„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Досън открива черепВ някакъв момент през 1908 г. Чарлс Досън - адвокат и антрополог любител - отбелязал факта, че един черен път при Пилтдаун, в Съсекс, има нова настилка от кремъчни отломки. Досън бил страшно запален по кремъчни сечива и разпитал работниците, които му казали, че добиват чакъла в кариера, която се намирала в едно близко имение - Баркам Мейнър. То било собственост на господин Р. Кенуърд, с когото Досън се познавал лично. Досън отишъл до кариерата и помолил двама от работниците да гледат за кремъчни оръдия или фосили. През 1913 г. Досън пише следното: „При следващото ми посещение на кариерата, един от мъжете ми подаде малко парче от необикновено дебела човешка теменна кост. Веднага огледах мястото, но не можах да намеря нищо друго... Едва няколко години по-късно - през есента на 1911 г. - при ново посещение на мястото, открих още едно, по-голямо парче от челната област на същия череп. То лежеше сред отмитите от дъжда буци от стените на ямата." Досън отбелязал, че в изкопа имало кремъчни отломки, чиито цвят бил същият, като този на фрагментите от черепа. Досън не бил обикновен любител. Той бил избран за член на Геоложкото общество и - в продължение на 30 години - доставял на Британския музей находки в ролята си на хоноруван сътрудник. Освен това, свързвало го близко приятелство със сър Артър Смит Удуърд - завеждащ Геологическия департамент на Британския музей и член на Кралското общество. През февруари 1912 г. Досън написал на Удуърд писмо - на адреса му в Британския музей, - в което се казвало, че е попаднал на „много ранен плейстоценски пласт... Мисля, че ще се окаже много интересен,,, тъй като в него се намери част от много дебел човешки череп... който би могъл да съперничи на Homo heidelbergensis". Досън намерил общо пет парчета от черепа. В желанието си да ги заздрави, той ги накиснал в калиев дихромат. Една събота — 2 юни 1912 г. - Удуърд и Досън, придружавани от Пиер Тейлар дьо Шарден - по това време студент в местната йезуитска семинария - започнали разкопки при Пилтдаун. Скоро те били възнаградени с нови находки. Още първия ден те намерили парче от череп. То било последвано и от други. По-късно Досън ще напише следното: „Очевидно работниците бяха разбили цял череп или поне една много голяма част от него. Без да забележат, те са изхвърлили парчетата. Открихме много от тях в купчините изхвърлена пръст. В ненарушените пластове на малко по-дълбока падина в чакъла, открих дясната половина на човешка долна челюст. Доколкото можех да преценя, съдейки по едно дърво, което отстоеше на 3-4 ярда (3-4 т), точно на това място се работеше, когато — няколко години по-рано -беше намери първият фрагмент от черепа. На около ярд (91,4 cm) от мястото, където открих челюстта, д-р Удуърд откопа малка част от тилната кост на черепа; нивото беше съвсем същото. Явно челюстта е била счупена по симфизата (хрущялното съединение). По нея имаше следи от износване, което най-вероятно е станало, докато се е намирала в чакълестия пласт и преди окончателното й депониране. По фрагментите от черепа почти нямаше следи от очукване или някакво друго износване, като се изключи една резка на задната страна на теменната кост, която най-вероятно е била оставена от кирката на някой работник." Били намерени общо девет фосилни черепни фрагмента - пет от Досън и още четири след включването на Удуърд в разкопките. Освен човешки кости пластовете при Пилтдаун предоставили и най-различни фосили от бозайници, включително зъби от слон, мастодонт, кон и бобър. Били намерени и каменни оръдия, някои от които напомняли еолити, докато други имали по-качествена изработка. Някои от животинските кости и сечивата показвали повече следи от износване, отколкото други. Досън и Удуърд смятали, че по-запазените материали от Пилтдаун - сред които били и човешките фосили - трябвало да се отнесат към ранния плейстоцен. Според тях останалите били част от плиоценската формация. В последвалите десетилетия мнозина учени се съгласили с Досън и Удуърд, че костите на човека от Пилтдаун отговарят на чакълестия пласт, в който се откривали и фосили на бозайници от ранния плейстоцен. Други, сред които сър Артър Кейт и А. Т. Хопуд, смятали, че костите на човека от Пилтдаун трябвало да се асоциират с по-ранната късноплиоценска фауна. Тя била преотложена в чакълестия слой и произхождала от някакъв по-ранен пласт. Още от самото начало морфологията на черепа от Пилтдаун била определена като човешка. Според Удуърд ранните човекоподобни човешки предшественици имали човекоподобен череп и маймунска челюст - точно като човекът от Пилтдаун. В някакъв момент - смятал Удуърд - еволюционната линия се разделила. Единият клон започнал да развива дебелостенен череп с масивни над очни дъги. Тя завършила с Явайския човек и неандерталците, които имали масивни черепи и надочни валове. Другата линия запазила по-финия череп, като постепенно формата на челюстта започнала да се приближава към човешката. Това развитие завършило с появата на съвременните хора. По този начин, Удуърд изградил своя собствена теория за човешката еволюция, която искал да подкрепи с фосилни доказателства, независимо от тяхната малобройност и фрагментарен характер. В наши дни един вариант на предложеното от Удуърд родословие се е запазил в общоприетата идея, че Homo sapiens sapiens яНото sapiens neanderthalensis имат общ предшественик, наричан „архаичен" или „ранен" Homo sapiens. Близка до теорията на Удуърд, но далеч не толкова популярна, е хипотезата на Луис Лики, че и Homo erectus, и неандерталците представляват отклонения от основната линия на човешката еволюция. Всички тези хипотетични родословия обаче игнорират събраните в тази книга факти, според които хора със съвременна анатомия са съществували далеч преди плейстоцена. Имало и такива учени, които смятали, че черепът и челюстта от Пилтдаун не са принадлежали на едно и също същество. Сър Рей Ланкастър от Британския музей предположил, че те трябва да се отнесат към различни индивиди от различни видове. Дейвид Уо-търсън - проф. по анатомия в Кралския колеж - също не вярвал, че челюстта се съотнася с черепа. Той заявил, че свързването и с този череп е все едно да свържеш човешки крак със стъпало от шимпан-зе. Той смятал, че става дума за череп, който изглеждал изключително подобен на човешки и най-вероятно се отнасял към ранния плейстоцен. Явно е, че още от самото начало видимото несъответствие между човекоподобния череп и маймунската челюст на човека от Пилтдаун (фиг. 9.1) притеснявало някои специалисти. Сър Графтън Елиът Смит — експерт по физиология на мозъка - се опитал да разсее съмненията. След като изследвал една отливка, която представяла особеностите на мозъчната кухина на черепа от Пилтдаун, Смит написал следното: „Трябва да разглеждаме тази находка като най-примитивния и най-човекоподобния мозък, който някога е откриван; очакванията, че един и същ индивид може да го съчетава с [човекоподобна] долна челюст, са напълно оправдани." Съвременните учени обаче смятат, че черепът от Пилтдаун е сравнително късен череп от Homo sapiens sapiens, който е бил подхвърлен от измамник. Ако приемем тази теза, това би означавало, че Смит - един известен специалист - е виждал човекоподобни черти, каквито всъщност е нямало. По това време съществували надежди, че бъдещите открития ще изяснят статуса на човека от Пилтдаун. Кучешките зъби, които са много по-изявени при маймуните, отколкото при хората, липсвали от челюстта. Удуърд бил убеден, че в някакъв момент ще се появи такъв зъб, и дори направил модел на предполагаем кучешки зъб от Пилтдаунския човек. На 29 август 1913 г. Тейлар дьо Шарден наистина намерил кучешки зъб. Находката била открита в купчина чакъл на обекта при Пилтдаун, близо до мястото, където била открита челюстта. Върхът на зъба бил изхабен и заравнен като на човешки кучешки зъб. Били намерени и фрагменти от носови кости. В този период Пилтдаун вече се бил превърнал в туристическа атракция. Приходящите изследователи било учтиво допускани до участие в продължаващите разкопки. Пристигали цели автобуси с членове на различни общества за изучаване на естествената история. Досън дори организирал пикник за Лондонското геоложко общество. Скоро той се превърнал в знаменитост. И наистина -научното име на хомини-да от Пилтдаун гласяло Eoanthropus dawsoni, което означава „ранният човек на Досън". Той не можал да се радва дълго на тази слава. През 1916 г. Досън починал. Все още имало съмнения дали челюстта и черепа на еоантропа са принадлежали на едно и също същество. Те обаче започнали да отслабват, след като през 1915 г. Удуърд оповестил намирането на още един набор фосили. Откритието било направено на около 2 мили (3 km) от първото находище и включвало два фрагмента от човешки череп и човекоподобен молар (кътник). В очите на мнозина учени, материалите от Пилтдаун II се явили като доказателство за това, че първоначално намерените челюст и череп са принадлежали на един индивид. Откриването на новите фосили обаче допълнително засилило несигурността относно линията на човешкото родословие. В основата на колебанията стояла човешката морфология на черепа от Пилтдаун. При Чукутиен (сега Чжоукоудиян), близо до Пекин, в началото била намерена примитивна челюст, която приличала на тази от Пилтдаун. Когато обаче бил намерен първият череп от Пекинския човек, той демонстрирал ниско чело и масивни надочни дъги, подобно на Явайския Pithecanthropus erectus. Понастоящем находките и от двете места се отнасят към Homo erectus. В същото десетилетие Реймънд Дарт открил първите образци от Australopithecus в Африка. Скоро последвали и други находки, които - подобно на Явайския човек и Пекинския човек - свидетелствали за ниско чело и масивен надочен вал. Повечето британски антрополози решили, че австралопитекът е по-скоро някакво човекоподобно същество, а не човешки предшественик. След Втората световна война новите находки на Робърт Брум i Африка накарали английските учени да променят мнението си и дг приемат австралопитека като предшественик на човека. При товг положение възникнал въпросът какво да се направи с човекът oi Пилтдаун? Смятало се, че той съответства на известните до тозь момент находки на австралопитеци? Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|