: Кънчо Попов, около 1930 г. ПЛОВДИВСКО: Стефан Райнина, с.Кръстевич, след 1944 г. ОДРИНСКО: Киро Антонов, неизв. ОПАКА: Керевци- около 1840 г.; Божановските – преди 1843 г. ОБРЕТЕНИК: Атанас Игнатов /от Бяла/- около 1900 г.; Цани Кръстинов – около 1940г.; Момчилови- около 1958 г. РУСЕ: Ковачеви І – след Освобождението; Георги Константинов – /от Беренско/, след Освобождението. СВИЩОВ: Алекови- около 1890 г.; Васил Караиванов – неизв. МАРТЕН: Семови – неизв. Но далече преди Освобождението. ШИРОКОВО: Ковачеви ІІ, / от Севлиево/, - около 1900 г. ЧЕРВЕН: Драганови – около 1860 г.; Атанас Петков – 1899 г. РЯХОВО: Гено Ламбев – неизв. СОФИЯ: Несторови – около 1940 г. ЦАРИБРОДСКО: Кирил Сърбина, с.Смиловци, след 1950 г. Такава е картината на преселението, на идването в Тръстеник. Много са процесите, на които са били подложени поколенията от началото на ХІХ век до днес – 2012 година! Преди всичко трябва да отбележа двата главни: І. – растежът на броя на населението и увеличаването на територията на селото и ІІ. – съвременният демографски срив.
Родословието на селото ни е в унисон с двата главни процеса. Ако в средата на ХХ век Тръстеник пращи от население, то вече в началото на ХХІ век той видимо и неимоверно застаря и продължава да губи от броя на своите жители. Днес много от тях вече са прекратили съществуването си в този си живот. Голяма част от живите са или в Русе, или в околните селища, или из страната, или по света... Дали пък не е закономерна и необходима тази тангента на развитие?!! Картината изглежда тъжна и неприятна... Изпитанията следват и ни карат да търсим причините и алтернативата... Уроците в училището на Живота продължават. Важни са изводите, поведението и добиваната мъдрост. Дали всеки един от нас достатъчно отговорно напредва в тази насока?!!
Картината на родословието в Тръстеник все още има своята стабилност. Пръснати по света, Тръстеничани са свързани от невидимите нишки с родното село... То е магнитът, който ги кара да мислят, да си спомнят и мечтаят, да идват на гости реално или виртуално... Кой знае, може би не е далече денят, когато действително ще наводнят отново в селото ни! Дано! Но помъдрели! И, обезателно, – с необходимата Вяра!!! Дългът ми е да оставя на Вас и на поколенията картината на родословието на тръстенишките българи днес – през средата на 2012 година! Тя няма да е съвсем пълна в своите подробности, но основното като памет и знание – ще го има! –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– №по основен род и името на рода е според: ред дъщерни родове името на – отличителни– турската – Каталог: Archiv%20HDD%20Avtora%2026122015 Archiv%20HDD%20Avtora%2026122015 -> Р у с е н с к о п р е з в е к о в е т е Изтегляне 1.3 Mb. Сподели с приятели:
|