„тайната история на човешката цивилизация”
Огън и сечива от Чжоукоудиян
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Огън и сечива от ЧжоукоудиянПървите публикации, описващи явната употреба на огън и наличието на сравнително съвършени каменни и костени оръдия при Чжоукоудиян, се появили през 1931 г. Това, което е странно, в случая с тези съобщения, е фактът, че компетентни учени провеждали на обекта систематични проучвания още от 1927 г., без да има сведения нито за огън, нито за каменни сечива. Например през 1929 г. Блек пише следното: „Макар да сме проучили хиляди кубични метри материал от тези пластове, досега не сме намерили нито един артефакт, нито пък сме забелязали следи от употребата на огън." Само две години по-късно, други изследователи - сред тях и Анри Брьой - вече говорели за дебели пластове пепел и намирали стотици каменни оръдия на същото това място. През 1931 г. Блек и неговите сътрудници - очевидно объркани от новите разкрития за оръдия и огън в Чжоукоудиян - се опитали да обяснят как било възможно толкова важни факти да са им убягвали в течение на няколко години. Те заявили, че и по-рано били забелязвали следите от огън и били намирали оръдия, но не ги споменавали в докладите си, тъй като не били сигурни в произхода им. Има две възможни обяснения за това защо Тейлар дьо Шарден, Блек, Пей и останалите пропуснали да съобщят за многобройните сечива и за следите от огън при Чжоукоудиян. Първото е това, което те самите предложили - просто не били забелязали находките или пък имали толкова много съмнения, че не смятали за оправдано да ги обнародват. Втората възможност е, че те много добре са знаели за оръдията и за следите от огън много преди публикацията на Брьой, но нарочно са криели информацията. Но защо? По времето, когато били направени откритията при Чжоукоудиян, наличието на дадено находище на огън и каменни оръдия се разглеждало като белег за присъствието на Homo sapiens или на неандерталци. Според Дюбоа и Фон Кьонигсвалд, около Pithecanthropus erectus не били намерени нито каменни сечива, нито следи от огън. Експедицията на Селенка съобщила за откриването на огнища при Тринил, но тази информация не получила голяма популярност. Може би това е причината, поради която изследователите от Чжоукоудиян се въздържали от обнародването на каменните оръдия и следите от огън. Те били наясно с това, че тези находки ще поставят под въпрос статута на синантропа. Скептиците можели да припишат огъня и оръдията на някакво същество, което е било съвременно на синантропа, но много по-развито от него -,от анатомична и културна гледна точка. Това щяло да измести Sinanthropus от мястото му на нов и важен човешки предшественик. Както ще видим, точно това се случило веднага щом оръдията и следите от огън станали всеобщо достояние. Например през 1932 г. Брьой казва следното за връзката между синантропа от една страна и оръдията и огъня - от друга: „Неколцина видни учени изразиха независимо един от друг виждането, че едно същество, което физически е толкова далеч от Човека... не е способно да направи това, което току-що описах. В този случай останките от Sinanthropus могат да се разглеждат просто като ловни трофеи, които да се припишат - както и следите от огън и оръдията - на истински хора, чиито останки още не са открити." Самият Брьой обаче смятал, че именно синантропът е създателят на сечивата и огъня от Чжоукоудиян. Съвременните изследователи са склонни да се съгласят с убеждението на Брьой. Обикновено синантропът е представян като изключителен ловец, който убивал животни с каменните си сечива и след това ги печал на огньовете в пещерата Чжоукоудиян. Двама антрополози от Университета на щата Ню Мексико - Луис Бинфорд и Чуан Кун Хо - създават малко по-различна представа за синантропа. Ето какво пишат те по въпроса за слоевете пепел: „Може да се предположи, че поне някои от тях са били огромни купчини гуано (птича тор), натрупали се в пещерата. Тези големи струпвания на органични материали може да са изгорели при някакви обстоятелства... Предположението, че огънят е бил внесен и разпространен от човек, е неоправдано. Същото се отнася и за това, че горелите кости и другите материали са се появили вътре в резултат от действието на хора, които са си приготвяли храна." Теорията на Бинфорд и Хо - че пепелявите пластове са съставени основно от птичи изпражнения - не получила единодушна подкрепа. Все пак, техните твърдения заслужават сериозно внимание, въпреки че са насочени срещу традиционната представа за Пекинския човек, създадена въз основа на наличието на обекта на кости, въглени и останки от хоминиди. Според Бинфорд и Хо за Пекинския човек може да се каже най-много, че най-вероятно се е хранел с мърша; той може да е, а може и да не е използвал груби каменни оръдия, за да отрязва парчета месо от труповете, оставени от хищници в големи пещери, където понякога имало органични материали, които горели продължително. А може и самият той да е бил жертва на същите тези големи пещерни хищници, тъй като изглежда невероятно да е влизал доброволно в подобни пещери, дори и за да търси мърша. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|