В броя на „Дъ Джиолъджист" от април 1862 г. е включен английски превод на една интригуваща статия от Максимилиен Меле-вил - вицепрезидент на Академичното общество на Лаон, Франция. В нея Мелевил описва кръгла топка креда (фиг. 6.2), която била открита на 75 т под повърхността на земята, в лигнитни пластове при Лаон, отнасящи се към ранния терциер.
Лигнитът (който понякога е наричан и „пепе-ляк") всъщност представлява меки кафяви въглища. Лигнитните находища при Монтегю, близо до Лаон, лежат в основата на един хълм и се разработват с хоризонтални галерии. Главната галерия е всечена на 600 т в лигнитните пластове.
През август 1861 г, работниците, които копаели в далечния край на шахтата на 225 фута (69 м) под повърхността на хълма видели как някакъв кръгъл предмет паднал от горната част на изкопа им. Предметът бил с диаметър около 6 cm и с тегло 310g.
Ето какво казва Мелевил: „Те специално погледнали къде точно в пласта било леглото му и могат да се закълнат, че той не произхожда от самия пепелив пласт, а че бил загнезден на границата между него и тавана на галерията, където можел да се види негативният му отпечатък." Работниците занесли топката на д-р Лежен, който пък информирал Мелевил.
По-нататък Мелевил обяснява следното: „Много време преди тази находка работниците ми бяха казвали, че са намирали парчета вкаменено дърво... по които имало следи от човешка обработка. Сега дълбоко съжалявам, че тогава не поисках да ги видя, но до този момент просто не вярвах, че това е възможно."
Според Мелевил, нямало никаква възможност топката да е фал-шификат: „В действителност повече от четири пети от нея са с черен, подобен на битум (смола) цвят, който към върха й преминава в жълт кръг. Това се дължи на контакта с лигнита, в който е била загнездена в продължение на толкова много време. Обратното - горната част, която е бил в контакт с варовиковия пласт, е запазила първоначалния мръснобял цвят на кредата... А що се отнася до скалата, в която е била намерена топката, може да се твърди, че тя е напълно девствена и по нея няма никакви следи от по-ранни вкопа-вания. Таванът на галерията също беше напълно цял и по него не могат да се видят никакви пукнатини, нито пък хлътвания, през които топката да може да е паднала."
Мелевил е по-предпазлив по отношение на това, дали топката е изработена от човешка ръка. Ето какво казва той: „Само въз основа на един факт, пък било то и толкова добре установен, не мога да претендирам да извлека крайното заключение, че са съществували хора, които са били съвременни с лигнитите от Парижкия басейн... Единствената цел, която си поставих при написването на тази статия, беше само да обнародвам това любопитно и странно откритие, каквито и да са последствията от това. По никакъв начин не съм си поставял за задача да го обяснявам. Ще се задоволя с това да го предам на науката и ще изчакам да се появят още открития, които да ми помогнат да оценя значението на това от Монтегю. Едва след това ще мога да оформя мнението си по въпроса."
Редакторите на списанието са добавили следната бележка: „Смятаме, че това решение - да се изчака появата на още утвърдителна информация, преди човешката епоха да се отнесе към долния тер-циер в Парижкия басейн - е мъдро." През 1883 г. Габриел дьо Мор-тийе изказал предположението, че топката креда е била търкаляна от вълните на придошлите терциерни морета и едва по-късно, след като вече е била получила кръглата си форма, е попаднала на мястото, където е била намерена.
Това обяснение обаче не звучи правдоподобно. На първо място, топката има белези, които са несъвместими с действието на вълните. Ето какво казва Мелевил: „Могат да се забележат три големи отцепа с остри ъгли, които показват, че, по време на изработването си, топката е останала свързана с каменния блок, от който е била оформена. Едва по-късно, когато вече е била завършена, тя е била отчупена от него с един-единствен удар, при който са останали тези следи." Ако приемем действието на вълните като обяснение за общата окръгленост на предмета, то това действие е щяло да заглади и острите ръбове, които описва Мелевил. Освен това, ако бъде подложено на продължителното въздействие на морските вълни, едно парче креда най-вероятно ще се разтвори.
Дьо Мортийе заявил, че топката е открита в пласт от ранния ео-цен. Ако наистина тя е била направена от хора, то те трябва да са обитавали Франция преди от 45 до 55 млн. години. За тези, които са привързани към стандартните еволюционни възгледи, този факт може би изглежда невероятен. И все пак той е в хармония с данните, които са предмет на тази книга.