Т р и ф о н о в латинка трифонова р о д о с л о в и е т о
Пена 1924 Кръстьо 1888Т-к
Изтегляне 1.3 Mb.
|
Пена 1924 
Кръстьо 1888Т-к Димитра 1891 Минка 111916    
Кръстина28 Минка 1930 Рисина1940 Христина40 Васила1946 
` Богдана1887 Янко 1892 Милица 1894 Димитър-15 Люба 1918 Милица1939 Христо1940 Йордана42 Галя 1961  
Ралица Яница 
Янко 1927 Тодора 1926 Стефана    
Данаил 1903 Дена 1911 Мита 1932 Димитър1936 
Камен-87
Тодор 1947 
Игнат 1906 Деша 1915 
Пена 1934 Димитра 1941 Руска 1949            
Радка 1954
Пауна 1906 Йордана Пена Петко Калина 
Йорданка-48 Спаска 1950 Петко 1952 Боянка 1954
Русана 1911 Симеона -13 Стояна 1916 Георги 1922 Бождарина23 Панталей -31 Цвятко 1928 Велика 1930 
Тодор 1923 Стоян 1925 
Красимир 1957
Димитър-27 Мария 1925
Дянко 1931 Елена Йордана
Р О Б Е В И НИКОЛАЙ ПОП РОБЕВ МАРИНКА МАРИНОВА Това е част от родословието на една от заслужилите личности на Тръстеник през ХІХ век – Петко Николаев поп Робев. Близо 65 години вярно служил на Вярата в Бог, на Християнството и на духовността. 
      
Милана 1903 Димитра 1905 Гергина 1907 
Иван 1919 Мита 1920 Марин 1940 Гина 1943 Цанко 1950 Надежда 1955 Валинтина63 Татяна Димитричка-71 Ивелина-76
Ваня 1975 Мариана -77 Николина-78 
Георги 1922 Мила 1926
Николай 43 Спаска 1945
Милка 1966 Георги 1969 Милена Йоана Гергана 
Петко 1923 Пена 1927
Григор 1946 Мария1953 Красимир Донка Анелия1982 Иван 1952 Нина 1958 Петко 1978     
Иванка 1915 Атанаса Мария Димитра Стояна 1918 Иван 1902 Стоила 1903 Йордана 1923 Атанаса 11927 Цветана 1929
Трифон 1925 Дона 1925 Минчо 1931 Мария 1927
Величка 1945 Георги 1942* 
Светла 1957 Иван 1959 Красимира-64
Мирослав1981 Петя Гергана 1984
Тодор1981 Светлана81 
Стела 2008 
 
Елена 1896,Т-к Атанаса 1910 Стояна 1911 Параскева-13
Николай Елена 1907 
Пена 1898 Димитра1900 Ивана Неда 1904 Евдокия 1907 Пена 1901 Мита 1901 Георги 1903 Христина 1905
Дончо 1925 Ивана 1926 Величка1946
Марина 1926 Борис 1931 Яна 1932 Атанаса1934 
Георги 1952 Манолка Тодорка1958   
Дора
С Е М О В И ДЮКЕНДЖИСИМЕОНОВИТЕ и СЕМОВИ Тези два рода са сплели здраво съдбата си! Единият прекратява съществуването си по мъжка линия, а другият – приема наследството му по женска линия. Понеже спомените са подробно и интересно предадени от Георги Семов ще ги предам почти изцяло. Ще си позволя за по-голяма яснота и краткост да редактирам нужните моменти. “ Дядо Рачо /б.а.: бащата на Дюкенджи Симеон/ е роден в село Кметчиците, Габровско. Той е дядо на моята баба Петка. Поради неблагоприятни условия за живот и неизвестни за нас причини дядо Рачо се изселва заедно със семейството си в село Стоките, Габровско... Скоро се изселва за втори път – вече в село Сююткьой / Сеячи, Поповско/. Тръгват пеш с петте си деца. Дядо Рачо носел на гърба си цялото имущество – една ракла. Жена му носела на гърба си люлка с най-малкото си дете- сина си Драган. Разстоянието от едното място до другото изминали за една седмица. Настанили се в една изоставена турска къща, където остават до края на живота си. Децата на дядо Рачо били Венко, Кольо, Симеон, Стефан и Драган. Децата пораснали и всеки поел по своя път. Най-големият, Венко, остава в старата турска къща.На най-малкия, Драган, построили нова къща. Стефан също бил отделен в същия двор. Кольо и Симеон тръгват на север – към Дунава. Стигат до село Тръстеник. Дядо Симеон, 18 – 19 годишен и с болен крак – остава в Тръстеник и се спазарява чирак у дядо Радни / б.а.: Радни Стоянов от Радневските/. Кольо стига до село Мечка. След казармата дядо Симеон се оженва за бабаДобра, сестра на дядо Кульо, който е дядо на Кольо, Тодор и Иван Ангелови Кулчеви /б.а.: род Пейчевци/. Дядо Радни му направя сватбата и му става кръстник... И до ден днешен Радневските са кръстниковци на нашия род. След това дядо Радни заплаща труда на дядо Симеон – за времето, за което му е работил,... Купува му кола, волове... След това огражда с окоп край село, на поляната, двор... Направя му здрава къща на два ката: долният етаж зидан с камъни и кирпичи – дам за добитъка и одая за гледачите. На горния етаж всички стени били изплетени от пръти и измазани с кал от двете страни. Вместо с гвоздеи всичкигреди били сковани с дървени клечки: пробити дупки в гредите и съединени с дрянови клечки. Предполага се, че къщата е строена около 1850- 1860 година... Дядо Симеон става глава на семейство... Започва да купува ниви и добитък. Като умен и работлив човек – разбирал от работата и от сметките си... Кметува в селото ни от 1891 до 1894 година. Отваря два магазина: една бакалия в селото – до сегашните къщи на Георги Доков и Бени Болтаджиев; другият магазин е кръчма като хан – в южния край на селото до двора на брятя Теофилови, на старото шосе Русе – Бяла. Денем дядо Симеон стоял в кръчмата, а вечер – в бакалията. Придвижвал се с кон. Така до края на живота си успява да закупи до 300 дка ниви, ливади, гори. Закупува и овце, крави, коне, биволици. Разбира се, ползвал е труда на чираци и наемни работници. Дядо Симеон имал само едно дете – баба Петка. Тя се омъжила за Димитър Семов Русев от село Мартен, Русенско. Дядо Симеон го приема като син... Обаче дядо Димитър не се оказва работен човек. Обичал да попийва. Ударил го на живот: продавал ниви, добитък и ... правел деца: 5 момичета и 3 сина. Започнал да взема и от готовите пари на дядо Симеон. Когато дядо разбира за това, скрива златото и до ден днешен не е намерено... През кметството на дядо Симеон е построена чешмата при фурната и стадиона, където течал извор. Тази чешма е ремонтирана през 1929 година при кметуването на Петко Шопов и след 9 септември 1944 година. Забележка: Позволявам си да приведа схемата малко по-различно от другите поради личното ангажиране на Георги Семов при изготвянето и. Схемата съдържа и част от сведенията за продължението на родословието и по женска линия. 
       
Николина1904 Злата 1906 Симеон1912 Елена 1916 
Иван 1883 Пена 1884 Стефан 1882 
 
Стояна 1907 Катерина Надежда-10 Мария 1945
Васил 1975 Камен
Красимир61 Дора Даниел 1997 
Атанас 1914 Атанас 1918 Атанас 1924 Георги 1918 Тодора 1920 Виолета 1942
Трайчо1922 Невена1924 Елена 1944 Стефана-49 Иван 1947 
Беньо 1928 Велика 1930
Йорданка53 Надежда 55 Виолета Иванка1961 Петко 1957 Светла Цони 1970 Милена
Елина
Атанаса1888 Георги 1889 Йордана 1890 Рада 1892 Стефана 1894 Мария 1895 Елена Костадина1902  
Пена 1952 Ани1962 
Цанка Мария Ана
Димитър1926 Гергина 1933 
Веселина22 Георги 1929 Любен 1932 Владимир33 Станчо1936
   
Митьо 1884,Т-к Мария 1883 Петкана Параскева1887 Стояна 1906 Димитра1907 Цвята 1914 Неда 1915 Иван 1912 Стояна 1910 Стояна 1943 Живка 1945
Мирослав90 Елица 1987 Тодор1992 Симеон2001 Йордана1940 Ивана 1888 Костадиная-86 Цана 1889 Мария 1892 Неделя 1895 
Т Е О Ф И Л О В И Два много близко свързани македонски рода в Тръстеник имат водят своето начало от град Струга. Освен родното място ги свързват сродяването и революционната дейност за освобождението на Македония от турско робство. А, както е известно, Македония е освободена чак през 1912 година! Солунската афера, както я нарича Стефан Анастасов в родовото изследване на рода Мушмови, през 1901 година, Нахлуването на сръбски войски в Македонско през 1903 година, Илинденското въстание през 1903 година дават своя отпечатък с последствията си на двата рода от Струга – Матови и Мушмови. Техни представители са принудени да емигрират и в крайна сметка да намерят необходимите условия за съществуването на семействата си. И двата рода са отбелязани в Алманаха за революционна Струга като активни ръководители и участници на дейността на ВМРО. Теофил Стоянов Мушмов е сподвижник, патриот и деен участник в дейността на ВМРО. Той е душата на Стружския революционен комитет. Търговец и собственик на магазин “... той помага морално и материално, с максимална енергия за преуспяване на революционните борби. Имал е възможност да отделя по-голям дял от приходите си за закупуване на оръжие. За целта изработва специално скривалище в своя дом – хитро направено в стената до касата на вратата.” Тези думи на внука му Стефан са ценен спомен за родовата хроника. А спомените на баба Елисавета Матова, записани от внучката и Елисавета, допълнят спомена за отминалата действителност. Тях ще цитираме по-долу. “...Заделял е пари от магазина, който са държали, от които по-голямата част за оръжие. При засилената турска полицейщина парите е пренасяла съпругата му при нейните родители /б.а.: Те са от род Матови./ в завитите с пелени дребни деца-пеленачета...” Борбата след споменатите по-горе исторически събитие, макар и за кратко, продължава... “ Става провал. Комитетът е предаден и се налага напускането на Струга. Теофил Мушмов “ ... забягва нелегално сам през София в град Русе през 1906 година.” “ Една година след това /б.а.: След установяването в г.Русе./ съпругата му Елисавета, продава стоката от магазина, купува един кон, наема турчин да ги води и тръгва за България с петте си деца – момчета. Най-малките са поставени в дисагите от двете страни на коня. Последвало пълно с несгоди и затруднения пътуване по прашните друми на Македония... Семейстото пътувало повече от месец.През няколко дена правели по-голям престой за да отморят и отново поемали... Заедно с най-необходимото за едно семейство... По-големите момчета били с фесове на главите, тъй като без фес не можело да се движат... Преминават границата. Тук децата с облекчение захвърлят фесчетата...” “Започнал работа в една гостилница заедно с най-големия си син в Русе Теофил разбрал, че не ще може да осигури жилище и прехрана за голяото си семейство... В Русе се ражда и дъщеря му Марийка. Не след дълго се преселва в село Тръстеник, където разкрива малка сладкарница-бозаджийница. В приземното и ниско дюкянче на баба Въца. /б.а.: Тази къща се е намирала на мястото, където е новопостроената и недовърена къща на Велико Симеонов. В нея се е помещавало и читалището за известно време, беше и къща на Игнат Георгиев Копев./. Замогнал се малко, той закупува продаващото се тогава ханче на дядо Кузман – в края на селото. В него настанява семейството си. /Б.а. Дядо Кузман е закупил ханчето от един турцин./ Каталог: Archiv%20HDD%20Avtora%2026122015 Archiv%20HDD%20Avtora%2026122015 -> Р у с е н с к о п р е з в е к о в е т е Изтегляне 1.3 Mb. Сподели с приятели:
|
