Т р и ф о н о в латинка трифонова р о д о с л о в и е т о


първозаселника* белези лексика



страница3/12
Дата16.08.2017
Размер1.3 Mb.
#28075
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

първозаселника* белези лексика
1. АЛЕКОВИ АЛЕКО Н.Пенчев - - 2. ДИМОВСКИТЕ Иван ДИМОВ - -

3. АЛЕКСИЕВИ АЛЕКСИ Христов - -

4. АНЕВЦИ АНИ Николов - -

5. АТАНАС ИГНАТОВ .................. - -

6. БАЕВИ ! - -

Героеви - - -

Куцилеви - - -

7. БАЛКАНДЖИЕВИ - БАЛКАНЪТ -

8. БАРБУКОВИ - - -

9. БОДУРОВИ - - виж: по-долу

Обретенови ОБРЕТЕН Великов - -

10. БОЖАНОВСКИТЕ БОЖАН К. Цанев - -

11. БОЛТАДЖИЕВИ - ! !

12. БОНЕВСКИТЕ Христо БОНЕВ - -

13. БОТЕВИ Дани БОТЕВ - -

14. БОРСУЦИТЕ - ! -

15. БОРУМОВИ - ! !

16. БРИГОВИ Никола БРИГОВ ! -

17. ВЛАХИВАНОВИ - РУМЪНИЯ -

18. ВЛАХТОДОРОВИ - РУМЪНИЯ -

Янакиеви ЯНАКИ Петков - -

Алексанровци АЛЕКСАНДЪР Ангелов - -

19. ГАНЧЕВЦИ ГАНЧО........ - -

Копевци КОПИ Ганчев - -

Русинови РУСИН Христов - -

20. ГЕБЕТАТА - - виж: по-долу

21. ГЕНОВИ ГЕНО Кръстев - -

22. ГЕОРГИ И.БАКАЛ... ! ! -

23. ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ....... - -

24. ГЕОРГИ МИНКОВ .................... - -

25. ГОСПОДИНЧЕТАТА ГОСПОДИН Великов - -

26. ГЪРБАТОВИ - ! !

27. ДИМИТЪР ЦОНЕВ ..................... - -

28. ДРАГАНОВИ ДРАГАН Стоянов - -

29. ДОШКОВИ - ! виж: по-долу

30. ДЯНКОВЦИ ДЯНКО Николов - -

31. ЗУБРЕВИ - - -

32. КАВАЛОВИ - Кавал/ Гавал -

33. ИВАН ГЪРКЪТ - от Лозенград -

34. КАПИТАНОВИ - капитан –звание -

35. КЕРЕВЦИ КЕРЧО Добрев - виж:по-долу

36. КИРОВСКИТЕ КИРО Тончов - -

Кирцови - ! !

Шириците - ! виж: по-долу

37. КИЧУКОВИ - - виж: по-долу

38. КОВАЧЕВИ І - ковач -

39. КОВАЧЕВИ ІІ - ковач -

40. КОЖУХАРОВИ - кожухар -

Бойчевци БОЙЧО Минков - -

Черневци - ! -

Станчовските СТАНЧО Минков - -

41. КУЗУМОВИ - - виж: по-долу

Нанкенцата Къньо и НАНКА Иванови - -

Русинчетата РУСИН Кънев - -

42. КОНСУЛОВИ - КОНСУЛ -

Маневи МАНЬО Дончев - -

Кубратови КУБРАТ Дечев - -

43. КУЮМДЖИЕВИ - - виж: по-долу

Пъшеви ПЪШО Колев - -

44. КУЛЕЛИЕВИ - село Кулата -

45. КУРАДЖИЕВИ - - виж: по-долу

46. КЪРДЖИЛОВИ - - виж: по-долу

47. МАКАВЕЕВИ МАКАВЕЙ Йорданов - -

48. ЛУПАНОВИ - виж: лупам** -

49. МАНОЛОВИ МАНОЛ Иванов - -

50. МАДЖАРОВИ - - виж: по-долу

51. МАРИНЧЕВИ МАРИНЧО Маринов - -

52. МАТОВИ ! ! !

53. МАРЧЕВИ Александър МАРЧЕВ - -

54. МИХАЛЕВИ МИХАЛ Цанев - -

55. НЕДЕВЦИ НЕДЬО Стоянов с. Недевци,Гб -

56. НИКУЛОВСКИТЕ НИКУЛА Мицов - -

Динови ДИНО Никулов - -

57. НОВАКОВИ - виж: новак** -

58. ПАНОВИ І ПАНО Генчев - -

Косеви КОСЬО Генчев - -

59. ПАНОВИ ІІ ПАНО Николов - -

60. ПЕЙЧЕВИ ПЕЙЧО ............ - -

Кулеви КУЛЬО Пейчев - -

Търълови - - виж: по-долу

Куневи КУНИ Маринов В. - -

61. ПАЦАНОВИ ! ! !

62. ПЕПЕЛЧАНОВИ - с. Пепелина -

63. ПИСКЮЛЕВИ - пискюл -

Тотевци ТОТЬО Димитров - -

Кенарята - ! виж и : по-долу

64. РОБЕВИ - - -

65. РАДНЕВСКИТЕ РАДНИ Стоянов - -

Докови ДОКО Стоянов - -

Миленцата МИЛЬО Милчев - -

66. САЛИИВАНОВИ САЛИ Иван *** - -

Събковци СЪБКО Иванов - -

Джурата - ! !

67. СЕМОВИ дядо СЕМО.... - -

68. СИНГЕРОВИ - ! виж и: по-долу

Романови РОМАН Атанасов - -

Михалакиеви МИХАЛАКИ Колев - -

69. СКЕНДЕРОВИ ! ! !

70. ТЕРЗИЕВИ - - виж:по-долу

71. ТЕОФИЛОВИ ТЕОФИЛ Стоянов - -

72. ТОПАЛОВИ - ! виж: по-долу

73. ФИРКАТА Занфира / ФИРКА - -

74. ХВЪРЧИЛКОВИ - виж: хвърчи**

Кулеви КУЛЬО Трифонов - -

Крачункови - ! -

75. ХРИСТО НЕМИЯТ ............... - -

76. ЦАНКОВЦИ ЦАНКО Генов - -

77. ЦАНКОЯТА балканджи ЦАНИ - -

Богдановци БОГДАН Г.Цанев - -

Атанасовските АТАНАС Цанев - -

78. ЦАНИ КРЪСТИНОВ.............. - -

79. ЦОГОЕВИ - виж: цогой** -

80. ЧИЛЛЕВИ - - виж: по-долу

81. ЧЕРКЕЗОВИ - виж: черкез** -

82. ЧИРПОВИ - - виж:по-долу

83. ЧОЛАЦИТЕ - - виж: по-долу

84. ШАЛАЙКОВИ ! ! !

85. ШАТРАТА - - виж: по-долу

86. ШЕКЕРОВИ - виж: шекер** -

87. ШЕНКОВИ - - виж: ро-долу

88. ШОПОВИ - ! !

ЗАБЕЛЕЖКИ:

*– Освен името на първозаселника, в много от родовете името на рода дава и един от следващите поколения, заслужил тази чест или явил се като причина; Това е и като правило при названията на дъщерните родове.

**– лупам- от разговорната лексика: удрям, бия, тупам;

новак- човек, който отскоро се занимава, е отседнал, е в професията,...

хвърча - движа се във въздуха; летя; движа се с голяма скорост, бързо,...

цогой – из румънската лексика.

черкез – националност, свързана с и с миналото на Тръстеник.

шекер – остаряла дума – захар; тук: използват се две предания: за значението и в преносен смисъл.



***– Сали Иван – Иван, чиракът на Сали, иман като свой.

****– турската лексика ще предам чрез един особен начин, свързан с отделния род или дъщерен род – като лексикално гнездо на рода, без да извличам название или да правя коментар.

! – този знак показва, че има недоказано съмнение за истина.

- няма дори никакви догадки, предания, съмнения.



ПРИМЕРНИ И ПОДБРАНИ ЛЕКСИКАЛНИ ГНЕЗДА,

ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ТУРСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК
Мисля, че така посочената лексика ще се възприеме като добронамерен и отговорен опит да се вникне в същността на названията и наименованията и ще помогне на Читателя да се пренесе в сферата на житейското ежедневие на близкото и далечно минало. Това също е знание и памет!

А, който стигне чрез размисъл до същността – заслужава житейската си награда и завоюваното себеуважение!



БОДУРОВИ – BODUR - късокрак, нисък, недорасъл;

ГЕБЕТАТА – GEBE - бременна

GEBEŞ – недодялан, неотракан, дървенак;

ДОШКОВИ – DÖŞ – най-горната част на гърдите,

DÜŞ – сън, съновидение; полюция;

КЕРЕВЦИ – KERE – път, пъти, бройка;

KERÇ – подигравка; загатване, намек;

ШИРИЦИТЕ – Ş İR – лъв; храбрец;

ŞİRİ – поетически;

ŞİRİN – сладък; приятен, мил, симпатичен;

КИЧУКОВИ – KÜÇÜK – малък, дребен; незначителен; млад, по-млад; дете;

КУЗУМОВИ – KUZ – засенчен; помрачен;

KUZU – агне; кротък, скромен;

KUZUM – драги / интимно/;

КУЮМДЖИЕВИ – KUYUM – златарски изделия; украшения;

KOYU – гъст; тъмен; истински, чист; груб, закоравял, краен;

K0YUN – пазва; гръд, прегръдка; среда;

KOYUN – овца; кротък, тих, безропотен; глупавичък, лековерен;

KOYUN – преобърнат наопаки; обърнат надолу – към земята;

КУРАДЖИЕВИ – KURACI – член на наборна комисия – офицер;

КЪРДЖИЛОВИ – KIR – сив цвят;

KIR – поле, равнина;

KIRÇ – скреж;

KIRICI–който чупи, троши; който играе грубо; който сменя пари;

МАДЖАРОВИ – MACAR – унгарец; унгарски;

MACERACI – авантюрист;

ТЪРЪЛОВИ – TIRIL – слаб; гол, голтак;

TIRIRL TIRIL – треперя силно;

КЕНАРЯТА – KEN – край; крайна част; край на пропаст;

KENAR – край, ръб; украшение; отдалечен от центъра; бряг;

САЛИИВАНОВИ / ДЖУРАТА –

CURA – вид тамбура; вид малък ястреб;

CÜRA – глътка; остатък от питие/ в чаша/;

СИНГЕРОВИ – SİN – гробница, могила;

SİN – възраст; зъб;

SİNCE – с проникване; подмолно, тайно, прикрито;

ТЕРЗИЕВИ – TERZİ – шивач, крояч;

ТОПАЛОВИ – TOPAL – хром, куц, крив; с един крак;

ЧИЛЛЕВИ – ÇİL – с лунички, петна; сив цвят;

CİLE – мъка, изпитание; изкушение;

ЧИРПОВИ – ÇIRPI – подкастрени клони; мярка, план;

ÇIRPICI – който изпира в морска вода обагрени платове;

- перач на килими, тежки покривки;

ЧОЛАЦИТЕ – ÇOLAK – еднорък;

ШАТРАТА – ŞATIR – весел, радостен;

ШЕНКОВИ – ŞEN – весел, радостен;

ŞER – лошота, злост, злоба.

Считам, че това запознаване на сегашните и на новите поколения българи с точността на думите от турската лексика беше наложително!

Времето, когато са давани прякорите и названията на родовете, на топонимията въобще – още от турско време, а и около Освобождението, е време, когато много българи говоримо са познавали турския език и са го ползвали не като лингвисти, а като знаещи и тънкостите на израза. Животът и робската зависимост и действителност ги е научил!

Названията на родове, местности и др. са давани, най-вероятно и често – и от българи!

Каквото и опониране да има на горните мисли, каквото и философстване да се осъществи като диалог или монолог по техен повод, каквито и поведение и чувства, настроения и изводи да има при всичко това – топонимията на Тръстеник продължава да съществува... Макар че / както показах в І част на изследванията си за Тръстеник/ няколко пъти след Освобождението са предприемани действия, произтичащи от укази на Държавната власт за замяната им с български топоним – битуването на названията на местности, забележителности и др. с турско-арабска лексика продължава. Вярно е, че като резултат има повече или по-малко напълно или частично възприето ново, което вече използване,... Вярно е, че често за по-голяма сигурност или за уточнение си служим със стари и нови наименования...

Но: досега не е обръщано внимание на произхода на всички родови наименования. Възприемането им като даденост граничи с възприемането и на другата международна лексика в езика ни! Като ежедневна и като пълноправна с българската...

Затова: обещаната топонимия в Тръстенишко ще приведа най-накрая – след основното, поставено като цел на това изследване.

*

Време е вече да приведа направените схеми на родовете на Тръстенишките българи. Все пак още нещо!



Много време отне събирането на материали, данни, обработка и съставяне.

Първоначално всичко беше обработено като материал в чернова. По два начина:

– като родословно дърво във вид на дърво;

– като родословна схема.

И двата вида чернови са запазени!

Избрах схемата като по-лесен начин на обработка според възможностите на компютърната графика... Но, който мисли, че и това е лесно – нека опита сам. Само с труд и неимоверно постоянство, подкрепени от вярност и дълг към идеята и задължението е вече постигнатото. Не в месеци, а в години на лишения от друго – чрез труд, протекъл през часове, дни и нощи! – се изразява това, което Ви дарявам!!!


ОСОБЕНОСТИ НА РОДОВИТЕ СХЕМИ

Необходимостта да им бъде отделено място е повече от наложителна!

Многото и сложни родови схеми имат своя система и правила на изложение. Вникването в тях не е трудно. Поместваме особеностите на системата и правилата като отговорно задължение към Читателя.



1. Родовете не са малки или големи като се има предвид, че Животът на Земята е от милиони години.

Тук, в изследването, родовите схеми отразяват идването на българите в Тръстеник и формирането на техните родове тук.

2. Дъщерните родове са отбелязани със съответното название и на съответното място.

3. Схемите отразяват рода в развитието му – отдолу – нагоре или отляво – надясно. Това е според възможностите и удобството за излагане на информацията.

4. Водещ в развитието на рода, според мене и според стара традиция, е принципът продължителят на рода да се води по мъжка линия.

5. Правоъгълните кутийки:

а/– първо е изписано името на мъжа, главата на семейството;

данните за съпругата или съпругите са следващата информация;



б/ кутийката е с различна големина, според данните в нея;

в/ където сестрите са повече, те на много места са групирани или в една кутийка всички, или във вид на възходящ стълб нагоре/ надясно; за различните поколения това е въпрос на избор според мястото на страницата;

г/ горното е използвано и при мъжете, които не са създали семейство, нямат потомство или са починали малки;

д/ децата- жени създават, след като се омъжат, семейство в другия род и са майки на деца, продължаващи този род; там се вписват и децата им.

е/ в някои кутийки след името на мъжа се среща главната буква “У” или думата убит; отнася се за убитите във войните; вижте приложението в края на тази книга - атлас;

6. Родоначалниците на рода или на дъщерния род са подчертани с по-различен шрифт

7. Децата на всяко семейство – по поколения! – са свързани с хоризонтална черта. На няколко места / в големите родове/ за да се събере на един лист не можещата да се раздели информация и за да е на страницата някои части от нея са изведени по-нагоре в свободно и възможно за използване място. Знакът стрелка услужливо Ви го показва.

8. Стрелката като знак показва продължението на родословието на рода, дъщерния род, семейството.

Стрелката на някои места показва продължението на схемата на следваща страница.

9. Като знак за продължение на друга страница или продължение с дъщерен род ще видите и кръгче- елипса с указателно число – номер на продължението.

10. Някои родове имат преди схемите или след тях кратки или по-обширни информации за историята на развитието си.

Възможността за кратка родова история на всички родословия ми беше непосилна или пречеща на дейността ми по основната част на работата. Затова я няма или е съвсем бегла.

Дължа все пак извинението си към представителите на по-големите родове...

11.Родословните схеми съдържат почти пълна информация до или около 1980 – 1985 година. При това някои лични житейски ситуации и проблеми отнеха време и сили!

Развитието на начина за гражданска регистрация на новородените, демографският срив и масовото движение към други населени места създаде своите неопредолими за един човек проследявания.

Където съм имал възможност – съм показал развитие на родословието дори до 2012 година.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

*– Има опити за проследяване на родословната нишка на тръстенишки родове по мъжка и женска линия.

Макар че много е трудно!

Описателността и кръстосването на родовите нишки само в село Тръстеник е много сложна работа! А ако се излезе и извън него, дори в рамките на 1 – 2 поколения!

Такива опити са с родовете Алексиеви; Хвърчилкови; Теофилови/Мушмови.

**– В рамките на последните 50 – 60 години в Тръстеник са проведени ТРИ ВНУШИТЕЛНИ РОДОВИ СРЕЩИ:

Род САЛИИВАНОВИ: родовата среща беше само на единия от петте основни клона на рода, на големия род – на Марин Иванов Коев Цанев.

Главен организатор на срещата беше Петко Иванов Маринов – тогава служител в селсъвета.

Род ХВЪРЧИКОВИ: родовата среща беше на целия род като на нея присъстваха и двете линии на продължение на рода – мъжка и женска. Беше сложна, отговорна и внушителна проява!

Главен организатор беше Петко Братованов Петков Петков Тодоров.

Род АЛЕКСИЕВИ: родовата среща проследи и двете линии на продължение на рода.

Макар и да не е голям основният род, на вниманието на срещата беше нещо много по-осмислено, значимо и голямо! Осъществената среща изигра значителна роля за осмисляне на единството на Тръстеничани, обхванати от пресичащите се и свързващи ги линии на родовете на селото. Непреходното беше затвърдено като памет и принадлежност.

Главен организатор на срещата беше Димитър Тодоров Димитров Христов Алексиев.

*** – Родовите схеми представяме по азбучен ред.

Има само няколко отстъпления от този принцип.

След родовите схеми следват тридесетина родови описания.

Родовите описания не са представени по азбучен принцип. Те са описания, а не схеми – поради малкия обем на съдържанието им и свързаното с това пестене на място и средства при издаването.




УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛЮ!
СЛЕДВАТ

СХЕМИТЕ НА РОДОВЕТЕ...

И РОДОВИТЕ ОПИСАНИЯ
СЛЕДВА

ЦЕННА ЗА ВСИЧКИ ИНФОРМАЦИЯ,
КОЯТО

Е
ЯВНА ИЛИ СКРИТА МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ,

МЕЖДУ ИМЕНАТА И ПОКОЛЕНИЯТА!


ЗАДАЧАТА

ДА Я НАМЕРИШ И РАЗБЕРЕШ Е ТВОЯ!
УСПЕХЪТ ПРИ РЕШЕНИЕТО

НА ТАЗИ ЗАДАЧА
ЩЕ ИМА ПОЛЕЗЕН

ЛИЧЕН И ОБЩЕСТВЕН РЕЗОНАНС!

ЧАКА ТЕ

ОТГОВОРНО ЧЕТЕНЕ

И

ОЩЕ ПО-ОТГОВОРНА

МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ И ПРОНИКНОВЕНИЕ...

А Л Е К О В И

Родовото разклонение идва от град Свищов. Дядо Алеко се установява в село Тръстеник след Освобождението. Не е останало предание за причината за това сравнително далечно преселение. Не е известно и това – има ли връзка с рода на писателя Алеко Константинов.

Родът, вече в Тръстеник, получава името си от името на дядо Алеко.

Синът на дядо Алеко – Стефан - е останал и до днес с доброто си име на търговец и на голям радетел на културата. От ноември 1931 година до малко след 1946 година той без прекъсване приютява библиотеката на местното ни читалище “Христо Ботев”, както и самото читалище. Наемът често варира до символичност. Благотворителността му е пословична! Той с божествена поръчка поддържа съществуването на Тръстенишкия светилник.


Д И М О В С К И Т Е
Като тръстенишко разклонение започна съществуването си в самия край на ХІХ век. Дядо Иван Димов идва от село Табачка, Русенско. Подгонено от нуждата бедното семейство намира подслон в Тръстеник... В годините след 9-ти септември 1944 година бай Митьо става един от известните функционери на комунистическата идея в Тръстеник. Интересен е криволичещият път на развитието му.



А Л Е К С И Е В И


Гина 1933

Марийка66

А Н Е В Ц И




Теодор 2000

Валентин64

Мариана

Ани

АТАНАС ИГНАТОВ



Това родово начало за Тръстеник е от самия край на ХІХ век.

Неправилно някои, а дори и негови представители към средата на ХХ век го отнасят към АТАНАСОВСКИТЕ – ЦАНКОЯТА.

Има известни недоказани основания да се счита за част от смятания за изчезнал тръстенишки род КОНОВИ.

Дядо АТАНАС е бил кмет на селото през времето 1918 – 1920 години.




Денка 1903

Злата 1904

Тодора

Петрана1895

Виолета-60

Младен1938

Злата 1935

Сашка1955

Мария






Б А Р Б У К О В И

Първият представител на рода пристига в Тръстеник след 1900 година. Пристига с името на рода си.

Интересна е топонимията. Данните от турската лексика не ни помогнаха да си изясним названието. Въпреки това полето за търсене в това направление може да мине през тази лексика, както и през диалектната лексика на село Пиргово.


ЕНЧО ТРАЙЧЕВ 1835, Пиргово



ДОЦА 1838, Пиргово

Б О Д У Р О В И


Велико1917

Петрана15

Доцка 1940

Иван 1938



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница