Тактиката като фактор на спортното постижение в подготовката на футболиста Януари – Май, 2022


Тактиката като фактор на спортното постижение във футбола



страница10/14
Дата16.02.2023
Размер5.22 Mb.
#116627
ТипЛитература
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14
Проект - Тактиката като фактор за спортното постижение във футбола


5.2 Тактиката като фактор на спортното постижение във футбола

За илюстриране на значението на татиката във футболната игра, може да се проследят и анализират определени отбори с техните представяния в даден сезон или първенство. Разглеждайки еволюцията на тактическата схема, различните новатори в налагането на определени тактически похвати и поведения на терена, лесно се разграничават успешните от неуспешните периоди на развитие на футболни клубове и дори цели нации с техните национални отбори. Свободно достъпната масова статистическа информация, комбинирана с глобалната природа на футбола, позволяват сравнително лесно да се анализират и изследват ситуации и да се изваждат изводи за тактиката като фактор за постигане на определени резултати.



5.2.1 Изследване 1 – тактиката като способ за митигиране на технически и организационни недостатъци

Един случай, подходящ за единично статистическо изследване е отбора на Ботев Враца в Елитна група до 15 години през сезон 2020/21, който по мнение на медии и специалисти постига завидни резултати, въпреки изключително лимитирания си потенциал и липса на дълбочина и вариативност в състава.


Отборът се ръководи от дългогодишния и изключително опитен треньор Тодор Гарев, притежаващ лиценз UEFA A, което е рядкост за град Враца, където треньорският капацитет не се отличава с висока квалификация. Гарев е доказано име с опит на ниво А група като играч и треньор, който работи с набор 2006 на Ботев Враца в период от 2 години преди промоцията в Елитна група до 15 години. В предходния сезон, отборът достига до фазата на директните елиминации в турнира за Купата на БФС, където е отстранен от Левски след минимална загуба с 0:1 у дома и равенство като гост [ CITATION Via19 \l 1026 ]. Специалистите прогнозират, обаче, че с напускането на един от основните играчи на тима – централният защитник Тодор Цонев, Ботев би имал сериозни трудности да се задържи в новата Елитна група [ CITATION Кон20 \l 1026 ]. Историческите реалности също не са в полза на клуба, тъй като при предишните участия в елитни групи, Ботев е записал срамни резултати и неминуемо е изпаднал както в групата U15, така и в тази U17 през сезон 2018/19. Нещо повече, по това време в групата се състезава смятаният за изключително талантлив набор 2004, който е победил Левски на турнира „Ботеви дни“ [ CITATION Med16 \l 2057 ], а в последствие ще даде и първия местен професионален футболист от много години – Мирослав Маринов [ CITATION bul19 \l 2057 ].

5.2.1.1. Статистически данни

Разглеждайки състава на групата, се отличава изключително силната конкуренция с участието на топ школите от София, частни школи и традиционни центрове на детско-юношеския футбол като Плевен, Търново и Благоевград. Форматът на първенството е изключително неблагоприятен като от 12 отбора, изпадащите са 3, а още 3 участват в допълнителен бараж с други 3 от източната група, който осигурява едва 2 допълнителни места за следващата година. Това фактически означава, че за да се избегне потенциално изпадане, отборът на Ботев трябва да завърши в топ 6 на групата[ CITATION bul20 \l 2057 ].


Врачани започват колебливо като не печелят в първите два кръга. Завършват наравно като гост на Пирин Благоевград, който по това време се смята за фаворит, но впоследствие ще се окаже изпадащ, а в първото домакинство губят от частната школа Национал. Въпреки това, с течение на сезона, Тодор Гарев успява да изгради колектив, който макар често да среща трудности с отбелязването на голове, никога не бива надигран тактически.
В края на сезона, Ботев успява не само да се спаси от директно изпадане, но и да стигне до шестицата с цели 10 точки преднина пред топ школа като Славия, а три кръга преди края дори е в битката за топ 3. Финалното шесто място е напълно достатъчно и една чудесна награда за набор 2006, който изиграва 22 мача и още 10 в последвалите плейофи с минимална ротация от едва 14-15 футболисти. Отборът е с третата най-силна защита в групата, допускайки едва 16 гола (под 1 средно на мач) и най-добра защита в плейофите [ CITATION bul20 \l 1026 ].


Таблица 1: Класиране в редовния сезон на Елитна група U15 – Запад през сезон 2020/21 [ CITATION bul20 \l 1026 ]



5.2.1.2. Анализ и изводи

В специална статия относно представянето на Ботев Враца U15, един от най-популярните сайтове за детско-юношески футбол отрича директното тактическо предимство на съперниците пред врачани като подчертава, че тактиката на треньор Гарев е всъщност насочена към използване на силните страни на неговите футболисти без поемане на излишни рискове. Изграждането на силна психологическа основа, отборна лоялност и среда на взаимопомощ се възприема като също толкова значим тактически похват както и чертането на схеми и игрови планове [ CITATION АлА21 \l 2057 ]. Алеков твърди, че „Човек трябва да намира силните си страни и да ги използва, а не да се мъчи да поправя слабите с цената на всичко, на апатия и загуба на удоволствието от играта“ и точно във философията на изграждане на подходяща атмосфера открива успеха на набор 2006 през този сезон. В крайна сметка силният колектив се оказва важна предпоставка, която приложена правилно може да направи конкурентноспособен дори отбор, който на хартия не изглежда нито комплектован, нито с достатъчно добри изпълнители. Положителната реакция и дисциплината са също толкова важни за тактическото провеждане на един футболен мач, а и цяло едно първенство.



Фиг. 7 – Отборът на Ботев Враца, набор 2006 ликува след победата срещу Левски с 1:0




5.2.2. Изследване 2 – Тактиката в основата на най-големите футболни успехи


Дискутирайки еволюцията на тактическите схеми и похвати, е важно да се отбележи и тяхната цикличност през годините. Макар и да биват прилагани нови и иновативни тактически похвати от модерните футболни треньори и мениджъри, някои елементи остават константни и биват ползвани дори на най-високо ниво, когато целта оправдава средствата. Такъв е момента с емблематичната купа в Шампионската лига, спечелена от Интер Милано и техния треньор Жозе Моуриньо през 2010 година. Италианският футбол редовно е обвиняван в скованост, маркирана от минимални победи и нелицеприятни дефанзивни схеми, каквато е била и катеначото. Според Моуриньо, обаче, дори в 21-ви век победата и оставянето на името в историята е много по-важно от моментните похвали за резултатност или изисканост.


Фиг. 8 – Схема на оригиналното „катеначо“ – тактическа схема от 60-те години на 20-ти век, наложена в Италия [ CITATION Sai17 \l 2057 ].

5.2.2.1. Статистически данни


През сезон 2009/10, Интер е на върха на пирамидата в Италианския футбол, а по това време Моуриньо е все още най-популярния мениджър. Въпреки безпроблемно спечелената титла в Серия А предходния сезон, Интер в периода на португалския мениджър, живее с мечтата за Шампионската лига. Отборът не е успявал да стъпи на Европейския връх от 1972 година, а Жозе е успял да вземе този трофей години по-рано с много по-слаб отбор като Порто. Кампанията през 2008/09 се отчита като провал, тъй като италианците едва успяват да излязат от група с Панатинайкос и Вердер Бремен, а следва отпадане в първия кръг на елиминациите от Манчестър Юнайтед [ CITATION UEF09 \l 2057 ]. Поради това стечение на обстоятелствата, през следващата година, треньорът работи неуморно върху нова тактическа идея, която е специално насочена към успех в турнира. В резултат, Интер е много по-неубедителен в първенството, но крайният резултат е повече от впечатляващ.
На пръв поглед, в груповата фаза, Интер не показва нещо по-различно от предишния сезон и отново завършва втори, като губи от Барселона с 0:2. В директните елиминации, обаче, Моуриньо се развихря и според някои възкресява „катеначото“. Четири минимални победи над Челси и ЦСКА Москва отвеждат италианците до полуфиналите, където ги очаква отново Барселона. Сблъсъкът на двата най-отчетливи тактически стила на игра в този период е наистина жесток. У дома, Интер показва невероятна ефективност и вкарва цели три гола за първи път през сезона в този турнир. Мачът реванш, както и финалът, обаче, остават в историята като най-завършените дефанзивни изпълнения на отбор в модерния футбол. Играейки близо 70 минути с човек по-малко, Моуриньо удържа щурма на тики-така в Испания и губи само с 0:1, което е напълно достатъчно за място на финала. Анализаторите отбелязват, че през второто полувреме, гостите притежават топката в едва 14% от времето, а дори нападател като Самуел Ето‘о играе почти изцяло като краен защитник [ CITATION Eur20 \l 2057 ]. Самият Жозе заявява след срещата, че потта на играчите му е била „кървава“ и на терена един футболист не трябва да остави уменията си, а кръвта си. Финалът е повторение на дефанзивната тактика, комбинирана с мълниеносни контраатаки и Интер ликува.

Фиг. 9 – Статистиката от реванша между Барселона и Интер, смятан за олицетворение на най-великата деванзивна тактика в модерния футбол [ CITATION BBC10 \l 2057 ].


5.2.2.2. Анализ и изводи


Както в изследването на по-ниското юношеско ниво и в случая с Интер се разпознава ясно значението на тактиката, но като един комплексен елемент, който включва анализ, подготовка и перфектен баланс между индивидуалните тактически действия, груповите тактически действия и колективните тактически действия. Няма спор, че съставът на Интер е от изключително талантливи индивидуалности, но тактическата идея на мениджъра е насочена към най-ефективното противодействие на един на пръв поглед по-талантлив съперник. Свидетели сме на тактика на приспособяването, където се жертват определени елементи от инфивидуалните възможности на футболистите в името на издържана стратегия, базирана на колективното. На най-високо ниво, резултатите често са определящи за бъдещето на един треньор и напрежението върху Жозе Моуриньо несъмнено е било голямо да донесе дълго-чаканата Шампионска лига в Милано. Невероятно е, че той съумява не само да го постигне, но комбинира това и с поредица успехи на местно ниво, макар и не толкова убедително като преди. Културно погледнато, завръщането към основите на италианското катеначо, но моделирайки го тактически са водещи при Моуриньо и затова той остава в историята на футбола като един от най-великите модерни тактици.
Фиг. 10 – Тактическата схема на Жозе Моуриньо и Интер през 2010 година[CITATION htt10 \l 2057 ]


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница