„тайната история на човешката цивилизация”
Некоректно представяне на информацията за Явайския човек
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Некоректно представяне на информацията за Явайския човекВ повечето книги, посветени на човешката еволюция, се представят на пръв поглед много сериозни факти, които доказват съществуването на Homo erectus на о. Ява за периода от преди 0,5 до преди 2 млн. години. Едно подобно съчинение е „Фосилни доказателства за човешката еволюция" (1978 г.), чиито автори са У. Е. Льо Гро Кларк - проф. по анатомия в университета в Оксфорд - и Г. Кемп-бъл — асоцииран проф. по антропология в Калифорнийския университет в Лос Анджелес. В книгата е представена една впечатляваща таблица, в която са систематизирани откритията, свързани сНото erectus. Тези находки (табл. 8.1) широко се използват като доказателство за това, че човекът се е развил от човекоподобно създание. ТЗ е бедрената кост, намерена от Дюбоа на 45 фута (14 т) разстояние от първия череп - Т2. Вече показахме колко малко основания има за това, тези два фосила да се приписват на един и същ индивид. И все пак Льо Гро Кларк и Кемпбъл игнорират много важни факти и заявяват, че „натрупаните сведения толкова силно подкрепят тяхната естествена връзка, че тя вече може да се разглежда като общоприета". Т6, Т7 и Т8 са бедрените кости, намерени в сандъците с фосили в Холандия - повече от 30 години след донасянето им от о. Ява. Льо Гро Кларк и Кемпбъл очевидно пренебрегват твърдението на Дюбоа, че не той самият ги е намерил и че местонамирането им не е известно. Освен това Фон Кьонигсвалд заявил, че бедрените кости принадлежат към общата колекция на Дюбоа, която съдържала фосили от „различни находища и различни епохи, които не могат да се разграничат много адекватно, тъй като някои от етикетите са се загубили". Това не попречило на Льо Гро Кларк и на Кемпбъл да приемат, че костите са от пластовете на формацията Кабух при Три-нил. Ето какво казват обаче Дей и Молесън: „Ако приложим към всички материали след черепния свод и бедрена кост I строгите критерии, които се изискват от днешните разкопки, те ще бъдат отхвърлени като материали с неясен произход и с проблематична стратиграфия." Фосили Ml и от S1 до S6 са откритите от местните работници на Фон Кьонигсвалд. Според доклада само един от тях (Ml) е откопан от пласта, към който всъщност е отнесен; самият доклад обаче все още е предмет на спорове. Останалите находки от серия S са тези, за които съобщават Маркс, Сартоно и Джейкъб. Повечето от тях са открити на повърхността от местни фермери и селяни, които след това ги продавали на учените, понякога с участието на посредник. Когато човек е запознат с начина, по-който са намерени тези материали, той може само да се учудва на интелектуалната непочтеност, която е демонстрирана в таб. 8.1 - там всички са описани като намерени в пластове със сигурна възраст. Л ьо Гро Кларк и Кемпбъл отбелязват, че местонамирането на повечето от находките на Фон Кьонигсвалд е несигурно. Въпреки това те заявяват, че огромната част от тях произхождат от средноплейс-тоценските пластове на формацията Кабух при Тринил (с възраст 0,7-1,3 млн. години) или ранноплейстоценскитена формацията Пут-жанган при Джетис (с възраст 1,3-2 млн. години). Посочените от Льо Гро Кларк и Кемпбъл датировки са получени с помощта на калиево-аргоновия метод, на който се едряхме малко по-рано, и се отнасят за вулканичните почви, а не за самите кости. Калиево-аргоновото датиране има смисъл, само ако костите са намерени на място в пласта или под слой от вулканични материали с точно определена възраст. По-голямата част от посочените в табл. 8.1 находки обаче са от повърхността, което прави техните калиево-аргонови дати безсмислени. А що се отнася до възрастта от 1,3-2,0 млн. години, която Льо Гро Кларк и Кемпбъл дават за пластовете на формацията Путжанган при Джетис, трябва да отбележим, че тя се основава на калиево-аргоновата дата 1,9 млн. години, която е публикувана през 1971 г. от Джейкъб и Къртис. През 1978 г. обаче Бартстра публикува ка-лиево-аргонова дата, която е под 1 млн. години. Други изследователи са съобщавали, че фауната от пластовете при Джетис и Тринил е сходна и костите показват сходно съотношение на фосфат към флуор. Льо Гро Кларк и Кемпбъл достигнали до заключението, че „в тази ранна епоха на о. Ява са съществували хоминиди, чиито бедрени кости са неразличими от тези на Homo sapiens, въпреки че откритите досега черепни материали демонстрират изключително примитивни черти - както за черепите, така и за зъбите". Взето като цяло, изложението на Льо Гро Кларк и Кемпбъл е доста подвеждащо. То оставя читателя с впечатлението, че черепните останки от о. Ява могат да бъдат асоциирани с бедрените кости, което просто не е вярно. Освен това находките от Китай и Африка са доказателство за това, че бедрените кости па Homo erectus са различни от намерените на о. Ява. Ако направим един критичен анализ на всички хоминидни фо-силни материали от о. Ява, единственото, което можем да представим, са няколко наблюдения. Що се отнася до находките от повърхността, става дума за черепни фрагменти и зъби, чиято морфология е по-скоро маймунска, макар и да има някои човешки черти. Тъй като не ни е известна първоначалната им стратиграфска позиция, те могат само да покажат, че в някакъв неизвестен момент в миналото на о. Ява са съществували същества, които са имали и майму-нообразни, и човекоподобни черти. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|