да подкрепят становището, че глините всъщност представляват наскоро отложени утайки. Поради това най-простата хипотеза си остава тази, според която наистина става дума за пласт от ненарушени ледникови отлагания. Това било първоначалното мнение на Моар, а освен това е записано на подробната карта на региона, съставена от Британския геологически институт.
Ледниковите пясъци, в които бил открит скелетът от Ипсуич, трябва да са се образували между началото на Английското заледяване, преди около 400 000 години, и началото на Хокснийския меж-дуледников период преди около 330 000 години. От това трябва да заключим, че скелетът от Ипсуич е на между 330 000 и 400 000 години. Според някои авторитети началото на Минделовото заледяване (то е еквивалентно на Английското) трябва да се датира преди 600 000 години, което създава потенциалната възможност, такава да е и възрастта на скелета. И все пак се смята, че човешки същества от модерния тип са се появили в Западна Европа най-рано преди 30 000 години.
Тера Амата
Находището Тера Амата се намира на Средиземноморското крайбрежие на Южна Франция. В края на 60-те години на XX в. френският антрополог Анри дьо Люмли открил на това място овални дупки от колове и каменни кръгове. Те свидетелствали за това, че преди около 4Q0 000 години някакви хоминиди са си издигали временни жилища и са палили огньове. Били намерени и костени оръдия. Сред тях имало един предмет, който очевидно бил използван като шило, може би при шиене на кожи. Откритите на древната повърхност отпечатъци били интерпретирани като следи от това, че въпросните хоминиди са седели или лежали върху животински кожи. Освен това били намерени и каменни оръдия, включително и предмет, описан като връх за копие. Той бил изработен от вулканична скала, добита от областта Естрел, която е отдалечена на 30 мили (48 km).
Колкото и да е странно, на този обект не били намерени фосили от хоминиди. Но в описанието на последните си открития, публикувано през 1969 г. в „Сайънтифик „Сайънтифик Америкън", Дьо Люмли съобщава за отпечатък от десен крак, с дължина 9,5 инча (25 cm), запазен в една пясъчна дюна. Френският антрополог не си е позволил да идентифицира типа хоминид, оставил следата. Но доколкото можем да заключим от достъпните публикации, отпечатъкът не се различавал от отпечатъците на човек с модерна анатомия. Тази следа може да се използва като потвърждение за представените скелетни находки от пластове от средния плейстоцен.