Т р и ф о н о в латинка трифонова р о д о с л о в и е т о



страница4/12
Дата16.08.2017
Размер1.3 Mb.
#28075
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Александър

Иванка1948

Пламен1970

Надежда-70


Галина1977



Ивайло1993







БОЖАНОВСКИТЕ


БОЛТАДЖИЕВИ


БОНЕВСКИТЕ








Иванка1948

Йордан1956

Лидия


Б О Т Е В И

Родът идва в селото ни най-вероятно след Освобождението.

Този род минава през село и се изгубва за селото ни поне след 1931 година.

Данните в родовата схема са регистрирани в кадастрите на село Тръстеник и са взети от там.


Б Р И Г О В И


ВЛАХИВАНОВИ


Този род е положен в Тръстенишкото обществено пространство от отново върнали се в родината българи. Емигрирали през вековете на робството в Румъния или другаде – се завръщат, напускайки за последно Румъния, през Парапан. В България идват след Освобождението.



В Л А Х Т О Д О Р О В И


Димитър 1871



Аника 1873


Марийка1898

Велика 1910




Петко 1901


Борис 11907









Петра 1891


Ангел 1907

ИЗ РОДОВАТА ХРОНИКА НА ВЛАХТОДОРОВИ

Било в началото на ХІХ век.

Младият Иван, син на свещеник във Влашко – близо до Дунава, излязъл из полето на разходка. Съблазнили го узрелите орехи в една нива ... Тъкмо се качил на дървото и се появила собственичката с дъщеря си. Започнали да се карат и да го мушкат с един прът. Той не можал да се задържи на клона и паднал на земята...

Продължили да го удрят с юмруци.

Отбранявайки се докопва парче въже с възел накрая. Замахнал и ударил с възела дъщерята в слепоочието. По-късно тя ослепяла.

Осъден бил на 3 години затвор – в армията... Когато го изпращала, майка му направила кереме /като пояс/ и го напълнила с жълтици... Богатият затворник Иван привършвал вече срока на наказанието си. За беда се спречкал с началника си. Сбили се, ударил го лошо и оня починал... Избягал...

Майка му и баща му казали: ” За тебе живот в Румъния няма. Бягай в България с лодката и се предай на турските власти!”

Иван преплувал Дунава без лодката и потърсил работа по селата... За сигурност се назовал Тодор от Влашко. Така станал Тодор Влаха.

Главил се чирак в семейство Хвърчилкови в Бяла, което се занимавало с чобанлък.

Когато един от братята на това семейство тръгнал с овцете към Тръстеник, тръгнал и Тодор Влаха с него.

Работил добросъвестно и се ползвал с голямо доверие пред чорбаджията си. Минали няколко години и Тодор станал на възраст и било време да се задоми. Чорбаджията му дал една крава и един вол, заградил двор от поляната, направили къща – кирпичена и половината в земята. Та нали го имали като свой син!

Било около 1840 година вече...

Харесал си Тодор една мома на име Вълкана и я поискал за жена, но баща и не я давал... Не му знаел соя / б.а.: рода, произхода/. Иван/ Тодор си я откраднал!

Започнали отмъщенията на бабалъка.

Ето едно от тях!

Турската поща се предвижвала обикновено от Русе през село за Търново с биволска кола... Било люта зима и пощата трябвало да се пренася без превоз... Бабалъкът уредил да пратят Тодор Влаха. От Тръстеник до Обретеник... Надявал се да го срещнат вълци и ... Така и станало. Един ден, като се връщал от Обретеник, в местността “Кънътърла” го срещнали ПЕТ вълка. Повлякъл Тодор ямурлука към едно от ниските места. Там имало замръзнала вода- лед... Подмамените вълци се втурнали по леда. Плъзгайки се те нямали опора. Така един по един попаднали под удара на кривака на Тодор.

Взел Тодор един от тях и го повлякъл към Тръстеник...”

“... Ангел, един от синовете на Тододор Влаха се подписвал, вече като голям, ­Ангел Влах Тодоров...”

Забележки:

  • подборът на моментите направих по писмените бележки на Иванка Ангелова Шекерова , пра-пра-внучка на Ангел Влаха;

  • съобразих описаното с действителните времеви и исторически събития и факти – така че достоверността на основните твърдения е гарантирана!

  • За част от твърденията, разказани от Иванка Шекерова ще намерим потвърждение и в родовата хроника на род Хвърчилкови!


Г А Н Ч Е В Ц И

Заселването в Тръстеник става след Освобождението. Идват от Каракоджалии/ Екзарх Йосиф. Тук става разделянето на два подрода: Копевци и Русинови.



Г Е Б Е Т А Т А
Един род, малък по своите размери, но с неясно начало на съществуване в Тръстеник. Трудно е да се намери връзката с някой друг по-голям род тук. Трудно е да се докаже кога е дошъл тук.

За названието на рода – виж приложената турска лексика.

МИЦО ТОДОРОВ 1870

ТОДОРА 1867, Тръстеник



Григор 1949

Иванка1954

Виолета1955

Венцислава75

Даниела 1977


ГЕОРГИ ИВАНОВ БАКАЛ...
Родът е регистриран в Тръстеник. Данните са от местните регистри.

Първият регистриран е пристигнал в Тръстеник около 1890 година. От Одринско, минавайки и през Търновско. Тук е след Освобождението.

Последният регистриран е от 1931 година.

Други данни няма.

ГЕОРГИ ИВАНОВ БАКАЛ... 1850

От Одринско, през Търновско

Сия 1873, Арбанаси



ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
Дошъл официално от Русе. Преданията говорят за едно солидно пътешестване из Българско. Идва в Тръстеник около Освобождението.

Родът прекрати съществуването си по мъжка линия.

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ/ Костадинов

ВАСИЛА 1855, Беренско

ГЕОРГИ МИНКОВ


Така наричаме, а и населението на Тръстеник, този пореден нов род за селото ни, защото не се е появило специално название. И това се е случвало в Тръстенишката топонимия!

Понеже са ни известни част от корените на потеклото в село Пиргово, от където идват, и понеже Георги Минков е по-известната му личност в тръстенишкото обществено пространство – наричаме рода така! Георги Минков е един от бръснарите в Тръстеник преди и след 1944 година. Той е и дългогодишен председател на ТПК “9-ти септември”.

ГОСПОДИНЧЕТАТА

Родът по тази схема е изцяло тръстенишки.

Не открихме ясна родова връзка с други тръстенишки поделения.

Кога ли е дошъл в Тръстеник?!!


ГОСПОДИН ВЕЛИКОВ 1855, Тръстеник

Гана 1859, Табачка






ДИМИТЪР ЦОНЕВ
Едно сравнително малко родословие, развило се предимно по женска линия.

Родоначалникът за Тръстеник идва от Румъния след Освобождението.



Д О Ш КО В И

Един сравнително добре развит тръстенишки род. В Тръстеник е някъде от началото на ХІХ век. Известен е с първия кмет на селото по време на Освобождението и след него.





ДОШКОВИ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ


Тодор 1940

Кера 1946

Йордан 1943

Димитрина54

Павел 1980


Д Р А Г А Н О В И

Вероятно доста дълъг, изморителен и пълен с изпитания е пътят от Сливенския Балкан до Тръстеник... Както и много други заселници от Балкана родителите на дядо Драган минават първо през едно от съседните селища. От Пепелина – Драган Стоянов след години поема към нашето село. Става родоначалник на род Драганови. Тук след време ги наричат и Кърчеви. Турската лексика и тук, вероятно, е точна... Няма да правим изводи и изследване. Просто напомняме за нея.





Д Я Н К О В Ц И

Малко родово разклонение, появило се в Тръстеник вероятно след Освобождението от турско робство.

З У Б Р Е В И


Цани 1885 У*

Цвята

Доца 1868

Минка 1870

Николай1883

Йордан1872

Гица 1882

Панайот 1888,

Пиргово

Тона1889,Т-к

Петър 1918

Йордана1920

Ивана 1946

Йордан1915

Атанас1814

Доца 1929

Тодор 1924

Васил 1917

Мария 1920

Георги 1913

Минка 1911

Атанаса1902

Костадина1908

Невяна1937


К А В А Л О В И / г а в а л о в и/


Родът КАВАЛОВИ идва в Тръстеник от етапното селище Табачка.

Ето няколко предания:

“ Дядо Стоян дошъл от Табачка, обаче идват от село Добромирка, Севлиевско. В Табачка остават всички без дядо Стоян. Той се преселва в Тръстеник... В село Добромирка има род Кавалови.”

“ Защо са Кавалови ли?!

Като бил малък дядо Стоян бил воловарче. Пасял воловете... и свирел на саморъчно направена свирка.”

“ Чичо Стоян Пеев казваше: “ Дядо Пейо разправя за дядо си Стоян, че имал много дълга коса. Заплитал я и я запъхвал в дрехите си на кръста... Лятно време, по жътва – той вържел снопите... Често сядал на ръкойки и докато чакал жътварките да надсмогнат правел свирки.... “Като правели снопите, струпвали ги на кръсци. Не били майстори на това... Подпирали ги с нещо – кавали...

В Табачка фамилията не е Кавалови!”

ИВАН ГЪРКА


К А П И Т А Н О В И
Един от многото тръстенишки и регионални родове, носещи своето относително във времето начало от легендарната Стара планина – Балкана. Относително, защото можем да говорим и да имаме предвид родословието през последното столетие от Турското робство. Съдбата на всеки род е различна. Преданията за придвижванията от Балкана са колоритни и неочаквани. Но те носят по една частичка от голямата истина за житейския път и за земното училище на Българина, оцелявал въпреки всичко!!!

Родословието на Капитанови е с неизвестни имена назад във времето. Той получава името си от една случка, за която се споменава в едно от преданията по-долу. Родословието на дядо Капитан Георги в околните на Тръстеник села е с различни имена: в Табачка – Аврамовите; в Червен– Колабашеви; в Щръклево – Станьовите; в Кацелово– Филизите; в Екзарх Йосиф– вероятно пак Аврамови; в Две могили– ??!!; в Русе ...

Предание 1: оставено ни е от Атанас Трифонов Капитанов от Тръстеник.

Капитан Георги идва от село Спасовци/ Черновци – Габровско... На 14 години е чирак в Горна Оряховица. Работи в магазин. По време на Освобождението – 17 – 19 годишен е в Свищов. Прекарва една лодка към Румъния... Затова го нарекли Капитан Георги.



После се връща отново в Горна Оряховица. Жени се 2 пъти. От 2 жени има 9 деца.”

Предание 2: “ ... В село Плачковец – там имаме род. Дядо взема жена оттам. Има 1 дете- вуйчо на дядо Спас...”

Предание 3: От Водица идва дядо Георги. Оженва се и тогава отива в Табачка . Жена му умира....Оженва се втори път и тогава идва тук / б.а: в Тръстеник!/.

Предание 4: - оставено от Любомир Великов Спасов.

Тодор Аврамов от Табачка, работеше в ЛВЗ... Той ми каза, че сме от Лясковец. Хаджи Лавреновата къща тяхна била. Сега е паметник на културата... Баба Рада тръгва оттам... Била много красива и затова си очерня лицето със сажди, облича са в окъсани дрехи – да не я вземат турците!..”



Вероятно, много подробности има около тия и други предания. Истината прозира за много от търсещите съзнания на читателите. Между редовете на преданията е скрита... Какво ще кажете, например за названието на рода в село Кацелово – Филизите?!! А какво може да се помисли за многобройните родови разклонения, споменати малко по-горе! Пръснати тогава...А сега – къде ли из България, че и по света – има издънки, филизи... Животът и Съдбата си знаят своята работа!


!?!

!??! – Две могили

Георги

Теодор


К Е Р Е В Ц И

Родът се развива в Тръстеник след като дядо Добри, отмъстил за поруганата чест, трябва да търси физическото си оцеляване. Какъв е пътят от Опака до Тръстеник е негова тайна.









К И Ч У К О В И
И този род, както много от останалите родове на Тръстеник,

получава названието си по време на турското робство.

Името е знаменателно точно... Названието произлиза от турската дума KÜÇÜK:

  1. Малък, дребен. 2. Незначителен. 3.Млад, по-млад. 4. Дете.

Справка: Вж. Библиография – турско-български речник стр.326.
Представителите на рода идват в Тръстеник след Освобождението – малко преди 1890 година. Дядо Стоян Илиев идва от село Басарбово.

Не се знае с това название на фамилията ли идват в Тръстеник или го получават тук!


Костадина23

Стоян 1927

Кръстина29

Николина46

Иван 1952

Димитрина53

Стоян

Деница

Иван 2004

Йордан1935

Иванка1934

Александър

1926

Росен 1964

Камелия-66

Пенка 1959

Иван 1993

Даниел2000



К О В А Ч Е В И – І

Новият за Тръстеник род пристига, най-вероятно, след Освобождението.

Бояна 1962

КОВАЧЕВИ ІІ



К О Ж У Х А Р О В И

Много продуктивен и бързо развил се в Тръстеник род. В селото ни идва от село Пиргово.

Преди това!

С много неясна съдба... Едно предание на дядо Митьо Кожухара / Митьо Трифонов Иванов, роден в Тръстеник през 1883 г./: “ От село Плаково / б.а. – Ловешко/ дядо Иван отива в Румъния. Става кожухарин. След това се заселва в село Пиргово... После се преселва в Тръстеник.”.

Преданието е кратко, но предизвикващо важни въпроси.

Трябва да знаем, че дядо Иван идва с братята си Бойчо и Ангел от Балкана. Най-вероятното е да са се заселили в Пиргово. Фактът, че дядо Иван от Румъния се връща в Пиргово – косвено го потвърждава...

Доста години са живели в Пиргово щом и днес там съществува род Турченови. Не сме проверявали защо и как е получил названието си там, как се е развивал там...

Знаем, че от днешните тръстенишки родове Бойчевци и Черневци преди 1860 година двама българи се оказали добри стопани и наемни работници – овчари. Турският бей поради това им осигурява постоянно местожителство тук. Освобождава заетите от бедни турци дворове за днешните два рода като в придатък им дава и съседните части от мерата. Там живеят и сега тези два дъщерни рода.




Иглика1990



Станимира80

Светлана87

Мариела-90

Петко1957

Снежана

Иванка1966

Димитър-32

Симеона-30

Димитър 83

Десислава81


К У З У М О В И




Велика 1902


К О Н С У Л О В И
















`






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница