„тайната история на човешката цивилизация”
Нови примери за еолитни оръдия от Америка
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Джордж Картър и находището Тексас Стрийт
Нови примери за еолитни оръдия от АмерикаВъпреки огромните усилия на Брьой и Барнс, еолитният въпрос продължава да преследва археолозите. Наскоро в двете Америки бяха открити няколко аномално стари, примитивни каменни производства, подобни на еолитната. Повечето археолози поддържат теорията, според която ловци от Сибир са преминали в Аляска, като използвали сухоземната връзка, получила се в резултат от спадането на морското ниво; то било причинено от последния ледников период. По време на този период Канадският леден щит възпирал миграциите на Юг. Едва преди около 12 000 години се появил свободен коридор, който позволил на първите американски имигранти да проникнат на територията на днешните Съединени щати. Това били т. нар. „ловци от Кловис", известни с характерните си върхове за копия. Те съответстват на развитите каменни сечива от края на палеолита в Европа. В разрез с тази теория, на много - разкопани със съвременни археологически методи - обекти в Америка са открити следи от хора, които са на възраст от около 30 000 години. Сред тях са Ел Седрал в Мексико, о. Санта Барбара край бреговете на Калифорния и пещерното обиталище Бокиерайо до Ситио да Педра Фурада в Бразилия. Други спорни находища са много по-стари. Джордж Картър и находището Тексас СтрийтЕдин от добрите примери за оспорвано ранноамериканско кре-мъчно производство, подобно на европейските еолити, е откритото от Джордж Картър. През 50-те години на XX в. той ръководил проучванията на Тексас Стрийт в Сан Диего. На този обект, в нивата, съответстващи на последния междуледников период, т. е. отпреди 80 000-90 000 г., Картър открил пещи и груби каменни оръдия. Веднага се намерили критици, които да се подиграят с откритието, определяйки предполагаемите сечива като естествен продукт или „кар-тифакти". По-късно, Картър бил публично опозорен в един курс лекции в Харвард, наречен „Фантастична археология". И все пак Картър предложил ясни критерии за разграничаване на тези сечива от фрагментирани по естествен път камъни, като твърденията му били подкрепени от специалисти в областта - например от Джон Уитхофт. През 1973 г. Картър провел по-мащабни разкопки на Тексас Стрийт и поканил мнозина археолози, да дойдат и да се запознаят с обекта от първа ръка. Почти никой не се отзовал на поканата. Ето какво казал Картър по случая: „Щатският университет в Сан Диего остана непреклонен в отказа си да погледне какво се прави в собствения му заден двор." През 1960 г. един от редакторите на „Сайънс" - списанието на Американската академия за научен напредък - помолил Картър да напише статия, посветена на ранните хора в Америка. Картър изпълнил искането, но когато редакторът изпратил текста на двама учени за рецензия, те я отхвърлили. Когато списанието уведомило Картър за случилото се, той отговорил с писмо (датата е 2 февруари 1960 г.): „Би трябвало да предположа, че не сте имали представа за силата на чувствата, които владеят тази област от науката. Опитите да се прокара някаква идея, свързана с ранните хора в Америка, са почти безнадеждни. Има нещо, което бих искал да споделя с вас, само за идеята: кореспондирам си с един специалист, чието име не мога да използвам, тъй като -макар да смята, че съм прав - това признание ще му струва работата. Имам контакти с още един такъв анонимен учен, който, малко след като завършил университета, открил материали, които доказват моята теза. Той и неговите колеги, обаче, потулили находките. Те просто били сигурни, че ако привлекат вниманието върху тях, това ще им струва шансовете за докторат. На една среща, към мен се приближи млад специалист и ми каза следното: „Искрено се надявам да надделеете. Аз също бих ви подкрепил, ако смеех, но това ще ми коства работата." На друга среща, друг младеж приседна до мен, за да ми каже: „При еди-кои си разкопки намериха същите оръдия като вашите, но просто не ги публикуваха." Потискащият ефект, който имала тази негативна пропаганда по отношение на находките на Картър, е описан от археолога Брайън Рийвс, който - през 1986 г. - пише следното на своите съавтори: „Дали на Тексас Стрийт наистина са намерени артефакти и дали находището наистина датира от последния междуледников период?... Като се има предвид обемът на критичните „доказателства", представени от утвърдени археолози, авторът [Рийвс] прие безкритично скептичната позиция, определяйки обектите и находките като природни явления." Но когато си дал труд сам да погледне материалите, Рийвс променил становището си. Той заключил, че предметите наистина са изработени от човешка ръка и че находището на Тексас Стрийт е наистина толкова древно, колкото твърдял Картър. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|