живот е невъзможно да бъдеш здрав" и т.н.). След това негативната програма,
независимо от нашата воля, започва да ръководи поведението ни. Включително и здравословното ни състояние.
Какво можем да кажем за връзката между свободата на волята (свободата на избора) и неизбежността в живота на хората? Тук схемата е проста. Най-напред с помощта на свободната си воля ние си избираме убеждение от типа: „живея на такова място, където всички са болни", а по-късно това доброволно избрано убеждение неизбежно се реализира от нашия организъм. И така ще бъде,
докато доброволно не си изберем друго убеждение (желателно е
то да бъде положително, например:
„Чувствам се прекрасно, където и да се намирам").
Съответно, всички наши негативни нагласи относно здравето
неизбежно се реализират от нашия организъм. И колкото и
да се борим с болестта, каквито лекарства и средства да прилагаме,
организмът ще продължава да следва зададената от нас програма.
Излиза, че си живеем весело в непрекъсната борба със самите себе си. Но поне не ни е скучно.
Какви източници на негативни програми има? Животът ни показва, че такива източници има в изобилие.
Родителите, роднините, познатитеПреди всичко това са, разбира се, най-близките ни хора. Те постоянно се тревожат за здравето ви и
постоянно търсят върху лицето ви признаците на приближаващата се болест. Който търси,
той и ще намери, затова те периодично съобщават за намерени у вас явни признаци на някаква страшна болест.
Най-малкото могат да поискат от вас спешно да отидете на изследвания (медицински, при ясновидка,
на скенер и т.н.). Ако поне малко сте им повярвали - край, менталното увреждане е влязло и се е настанило в главата ви. По-нататък то ще пусне корени и рано или късно ще даде признаците на предсказаното заболяване. Само най-отявлените циници могат да избегнат такъв изход.
Дори
просто познати, а понякога и непознати хора могат да би зададат въпрос от типа: „Какви са тези торбички под очите ви? Да не би да имате проблеми с бъбреците? Трябва възможно най-бързо да отидете на лекар преди да е станало късно". Обикновено хората рядко се замислят, че с думите и лъжливата си загриженост могат да нанесат много повече вреда, отколкото предполагаема полза.
Сподели с приятели: