„тайната история на човешката цивилизация”
Д ве прочути опровержения на еолитите
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Д ве прочути опровержения на еолититеРазглеждайки посветената на палеоантропологията литература, понякога можем да се натъкнем на някоя категорично критична публикация, която в общия случай се използва отново и отново, за да се обезсилят дадени твърдения. В случая с европейските еолити съществуват два такива примера. Това са статията на А. Брьой, в която се твърди, че псевдоеолитите са създадени от геологичния натиск в еоценските формации при Клермон (Оаз), Франция, и текстът на А. С. Барнс, с който авторът се опитва да докаже чрез статистически анализ на ъглите на въздействие върху кремъчното ядро, че еолитните кремъчни производства са с естествен произход. През 1910 г. Анри Брьой провел проучвания, които според него трябвало да сложат край на еолитните спорове. В публикацията си, често цитирана по-късно, той съобщава, че открил наподобяващи сечива кремъци; находището било в Танетийска формация при Бел-Асиз, близо до Клермон. Формацията се отнасяла към ранния еоцен, което предполага, че находките са на възраст около 50-55 млн. години. Брьой обаче не можел да си представи, че е възможно да е имало човешки същества през еоцена. Как тогава се били появили тези кремъчни предмети? По време на разкопките, Брьой открил няколко кремъчни отломъка, близо до които лежали отцепени от тях люспи. По някои от тези люспи имало „пета", образувана при удара. По други парчета имало отлюспвания, които приличали на ретуш. Според Брьой, всичко това се дължало единствено на натиска на земните пластове. Дали наистина е възможно този натиск да даде резултатите, наблюдавани от Брьой? Лиланд У. Патерсън - един от съвременните специалисти по каменни сечива - твърди, че в такива условия много рядко се получават ясно оформени „пети" от удар. За това обикновено е необходим целенасочен удар. Вероятно Брьой е подбрал илюстрации на най-добрите примери за кремъчна люспа, намерена в съседство с парчето, от което е отцепена (фиг. 3.8). Обаче следите от отцепвания и ретуш по тях са много по-груби, отколкото по ядрата и пластините, подбрани от автора като илюстрация за псевдоеолити (фиг. 3.9). Според твърденията на Брьой, всички те били резултат от естествено отцепване, причинено от геологичния натиск. Това становище обаче би било оправдано, единствено ако той беше намерил люспите от по-добре изглеждащите еолити, също в съседство с отломъка родител. Такива случаи нямало. Незадоволителното естество на хипотезата на Брьой за геологичния натиск би станало още по-явно, ако разгледаме това, което самият той нарича „два наистина изключителни предмета, чието местонахождение - във вътрешността на пластовете - е абсолютно сигурно." Брьой твърди, че първият предмет (фиг. 3.10) е буквално неразличим от някоя Азило-Тарденоазка ^гсШогг, т.е. челна стъргалка. По принцип, учените приписват оръдията от Азило-Тарденоазки тип на Homo sapiens sapiens, обитавал Европа през късния плейстоцен. В описанието, което дава на втория изключителен предмет (фиг. 3.11), Брьой го сравнява със сечивата, открити на един френски обект от късния плейстоцен - Лез Ейзи. Натискът на земните пластове не изглежда като адекватно обяснение за тези две сечива, чиято възраст е над 50 млн. години. И все пак статията на Брьой още се цитира като доказателство за това, че еолитите са по-скоро естествен, отколкото изкуствен продукт. Този тип цитиране е много ефективна пропагандна техника. В крайна сметка колко човека биха си дали труда да изкопаят оригиналния текст на Брьой и сами да проверят дали в твърденията му наистина има смисъл? Категоричната публикация на Брьой се появява през 1910 г. и предшества повечето от откритията на Моар в Източна Англия. Когато находките на последния започнали да привличат внимание, Брьой отишъл в Англия, за да се запознае на място с тях. Колкото и да е изненадващо, той подкрепил Моар и приел, че откритите в пли-оценските пластове на формацията Ред Краг при Фоксхол оръдия са автентични. Освен това Брьой заявил, че някои от тези, които били открити в пластовете под Ред Краг, били „абсолютно неразличими от класическите кремъчни сечива". Възрастта на наслагите, които лежат под Ред Краг, се колебае някъде между 2 и 55 млн. години. По-късно Брьой отново заел уклончива позиция. В едно късно издание на неговата книга „Хората през Старата каменна ера", излязло през 1965 г. - след неговата смърт - се споменава само, че „известен брой от пластините биха могли да бъдат приети като дело на човешка ръка, макар ъгълът им на отцепване да говори срещу това". Някой би могъл с право да се учуди от факта, че Брьой не споменава за предметите, които били - по неговите собствени думи - „не просто еолити, но и напълно неразличими от класическите кремъчни сечива". Още един от важните елементи в еолитните спорове е и тестува-нето на ъгъла на платформата, предложен от Алфред С. Барнс. Макар през 20-те години на XX в. той да бил на страната на Моар, по-късно Барнс се обявил срещу него. През 1939 г. той станал автор на труд, който според редица съвременни специалисти се оказал смъртоносен удар срещу английските еолити на Моар. Барнс не се ограничил само с Моар. Неговото изследване, озаглавено „Разликите между естествените и човешките следи по праисторическите кремъчни оръдия", разглежда също така каменни призводства от Франция, Португалия, Белгия и Аржентина. Една от основните тези на поддръжниците на еолитите била, че природните сили не са в състояние да причинят отлюспванията, които се наблюдавали върху въпросните предмети. Барнс посветил търсенето си на някакъв метричен начин, с който да може да се докаже, дали това е така, или не. За тази цел той избрал един елемент, който нарекъл „ъгъл платформа-белег". Барнс обяснява следното: „Ъгълът платформа-белег е ъгълът, сключен между платформата или повърхността, върху която е нанесен удар или е приложена сила - с цел да се отцепи пластина - и белега от сечивото, останал на мястото на удара." При автентичните човешки творения този ъгъл трябва да е остър. Ъгълът, който се наблюдава при естествени продукти, би следвало да е тъп. Не можем да не признаем, че от описанието на Барнс не става ясно какъв точно ъгъл трябва да бъде измерен. Говорихме със специалисти по каменни сечива от Областния музей в Сан Бернардино, Калифорния, включително и с капацитета в тази област Рут Д. Симпсън, но те също не можаха да определят, какъв ъгъл е измервал Барнс. При всички положения, той е вярвал. Ма-белег е открил обективно измерима характеристика, с чиято помощ да може да различи естествените следи от човешката дейност. За да бъде ефективно, това измерване би трябвало да се приложи не към един екземпляр, а към обширна извадка от образци от въпросното производство. Според Барнс една подобна извадка „може да се приеме за създадена от хора, ако при по-малко от 25 % от образците ъгълът платформа-белег е тъп (повече от 90°). След като задава това условие, Барнс достига до унищожителни заключения: нито един от еолитите, които изследвал, включително тези на Моар, не бил дело на човешка ръка. Интересно е да се отбележи, че самият Моар е бил наясно с критерия на Барнс и е смятал, че неговите находки попадат в необходимите стойности. За Барнс обаче, а и за почти цялата научна общност, с това бил поставен край на спора. Н е трябва да пропускаме и че по това време споровете, засягащи еолитите и другите каменни производства от терциера, отдавна вече не били най-горещият проблем във водещите кръгове в науката. Откритията, свързани с Явайския човек и с човека от Пекин, допринесли за все по-силното убеждение на учените, че ключовият преход от майнуподобни предшественици към способни да създават оръдия хора (или протохора) се е състоял някъде в ранния или средния плейстоцен. Тази тенденция превърнала предполагаемите каменни сечива на хора от плиоцена в страничен проблем, без особено значение. Все пак Барнс изпълнил важната (макар и мръсна) задача - да премахне ненужните останки от неуместни факти. Всеки път когато се случело така, че се повдигала темата за много стари кремъчни производства, а това все още се случва, учените можели спокойно да се позоват на публикацията на Барнс. Дори и в наши дни, занимаващите се с каменни оръдия изследователи прилагат метода на Барнс. При едно по-внимателно вглеждане обаче ще се окаже, че категоричното опровержение на Барнс може да се нуждае от опровергаване. Ето какво пише през 1986 г. канадският антрополог Алан Лайъл Брайън: „Все още сме много далеч от разрешаването на проблема с това, как да различим „натурафактите" от артефактите. За тази цел са необходими още проучвания. Начинът, по който този въпрос е разрешен в Англия - чрез прилагането на метода на Барнс за статистически анализ на ъгъла платформа-белег, не е универсално приложим към всички случаи, в които е необходимо да се различат естествени от изкуствени продукти." По време на един телефонен разговор от 28 май 1987 г., проведен с един от двама ни, Брайън също така изрази едно предпазливо предположение, че в опита си да елиминира всички аномални европейски кремъчни производства Барнс е отишъл твърде далеч. С оглед последните изследвания Брайън спомена, че някои от австралийските късноплейстоценски сечива не съответстват на изискванията на Барнс. Олдованското производство, отнасящо се към по-долните нива на дефилето Олдувай, е още един пример за комплекс, който не отговаря на критериите на Барнс. Ако вземем предвид изключително примитивното естество на находките, които според Луис Лики - са сравними с материалите на Моар, би трябвало да ни направи впечатление, че тяхната автентичност никога не е била оспорвана от научната общност. Това може би се дължи на факта, че Олдованското производство поддържа приетата като догма хипотеза за произхода на човека в рамките на африканската еволюция. Като имаме предвид възгледите, защитавани от Брайън и от други изследователи, би трябвало да ни е ясно, че не можем да оправдаем едно пълно отричане на еолитите и другите ранни кремъчни производства, което се основава само на метода на Барнс. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|