През 1871 г. Уилям И. Дюбоа от Института Смитсониън съобщил за няколко създадени от хора предмети, които били открити на голяма дълбочина в Илинойс. Първият предмет била един меден, подобен на монета предмет (фиг. 6.3), открит при Лон Ридж, окръг Маршал, Илинойс. В едно писмо до Института Смитсониън, Дж. У. Мофит разказал следното: през август 1870 г. той търсел място за кладенец, като за целта използвал „най-обикновена сонда". Когато извадил сондата от дълбочина 125 фута (38 т), той открил приличащия на монета предмет „на сондата".
За да стигне до въпросната дълбочина, той преминал през следните пластове: 3 фута (91 cm) почва; 10 фута (3,05 т) жълта глина; 44 фута (13,4 т) синя глина; 4 фута (1,2 m) глина, пясък и чакъл; 19 фута (5,8 т) виолетова глина; 10 фута (3,05 т) твърд кафяв пласт; 8,5 фута (2,6 т) зелена глина; 2 фута (61 em) пръст с растителни останки; 2,5 фута (76 cm) жълта глина; 2 фута (61 cm) твърд жълт пласт; 20,5 фута (6,25 т) смесени глини.
През 1881 г. А. Уинчъл също направил описание на монетовид-ния предмет. Той се позовава на едно писмо от У. X. Уилмът, който представил едно малко по-различно от даденото от Мофит изрежда-не на пластовете. Според Уилмот предметът бил намерен при сондирането на дълбочина 114 (35), а не 125 фута (38 т).
Като използваха подреждането на пластовете, дадено от Уинчъл, учените от Геологическия институт на щата Илинойс ни дадоха изчислената възраст за нивото на дълбочина 114 фута (35 т). Те трябва да са се образували през Ярмутския междуледников период преди „някъде между 200 000 и 400 000 години".
У. И. Дюбоа описал мо-нетовидния предмет като „полигояален, (многоъгълен), доближаващ се до кръг", по двете страни на който имало грубо изобразени фигури и надписи. Надписите били на език, който Дюбоа не можал да разпознае, а видът на предмета бил no-различен, от която и да било монета.
Дюбоа заключил, че монетата трябва да е била изработена в механизирана работилница. Като отбелязал еднаквата й дебелина, той отбелязал, че монетата трябва да е „минала през валцова машина; ако древните индианци са разполагали с подобен механизъм, то това трябва да е било в предисторическите времена". След това Дюбоа отбелязва, че монетата трябва да е била изрязана с ножици или длето, след което острите ръбове са били загладени, Този монетовиден предмет предполага съществуването в Северна Америка на цивилизация от преди най-малко 200 000 години. Смята се обаче, че същества, достатъчно интелигентни, за да използват монети (т. е. Homo sapiens sapiens), са се появили не по-рано от преди 100 000 години. Според стандартните възгледи метални монети се появяват за първи път в Мала Азия през VIII в. пр. Хр.
Мофит също така съобщил, че в намиращия се наблизо окръг Уайтсайд, Илинойс, също били открити предмети. На дълбочина 120 фута (36,6 т), работници открили „голям меден пръстен или халка, каквито в наши дни се използват по корабните рей,.. Те също така намерили и нещо като кука за лодки". Господин Мофит добавил и следното: „В много случаи антики са намирани на по-малки дълбочини. От глинест пласт на около 40 фута (12 т) от повърхността било извадено подобно на връх за копие желязно острие; на много места, на дълбочини от 10 до 50 фута (3-15 т) са откривани каменни лули и керамика." През септември 1984 г., получихме писмо от Геологическия институт на щата Илинойс, в което се казваше, че пластовете от окръг Уайтсайд, които са на дълбочина от 120 фута (37 го), са много разнообразни като датировка. На някои места човек можел да открие наслаги, които да са само на 50 000 години, а на други - материкова скала от силур, която да е на 410 млн. години.