„тайната история на човешката цивилизация”
Трансформацията на Фондация Рокфелер
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Трансформацията на Фондация РокфелерВ този момент се появили финансови проблеми. Отпуснатите от Фондацията Рокфелер средства, с които се извършвали разкопките, щели да свършат през април 1929 г. По тази причина през януари Блек писал до директорите с молба да подкрепят експедицията при Чжоукоудиян със създаването на Неозойска изследователска лаборатория (неозоят включва периодите от палеоцена до холоцена). През април Блек получил поисканото финансиране. Само няколко години по-рано, ръководни лица на Фондацията Рокфелер се опитвали да убедят Блек, да не се замесва много в пале-оантропологични проучвания. По това време обаче те вече го подкрепяли безусловно и дори създали институт, чиято основна задача била търсенето на останки от фосилни човешки предшественици. Какви били причините за тази кардинална промяна в отношението на Фондацията Рокфелер? Този въпрос си струва разглеждането, тъй като финансовата подкрепа на различни фондации щяла да се окаже жизненоважна за проучванията върху човешката еволюция, ръководени от учени като Блек. Освен това същата тази подкрепа щяла да се окаже от огромно значение и за разпространяването на новините за находките и тяхната важност, които светът очаквал. Ето какво пише през 1967 г. Уорън Уийвър - учен и длъжностно лице във Фондацията Рокфелер: „В един идеален свят може да се появи идея, тя да бъде подхранена, развита и да постигне широка известност, след което да бъде критикувана и подобрявана, докато най-накрая се стигне дотам, че да бъде използвана за общото благо; всичко това - без въобще в процеса да се намесва грубата реалност на финансовата подкрепа. В практическия свят, в който живеем, това се случва рядко, ако въобще се случва." За Уийвър от първостепенна важност били въпросите на биологията. Според него широко рекламираните ускорители на частици и програми за космически проучвания били нещо като научни прищевки. Ето какво допълва той: „В разбирането на природата на живите същества се крият възможности, които все още не са проучени напълно. Още през 1934 г., когато Фондацията Рокфелер започнала четвъртвековната си програма, било ясно, че биологичните и медицинските науки са отворени за приятелското нахлуване на физическите науки... Сега имаме необходимите сечива, с които да открием — до най-ниското и първично ниво на молекулярните взаимодействия — как работи централната нервна система на човека, как той мисли, учи, помни и забравя... Дори като изключим очарованието на това, да придобием някакво познание за естеството на връзките съзнание-мозък-тяло, потенциалната практическа стойност на тези проучвания е огромна. Единствено по този начин можем да получим такава информация за нашето поведение, която да доведе до установяването на един мъдър и благотворен контрол." От това става ясно, че паралелно с инвестирането на средства в проучванията на еволюцията на човека в Китай Фондацията Рокфелер е поставяла началото на обстоен план за спонсорирането на биологични изследвания. Основната им цел била разработването на методи за ефективен контрол на човешкото поведение. За да бъдат разбрани правилно, свързаните с Пекинския човек проучвания на Блек, трябва да бъдат разглеждани именно в този контекст. В течение на последните няколко десетилетия, науката е разработила всеобща космология, която представя появата на човека като кулминация на процеса на химична и биологична еволюция на планетата, продължил 4 млрд. години. Планетата от своя страна се образувала като резултат от Големия взрив - събитието, което маркирало появата на Вселената и което се е случило преди около 16 млрд. години. Теорията за Големия взрив предполага, че живеем в разширяващ се Космос, и се основава на заключенията на физиката на елементарните частици и астрономията. По този начин тя се оказва неразделно свързана с теорията за биохимичната еволюция на всички живи форми, включително и на хората. Големите фондации, и особено Фондацията Рокфелер, предоставили жизненоважните средства за началния етап на създаването на тази материалистична космология. Нейната практична насоченост от своя страна изпратила представите за Бог и душа в сферата на митологията, поне що се отнася до интелектуалните центрове на модерната цивилизация. Всичко това е много забележително, като се има предвид, че в началото благотворителността на Джон Д. Рокфелер била насочена изключително към баптистките църкви и мисии. Един от първите . президенти на Фондацията Рокфелер - Реймънд Д. Фосдик - веднъж заявил, че и самият Рокфелер, и главният му финансов съветник - баптисткият просветител Фредерик Т. Гейтс - били „вдъхновявани от дълбоки религиозни убеждения". През 1913 г. била основана настоящата Фондация Рокфелер. Сред попечителите били: Фредерик Т. Гейтс; Джон Д. Рокфелер-млад-ши; д-р Саймън Флекснър, ръководител на Рокфелеровия институт за медицински изследвания; Хенри Прат Джъдсън - президент на Чикагския университет; Чарлс Уилям Елиът, бивш президент на Харвард; А. Бъртън Хепбърн, президент на Национална банка „Чейс". Другите благотворителни институции на Рокфелер продължили работата си, паралелно с новата фондация. В началото Фондация Рокфелер концентрирала вниманието си върху здравеопазването, медицината, земеделието и образованието, избягвайки всякакви спорни области. По този начин фондацията постепенно започнала да се дистанцира от религията, и в частност -от Баптистката църква. Трудно е да се обясни защо точно станало така. Може би Рокфелер постепенно е започнал да разбира, че богатството му се основава на експлоатацията на последните постижения на съвременната наука и технология. Може би значение е имал и фактът, че науката започнала да играе все по-голяма роля в традиционните области на благотворителността - например в медицината. Каквато и да е била причината, Рокфелер започнал да назначава учени във фондацията си. Политиката на отпускане на средства също отразила тези промени. Дори и Гейтс - бивш баптистки просветител - започнал да променя тона си. Той искал да създаде в Китай необвързан с религиозни организации университет. При това той отбелязал, че „мисионерските общности у нас и в чужбина са открито и несъмнено, дори заплашително враждебни към него, обявявайки го за безбожен". Освен това, китайското правителство искало контрол над институцията, което било неприемливо за фондацията. Чарлс У. Елиът, който по-рано ръководел Харвардското медицинско училище в Шанхай, предложил решение на проблема: медицински колеж, който да служи като врата за останалите западни науки. В този случай механистичната наука се проявила като тиха и все пак войнствена идеология, изкусно подпомагана от сдружените усилия на учени, просветители и богати индустриалци; целта била установяване на интелектуално господство върху целия свят. Създадената от Елиът стратегия за медицински колеж проработила. Китайското правителство одобрило създаването на Обединения медицински колеж в Пекин, намиращ се под покровителството на фондацията. Междувременно д-р Уолъс Бътрик - директор на новосъздадения от Рокфелер Медицински съвет за Китай - преговарял с вече работещите в Китай болници към протестантските мисии. Той се съгласил да им осигури финансова помощ, като по този начин всъщност ги подкупил. През 1928 г. Фондацията Рокфелер и другите благотворителни организации на Рокфелер претърпели реорганизация, която отразявала нарастващото значение на научните изследвания. Всички програми, „свързани с напредъка на човешкото познание", били прехвърлени към Фондацията Рокфелер, която от своя страна била разделена на пет департамента: международно здравеопазване, медицински науки, естествени науки, обществени науки и хуманитарни науки. Промените стигнали до върха на йерархията и за нов президент бил определен също учен - д-р Макс Мейсън. Мейсън - по специалност математик физик - бил бивш президент на Чикагския университет. Според думите на Реймънд Д. Фосдик той „олицетворявал структурното единство, отразено в новата ориентация на програмите. Всъщност идеята не била да има пет програми, всяка от които да се представя от един департамент на фондацията; по същество имало една програма, насочена към общия проблем за човешкото поведение, с основна цел - контрол чрез разбиране". Следователно проучванията на Блек върху Пекинския човек се вмествали в тази по-голяма рамка на категорично заявената цел на Фондацията Рокфелер, отразяваща коствено идеята на голямата наука - контрол над човешкото поведение, осъществяван от учени. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|