„тайната история на човешката цивилизация”
Опити да се компрометира Карлос Амегино
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Опити да се компрометира Карлос АмегиноВъзгледите на Карлос Амегино относно древността на хората в Аржентина били оспорени от Антонио Ромеро. В една своя статия от 1918 г. Ромеро прави многобройни заядливи бележки и когато човек ги прочете, очаква да открие някакви убедителни геологически доводи, които да ги подкрепят. Вместо това, в статията няма почти нищо друго, освен някакви чудновати идеи относно геологичната история на крайбрежния район при Мирамар. Според Ромеро всички формации, включени вЬштапса (от исп. дефиле) при Мирамар, са късни. „Ако откривате фосили от различни епохи в различни нива на barranca - пише той, - това не означава, че там е представена пълната хронология на тези епохи. Това е така, защото водата може да е разрушила на друго място някакви много древни пластове с фосили и да е преотложила по-старите фосили в основата на barranca." В случая е от значение фактът, че формациите от Мирамар на няколко пъти са били проучвани старателно от различни професионални геолози и палеонтолози, като нито един от тях не споделя вижданията на Ромеро. Некоректността на неговата интерпретация на стратиграфията на Мирамар се потвърждава и от съвременните изследователи, които идентифицират формацията в основата на скалите като Чападмалалан и я отнасят към късния плиоцен. Т. е. възрастта й е около 2-3 млн. години. Освен това, Ромеро предположил, че пластовете шЬаггапса са претърпели съществени пренареждания и размествания, които позволили на оръдия и животински кости от повърхностните пластове да се смесят в по-долни нива. Единствените факти обаче, предложени в подкрепа на тези заключения, са два случая на две изключително незначителни размествания в пластовете. Малко по-наляво от мястото, където членовете на комисията открили каменния болас, в пластовете на Чападмалалан има участък, където профилът на един пласт камъни се отклонява слабо от хоризонтала. Това разместване се наблюдава в близост до едно голямо дере, което пресича barranca. Както може да се очаква, тук част от barranca хлътва леко наляво. На самото място обаче, където бил открит бол асът, хоризонталната стратиграфия не била нарушена. В друг участък от barranca, малка част от пласта камъни се отклонява само на 16° от хоризонтала. Въз основа на тези две относително неправомерни наблюдения Ромеро стигнал до заключението, че всички пластове на barranca са били подложени на много силни размествания. Това би трябвало да е позволило на каменните сечива от сравнително късните индиански селища, съществували на скалите, да попаднат в по-долните нива. Но от снимките и от наблюденията на много други геолози (включително и на Уилис) може да се заключи, че на местата, където са направени откритията, последователността на пластовете не е била нарушена. В изданието на „Изкопаемите хора" от 1957 г. Марселин Бул пише, че след първоначалното намиране на бедрената кост на токсо-донта Карлос Амегино открил в пластовете на Чападмалалан при Мирамар непокътнат участък от гръбначния стълб на токсодонт; в него били загнездени два върха от стрели. Бул казва следното: „Тези находки били оспорени. Благонадеждни геолози потвърдили, че предметите са дошли от по-горни пластове, където нм&лоparadero - древно индианско селище. Откриването им в пластове от терциера се дължало единствено на нарушавания и пренареждания на насла-гите." В бележката под линия Бул цитира единствено статията на Ромеро от 1918 г.! Тод не споменава комисията от четирима уважавани геолози, които достигат до заключения, обратни на тези на Ромеро. Може би този пропуск се дължи на факта, че според него те не са били достатъчно благонадеждни. Обаче, след като изучихме внимателно геологичните заключения на Ромеро, особено в светлината на тези на Бейли Уилис и на съвременните учени, останахме озадачени от факта, че именно той е характеризиран като благонадежден. Бул допълва следното: „Археологическите данни потвърждават това заключение, тъй като същият терциерен пласт е дал и обработени и полирани камъни - bolas или boladeras - които били същите като тези, които индианците използват за хвърляне." Бул споменава, че тези факти били документирани от Ерик Боман — „един прекрасен етнограф". Дали е възможно в Аржентина да е имало хора още от времето на терциера, които да не са променили технологията си на производство през цялото това време? Защо не, особено ако вземем предвид заключенията на комисията, че оръдията били открити in situ в пластове от плиоцена. Самият факт, че тези оръдия са идентични с използваните от по-късните обитатели на същата област, не поставя никакви пречки пред отнасянето им към терциера. Съвременни племенни народи от различни части на света все още изработват разнообразни каменни сечива, които са неразличими от такива, чиято възраст от 2 млн. години се приема за безспорна. Освен това през 1921 г. при Мирамар била открита една напълно запазена човешка фосилна челюст (вж. Глава 7). С твърденията си относно находките от Мирамар Бул представя един класически случай на предразсъдъци и предварително поставени условия, маскирани като научна обективност. В неговата книга всички доказателства за присъствието на хора в Аржентина от времето на терциера са отхвърлени на теоретична основа. При това са пренебрегнати изключително важни наблюдения, направени от компетентни учени, които се случило да поддържат забранени възгледи. Например Бул въобще не споменава за откриването в Чапад-малалан при Мирамар на споменатата човешка челюст. Следователно би трябвало да сме изключително предпазливи, когато приемаме твърденията от популярни учебници като последна дума на палеоан-тропологията. Учените, които не приемат спорните доказателства, обикновено споделят подхода на Бул. Първо споменават някое изключително откритие, след това обясняват, че с течение на времето около него са се водели спорове, и най-накрая цитират някои авторитет (като Ро-меро), който уж решил проблема веднъж завинаги. Но често се случва така, че когато някой си даде труд да изкопае оригинална публикация, която подобно на тази на Ромеро уж е сложила точка на спора, тя се оказва далеч не толкова убедителна. Това, което беше казано за твърденията на Ромеро, важи и за тези на Боман. Както видяхме, Бул го представя като изключителен етнограф. Когато се запознахме с трудовете на Боман обаче, причините за тази положителна оценка станаха повече от ясни. В цялата си статия, посветена на критики срещу теориите на Флорентино Амегино и срещу откритията на Карлос Амегино при Мирамар, Боман - приемайки ролята на признателен ученик - непрекъснато се позовава на авторитета на Бул. Както може да се очаква, Боман честичко цитира и многословните негативни отзиви на Хръдлика, касаещи работата на Флорентино Амегино. И все пак, въпреки отрицателното си отношение, Боман успява да даде някои от най-сигурните възможни доказателства за съществуването на хора по времето на плиоцена. Той прави това напълно несъзнателно. Б оман ааподозрял измама, извършена от музейния уредник Ло-ренцо Пароди, който работел за Карлос Амегино, за което обаче няма никакви доказателства. Ето какво казва самият той: „Нямам право да питая подобни подозрения, тъй като Карлос Амегино се изказа много положително за него и заяви, че едва ли може да се намери по-честен и по-достоен за доверие човек." Но по-нататък отбелязва: „Що се отнася до въпроса, откъде е възможно да се набавят предметите, които да бъдат заровени в днешно време пластовете на Чапад-малалан, това не представлява голям проблем. На няколко мили от находището съществува изоставено индианско селище, - което се намира на повърхността и е сравнително късно датирано - едва на около 500 години. Там могат да се намерят много предмети, които са идентични с откритите в наслагите на Чападмалалан." След това Ьоман описва собственото си посещение на обекта при Мирамар, състояло се на 22 ноември 1920 г.: „Пароди беше съобщил за една каменна топка, оголена от прибоя, но все още загнездена в barranca. Карлос Амегино беше поканил различни хора, за да присъстват на изваждането й, и аз също отидох заедно с д-р Естанислао С. Зебалос - бивш Министър на външните работи. Сред присъстващите бяха и д-р X. фон Ихеринг, бивш директор на музея в Сао Пауло в Бразилия, и известният антрополог д-р Р. Леман-Нитше." Разглеждайки barranca при Мирамар, Боман се убедил, че дадената от Карлос Амегино геологична информация по същество е вярна. Това признание потвърждава нашата лична преценка, че на обратните твърдения на Ромеро не може да се има голямо доверие. Това дискредитира и Бул, който се основава само на Ромеро, за да оправдае опитите си да отрече откритите при Мирамар бедрена кост и гръбначен стълб от токсодонт, в които все още били забити върхове на стрели. „ Когато стигнахме до целта на нашето пътуване - продължава Боман, - Пароди ни показа някакъв каменен предмет, вграден във вертикалния профил на barranca. Около мястото се забелязваше леко хлътване, което очевидно беше резултат от действието на вълните. Видимата повърхност на предмета беше с диаметър само около 2 cm. Пароди се зае да махне част от околната пръст, така че да може да бъде фотографиран. Тогава се видя, че предметът всъщност е каменна топка с жлеб по най-широката си част - такива жлебове има по боласите. Бяха направени снимки на топката in situ, на barranca и на присъстващите хора. След това боласът беше изваден. Той беше загнезден толкова здраво в твърдата пръст, че трябваше да бъдат използвани голяма сила и сечива, за да бъде откопан, малко по малко." По-нататък, Боман потвърждава позицията на боласа (фиг. 5.2а), открит в стената н&Ьаггапса, на около 3 фута (92cm) над плажния пясък. Ето какво казва той: „Barranca се състои от две формации - Енсенадан отгоре и Чападмалалан отдолу. Без съмнение, границата между двете не е съвсем ясна... Но дори при това положение на мен ми се струва, че боласът беше открит в пластовете на Чападмалалан, които са компактни и хомогенни." След това Боман споменава за още едно откритие: „По късно под мое ръководство Пароди продължи да задълбава с кирката на същото място, където беше открит боласът. Тогава съвсем неочаквано на 10 cm под първата, се появи втора топка... Тя приличаше повече на точило, отколкото на болас. Това оръдие (фиг. 5.26) беше открито на дълбочина 10 cm от повърхността на скалата." Според Боман по него можело да се забележи износване, предизвикано от продължителна употреба. Малко по-късно, двамата с Пароди открили още една каменна топка (фиг. 5.2в), на около 200 т от първото място и на около половин метър по ниско. За това последно откритие при Мирамар Боман казва, че „няма никакво съмнение, че топката е оформена от човешка ръка". Взети като цяло, обстоятелствата около откриването сочат една несъмнено плиоценска дата за боласите от Мирамар. Боман съобщава следното: „Д-р Леман-Нитше изказа мнението, че откритите от нас каменни топки са намерени in situ и че следователно са съвременни на повърхността от времето на Чападмалалан, а не са попаднали в пласта по-късно. В това отношение д-р Фон Ихеринг не беше толкова категоричен. Що се отнася до мен, мога да заявя, че не забелязах никакви следи да са попаднали на това място по-късно. Боласите бяха открити на място в изключително твърдия околен терен и нямаше никакви следи, които да свидетелстват за някакво разместване." След това Боман изкусно повдига съмнения за измама. Той си представя няколко различни начина, по които Пароди е могъл да постави каменните топки. Освен това той забил връх на стрела в бедрена кост от токсодонт, за да демонстрира как Пароди е подготвил фалшификацията. Самият Боман, обаче, е принудена да признае: „Без съмнение в крайния анализ не съществува неопровержимо доказателство за измама. Напротив - много от обстоятелствата говорят в полза на автентичността на находките." Трудно е да се разбере, защо Боман таи такива съмнения спрямо Пароди. Би могло да се изтъкне, че Пароди едва ли е искал да изложи на риск - като изфабрикува фалшиви открития f- доброто място на музеен уредник, което заемал от дълго време. При всички положения музейните служители настоявали Пароди да оставя всеки създаден от хора предмет на място, така че да може да бъде фотографиран, изследван и изваден от специалистите. Тази процедура е много по-съвършена от онази, която е била използвана при много от известните открития, с които се аргументира общоприетият сценарий за човешката еволюция. Например повечето от свързаните с Homo erectus открития на о. Ява, за които съобщава Фон Кьонигс-валд, са били направени от местни работници. За разлика от Пароди те не оставяли фосилите in situ, а ги изпращали в кошове на Фон Кьонигсвалд, който често се намирал далеч от мястото на намирането. Освен това прословутата Венера от Вилендорф - една неолитна статуетка от Европа -била открита от строителен работник. От това би следвало да е ясно, че ако подходим със скептицизма на Боман към всички тези случаи, биха възникнали съмнения в автентичността на почти всяко палеоантро-пологично откритие. Колкото и да е иронично, дори скептиците приемат, че именно сведенията на Боман са най-голямото доказателство за това, че в Аржентина от преди 3 млн. години са съществували човешки същества, които са били способни да изработват оръдия. И дори ако в името на спора приемем, че първата каменна топка, открита при посещението на Боман в Мирамар, е била поставена предварително от Пароди, как ще обясним втората и третата находка? Те не били предизвикани от уредника Пароди, а от самия Боман, на самото място и без каквото и да било предупреждение. От значение е и че топките били напълно скрити от погледа, а Пароди дори не намекнал за тяхното съществуване. Нашето мнение е, че Ромеро, Бул и Боман, взети заедно, не са предложили нищо съществено, с което да дискредитират откритията на Карлос Амегино при Мирамар. Напротив - Боман дава първокласни доказателства за съществуването на плиоценски хора, които са умеели да изработват боласи. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|