Тайният дневник за съкровищата край Велико Търново
Изтегляне 0.55 Mb.
|
Свързани:
ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА РАЗЛИЧНИТЕ - Копие, 32291212, LU8, LU9, KURSOVA RABOTA (2), protokol 2 (1), Protokol Shlifovane 9
- Навигация на страницата:
- Златото на Шишман и болярина Трошан, монетарницата и свитъците на Евтимий са най-търсени от иманярите
|
Тайният дневник за съкровищата край Велико Търново Кметицата Юлия Костадинова: „Както си обработваме нивите, откриваме керамика и сечива” Големи съкровища се крият в района между великотърновските села Пушево и Ветринци. „Борба” разполага с таен иманярски дневник, който подробно описва мястото, смятано за светая светих на търсачи на съкровища от страната и чужбина. Ръкописът е иззет от бившата „Държавна сигурност” в началото на 80-те години, твърдят запознати. Към него има и няколко доста подробни карти, които показват точното местонахождение на имането. Загадката му се подсилва и от историите за смъртта на местния иманярски гуру Цветан Тенекеджията. Той загинал при мистериозни обстоятелства и след множество разпити. Случаят е потулен, но е неизменна тема на всички златотърсачески сбирки. „Както си обработват земята, много хора са намирали керамика и различни други сечива. Веднага са ги предавали в кметството”, разказа кметицата Юлия Костадинова. Част от останките се съхраняват при нея. Наскоро собственик на голяма нива пък е намерил в нея старинен хромел. Христо Петров от Балван купува имоти в Пушево и решава да ги обработва. В една от нивите излиза чудесен ръчно изработен хромел, с помощта на който някога са стривали брашно. Той веднага го е предал на кметицата на Пушево. В момента сечивото се съхранява в местното читалище заедно с още дузина артефакти, намерени по същия начин в района. „Има проучвания, но са по-скоро на аматьорска основа от страна на ентусиасти. Иначе сме чували какви ли не истории за иманета. Идват търсачи, но и да са намерили нещо, едва ли биха го казали”, обяснява кметицата Костадинова. Тайният иманярски дневник разкрива система от пещери между Пушево и Ветринци, които са използвани от Вълчан войвода. Прочутият хайдутин е известен с многобройните си обири на турски хазни и загадките около него са също неизменна тема за разговор на иманярите. Най-важна от всички пещерни и скални образувания край великотърновските села обаче е пещерата Матеица, сочат записките. Отбелязано е, че в нея има даже подземна църква. Информацията е събирана в продължение на стотици години, използвани са множество ръкописи на иманяри и любители изследователи. Всички категорично я ситуират в местността Райски дол. Мястото е добре познато и като Дрянков баир. То е изключително живописно, а в близост река Янтра прави голям завой. Теренът е подбран нарочно, защото характерната извивка на Янтра е красноречив белег, който може да насочва посветените. Според тайния иманярски дневник, проучван и от милицията, входът към подземните пещери е заприщен с огромна метална плоча. Тя препречвала дупка към подземие, дълбоко цели 74 метра. До ден-днешен тук стояло въже още от началото на 19 век, което грижливо било намаслено, за да не гние, описва в детайли входа иманярският дневник. Като се слезе в подземието, трябва да се върви само наляво, тъй като имало заложени капани, през които човек може да пропадне. Централният вход към Матеица е ситуиран между два зъбера, които се виждат от най-стръмната поляна в местността Райски дол до реката. Иманярските бележки обясняват, че вътре в пещерите се пази Книгата на Вълчан войвода, която указвала точното местонахождение на над 7000 съкровища. Според легендите прочутият комита е плячкосвал де-що намери, за да събира средства. С парите той е искал да докаже на Руската империя, че може да се подпомогне една евентуална война между нея и турците. Вълчан имал и доста сведения за римски гробници. Край Пушево се пазела и една от най-древните лечителски книги. В нея имало над 40 000 рецепти срещу различни болести и за мумифициране. Тук се намирала и църквата, в която също се пазели доста съкровища, сочи иманярският дневник. Основните сведения за него са взети от работния бележник на някой си Кръстьо Пулев. Този човек е успял да проникне в Матеица през 1921 г. и описва с детайлни подробности експедицията си. Ямболията твърди, че подземната църква е с размери 163 на 105 метра и с олтар, висок 25 метра. В интериора й са използвани доста елементи от Рим и Египет, което е странно за християнски храм. Пулев се спуска в пещерите на 10 юли 1921 година. С него е и турчин на име Али. Ямболията споменава, че със спътника си се запознават в Анкара, където двамата работят в турския архив. Именно от там получават и доста сведения за района около Пушево. Тъй като ги дострашава да изследват по-точно тесните като кладенец галерии, двамата се връщат за нова експедиция година по-късно. Този път са по-добре подготвени и пускат пред себе си кучета. В ЕДНА ОТ ГАЛЕРИИТЕ ИМАНЯРИТЕ СЕ НАТЪКВАТ НА СКЕЛЕТИ. Край тях били пръснати скъпоценности. След като проникнали веднъж, двамата се връщали многократно, за да изнасят злато. Други двама златотърсачи разказват в ръкопис, че са ходили на мястото, но на 21 септември 1953 г. Бележките им също са поместени в тайния иманярски дневник. Точните имена не са посочени, само инициалите им – О.Д. и К.П. Последният напълно съвпада с името Кръсто Пулов. Двамата са посочили, че подземията са пълни със змии и плъхове. Те откриват и няколко сандъка с книги, грижливо опаковани в насмолени платна и парафин. Един от авантюристите взима част от литературата и в бележките си разказва, че я е заровил в лозето си. Точно преди да свърши земният му път, той за последно написва в дневника си, че мястото било „прокълнато” и тук смъртта си намерили доста хора. Според други сведения той заровил на доста места скъпоценности от Матеица. Цели три гърнета имало в къщата на някоя си баба Велика от Пушево. Наша проверка показа, че в района в миналото са живели две жени с такова име, но и двете са починали отдавна. „На три места зарових злато, затова на тази милиметрова хартия оставям плана. Внимавай, когато вадиш, защото хората не спят и може да ти коства живота. Първо зарових делва от Матеица, цялата пълна със златни монети. Намазана е със смола, за да не гние”, посочва Кръстьо Пулов. Записките му попадат у тетевенския иманяр Иван Кофара. Той пък ги завещава на някой си Емо Доктора от старата столица, който е близък на Цветан Тенекеджията. Двамата правят опит да проникнат, но той е осуетен от тогавашната милиция. Дълго време тайният иманярски дневник и картите от Матеица се пазят от органите на реда. Притежателите им обаче се погрижили да се изготвят копия, едното от които бе предоставено на „Борба”. Юлия Костадинова, кмет на Пушево: „Доста иманяри шетат насам” Спомням си, че тук имаше палеонтоложка експедиция, защото районът преди стотици хиляди години е бил дъно на море. За мен е странно как хората, орейки си нивите, намират различни предмети. Явно преди нас тук е имало голямо селище. Доста от сечивата и керамиката се съхраняват при мен. Местността Дрянков баир е известна. За конкретни археологически проучвания и разкопки не съм чувала. Ст.н.с. Йордан Алексиев от Института по археология към БАН: „Трябва да се изследват топонимите” Тук наистина не са правени цялостни проучвания, но определено съм заинтригуван. Трябва внимателно да се изследват имената на местностите и всички топоними. Някои от най-големите находки у нас първо са разкривани от иманяри. В миналото най-често намерените предмети са отнасяни при кмета, учителя или попа и те вече уведомяват археолозите. Ще направя всичко възможно да огледам района между Пушево и Ветринци. Мост на пет века стои непокътнат в Балкана Иманяри търсят край него съкровището на Вълчан войвода В РАЙОНА НА КЪПИНОВСКИЯ МАНАСТИР СЕ СПОТАЙВА КАМЕНЕН МОСТ, КОЙТО ДОСЕГА НЕ Е БИЛ ПОЗНАТ НА АРХЕОЛОЗИТЕ. Съоръжението, което е на повече от 6 века, стои непокътнато, а информация за него изплува единствено от разкази на иманяри. Почти няма търсач на имане, който да не е пленен от историите за прочутия войвода Вълчан и помощника му поп Мартин, които задигали златото от турците и го криели на различни места от Къпиновския балкан до Хаинбоаз. „Борба” заедно с директора на Регионалния исторически музей Иван Църов тръгна именно по разкази на иманяри, а за да се доберем до моста, ни бе необходим около час и внимателно взиране сред шубраците. Обектът досега не е бил изследван от експерти, тъй като остава скрит в гори и храсталаци в речното корито над манастира. Самият Църов остана удивен от моста, който е в учудващо добро състояние, без аналог в региона и един от малкото запазени на такава възраст по нашите земи. Мостът е смятан за нишан (белег) за място, където е скрито имането на прочутия Вълчан войвода, който шетал из района, за да обира турски хазни, които пресичат Балкана на път за Цариград. НА ТРИ МЕСТА В ОСНОВИТЕ НА МОСТА, КОЙТО Е ВДИГНАТ НАД РЕКА ВЕСЕЛИНА, ИМА ИЗДЪЛБАНИ ДУПКИ, а че иманяри са сновали наоколо, личи и от няколко други ями в подходите към моста от южния бряг. Като се запролети, е почти невъзможно мостът да се забележи, тъй като е встрани от пътя и е скрит сред дърветата. Зеленината го е запазила от посегателства, а съществуването му е известно само на най-върлите планинари и златотърсачите. Когато дърветата се разлистят, мостът става непристъпен. Той се намира вляво от пътя след Къпиновския манастир, в посока язовир „Йовковци”. До него няма път, а и е почти невъзможно да се стигне заради стръмните брегове на реката, които са оформени в тесния пролом. Може да се забележи само ако човек се доближи. Сводът на моста е в отлично състояние, камъните са обработени идеално и си пасват, което личи от фугите и е доказателство, че е било дело на изкусен майстор. ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ОГЛЕД МУЗЕЙНИЯТ ШЕФ УСТАНОВЯВА, ЧЕ СЪОРЪЖЕНИЕТО Е ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и е било част от пътя за Елена и проходите. В скала до него пък е издълбан надпис на старобългарски, за който са използвани букви от глаголицата. Вдясно пък са изобразени слънце и луна, а в средата – кръст. Иван Църов внимателно засне текста, който се дава за разчитане. Според него мостът трябва да се изследва внимателно и да се обяви за културна ценност, а районът около него да се почисти от дървета и храсти, за да се осигури достъп. Забележителна е и самата конструкция на съоръжението. Сводът е издигнат така, че да поема даже най-буйните води на реката. На няколко места в свода са втъкнати мощни метални скоби за допълнителна якост. За щастие иманярските инвазии не са успели да повредят моста и той е запазен почти изцяло. До него блика минерален извор, заради който най-вероятно е избрано и мястото на съоръжението, смята Църов. Стилян НАЙДЕНОВ Направиха на решето три хълма край Ветринци, заради воеводско имане Огромни тунели с къртовски труд са прокопали иманярите под старите гробища на селото Иманяри направиха на решето три хълма край Ветринци, установи наш екип на място след множество сигнали на жители на селото. С къртовски труд изцяло на ръка при екстремни условия са прокопани десетки тунели в местностите Гущерското усое, Пайчови върби и Ханската стена. Трите хълма, разположени в характерен ред, са смятани за белег /нишан/, който копачите са следвали. Една от най-надупчените местности е точно под старите селски гробища, също смятани за знак. Там в скалите до мястото за вечен покой, съществуващо от столетия, под огромен камък са издълбани серия от тунели с дължина повече от 15-20 метра, разказа ветринчанинът Минко Димитров. Мъжът на няколко пъти е ставал свидетел на масирана инвазия на иманярските групи, които шетат из района. Преди седмица в околността са се чули даже взривове, с които златотърсачите опитали да си проправят път в непристъпните скали. За инвазията са пуснати и няколко сигнала до полицията. „Видях групите, копаят ежедневно и даже не се крият. Изумявам се на ентусиазма и енергията им. Използва се само ръчен труд. Най-често тарторите иманяри наемат безработни роми да копаят за тях. Аз сигнализирах полицията миналата седмица, защото на един от хълмовете, точно срещу дома, бе дупка до дупка”, разказа и друг жител на селото - Николай Кирилов. От години в целия район се търси прословутото съкровище на една от най-мистичните фигури – Вълчан войвода, твърдят местните. Според серия от иманярски записки, добили гражданственост, тук се намира и прочутата местност Матеица, в чиито дълбини има множество подземни галерии, храмове и зали, криещи несметни богатства. „Борба” представи част от бележки на златотърсачи, търсени в миналото и от Държавна сигурност. ТРИТЕ ХЪЛМА ИЗОБИЛСТВАТ ОТ ПОДЗЕМНИ ГАЛЕРИИ И ПЕЩЕРИ Тук, покрай извивката на река Янтра, южно от Ветринци, е минавал стар римски път. На един от трите хълма пък още личат останките от древна крепост. „Металотърсачите не спират да пищят. Не знам какво има отдолу, но фактът си е факт”, твърди Николай Кирилов. Един от най-обхожданите райони е точно до реката, там има и вход към скална пещера. У нас няма иманяр, който да не говори за скритите нейде богатства на Вълчан войвода. Евентуалното им местонахождение е доста дискутирана тема и във Ветринци. Според местни легенди освен съкровищата на войводата тук имане е скътал и цар Каломан. Търновският владетел е имал лятна резиденция в близост до Ветринци. СТАРОТО ГРОБИЩЕ, ОГРОМНАТА СКАЛА ДО НЕГО И ТРИТЕ ХЪЛМА КРАЙ СЕЛОТО СА БЕЛЕЗИТЕ, по които се ориентират иманярите. Трите върха са в редица, подредени по височина. Самото гробище пък е на повече от 700 години. Точно до огромния каменен къс с внушителните размери 5 на 3 метра зее и най-голямата дупка, оставена от златотърсачите. С кирки, лопати и кофи те са издълбали тунел с дължина около 20 метра. На стените му са затъкнати колове като подпори. Около мястото има поне 40-50 кубически метра пръст и скални отломки, показва Минко Димитров. Според него целта на иманярите е била да се натъкнат на някоя от подземните галерии, отвеждащи до несметните богатства. Работниците са действали с риск за живота си сред наклонената към реката гора. Освен че са рискували да бъдат затиснати от тонове земна маса, те са могли и да паднат в пропастта. „Можете да си представите каква мотивировка е златото, щом работят при тези условия”, разсъждава Димитров. Кой е Вълчан войвода? Вълчан войвода е действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма постоянна дружина от 70 души започва да действа на територията на цяла Източна България. Той е много известна личност в народните предания в Странджа, Сакар и Източна Стара планина. Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил поп Мартин. Вълчан войвода обирал не само турски бейове, но е намирал и стари римски и тракийски съкровища. Всичко било с една цел - за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно). Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България. Умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин.
„Ако няма открити съкровища, тогава откъде идва този богат нумизматичен пазар?”, твърди археологът Константин Дочев. Според него в нашия регион се копае много. Намират се доста неща - пръстени, фибули, накити. Знам за организирани групи от по 7-8 човека, които на ден преравят по 10-15 кубика пръст. Последният хит на иманярите са териториите на Тревненския балкан, Хаинбоаз, Вонеща вода и селата там, смята той. Тайнствени знаци, карти, скици от древни времена, топоними, легенди и даже народни песни са основният ориентир на иманярите. „За съжаление разполагат с по-модерна техника от нас - движат се с джипове с висока проходимост, ползват скенери и свръхчувствителни металотърсачи”, допълва колегата му Мирко Робов. ИСТОРИЯТА ЗА ДВА ТУРСКИ ТИРА И ЕДНО МЕДНО КОТЛЕ, ПЪЛНО СЪС ЗЛАТО, Е СРЕД НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ ИМАНЯРСКИ истории във Велико Търново. Тя датира от 70-те години на миналия век. Според нея два турски тира престояли две нощи и един ден срещу някогашната база за кожи. Пазачът на базата няколко пъти си поговорил с шофьорите, преди да си тръгнат. А когато си заминали, той полюбопитствал да види какво толкова са правили там почти две денонощия, гласи мълвата. Там имало чешма и когато приближил, човекът видял обърната плочата й. Под нея личал отпечатъкът от меден котел, имало и една златна турска пара. „Мълвата бързо обиколи града тогава и аз помня тази история. Дали е истина, не мога да ти кажа. Това място е закътано и е напълно вероятно там да скриеш имане, ако много бързаш”, казва н.с. Иван Църов. Директорът на Регионалния исторически музей признава, че темата за иманярите, които търсят злато около Търново, му е любимата. Каква е истината за иманярството и хората, които го практикуват. Наш екип събра информация за най-популярните места, където се смята, че има съкровища. БЛИЗО 50 ДЕКАРА ОТ МЕСТНОСТТА МОМИНА КРЕПОСТ В МОМЕНТА Е НА РЕШЕТО ЗАРАДИ ИМАНЯРСКА ИНВАЗИЯ, показа наша проверка на място вчера. Дупките са през половин метър. За терена се смята, че е един от най-наситените с находки. Според историци в района между Царевец и „Момина крепост” е имало калета /малки крепости/, които са охранявали планинските проходи и Никополис ад Иструм. Тук възниква и селище, наречено Зукидава, което се споменава от Прокопий Кесарийски. Той счита, че тук именно е живял епископ Волфила, който пръв превел Библията на готски в края на четвърти век. Според археолозите тук са засечени множество представителни сгради, включително базилики. Сведенията макар и оскъдни носят информация, че през последното нашествие на езически племена в посока Никополис всички ценности са отнесени именно тук и укрити в тайнствени подземни галерии. Смята се, че в тях се крият несметни богатства, а преди да се изтеглят, римляните опасали подземията с различни препятствия, втъкнали копия и стрели в стените и ги намазали с отрова. Местността има връзка и със съседния хълм Трапезица, който вероятно е наречен така заради известните трапезити, или охранители на проходи. Една от версиите поставя сред основните цели на иманярите – съкровището на Иван Шишман, което се намирало именно тук. Твърди се, че при обсадата на Търновград ШИШМАН СЪБРАЛ ВСИЧКИ ЦЕННОСТИ И ПРЕЗ ТАЕН ПРОХОД ГИ ОТНЕСЪЛ В ПОСОКА ТРАПЕЗИЦА. Точно в подножието на хълма има камък, върху който е издълбана стъпка. Тя е известна като „царева стъпка”. Това е един от нишаните за съкровището, смятат иманяри. Според тях от тук започват подземни входове, които били заприщени от огромен камък. „Засичали сме останки от иманярски набези. Принципно те ходят там, където се проучва и са известни сигурни факти”, коментира археологът Мирко Робов. Има ли или не тайнствени подземни входове и галерии, не може да се твърди със сигурност, тъй като това не е било обект на достатъчно проучване, твърдят специалистите. ЗЛАТОТО НА ИВАН ШИШМАН ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ОТКРИТО. КЪДЕ МОЖЕ ДА Е НЕ ЗНАЕ И АРХ. ТЕОФИЛ ТЕОФИЛОВ. Според легендите то се намирало в кладенци. А такива има в Патриаршията, в двора на църквата „Свети Димитър”, в църквата „Свети свети Петър и Павел”. Кладенците винаги са страшно дълбоки и археолозите никога досега не са стигали до дъното им. „Когато Шишман е тръгнал да бяга към Никопол и Видин, той със сигурност е взел голяма част от съкровището. Все пак цялата хазна на България е била тук, на „Царевец”. Но колкото и да е взел, всичко не може да е помъкнал със себе си”, признава архитектът. И допълва, че и до днес не е ясно къде са короната му, скиптърът и книжнината му. За библиотеката на Патриарх Евтимий се знае, че е била събрана в 10 кожени торби. Самият арх. Теофилов заедно с колегата си археолога Йордан Андреев са търсили книгите. Търсили са ги в църквите в Дебелец и в Килифарево, където е най-логично да бъдат скрити. Не са намерили нито страница до момента, което прави теорията на Иван Църов по-възможна. Много далечни наследници на Шишман днес има и в Италия, така че е напълно възможно част от съкровищата да са там, казва арх. Теофилов и споменава за проф. Иван Шишманов, който е отличен изследовател, никога не парадирал с фамилията си. Обект на особен интерес от страна на иманярите е и т.н. тарапана /монетарница/. Досега никой не е открил къде се намира тя. Според няколко хипотези мястото, където са сечени всички монети, е било разположено около общежитията на университета. С риск на живота си иманярите се катерят и до скалите над патриаршеския манастир „Света Троица” в търсене на библиотеката на Търновград, която била скрита в малка пещера тук. Входът й бил зазидан, така че да не се познава къде се намира. Едно от най-търсените иманета е на болярина Трошан. На негово име е наречена и местността край старата столица. Заради заслугите му към царя знатният човек е бил награден с много имоти и богатства. За кратко време натрупал още повече. За да остане името му, вдигнал голям манастир в местността Трошана. По-късно в светата обител, където често гостувало и царското семейство, били събрани огромни съкровища. При турската инвазия обаче манастирът бил разрушен, а всичко ценно - заровено в подземията под него. Търсачи на антики от Горнооряховско и Лясковско пък са преровили из основи Ряховското кале. Мълвата гласи, че в тукашните подземия имало СТАТУЯ НА КОННИК, ИЗРАБОТЕНА ОТ ЧИСТО ЗЛАТО. До нея се стигало чрез вход, заприщен от черен камък. ИМАНЯРИ ВАНДАЛСКИ СА НАПРАВИЛИ НА РЕШЕТО ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ КНИЖОВНИ СРЕДИЩА С ОБЩОБЪЛГАРСКО И ОБЩОСЛАВЯНСКО ЗНАЧЕНИЕ – средновековния Килифаревски манастир. Тук понякога отекват и взривове. Близо 15-те декара руини на крепостната стена и светата обител са надупчени в търсенето на ценности. Навсякъде личат изкопи. Някои са и съвсем пресни. Независимо от важността на обекта до него не може да стигне турист. Наскоро служители на кметството в Килифарево са направили просека в гъстата гора от новия Килифаревски манастир до върха, където се намира светинята. Заради посегателствата на иманярите монахините от действащата света обител държат под ключ вратата към пътечката за върха. „Идват, чедо, много хора. Питат, искат да отидат до горе, но ние не даваме. Знаеш какви времена са сега. Два пъти ни обираха. Вас ще пуснем, защото е за добро. Пазете се от змии обаче, защото ги има много”, напътства ни една от монахините. Разстоянието до двата манастира – стария и новия, е почти половин километър, но теренът е изключително стръмен и недостъпен. Тук обаче почти всяка нощ и даже през деня идват иманяри. Според една от версиите тук някъде са заровени свитъците и цялата книжнина на световноизвестната Търновска книжовна школа. Монахините пазят легендата, че книгите са опаковани в кожи и залети с восък, за да не се повредят. В древността старият манастирски комплекс и крепостната му стена са служили за отбрана на Хаинбоазкия проход. Според изследвачите именно тук в средата на 14 век е създаден Томчовият псалтир, който е един от най-блестящите средновековни ръкописи. Именно тук са идвали монаси от целия Балкански полуостров и много славянски държави. ИМАНЕТО НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА И ПОП МАРТИН Прочутото в цялата страна съкровище на войводата Вълчан е може би най-популярната легенда сред иманярите. Вълчан и дясната му ръка поп Мартин са действали първоначално в Странджа, но после се прехвърлят в Котленския балкан и насам. В запазена до днес народна песен се разказва, че Вълчан сам заровил два еленски черепа, пълни с жълтици, край местността Сини вир. Войводата е известен и с това, че сам разкрил няколко тракийски могили и римски ценности. Популярният район край кв. „Чолаковци” по този повод е любим на иманярите, твърдят археолози. Територията около селата Войнежа и Вонеща вода изобилства от търсачи на заровени съкровища. Един от малкото конкретни факти, свързани с реално намерено съкровище, са от Войнежа. С парите от него е съградена местната църква „Св. пророк Илия”, разказва нейният свещеник поп Пеньо Пенев. Самият той е събрал стотици легенди и истории за намерени съкровища. Първият ктитор на храма, в който той служил, бил дядо Мильо. Историята му напомня тази за Граф Монте Кристо. Дядо Мильо попаднал на много болен затворник, който му доверил много голяма тайна за заровено съкровище. Осъденият му казал къде е заровено имането, но го заклел с половината пари да направи мост над река Елешница, а с другата половина от парите да вдигне църква. Златото се оказало на уреченото място, на брега на реката между Плаково и Средни колиби. Там дядо Мильо прави мост. В този район са действали и прочутите Цеперански хайдути. Смята се, че намереното от тях е пръснато навсякъде в Балкана. До църквата във Войнежа се намира гробът на избитото семейство. Заради имане са затрити на Стефановден през 1973 г. от турците и семействата на Стойко и Станка, Иван и Никула. Балканджиите заминават да аргатуват в района на Галиполи. Там Стойко подслушва разговор между турци за съкровище, което изравя. Мюсюлманите го заподозират и го следят. Човекът не изтрайва и демонстрира благополучие. Една нощ бандити нахлуват у тях и избиват цялото му семейство, като оставят живо единствено двегодишно детенце, което е дадено за отглеждане в манастир. Като израства, то прави паметник на избитите си родители и роднини. ИВАН ЦЪРОВ ПАЗИ КАРТИ И СТИХОТВОРЕНИЯ, КОИТО УКАЗВАТ МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА СЪКРОВИЩА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЕДНО НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ ЕДИН ТЪРНОВСКИ АРХИТЕКТ. „Аз навремето завеждах странните партньори на музея, затова все при мен идваха такива с карти, които показваха как да намерим подземни пирамиди, гробници и гърнета със злато. Но това нотариално заверено предложение беше съвсем истински случай. Идва при мен арх. Хъневски и ми обяснява, че тръгнал да търси седем тона злато на Трапезица. Искаше човекът да участвам и аз като представител на музея. Той щеше да помага при копането със сина си и единственото, което искаше, е да получи 25% от стойността на златото”, усмихва се г-н Църов. Той обаче не се вързал на сделката, затова златото си останало заровено. „Майтап ти се струва, но навремето имаше партийни другари, които много яко се впрягаха. Вследствие на едно такова силно желание за себедоказване беше организирана експедицията до русенското село Копривец. Един турчин беше решил, че на калето край това село има заровени 25 тона злато. Партийните другари му дадоха 30 човека да копаят с него, че и командироваха един археолог от русенския музей. Копаха цяло лято, злато не намериха”, завършва разказа си Иван Църов. И признава, че колкото и да му е интересна тази тема, той като археолог е много скептичен. БУМЪТ НА ЗЛАТОТЪРСАЧИТЕ БИЛ ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК. Тогава някой се усетил и спретнал ДОХОДЕН БИЗНЕС С ФАЛШИВИ ИМАНЯРСКИ КАРТИ. Центърът на изработването бил Истанбул, защото всички странни партньори на търновския музей мъкнели карти от там и искали от Иван Църов да копаят заедно на мястото, указано в чертежите. „Картите си бяха съвсем фалшиви, но нарисувани на ръка и на стара хартия, допълнително доволно състарени. Цената им вървеше от 50 евро на онези години до няколко хиляди евро”, разказва директорът на търновския музей. Сънища и доверени лица били информаторите на иманярите, които никога не издавали източниците си. Благодарение на тази страст процъфтял и бизнесът с металотърсачи. Най-евтините самоделки вървят за около 150 лв. Най-луксозните обаче струват луди пари. „Аз познавам един, няма да ти кажа името, че е много популярно, който има оборудване за 100 000 евро. Събрал го е в един бус и го дава под наем заедно с няколкото си служители, които е обучил да работят с уредите”, усмихва се г-н Църов. До преди 10 ноември 1989 г. обаче металотърсачите се водели вид оръжие и никой не е можел да се разхожда по полето с такъв уред. Затова в музея почти ежедневно имало желаещи археолозите да минат с металотърсача на музея през двора им. За всеки случай. „Никога не съм откликвал на такава молба, защото, както вече ти казах, съм много скептичен. Има в къщата две сакрални места, където хората някога са криели имането си. Това са под огнището, точно под плочата, върху която гори огънят. И под прага на външната порта. На тези две места се вярвало, че има добри духове”, обяснява археологът. И допълва, че поради тази причина е излишно да си копаеш лозето в търсене на имане. ДРУГАТА ГОЛЯМА ИЗМАМА Е СВЪРЗАНА С ТУРСКОТО ЗЛАТО. Според Иван Църов е напълно възможно, когато турците са тръгнали да бягат пред настъпващата руска войска, да са заровили някъде по някое гърне със злато. Следващите години обаче, чак до 1883-а, те са можели да се връщат спокойно в България и са го правели. Идвали са тук да продават имотите и къщите си и да прибират покъщнината си. Тогава са си прибирали и златото, ако е имало такова. В последните десетина години са излезли около 30 КНИГИ СЪС СПИСЪЦИ НА МЕСТНОСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ, КЪДЕТО СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ ИМА ЗАРОВЕНО ИМАНЕ. Откъде черпят информация авторите, г-н Църов идея си няма, но самият той от любопитство си е купувал такава литература. И открил в нея снимки на собствените си археологически находки. Някои от архитектурните детайли, които той изровил от земята, били разчетени от авторите на книгата като нишани за златни находища. И до днес на пазара може да бъдат намерени осъвременени и прясно допълнени списъци. Трапезица, Царевец и Трошана са местностите край Търново, които задължително присъстват в тези списъци. На Царевец и на Трапезица, според активните търсачи на съкровища, трябва да се намира например библиотеката на Патриарх Евтимий. „Виж, това е невъзможно. Библиотеката е унищожена напълно през 30-те г. на XIX век и това още П. Р. Славейков го е написал. Той е станал свидетел на това как в продължение на седмица тогавашният казан за ракия е бил подклаждан с тези книги. А казанът е работил почти денонощно, представяш ли си колко книги са изгорени”, казва Иван Църов. И допълва, че иманярите си имат ритуал. Първо чакат знак свише, който обикновено се появява по новолуние, когато е най-тъмно. Най-често на мястото, където има заровено имане, излиза огън. Докато работят, иманярите не трябва да говорят, защото, ако злите духове чуят, заравят златото още по-дълбоко в земята. За да омилостивят духовете, иманярите оставят на мястото по една златна пара, когато наистина открият съкровище. „ИМАНЯРИТЕ СА КАТО ДЕЦАТА. ПОНЯКОГА СА МНОГО НАИВНИ, НЕ СЛЕДВАТ НИКАКВА ЛОГИКА, А И, СЛАВА БОГУ, НЕ НАНАСЯТ ГОЛЕМИ ПОРАЗИИ по археологическите обекти. Разрушават обаче зидовете, защото някой им е пуснал мухата, че точно там има скрито имане”, казва и арх. Теофил Теофилов. И уточнява, че ЗИДОВЕТЕ СА НАЙ-НЕПОДХОДЯЩОТО МЯСТО ЗА СКРИВАЛИЩЕ, защото, веднъж зазидано, имането си остава завинаги там. А иманярите дълбаят зидовете, защото металотърсачите пищят, но не от злато или сребро, а защото зидовете са направени с дървен пояс, в който има достатъчно пирони. Според архитекта това е мания, която граничи с болестно състояние. И се превръща в напаст за все още останалите могили из България. Преди двадесетина години могилите били около 3000, сега може и да нямат 100. Иманярите ги издълбават на повърхността, вадят, ако има монети, и останалото унищожават. Бутово, Патреш и Върбовка край Павликени, Никопол ад Иструм, Нове, платото между Търново и Горна Оряховица, Беляковец и Самоводене са любимите места на иманярите. За съжаление повечето от тях вече не се ръководят от легенди, а четат научни трудове и преди да започнат да копаят, знаят цената на това, което търсят. ИМАНЯРСКА ТЕТРАДКА, КОЯТО ПРИЛИЧА ПОВЕЧЕ НА ДНЕВНИК, СЪБРАЛА НАЙ-РАЗЛИЧНИ сведения за гърнета със злато, пази арх. Теофил Теофилов. Най-старите данни в нея са от 1920 г. В книгата са писали и деца под диктовката на възрастни хора. Има и много знаци, които архитектът все още не успява да разчете. Някои от сведенията в тетрадката лично е проверявал. Следвал е стъпките, мерил е разстоянията, указанията са верни, но злато и той досега не е намирал. На някои страници в тетрадката пише „намерено”, което ще рече, че там не трябва да се копае. На три пъти Търново се изправяло пред страшни катастрофи и тогава са се раждали легендите за скрито злато. Веднъж при смъртта на Калоян, втори път, когато Ивайло взима властта, и третия път при падането под турска власт. „Със сигурност в двореца е имало съкровищница. Все пак 200 г. този град е бил център на едно добре развиващо се царство. Когато Балдуин е бил докаран тук, той е бил заловен с ковчеже с пари и злато. Нали разбираш, той е водил войска със себе си, на която е трябвало да плаща. Е, къде са тези пари сега, нямам представа. Същото е било и когато Иван Асен II хваща Теодор Комнин”, връща се назад в историята арх. Теофилов. И допълва, че изобщо не е случаен фактът, че са титулували Търново като Втори Константинопол и Трети Рим Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|