Та, а не в аптеката Александър Свияш Въведение
Изтегляне 0.84 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Трябва да започнете да се
- Кой прави всичко това
| Започнете още сега Разбира се, това не е никак лесно. Иска ви се първо да оздравеете, а после вече да се самоусъвършенствате. Но така няма да стане. Много хора първо искат да постигнат някаква цел (да се омъжат, да си родят дете, да си намерят работа, да се излекуват), и чак след това да започнат да се радват на живота и да се заемат с развитието си. За съжаление, този номер не минава. Трябва да започнете да се радвате още сега, независимо от ситуацията. Трябва да се захванете с гоблените или изучаването на английския именно сега, когато сте още болни. Ако се захванете с нещо ново болестта ще се превърне в досадна пречка и ще си отиде от само себе си (с ваша помощ, разбира се). Тя вече няма да ви бъде необходима и лечението ви ще доведе до бърз резултат. Такива са нашите разсъждения по повод това, как да престанем да си поръчваме нови болести или да се отървем от старите. Надяваме се, че сме ви били полезни. А сега да направим поредните изводи. Кой прави всичко това В хода на нашите разсъждения ви посочихме източниците за възникването на заболяванията. При това използвахме термините „организъм", „живот" и „подсъзнание". Кой в действителност е виновен за част от нашите болести? В психологията тази част от нашата психика се нарича „подсъзнание". Подсъзнанието изпълнява редица сложни функции. От една страна, подсъзнанието може да се разглежда като своеобразен склад или хранилище на различен род програми, нагласи, убеждения, стереотипи, устои, вярвания, ценности, страхове и т.н. Тоест на всичко, по което един човек се отличава от другите (освен физическото тяло, разбира се). Всичко това се съхранява в подсъзнанието ни в неизменен вид през целия ни живот, ако не работим с него целенасочено. Например ако в детството си сте изпитали силна уплаха от куче, страхът от кучетата може да ви остане за цял живот - този страх ще се запази дълбоко в подсъзнанието. От друга страна, подсъзнанието може да се разглежда като отделна, независима част от психиката ви, която се ръководи от собствените си цели (на практика тя е независимо същество). По- точно, целта на подсъзнанието е винаги една - да ни предпази от стрес и други неприятности. Тази цел се постига по начини, които не винаги са ни понятни. Логиката на действие на подсъзнанието понякога е толкова праволинейна и примитивна, че ни прилича на тази на ученик от VI клас, при това слаб ученик. Понякога съзнателните цели на човека и целите на подсъзнанието рязко се разминават. Ще ви посочим примери за подобни разминавания. Например през юношеските си години една девойка няколко пъти се влюбва до уши. Това е явна идеализация на отношенията и нейните възлюбени са длъжни да й дадат урок по духовно развитие, като късат отношения с нея - нещо, което тя на свой ред възприема като предателство. Всяко скъсване е свързано със силни негативни емоции от нейна страна, тоест със стрес. Подсъзнанието й забелязва тази реакция по отношение на мъжкото предателство и стига до следния извод: влюбването е нещо опасно, винаги е последвано от неприятности. И взима мерки, за да не се повтаря повече тази стресова ситуация. Как се постига това? Много лесно: прави се всичко необходимо, за да няма повече пламенна любов. За целта при появата на нов ухажор подсъзнанието веднага концентрира вниманието на момичето върху неговите недостатъци - безотговорен, мирише лошо, не умее да разговаря с хората и така нататък. В крайна сметка зараждащата се любов угасва и това се повтаря всеки път. Момичето искрено търси любов (съзнателна цел), а тя все не идва и не идва. Подсъзнанието се грижи да не се появи нов стрес. Това е доста лек случай, но в много ситуации, за да преодолее опасността от възможен стрес, подсъзнанието прибягва до болестите. Да се излекува подобна болест е невъзможно, тъй като тя постоянно се подновява. Например някаква девойка много се притеснявала да не забременее, тъй като избраникът й още не бил свободен и тя не била сигурна, че би могла да създаде семейство с него. Сексът за нея се превърнал в източник на постоянен стрес, въпреки използването на противозачатъчни средства. След половин година подобен стресиращ секс подсъзнанието й се притекло на помощ. То направило така, че момичето изобщо да не може да забременее, тоест образувал се доброкачествен тумор, който 104 запушил яйчниците. Той сякаш казвал на момичето: „Успокой се и прави секс без да се притесняваш, няма да забременееш". Но нима момичето можело да се успокои, когато й открили доброкачествен тумор? Разбира се, тя изпаднала в поредния стрес и започнала героически да се бори с новата си бо- лест. А това изобщо не било необходимо - тя просто е трябвало да се договори с подсъзнанието си, че не се нуждае от неговата помощ, и туморът щеше да изчезне от само себе си. Една жена дълги години се оплаквала от болки в гърба, които се успокоявали при лечебни процедури, но след известно време пак се възобновявали. В резултат на работата с подсъзнанието се оказало, че именно то с благите си намерения било създало болестта. Оказва се, че тази жена никога не е могла да си позволи дори минута почивка - от ранно детство й било внушено, че „човек се ражда, за да се труди". Всеки опит да си почине я карал да се чувства дискомфортно. А щом започнал да я боли гърбът, тя си осигурила основателно оправдание да си почива. Болните могат да си позволят да лежат, докато другите работят, това е нормално. Друга жена се страхувала от сексуални домогвания (или просто била комплексирана от недостатъците си), затова несъзнателно търсила начини да отблъсне мъжете. Забелязвайки това, подсъзнанието й помогнало да натрупа излишни килограми. Проблемът с мъжете сякаш бил решен, но сега вече се появил нов проблем - с теглото. Някаква жена се страхувала, че може да умре при раждане (този страх й бил внушен от разказите на майка й, която самата едва не умряла при раждане). Жената с всички сили се стремяла да запази живота си - подсъзнанието й предложило изход от стресовата ситуация, като провокирало гинекологично заболяване, изключващо възможността от забременяване. Някакво дете нямало никакво желание да учи, нямало сили дори да си отвори учебниците. В крайна сметка благодарение на подсъзнанието си то се лишило от част от зрението си - получило късогледство. А сега един типичен пример за далекогледство в зряла възраст. Замисляли ли сте се защо след 40-годишна възраст хората развиват далекогледство, а не късогледство? Оказва се, че по такъв начин подсъзнанието ни предпазва от стреса, който изпитваме, като се погледнем в огледалото. И така нататък. Иначе казано, във всеки един от нас има невидим защитник, който понякога ни прави „мечешки" услуги, като с най-благи намерения провокира някакво заболяване. Как можем да се преборим с това явление? Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|