Та, а не в аптеката Александър Свияш Въведение
Изтегляне 0.84 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Болестта като начин на живот
| Пример. Константин, на 32 години, ръководител на структура за мрежов маркетинг. Той заеква и по никакъв начин не може да се отърве от заекването, макар че е опитал множество методи и е обиколил много лекари. Заекването пречи на развитието на неговия бизнес, тъй като има много изяви пред хора, а неразбираемият говор намалява ефективността на изказването. По време на разговора стана ясно, че Константин заеква най-много именно при публични изяви, а през останалото време говори почти нормално. Той признава, че изпитва панически страх при всяка публична изява (идеализация на собственото съвършенство). Какво прави неговото заекване? То представлява нещо като защитна стена, която го предпазва от възможните (според него) подигравки от страна на слушателите при несполучлива изява. Ако го нямаше заекването, може би страхът щеше съвсем да парализира Константин и той нямаше да може да се изявява пред публика. А така всички знаят, че той заеква, и никои няма желание да му се присмива или да го критикува. Точно обратното, хората предварително му съ- чувстват и той разбира това. Заекването му е необходимо, то го защитава от въображаеми грешки или подигравки. И докато дълбоко в себе си не се пребори със страха от изявите, организмът му ще се държи за заекването като за нещо изключително важно и необходимо. Тоест тук трябва да се борим не със заекването, а с идеализацията на собственото съвършенство. Могат да бъдат посочени още много такива примери. Болестта като начин на живот Например пенсионерите често боледуват, тъй като болестта им дава занимания - трябва да се ходи лекари, да се спазва режимът на приемане на лекарства или процедурите. Това им дава обширни теми за общуване с останалите болни - какви нови лекарства са се появили, как протича заболяването при познати как се отнасят лекарите към болните и т.н. В крайна сметка животът се изпълва със смисъл, човекът чувства, че не бездейства, чувства се необходим, полезен член на обществото. Дори се появяват известни основания за гордост, ако неговата болест е по-сложна и по-трудно излечима, отколкото при другите. А с какво би се занимавал, ако е здрав? На това занимание посвещават много години млади съпруги на богати мъже. Първите 10-15 години от семейния живот тези изключително активни и дейни жени посвещават на възпитанието на 34 децата. Но след това децата, за съжаление, порастват и не се нуждаят вече от непрекъснатите грижи на майка си. Нещо повече, те започват да избягват контрола от нейна страна, като отстояват правото си на собствено мнение и собствени грешки. Ако майката е нормална, тя намалява грижите и позволява на децата самостоятелно да трупат опит за живота. А на нея какво й остава да прави? Добре е, ако се е научила да обича себе си и е готова да отделя много време в грижи за външността и здравето си. Но в случай че родителите й са й внушили, че „човек е роден, за да работи", как да живее по-нататък? Да работи не може, квалификацията й отдавна е пропиляна, а и няма за какво - мъжът й печели достатъчно. А енергията кипи в нея, има нужда да се излее навън. Някои жени в подобна ситуация започват да си изясняват взаимоотношенията със съпруга си и след известно време пред тях възниква обширно поле за изява - в търсене на нов мъж, работа, апартамент и т.н. Ако жената е достатъчно умна, тя не безпокои съпруга си. Но все пак трябва да се върши нещо! Тя упорито търси нова област, в която да вложи енергията си, и организмът й се притичва на помощ, Като я спасява от натрупалия се стрес. Той й „поднася" излишни килограми или някакво сложно заболяване и тя героично се хвърля в битката с новия враг! Ура, вече има с какво да се занимава! И пази Боже да отслабне или да оздравее, тогава животът й отново ще изгуби смисъл. Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|