„тайната история на човешката цивилизация”
Тока да Есперанца, Бразилия
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Монте Верде, Чили
Тока да Есперанца, БразилияАвтентичността на оръдията от Калико е потвърдена от една находка от Бразилия. През 1982 г., Мария Белтрао открива - в щата Бахиа - серия пещери със стенописи. През 1985 г. в Тока да Есперанца („Пещерата на надеждата") бил направен сондаж, а разкопките, проведени през 1986-7 г., открили комплекс от груби сечива и кости на плейстоценски бозайници. Когато костите били тестува-ни по метода на радиоактивните изотопи, били получени стойности, надвишаващи 200 000 години. Най-голямата засвидетелствана възраст била 295 000 години. Откритието било оповестено пред научната общественост от Анри дьо Люмли — известен френски археолог. Оръдията били изработени от кварцови отломки и приличали на намерените в дефилето Олдувай. Най-близкото находище на кварц се намирало на около 10 km от пещерата. Ето какво казват Дьо Люмли и неговите сътрудници в отчета си: „Изглежда, тези данни показват, че ранните хора са проникнали на територията на Америка много по-рано, отколкото се смяташе." По-нататък те продължават: „В светлината на откритията при Тока да Есперанца е много по-лесно да се интерпретира каменното производство от обекта Калико в пустинята Мохаве, намиращ се близо до Йермо, окръг Сан Бернардино, щата Карифорния. Нейната възраст е някъде в рамките на 150-200 000 години." Според Дьо Люмли и неговия екип хора и хоминиди са преминавали от Северна Азия в Америка на няколко пъти през плейстоцена. Ранните преселници, които са създатели на сечивата от бразилската пещера, са според тях представители на.Homo erectus. Макар този възглед да съответства на общоприетата картина на човешката еволюция, няма причина, която да изключва възможността, сечивата да са били изработени от физически модерни хора. Както вече на няколко пъти споменахме, подобни предмети още се изработват от хора в различни части на света. Монте Верде, ЧилиДруг археологически обект, който има значение за преценката на примитивните каменни сечива, е находището Монте Верде, в южната част на Централно Чили. Според съобщението в „Мамот Тръм-пит" (1984 г.) обектът е проучван за първи път от археолога Том Дилихей през 1976 г. Макар възрастта му - между 12 500 и 13 500 години - да не е твърде аномална, откритите там материали поставят под въпрос стандартната теория за „ловците от Кловис". Културата на хората от Монте Верде няма нищо общо с тази на „ловците от Кловис". Макар те също да са изработвали различни развити двули-цеви оръдия, основната част от находките се състои от минимално модифицирани каменни сечива. Всъщност до голяма степен те просто подбирали намиращи се в района естествени отломки. По някои от тях могат да се забележат единствено следи от употреба; по други ясно личат следите от ретуширане по работния ръб. Тези характеристики силно напомнят по описание на европейските еолити. В този случай станало така, че вълнуващият въпрос артефакти срещу „натурафакти" бил разрешен от едно щастливо обстоятелство: обектът е разположен в блатист район, който създава условия за запазването на нетрайните материали от растителен и животински произход. Вследствие на това две от оръдията били открити заедно с дървените им дръжки. Били открити и основите на дванадесет постройки, направени от дъски и колове, намерени на място. Имало големи общи пещи и малки печки за дървени въглища, измазани с глина. На една от буците глина, складирани наблизо, личал отпечатък от крак на дете на 8-10 години. Били намерени и три груби дървени хавана, придържани от колове. Сред находките имало и хромелни камъни („метатес"), заедно с останки от диви картофи, билки и растения от морското крайбрежие, които били с голямо съдържание на сол. Обектът при Монте Верде дава интересни сведения за създанията, които може би са изработвали и използвали грубите каменни сечива, разпространени в Европа през плиоцена и миоцена и в Африка и датирани на границата между плиоцена и плейстоцена. В този случай културата им била снабдена с домашни приспособления от нетрайни материали. Културното ниво е много далеч от субчовешко и е такова, каквото бихме могли да очакваме от физически модерни хора в примитивна селска среда дори и днес. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|