През 1922 година построява до ханчето пивница с 3 стаички за пренощуване на минаващите кираджии с каруци, тъй като край селото минава пътят Русе – София...”
През 1922 година построява до ханчето пивница с 3 стаички за пренощуване на минаващите кираджии с каруци, тъй като край селото минава пътят Русе – София...”.
Така в село Тръстеник се появява поредният род със своето родословие – обогатил и той амалгамата Тръстеничанин. Това е родът Теофилови, първоприемник в България на рода Мушмови.
Името на рода в Тръстеник дава Теофил Стоянов Мушмов!
Руса1892
Атанаса1893
Спаса 1901
Билчо 1904
Марина 1905
Цвятко 1896
Куна 1896
Петрана 1920
Тодора 1931
Трифон 1927
Елена 1928
Велика 1915
Мария 1936
Борис 1929
Милка
Райко 1935
Цанка 1941
Румен 1969
Жулиета 64
Петко 1947
Евелина1950
Емил 1971
Петя 1975
Емил 1997
Дамян 2007
Цветелина
Велико 1916
Стояна 1915
Донка 1940
Маринка-43
Цветан-45
Димитър36
Божана 1936
Румяна 1954
Диана 1958
Тодор 1960
Мариела
Боряна Дончо 1910
Сия 1911
Велика 1914
Елена 1918
Цвятко 1907
Дона 1902
Тодор 1928
Спаса 1931
Надежда1936
Пенка 1954
Донка 1957
Цветанка-56 Тодор 1900
Велика 1901
Еньо 1906
Руса 1912
Марина1915
Иван 1909
Гергина-21
Калин 1937
Велико 1882
Павли 1884
Руса 1886
Младена-39
Христо 1943
Мария 1946
Ваня 1967
Галя 1976
Велико 1908
Николина 905
Тодора 1911
Атанас 1913
Босила 1916
Ангелина26
Пена 1929
Атанас1934
Мария 1937
Веселка 1959
Николай64
Венета1969
Мария
Александър
Никола-36
Богоила-42
Филчо -39
Богомил-42
Мария
Атанас
Боряна
Ана-Мария
Галя
Цвятко 1948
Т О П А Л О В И
Още един придошъл от Табачка. Още един основоположник на тръстенишки род. Нямаме предание и данни за съдбата му. Регистрираните в кметството данни имат своите скрити вопли и надежди. Погледнете само схемата!
нес това малко родословие съществува само някъде и то по женска линия. В Тръстеник! А другаде пътищата му са скрити!
Ф И Р К А Т А
Този род е с много малко развитие и разгънатост в Тръстеник. От друга страна – малко е знанието за миналото и за днес, през ХХІ век.
Георги Стойков е бил дребен шивач- абаджия. От схемата по-долу е видно, че семейството идва в Тръстеник след Освобождението. Неизвестно е защо идва тук. Трябва да е основателна причина, останала скрита за нас!
Този занаятчия към края на ІІ-то десетилетие на ХХ век вече има питиепродавница. Синът Стефан остава все още като признат и уважаван търговец. Внукът Крум – продаде имота в началото на ХХІ век. Срещу моста в центъра на селото ни, при кметството, има сграда и двор, които бяха негови. Сградата- магазин беше клуб на БКП. Сега е кафене с нов собственик – Гюнер Юсеинов Яшаров.
Една от дъщерите на дядо Георги – Евдокия – свързва живота си с новия род за Тръстеник – Теофилови.
Родът приема названието си от името на баба Занфира. Народното творчество е изобретателно!
Я К И М О В И
Още един македонски род, получил името си в Тръстеник от емигрирал от Македония през бурните години там преди 1912 година!
С Ъ Р Б И Н А
Х В Ъ Р Ч И Л К О В И
Това е един от малкото родове, които са оставили писмени сведения от родовата хроника. Написани като доклад, подготвен за внушителната родова среща, проведена на 17.06.1989 година.
Поради позволената за доклада обемност на описателния му характер не ще приведем целия материал. Ще го обхванем чрез синтезирани извадки.
“ Някъде преди началото на ХІХ век родът Хвърчилкови все още живеел в град Бяла, Русенско... Многоброен, трудолюбив и замогнат, по тогавашните критерии.
...Откъде носи наименованието си?!!... Правело впечатление, че братята изминавали разстоянието от Бяла до град Русе и обратно – пеш – за един ден. Когато ги питали как е възможно това за 1 ден – те отговаряли, че като птици прехвръквали... Започнали да ги наричат Хвърчилкови.
... Някъде в началото на века: дали поради природно бедствие, дали по житейски нужди и причини – трима от шестте братя Хвърчилкови – Тодор, Трифон и Гецо идват в Тръстеник, селото на русенския аянин Тръстеникоглу. С тях пристига и чиракът им – бъдещият Тодор Влаха. Дали са пристигнали със стадата си или са накупували нови е отделен въпрос. В Тръстеник те продължават с ежедневие, изпълнено с труд.
Родът се разраства. Тримата братя стават родоначалници на ТРИ известни и сега родове, Хвърчилкови,Кулеви и Панови, иман като син и брат, задомен и отделен равноправно – става родоначалник на нов родВлахтодорови.
... Нуждата от работна ръка приютява при един от братята и един от заселилите се в селото ни татари. Лично написалият родовата хроника-доклад Петко Братованов от техните потомци, че са приели и тяхната фамилия – Асан Хвърчилков.
... Тодор Влаха, според преданието, не един път е прехвърлял с лодка през Дунава Апостола на Свободата Васил Левски. Посрещал го е и в Тръстеник като продавач на сапун...
... Един от синовете на ШЕСТТЕ братя Хвърчилкови учи и завършва астрономия в Цариград...”
“... В нашия род се отличават много хора, природно надарени с музикални и артистични данни... Те са свирели на саморъчно направени свирки и кавали; техни свирки и кавали са притежание на много свирачи от Тръстеник и съседните села.
... Някои потомци от рода отдавна са се ориентирали към град Русе. Между тях има забележителни занаятчии.
... Много са и преданията за членове от рода: интересни, съдържателни, поучителни... Те и днес звучат на семейни сбирки и вечери...
Из Завета към поколенията Хвърчилкови, приет на споменатата родова среща: “ ... растете и укрепвайте, вървете напред и нагоре, водени от чувство на признателност към тези, които сложиха началото на рода ...
... Помнете примера на първите. Никога не забравяйте, че сте потомци на хора, чието ръководно начало в живота е била голямата им любов към труда и хората.
Не забравяйте, че със своята любов и всеотдайност Трифон и Тодор Хвърчилкови заедно със своите съпруги отгледаха и възпитаха своята многобройна челяд в здравите традици на българския род, че им предадоха своята честност, трудолюбие и всеотдайност. Нека тези качества се развиват у вас! Умножени ги давайте на бъдните поколения!
Бъдете единни, макар и пръснати в различни краища на нашата родина!
Чувствайте се близки и родни!...”
Бележки на автора на книгата:
Дъщерният род Панови е отделен самостоятелно като Панови І по съображения;
Пълният текст на Доклада на Петко Братованов, прочетен на срещата се намира у многобройните участници в нея. Има работни материали и у пишещия тези редове;
– Предадените опорни и синтезирани моменти в никой случай не са достатъчни като памет за поколенията. Нека се намери милеещ и пишещ да ги събере в едно като дар за поколенията.
Трифон1883
Вергиния1916
Танаса1890
Йордана
Стоян 1886
Станка 1887
Веселин1910
Николина -14
Станка1935
Мария 1945
Евелина
Трифон1911
Марийка-11
Гергана1934
Кирил
Димитър1952
Антония 1953
Вихра-77
Светлозар 1978
Елена 1920
Пена 1929
Доца 1947
Николай
Петър
Йордан1971
Павлина75
Евгения-86
Диимитър1927
Трифон1949
Румен1991
Дарина1964
Бильо 1901
Дана 1903
Тодор
Бояна 1924
Ивана 1924
Пена 1930
Петко 1936
Велико 1924
Цветана-30
Йордан1959
Снежа
Йорданка52
Валя 1985
Русан 1940
Гина 1947
Йорданка65
Росица 1965
Бисерка 1969
Велико 1905
Йордана
Елка
Юлия
Ивайло1986
Мирослав89
Пресиан
Николай1922
Бождарина-23 Пена 1882
Йона
Марга
Яна
Мина
Атанаска56
Георги1952
зет
Пламена1994
Петко 1967
Валентина69
Петър1907
Борис
Симеон 1909
Спаса 1915
Елка 1936
Александър63
Милена 1967
Иван 1940
Анка 1939
Емилия1967
Иван 1913
Ивана 1915
Елена 1935
Съба 1914
Злата1918
Николай
Захари 1923
Пена 1924
Велико1944
Вера 1947
Игнат 1905
Николина1906
Ангелина1912
Ася 1973
ХРИСТО НЕМИЯТ
Родословие, появило се в Тръстеник някъде в началото на ХХ век и изчезнало от селото почти към края на века.
ЦАНКОВЦИ Родоначалникът пристига от Пепелина преди 1900 година.
Христо Цанков Генов е един от радетелите на земеделската идея в Тръстеник и неин пръв ръководител.
ЦАНКО ГЕНОВ - Пепелина
Ц А Н К О Я Т А Един от първите родове, заселил се в началото на ХІХ век в Тръстеник. Води началото си от преселили се от Балкана по време или след размирното кърджалийство.
Името си получава от първия заселил се тук – дядо Балканджи Цани.
Дълги години се смяташе, че родът е местен. Причина за това е неправилният поглед към формирането наново на българската общност в Тръстеник. В книгата си “Тръстеник, Русенско през вековете давам описание на възраждането на селото през последните десетилетия на робството. Като везирско село Тръстеник около ДВА века е чисто турско село. Времето на Тръстеникоглу е и време на новото начало на съществуване на българската общност в Тръстеник.
Родът е вече много добре развит. Редица поколения бележат пътя му в Тръстеник, в Русе и в региона.
Родът е оформен с две главни разклонения, дали на селото два нови рода още от началото на пристигането си тук– Атанасовските и Богдановци.
Цани 1904
Владимир06
Петрана -11
Гина 1929
Велика 1935
Пена 1938
Петко-40
Атанас 1932
Надежда-38
Александър83
Николай1992
Владимир Владимир56
Виолета1937
Ц О Г О Е В И или Д И М И Т Р А Ц И Т Е
Родословието в Тръстеник започва след идването на Димитър Тодоров Цонев в село Тръстеник. А той идва, вероятно, около Освобождението. Това, че идва в България, подчертава българския корен, губещ се във времето преди Освобождението.
Името ДИМИТЪР/на бълг.език/ или ДИМИТРАК/по румънско звучене! / се възприема от Тръстеничани като родово название. А Цогоеви – е, според нас, свързано с румънската лексика.
Има вероятност този, вече Тръстенишки род, да в много близка родственост с този на друг вече Тръстенишки род, – на Митьо Цонев Тодоров.