„тайната история на човешката цивилизация”
Глинено изображение от Нампа, Айдахо
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Глинено изображение от Нампа, АйдахоП рез 1889 г. при Нампа, щата Айдахо, била открита малка човешка фигурка, изкусно изработена от глина (фиг. 6.4). Тя била извадена при сондиране за вода от дълбочина 300 фута (90 т). През 1912 г. Дж. Ф. Райт написал следното: „Описанието на сондата показва, че, преди да достигнат пласта, в който е открита фигурката, работниците проникнали първо през около 50 фута (15 т) почва, след това през 15 фута (4,6 т) базалт, под който имало редуващи се пластове от глина и плаващи пясъци.,. Това се наблюдавало до около 300 фута (90 т), когато пясъчната помпа започнала да изхвърля многобройни глинени топки, някои от които били с диаметър над 2 инча (5,2 cm) и били покрити с железни окиси, В долната част на този пласт се открили следи от погребана древна повърхност, върху която имало тънък слой растителни останки. Въпросната фигурка била намерена именно на това място - на дълбочина 320 фута (98 т). Само на няколко фута по-ниско се достигнало до пясъчник." Ето какво пише Райт по отношение на самата фигурка: „Въпросното изображение е направено от същия материал, като споменатите глинени топки, и е с дължина около инч и половина (4 cm). To е забележително със съвършенството, с което са предадени човешките форми... Изображението представлява женска фигурка и завършените части имат листови дни очертания, които биха могли да бъдат приписани и на центровете на класическото изкуство." „Когато показах предмета на проф. Ф. У. Пътнъм - продължава Райт, - той веднага насочи вниманието ми към вида н а железните отлагания по повърхността, които са индикация за това, че предметът е много древен. По защитените части на фигурката имаше петна от безводен червен оксид, какъвто не би могъл да се образува върху фалшификат. Когато през 1890 г. посетих мястото, положих особени старания да сравня обезцветяването на оксида по изображението с това по глинените топчета, които още можеха да се открият сред изхвърлените при копаенето на кладенеца материали. Установих, че то е възможно най-близко. Това потвърждение, както и напълно удовлетворителната информация, която ми беше дадена от участниците в откриването, и още веднъж потвърдена от господин Дж. М. Къминг от Бостън (който по това време е бил надзорник на тази отсечка от Пряката железопътна линия на Орегон и познава всички участници, а освен това посетил мястото само един-два дена по-късно), постави извън каквото и да било обосновано съмнение автентичността на находката. Към тези сведения трябва да се добавят и сходните черти, които фигурката има с други антики, които са били откривани под напластявания от лава по Тихоокеанското крайбрежие. Когато човек търси паралели на изображението, той не може да не остане учуден от приликата и с многобройните Ори-няшки фигурки, откривани в праисторически пещери във Франция, Белгия и Моравия. Особено поразително е сходството с т. нар. „Безсрамна Венера" от Ложери-Бас." Фигурката от Нампа прилича и на Венера от Вилендорф, за която се смята, че е на около 30 000 години (фиг. 6.5). Райт проучил и кладенеца, за да провери, дали не е възможно фигурката да е пропаднала от по-високо ниво. Ето какво заявява той: „В отговор на възраженията, ще бъде добре да представя по-подробно фактите. Кладенецът е с диаметър 6 инча (15,6 cm) и в него са поставени тежки железни тръби, които, с напредването на работата, са били вкарвани през отвора и завинтвани една за друга, парче по парче. Следователно, би било невъзможно да стане така, че нещо от стените на дупката да попадне вътре. След пробиването на вулка-ничния пласт вече не бил нужен свредел; надолу били вкарвани само тръбите, като от време на време с помощта на пясъчна помпа бил отстраняван натрупалият се материал." В отговор на нашето запитване, от Геологическия институт на САЩ ни осведомиха следното: глиненият пласт, който е бил достигнат на дълбочина 300 фута (90 m), „най-вероятно принадлежи към формацията Гленс Фери от горната част на групата Айдахо, за която се смята, че като общо се отнася към плио-плейстоценския период". Базалтовият пласт, който лежи над формацията Гленс Фери, е от средния плейстоцен. От известните хоминиди само за Хомо sapiens sapiens се знае, че е изработвал произведения на изкуството, подобни на фигурката от Нампа. Следователно фактите сочат, че на границата между шга-оцена и плейстоцена, т. е. преди около 2 млн. години, в Северна Америка са живеели хора от съвременен вид. Фактът, че фигурката от Нампа поставя под сериозно съмнение сценария, приет от еволюционистите, е отбелязан и от У. X. Холмс от Института Смитсониън. Ето какво пише той през 1919 г. в своя „Наръчник за автохтонни американски древности: „Ако се вярва на Емънс, помпата е работела във формация, която трябва да се отнесе към късния терциер или ранния кватернер; очевидната невъзможност на това - в депозити с толкова голяма възраст да се появи добре оформена човешка фигура - събуди силно недоверие в нейната автентичност. Интересно е да се отбележи, че възрастта на този предмет, ако го приемем за автентичен, отговаря на тази на ранния човек, чиито кости бяха открити от Дюбоа - през 1892 г. в къснотер-циерни или раннокватернерни формации на о. Ява," Отново се сблъскваме със случай, при който откриването на Явайския човек (което само по себе си не е сигурно) е използвано като довод за отхвърляне на доказателства за съществуването на съвременни хора в много по-древни времена. Еволюционистката хипотеза определено се е радвала на такива привилегии, че всяка противоречаща й информация е била отхвърляна почти автоматично, Но въпреки съмненията на Холмс във възможността хората, създали изображението от Нампа, да са съществували по едно и също време с примитивния човек от о. Ява, днес в Африка продължават да съжителстват хора (с най-различни равнища на технологично развитие), горили и шимпанзета. По-нататък Холмс казва следното: „Случаят е подобен на този с находките от златоносните пластове на Калифорния. Ако приемем на доверие значението на това откритие, то то установява една толкова голяма възраст за неолитната култура на Америка, че ние се колебаем да я приемем, без да разполагаме с още доказателства. Макар да е възможно, наистина да е намерена при описаните обстоятелства, все пак остава и възможността, първоначалното й положение да не е било под лавата. Не е изключено един подобен предмет, който е лежал на повърхността, да е попаднал през някаква цепнатина или под действието на някакъв поток под пластовете от лава, където вече да е преминал, може би с помощта на някакви подпочвени води, през слоевете от плаващи пясъци, и да се е оказал на мястото, където го е открила сондата." Показателно е, колко далеч отива един учен като Холмс, за да обясни фактите, които не са му изгодни. Човек не трябва да забравя и това, че по този начин може да бъде отхвърлен всеки факт, включително и тези, които се използват като основа на еволюционната теория. Пречка към приемането на хипотезата, че фигурката от Нампа е била изработена от съвременните индианци едва наскоро и че по незнаен начин е намерила пътя от повърхността надолу, може да се намери в следното изказване на Холмс: „Трябва да отбележим обаче, че произведения на изкуството, които да са близки аналогии на тази фигурка, не могат да бъдат намерени в съседните райони. Моделирани изображения на човешки фигури, които да са с подобен характер или с подобна художествена стойност, няма нито на Запад по Тихоокеанското крайбрежие, нито на Юг в културата Пуебло." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|