„тайната история на човешката цивилизация”
Зидана стена в мина в Оклахома
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Зидана стена в мина в ОклахомаУ. У. Маккормик от Абилен, щата Тексас, е запазил разказа на дядо си, в който се описва откриването на една стена от каменни блокове, дълбоко в шахтите на една мина за въглища: „През 1928 г, аз, Атлъс Алмън Матис, работех в мина за въглища № 5, която се намира на 2 мили (3,2 km) северно от Хевънър, щата Оклахома. Разработката беше шахтова и ни бяха казали, че е дълбока 2 мили. Мината беше толкова дълбока, че ни вдигаха и спускаха с асансьор.,. Т олкова беше дълбока, че трябваше да напомпват въздух за работниците долу." Този разказ е препечатан в една книга на Брад Стайгър. Една вечер Матис разбивал ъглищните пластове в „зала 24" на мината с помощта на експлозиви. „На следващата сутрин - пише той - на пода на залата лежаха няколко бетонни блока. Това бяха кубове със страна 12 инча (31 cm) и бяха така загладени и полирани от всички страни, че можеха да се използват като огледало. И все пак, когато разбих с кирката си един от тях, се оказа, че вътре има обикновен бетон и чакъл." Матис освен това добавя следното: „Когато започнах да укрепвам тавана на залата, той поддаде и аз едва успях да се спася. Когато се върнах след струпването, установих, че то е оголило една масивна стена, изградена от същите такива полирани блокове. На около 100-150 ярда (0,91-1,37 т) по въздушната тръба друг работник ударил на същата стена или поне на някаква много подобна." Въглищата в мината вероятно принадлежат към карбонските формации, което означава, че възрастта на стената е най-малко 286 млн. години. Според Матис ръководните служители на компанията веднага изтеглили работниците от мината и им забранили да разказват какво са видели. През есента на 1928 г. мината била затворена и бригадата била преместена на разработка № 24 близо до Уилбъртън, щата Оклахома. Матис твърди, че миньорите от Уилбъртън разказвали за откриването на „масивен сребърен блок с формата на буре... по който още можели да се видят отпечатъците от дъгите". Въглищата в Уилбъртън са се образували преди между 280 и 320 млн. години. Не можем да не признаем, че и двете истории са много странни и не са съпроводени с почти никакзи доказателства. И все пак такива истории се разказват и можем да си зададем въпроса каква част от тях са верни. Наскоро се натъкнахме на още една история за стена & мина за въглища, този път в една книга на М. К. Джесъп: „Твърди се... че през 1868 г. Джеймс Парсънс и двамата му сина открили изградена от шиста стена в мина за въглища при Хамъндвил, щата Охайо. Това била голяма, гладка стена, която се разкрила, когато от лицето й се срутило голямо количество въглища. На повърхността й имало няколко реда йероглифи, изработени във висок релеф." Разбира се, бихме могли да определим подобни истории като приказки, но те също така могат да ни насочат и към интересни проучвания. Представеният дотук преглед на сведения за съществуването в много далечни епохи на сравнително развити цивилизации беше компилиран в съобщения, публикувани през XIX и в началото на XX в. Такива разкази обаче продължават да се появяват и до ден днешен и в следващите страници ще представим някои от тях. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|