Мегантропът бил последното голямо откритие, за което съобщил Фон Кьонигсвалд, но търсенето на кости от Явайския човек продължава и до ден днешен. Тези по-късни находки - известни от публикациите на П. Маркс, Т. Джейкъб, С. Сартоно и др. - са приети единодушно като доказателства за съществуването на Homo erectus на о. Ява през ранния и средния плейстоцен. Тези фосили, подобно на откритията на Фон Кьонигсвалд, почти винаги са намирани на повърхността от местни събирачи и фермери.
Например Т. Джейкъб съобщил, че през август 1963 г., докато обработвал нивата си в района на Сангиран, един индонезийски фермер открил фрагменти от фосилизирал череп. Когато били събрани заедно, парчетата оформили череп, който приличал на типа, определян като Homo erectus. Макар Джейкъб да твърди, че черепният
свод произхожда от средноплейстоценската формация Кабух, той не уточнява конкретното местонамиране на фрагментите. Всичко, което знаем, е, че някакъв фермер намерил фосилни черепни фрагменти, които най-вероятно са се намирали на или близо до повърхността.
През 1973 г. Джейкъб прави следната интересна забележка относно Сангиран, където са открити всички късни находки, свързани с Явайския Homo erectus: „Изглежда, че находището все още не е изчерпано, но поставя някои специфични проблеми... Те се дължат най-вече на това, че там живеят хора, повечето от които са събирачи и са били обучени да разпознават важните фосили. Главните събирачи винаги се опитват да изкарат колкото е възможно повече от останките от примати, намирани случайно от други хора. Освен това те невинаги съобщават точното място на откритието, за да не загубят някой потенциален източник на доходи. Случва се и да не продадат всички открити фрагменти при първия удобен случай, а да си оставят няколко парчета, които да предложат на по-висока цена при някой следващ път."
Въпреки това фосилите от Сангиран се приемат за автентични. Ако в подобна ситуация се откриеха аномално древни човешки фосили, те щяха да бъдат подложени на безпощадни критики. Както обикновено, целта ни е да постигнем едно нещо: оценяването на па-леоантропологичната информация да не става по двоен стандарт -невъзможно стриктен за аномалните находки и изключително либерален за приемливите находки.
Тъй като искахме да изчистим всички неясноти, през 1985 г. изпратихме писма до С. Сартоно и Т. Джейкъб, с молба да ни предоставят повече информация за публикуваните от тях находки от о. Ява. Така и не получихме отговор.