„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4. Примитивни палеолити
Сибир и ИндияНа други азиатски обекти, в Сибир и Северозападна Индия, също са открити многобройни каменни сечива с възраст около 2 млн. години. През 1961 г. в Горноалтайск, разположен на р. Улалинка в Сибир, били намерени стотици примитивни речнокаменни оръдия. Според публикацията на руските учени - А. П. Окладинов и Л. А. Рагозин - оръдията били намерени в пластове с възраст между 1,5 и 2,5 млн. години. Друг руски изследовател - Юри Монахов - открил, каменни оръдия, подобни на европейските еолити, в находище на брега на р. Лена - при Диринг Юрлах в Сибир. Датирането на формациите, откъдето произхождали находките, било направено по калиево-аргонов и магнитен метод и показало възраст от около 1,8 млн. години. Някои скорошни открития в Индия също ни връщат 2 млн. години назад. В района на хълмовете Сивалик в Северозападна Индия били открити многобройни каменни оръдия. Възвишенията са наречени на името на полубожествения Шива (Siva на санскрит), повелител на силите на космическото разрушение. През 1981 г. Анек Рам Санхиян от Антропологическия институт на Индия открил при селището Хариталиангар каменно сечиво; то било извадено от пли-оценската формация Татрот, чиято възраст е над 2 млн. години. В същите пластове били намерени и други оръдия. Споменатите сибирски и индийски находки, които са на възраст 1,5-2,5 млн. години, противоречат на традиционната представа, която се заключава в следното: първият представител яаНото, който се разпространил извън Африка, бил Homo erectus, и това станало преди около 1 млн. години. Ето един по-скорошен пример. През 1982 г. К. Н. Прасад от Геологическия институт на Индия съобщил за откриването - в миоценската формация Нагри, близо до селището Хариталиангар - на „примитивно едно-лицево речно каменно оръдие, приличащо на брадва". Селището се намира в Северозападна Индия, в подножието на Хималаите. Ето какво заявява Прасад в доклада си: „Оръдието е открито in situ, no време на измерванията на геологичните наслаги, извършени с цел да се определи дебелината на пластовете. Бяха взети мерки да се уточни местонахождението на материала, за да се провери възмож-. ността дали той не произхожда от древни епохи." С поред Прасад оръдието било изработено от много примитивно създание, известно като Ramapithecus. Намирането на речно каменни сечива в толкова древни седименти - казва той - е свидетелство за това, че ранните хоминиди - като например Ramapithecus - също са създавали оръдия, ходели са изправени на два крака и може би са използвали тези оръдия за лов." В наши дни, обаче, повечето учени разглеждат рамапитека не като предшественик на човека, а като прародител на съвременните орангутани. Определеният по този начин Ramapithecus със сигурност не е бил създател на каменни оръдия. При това положение, кой е направил миоценското сечиво, описано от Прасад? Напълно е възможно това да са били модерни от анатомична гледна точка хора, които да са живели през миоцена. Дори да предположим, че то е дело на някакво по-примитивно създание -например Homo habilis - това също би породило много въпроси. Според общоприетите представи първите създатели на сечива са се появили в Африка преди около 2 млн. години. Кой е изработил еолитните оръдия? Възможно е някой, дори и след като е изслушал всички аргументи в полза на това, че еолитите са създадени от хора (а тези аргументи за мнозина са напълно убедителни), да продължи да изпитва съвсем оправдани съмнения. Възниква въпросът: можем ли да простим на този човек факта, че не приема еолитите? Отговорът е „да", но с една уговорка. Уговорката е следната: същият този човек трябва да отрече и другите подобни каменни производства. Това означава, да отхвърли много общоприети производства, като например Ол-дованската от Източна Африка, открито от Луис и Мери Лики. Ако сравним рисунка на еолити от платото Кент от Източна Англия и такава на оръдия от дефилето Олдувай (фиг. 3.3, с. 51), едва ли ще забележим голяма разлика в изработката. Най-смисленото заключение е, че и европейските еолити, и Ол-дованските оръдия от Източна Африка са били създадени целенасочено. Но от кого? Учените приемат, на практика без възражения, че Олдованските оръдия са били изработени от Homo habilis, един от примитивните хоминиди. Следователно не би трябвало да е абсолютно недопустимо - за същите тези учени - да приемат възможността еолитите от Източна Англия и платото Кент, някои от които са сравними като възраст с Олдованските оръдия, да са създадени от някакво същество, подобно на Homo habilis. Съществува, обаче, и друга възможност. В книгата си, посветена на Олдванските каменни оръдия, Мери Лики пише следното: „Наскоро в Югозападна Африка бе открит един интересен съвременен пример за употребата, в качеството им на режещи сечива, на неретуширани пластини. Бихме могли да му обърнем малко внимание. Експедиция от Държавния музей в Уиндхоек открила две групи от племето ова тжимба, които все още употребяват каменни сечива. Те не само че изработвали секачи, с които да разтрошават костите и да вършат друга тежка работа, но също така си служели - при рязане и дране - с неретуширани и неприкрепени към дръжки прости пластини." При това положение, нищо не ни спира да приемем възможността, физически модерни хора да стоят дори и зад най-грубите каменни оръдия, открити в дефилето Олдувай и по европейските еолитни находища. Стандартният отговор е, че не съществуват фосили, които да показват присъствието на хора от модерния вид по това време — през ранния плейстоцен или късния плиоцен, преди 1 до 2 млн. години. За сметка на това, съществуват фосили от Homo habilis. Останките от Homo sapiens обаче са много редки дори на късноплейстоценс-ки обекти, където се откриват много каменни сечива и всякакви други следи от човешко обитаване. Освен това, както ще стане ясно от седма и дванадесета глава, учените са открили скелетни останки от хора с напълно съвременна анатомия в пластове, които съответстват на долните нива на дефилето Олдувай в Танзания. От тях може да споменем изкопаемия човешки скелет, открит през 1913 г. от д-р Ханс Рек - в пласт II на дефилето Олдувай, - и някои от човешките бедрени кости, открити от Ричард Лики при езерото Туркана в Кения - във формация, която е малко по-стара от пласт I в Олдувай. Не е коректно следователно да се твърди, че не съществуват каквито и да било доказателства, които да свидетелстват за присъствието на съвременни хора в долните нива на Олдувай. Освен с фосил-ните доказателства, разполагаме и със съобщението на Мери Лики за някаква необяснима кръгла каменна структура от находището DK от долната част на пласт I. Тя предполага, че „те може да са били поставени така, за да поддържат забити в земята клони или пръти, които са оформяли някакъв заслон или примитивна колиба". „Като общо впечатление - пише тя - кръгът напомня на съвременни конструкции, каквито често правят днешните номадски племена. Те издигат около жилищата си ниски каменни стени, които да служат като опора срещу вятъра, или за да поддържат клоните, които са извити в горния си край и са покрити с кожи или трева." За илюстрация Мери Лики прилага снимка на една подобна временна колиба, дело на племето окомбамби от Югозападна Африка (сега Намибия). Интерпретацията на Лики не била посрещната с всеобщо съгласие. Но ако приемем нейната версия, ще възникне един очевиден въпрос: ако тя е убедена, че структурата прилича на създаваните от съвременни номадски племена, като окомбамби например, защо да не приеме, че Олдувайският кръг4 е бил направен преди 1,75 млн. години от хора с модерна анатомия? Интересно е да се отбележи, че съществуват данни за това, че някои от оръдията от дефилето Олдувай са били много развити. Ето какво пише Дж. Дезмънд Кларк през 1971 г. в предговора към изследването на Мери Лики: „Открити са и артефакти, които традиционно би трябвало да се свържат - от типологична гледна точка - с много по-късни епохи (с късния палеолит или дори със следващите периоди) - миниатюрни стъргалки, шила, длета... и едно валчесто-образно оръдие, по което има жлебове и отвори." Трябва да отбележим обаче, че подобни оръдия, които се отнасят към „късния палеолит или следващи периоди", учените приписват на дейността на Homo sapiens, а не ж&Ното habilis или Homo erectus. Каменни сечива с усъвършенствана форма са открити и в европейските ео-литни комплекси. И следователно бихме могли да приемем възможността, че хора със съвременна анатомия са отговорни за някои, ако не за всички, Олдовански и еолитни оръдия. Освен това, Луис и Мери Лики открили - също в пласт I на дефилето Олдувай - камъни за боласи и сечиво, очевидно предназначено за обработката на кожа, с което може да са били правени ремъците за боласите. Струва ни се, че употребата на боласи за хващането на дивеч изисква интелигентност и сръчност, каквито са били извън възможностите на Номо habilis. Това впечатление се затвърждава от скорошното откритие на почти цял скелет на Номо habilis, който показа, че този хоминид е бил доста по-човекоподобен, отколкото се предполагаше. Къде ни води това? Откриваме, че днес хората продължават да изработват каменни сечива от най-различни видове — от примитивни до развити. И както става ясно от тази и от следващите две глави, същото разнообразие се открива и в плейстоцена, плиоцена, миоцена, дори и в еоцена. Най-простото обяснение се състои в това, че хората със съвременна анатомия, които създават целия този набор от оръдия днес, са ги създавали и в миналото. Бихме могли също така да си представим, че тези хора са съществували паралелно с по-примитивни човекоподобни същества, които също са изработвали каменни оръдия. 4.
|