Тайният дневник за съкровищата край Велико Търново
Разгадаха десетвековна тайна на Килифаревската крепост
Изтегляне 0.55 Mb.
|
Свързани:
ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА РАЗЛИЧНИТЕ - Копие, 32291212, LU8, LU9, KURSOVA RABOTA (2), protokol 2 (1), Protokol Shlifovane 9
Разгадаха десетвековна тайна на Килифаревската крепост
Руски офицери искали да ги погребват във Велико Търново Гробове на военачалници разкриват в „Св. 40 мъченици” Руски военни дотолкова са обичали освободената от тях България, че впоследствие са пожелали да бъдат погребани именно във Велико Търново. За това свидетелстват няколко интересни погребения, разкрити при разкопки на Великата лавра, разказа археологът доц. д-р Мирко Робов. Едното от погребенията е символично, тъй като в земята е положен единствено мундирът на офицера. Явно в завещанието си той е посочил, че иска униформата му да бъде погребана специално в старата българска столица. По знаците и самите одежди може да се съди, че става дума за останки на представители на 17-а артилерийска бригада, 19-а конно-артилерийска батарея или Донска конна батарея, разкриват от Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа” по повод запитване на търновския учен, който се заема да изучава находките. Гробовете са открити съвсем случайно при сондаж на дълбочина три метра в северния двор на Великата лавра. Според документи църквата „Св. 40 мъченици” започва да се преустройва след 1879 година, след като до тогава на негово място е действала джамия. По-късно светата обител е заведена като военен храм към Търновския гарнизон. В наши дни при разкопките на гроб N 508 археолозите се натъкват на останки от руски офицер. В много добро състояние е била част от униформата с ляв и десен еполет, върху които е изписана цифрата 19. Именно оттук съдим за принадлежността към конкретна войскова част, обяснява доц. Робов. Според него това е 19-и Костромски полк, който дава осем жертви. Тъй като гробовете им са известни, археологът прави извода, че вероятно останките в емблематичната църква са на единствения неизвестен - подполковник Валерий Дяконов. Доказателство за това са и украшенията по самите еполети, които се давали само на висши чинове. Освен това полагането на тленните останки именно на това свято място се е считало за привилегия. Още по-интересни са фактите около втория гроб - N 509. За разлика от предходното погребение, където останките са били пренесени и препогребани, тук скелетът е на място, както и пълната униформа на руски военачалник. На нея е открит знак с цифрата 17. В областта на гръдния кош са запазени останки от акселбанти, а на краката има ботуши. Единствената жителка на Бойчовци пази тайната на 250-годишна прокълната къща и златото на турската хазна Само телевизор „Мизия”, който лови единствено канал 1 е връзката на Баба Пенка със света. Стръмен планински път, по който едва може да мине кола, се извива в пущинака малко преди „Предела” на „Хаинбоаз”.Само малцина са чували за друкилометровата отбивка от главното трасе през Прохода, която отвежда до Бойчовци.Пустата махаличка е обвита с мистерия и тайнственост още от древни времена.Напомня за декор на филм по Хичкок.На самия връх на Балкана са пръснати двасетина къщи.Повечето от които са от кирпич и на над 200 години.Не се вижда жива душа. Тук някога е имало близо 180 жители, но сега е останал един единствен- 84 –годишната баба Пенка Недялкова.Много рядко тук идват други хора, разказва старицата.Тя е единственият обитател на обвитото с тайнственост населено място, за което се носят легенди. ОТ ДВА ВЕКА НАСАМ ПОКОЛЕНИЯ НАРЕД ТЪРСЯТ ПРОЧУТОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ ТУРСКАТА ХАЗНА, РАЗКАЗВА БАБА ПЕНКА.Легендата за него се предава от баща на син в рода й, който някога е населявал почти цялата махала.Свекарът на старицата почти ежедневно е обикалял с допотопен металотърсач , за да го открие, подобно на стотици други местни и пришълци..”Търсят, много търсят, но никой не го е намерил.На няколко пъти машината почукваше, но така и не го изровихме. Аз съм стара вече не съм за тези неща, но идват постоянно хора и ме питат.Сигурна съм , че е истина”, твърди женицата. Историята на прочутото имане започва преди повече от 200 години, разказва родената през 1923 г.старица.Тя е чувала десетки разкази за това от по-възрастните си близки, които пък я научили от техните. Просека в дере отвежда до руините на няколко постройки само на стотина метра от къщата й.Според легендата тук някога задружно живели две вдовици.Турци изклали мъжете им и ги оставили с невръстни деца в тогавашните размирни години.Един ден през Бойчовци минал ескортът на турската хазна на път за Цариград.Уморени войниците се отбиват у вдовиците.Двете жени намерили удобен момент да отмъстят за затритите си съпрузи.Извадили богата вечеря и люта ракия.Турците бързо се напили и изпозаспали.Тогава вдовиците нагорещили пчелен мед и още врящ го изсипали в очите и гърлата им.Това е най-сигурната смърт,спомня си почти ежедневните разкази на свекъра си Баба Пенка.Телата на охранителите на хазната били закопани в ров между две крушови дървета, посочва точното място възрастната жена.И досега никой не дръзвал да припарва до него.Двете вдовици взели всичкото злато и скъпоценности и ги скрили на тайно място покрай къщата, от която сега са останали само стени и приземието, сочи Недялкова.Стотици хора от тогава са идвали в този район, за да търсят имането. Тогава започнало да се изпълнява и проклятието на 250-годишната къща.За него единствената обитателка на Бойчовци научила от сина на една от вдовиците- Дядо Иван Радославов, който отдавна не е между живите. На проклятието Дядо Иван и съпругата му Цана отдават смъртта на синовете си Стефан и Славчо.Двете момчета са погребани един до друг в древното гробище в махалата.Стефан умира при мистериозни обстоятелства ден преди да се уволни от казармата.Няколко години същата участ сполетява и брат му Славчо.Никой не могъл да обясни от какво точно са починали по едно и също време точно в нощта преди да се уволнят.”Всички в селото са убедени, че това е резултат от проклятието, което има на къщата още от времето на вдовиците.Сега един мъж купи имота. Не сме му казвали да не се откаже и да си тръгне.Но наистина целият род бе затрит по този начин. Като починаха момчетата Дядо Иван и Баба Цана си осиновиха момиченце.То се ожени за моя брат.И двамата не са между живите.Златото е виновно.Никой не знае откъде идва проклятието”, смята баба Пенка Недялкова.Като малка тя често идвала тук от съседното селце, откъдето е родом, за да наблюдава тайнствената къща, в която се смята, че има съкровище. В момента от сградата почти непокътнати стоят кирпичените стени, в които не е сложен нито един гвоздей.Единствено плоченият покрив се е сринал върху древната сграда.През всичките тези години никой не е посмял да пипне прокълнатата къща. Не се е намерил и смелчага да пренощува в нея. В съседство й се издига „новопостроена” поне 150 годишна сграда, където дядо Иван и Баба Цана отглеждали синовете си Стефан и Славчо, обяснява възрастната жена. Почти цялото Бойчовци, кръстено на основателя си Бойчо, напомня на Архитектурен музей от Възраждането. Тук сякаш времето е спряло, а единствената екстра на съвременния свят е електричеството.Болшинството къщи са на повече от век.Тук там се издигат и плевници, които някога обитателите са дигали на височини, за да ги духа вятъра, тъй като не са разполагали с вършачки, обяснява единствената обитателка. БАБА ПЕНКА НЕДЯЛКОВА СЛИЗА ВЕДНЪЖ СЕДМИЧНО НА 7-8 КИЛОМЕТРА ДО ВОНЕЩА ВОДА, ЗА ДА СИ НАБАВИ ХЛЯБ.Вода няма.Носи си я от кладенеца в центъра на махалата.Единственото забавление и връзка с останалия свят на възрастната женица е допотопен телевизор „Мизия”, който хващал само първа програма.От него тя научава подробности за любимите си политици- Президентът Първанов и Премиерът Станишев.Тя си спомня и точната година, когато Бойчовци е електрифицирано- 1958-ма. Старицата почти не е напускала махалата си.Последният път, когато го направила „щяла да се отрови” от чуждия въздух, тъй като дробовете й били свикнали само с балканския дъх на Бойчовци. Иначе денят й започва съвсем еднообразно.Ляга си към 7,30-8 часа вечерта , а сутрин става около 5-5,30 , за да се грижи за овцете.Чувства се доста самотна от 17 години насам, когато починал съпругът й.”Усещам се немощна, не ми се прави нищо.По-рано си капвах по една ракийка вечер, но сега и това не ми се прави”, споделя 84-годишната Баба Пенка. Един от най-големите проблеми на възрастната жена е това , че три пъти обирали казанът за ракия, който има в Бойчовци.Със скромната си пенсийка и с помощта на неколцина обитатели, които идвали тук от време на време тя възстановявала щетите. Независимо, че живее като отшелник Пенка Недялкова не би сменила махаличката си с нищо друго.Надява се тук да започнат да идват повече хора, включително и англичани, които наскоро купили имоти, но никога не стъпвали в тях. Стилян НАЙДЕНОВ Снимка Валентин РУСАНОВ Баба Пенка показва прокълнатата 250-годишна къща. Само подобни къщи има в Бойчовци. С имането на затворник в Цариград и султански указ от 18 век, направили църквата във Войнежа Честваха 171 години на обновения храм “Св. Пророк Илия”. Споделена тайна за заровено имане и клетва половината от него да бъде използвано за градежа на църква положили основите на храма “Свети пророк Илия” във Войнежа.Фактите около строителството му ,проучил наскоро в малкото останали стари документи и кондиките кметът Боян Братоев. Според него първият ктитор на храма бил някой си дядо Мильо.Той се заселва в балканското село в края на 18 –ти век.по това време Мильо често ходел по търговски дела в Цариград.При едно от пътуванията си се срещнал с българин, който умирал в тамошния затвор, разказва интересната история около създаването на храма кметът. Дядо Мильо попаднал на много болен затворник, който му доверил много голяма тайна за заровено съкровище.Осъденият му казал къде е заровено имането, но го заклел с половината пари да направи мост над река Елешница, а с другата половина от парите да вдигне църква.Златото се оказало на уреченото място.През 1830 година същият дядо Мильо като Граф Монте Кристо, изпълнил молбата на умиращия затворник с триста зора успява да издейства от Цариград Султански ферман за порстояването на църква във Войнежа.Муестни жители също помогнали за дигането й в Балканското селце, което е с над 600-годишна история.Знае се , че основоположник на селото е Воняг и неговото семейство, които се заселват тук. След това се появават постепенно прилежащите махали Продановци, Илевци, Кладни дял, Тодоровци, Суха река и Поповци. В НАЧАЛОТО ЦЪРКВАТА ВЪВ ВОЙНЕЖА НЯМАЛА НИТО КУБЕ, НИТО КАМБАНАРИЯ, А ПЪРВИЯТ Й СВЕЩЕНИК БИЛ ПОП ДИМО ОТ КИЛИФАРЕВО.Камбана забила в нея едва след освобождението. Последният голям ремонт на храма “Св.Пророк Илия” е бил през далечната 1948 г.Огромни щети са нанесени на храма след миналогодишните дъждове.В момента обаче по различни програми и благодарение на кмета Боян Братоев “Св. Пророк Илия” е напълно обновен. Селският първенец създава през 2005 –та г.специален инициативен комитет и организира тържествена служба послучай 170-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.Тя е отслужена лично от Великотърновския Митрополит Григорий, който много ценял този храм.тогава се поставя началото и на благотворителна акция .хоръ от всички краища на България, свързани с Войнежа събират 1360 лв.Братоев осигурява още 50 хил. от фонд “Защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи” и по 2 хил.лв. от Комитета по вероизповеданията и фонд “13 века България”.ремонтът на църквата, която в момента е действаща е реализиран от местната фирма “МСД 98”. С.НАЙДЕНОВ Свещеник от Войнежа открива първото писмено с ведение за Велчовата завера 81 –годишният Поп Пеньо пази цялата история на Балканските села до Хаинбоаз ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК 81- ГОДИШЕН СВЕЩЕНИК ПРОУЧВА И СЪБИРА В РЪКОПИС ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ СЕЛА В РАЙОНА НА БАЛКАНА между Войнежа и Вонеща вода Поп Пеньо местните хора твърдят, че е “живата енциклопедия” на този район.Възрастният мъж е събрал и изучил биграфиите на всички известни личности, които са живели в родния му край.Натрупал е богата информация за по-известните родове.По негови данни са издавани книги.Той е събрал и всички легенди и интересни истории, които са предавани от поколение на поколение. Амбициозната му задача е всичко това да издаде в книга, която в момента подготвя. Свещеникът е единственият у нас , който съхранява костите на строителя на църквата„Св.Пророк Илия”, в която служи.Няма човек, който да разполага с такава мащабна информация като него, събирана в продължение на 65 години.С натрупването й той се захваща още като постъпва в семинарията през 1941 г.Стари кондики, записки от овехтели тетрадки, приписки върху богуслужебни книги и разкази на очевидци, предавани от поколение на поколение, както и собствени проучвания и даже археологически находки са основните му източници.Дори и на тази достолепна възраст Поп Пеньо има изключително бистър ум и помни всички имена, събития и факти, а паметтта му е като компютър. Свещеникът е откривател на първото писмено сведение за Велчовата завера.Натъква се на тайнствена приписка в църковен триод, по времето , в което е служил в църквата в Дебелец.Надписът е поставен в книгата през 1835 година от Поп Иван Плаковски.Десетина монаси преди Поп Пеньо са се докосвали до него без да предполагат каква стойност имат.Приписката дава информация, че турците са хванали четирима от бунтовниците в Плаковския манастир и ги обесили в Търново, един пък увиснал на въжето във Видин.Второто писмено сведение за заверата намираме едва петнайсетина години по-късно, когато самият Г.Раковски пуска статия за Велчовата завера във в. „Дунавски лебед”. ПОП ПЕНЬО ПАЗИ ЛЕГЕНДИ ЗА ТАЙНСТВЕНИ СЪКРОВИЩА и нетленни мъртъвци ..! „Аз съм единственият свещеник в България, който съхранява костите на строителя на църквата си.Открих гроба на Хаджи Мильо Стоянов по древни легенди”, разказва свещеникът. В момента останките на бележитият човек се съхарянавт в специална мраморен съркофаг, осигурена от спомоществуватели.Дядо Мильо е известен търговец от този кроай, който често пътува до Цариград.В тамошна тъмница се натъква на умиращ хайдутин, който му доверява тайната за заровено съкровище.Условието било обаче с парите да се направи мост и църква. Наистина златото било открито на указаното място на брега на реката между Плаково и Средни колиби.Там Дядо Мильо прави мост.Строежът на църквата изисквал обаче много повече усилия и специален султански ферман.Заради комитския район обаче турците не искали да дадат документа за храма в махала Милевци, основана от Дядо Мильо, обяснява възрастния свещеник.Тогова той взима разрешително за друга махала Илевци, която е в съседство и го подправя, добавяйки буква преди името.Помогнал и рушвет, даден на местен управник. „Чувал съм, че Хаджи Мильо е погребан в южната част в дясно от входа на църквата „Св.Пророк Илия”.За това ми е разказвал баща ми и дядо ми, той пък го е чувал от своя”, твърди свещеникът.През 1976 г. заедно с един работник той открива гроба на основателя на една от най-старите местни църкви и на жена му Вълкана.Според обичая на седмата година костите трябвало да се изровят и да се намажат със зехтин.Така станало и в този случай, но тези, които го направили установили, че тялото на Мильо било непокътнато.Според легендата даже от него потекла кръв. Друго предание пък гласяло, че хаджията скрил имане в една от стените на църквата и на близки споделил, че даже и да я съборят турците пак щял да я вдигне.Тези данни звучели толкова достоверно, че даже бивш свещеник ....пробил зида, за да търси златото.”Не го е намерил, за съкровищата се знае, че ако сами не те потърсят няма да ги намериш”, казва Поп Пеньо.Все пак се смята, че местен човек открил имането и се изселил.Самият той и близките му обаче заболели и родът бил затрит.В двора на църквата се съхранява надгробната плоча на Хаджи Мильо.Точно до нея се намира пък гробът на избитото семейства.С него е свързана друга местна легенда.В миналото местните са били бедни хорица и непрекъснато са ходили на гурбет в чужди земи.Заради имане са затрити на Стефановден през 1973 г. от турците и семейството Стойко и Станка, Иван и Никула.Балканджиите заминават да аргатуват в района на Галиполи.Така е правил и Филип Тотю, преди да го ранят при обир, след което намразва турците.Там Стойко подслушва разговор между турци за съкровище, което изравя.Мюсюлманите го заподозират и го следят.Човекът не изтрайва и демонстрира благополучие.Една нощ бандити нахлуват у тях и избиват цялотому семейство, като оставят живо единствено двегодишно детенце, което е дадено за отглеждане в манастир.Като израства то прави паметник на избитите си родители и роднини.Той също е положен в двора на църквата наред с убити при Зли брод руски офицери и солдати.”Всичките тези истории започнах да събирам в семинарията защото ми бяха възложили домашно.Тогава се срещнах с бившия ми учител, който бе записал всичко в овехтялатетрадка.Аз я съхранявах и почти научих наизуст.По-късно тя бе предадена на друг учител, който загинал на фронта и тетрадката се изгуби”, обяснява Поп Пеньо.Той изучил биографиите на всички известни войводи от Балкана, начело с Филип Тотю.Баща му Топал Тодор/наричали го така защото е накуцвал/ е бивш кмет.През 1848 г. е основал първото местно килийно училище.От тук са Бойчо Войвода и Богдан Войвода, който събира чета по поръка на Георги Мамарчев. Майстор димо донов правил балканската железница! Поп Пеньо е впечатлен от една не дотам позната на обществеността личност, който е расла в Балкана- майстор Димо Донов. Изкусният строител бил сравняван със самия Колю Фичето.И до днес стои едно негово творение – Въглевския мост, който е дигнат без да се използва цимент.Димо прави истински подвиг и с ж.п-линията между Трявна и Дъбово.Той изгражда прочутата осморка и спасява трасето от провал.Свещеникът е изучил цялата информация около това.Френски и италиански инженери взели огромни пари от българското правителство, за да направят железницата.Първоначалните планове били линията да мине през Хаинбоаз, но стамболовисти от Дряново и Трявна я отклонили през техните градове. Като стигнали до кръстец френските строители внезапно изчезнали с парите защото било невъзможно да се продължи повече.Тогава дошъл Димо Донов и измислил осморката, което спасило проекта.Министър председателят му възлага да обучи български инженери, което обаче вбесило французи и италианци.Димо мистериозно загинал на един от строежите си.Смята се, че смъртта му не е случайна.Ако обучел наши майстори чуждите нямало да скубят вече държавата. Според възрастния мъж с всички тези истории местните могат с пълно право да се гордеят, тъй като са дали много за просперитета на страната си и за славната й история.”Ако си отида аз няма кой да ги възкреси и да каже на хората в какъв край живеят и са живели техните деди.Не знам дали ще ми стигнат силите да издам книгата, но ще вложа всичко от себе си “, казва Поп Пеньо. Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
| ||||